№ 71
гр. Стара Загора, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Николай Ил. Уруков
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500009 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на Д.А.Т., чрез адв.
С.Н. против определение № 329 от 17.11.2021г., постановено по гр.д.№
360/2021г. по описа на Чирпанския районен съд, с което се оставя без
уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага
съображения, че извън процесуалното поведение на ответника довело до
необходимост от предявяване на иска. Когато сезиране на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорност за разноски. Моли
да се отмени обжалваното определение и вместо него да се измени решението
на РС – Чирпан и се присъдят разноски за ДТ и адв. възнаграждение на
ищеца. Претендира за разноски.
В срока е постъпил писмен отговор от другата страна „С.к.“ ООД гр.С.,
чрез юриск. Я.П.. Ответникът по частната жалба взема становище за
неоснователност на частната жалба. Счита, че съгласно чл. 78, ал.2 ГПК,
ответникът макар да имал неправомерно от материално правна гледна точка
извън процесуално поведение, не бил дал повод за завеждане на делото,
поради което отговорността за разноски се възлагала върху ищеца като
санкция за неоснователно ангажиране на правораздавателната власт.
Предпоставките били освен липсата на извънсъдебен спор по съществуването
на претендираното от ищеца право, ответникът веднага, с отговора да признае
иска и да обезсмисли провеждането на съдопроизводството. Посочва
практика на ВС и ВКС – Решение № 551 от 08.05.1995г. по гр.д.№ 754/94 г на
ВС – ІV ГО, Определение № 95 от 22.02.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№ 510/2018г.
1
ІV ГО, Определение № 474 от 07.11.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3063/2019г-.
ІVГО.
Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди
обжалваното определение. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
С обжалваното определение, районният съд е отхвърлил искането на
ищеца Д.Т. за изменение на Решение № 31/12.10.2021г., постановено по гр.д.
№ 360/2021г. в частта му за разноските. Изложил е съображения, че на
ответника не следва да се възлагат разноски, тъй като с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и признава иска.
Гр.д. № 360/2021г. по описа на ЧРС е образувано по искова молба от
29.04.2021г. от Д.А.Т., действащ чрез адв. С.Н. против „С.к.“ ООД, с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожна клаузата за неустойка,
обективирана в договор за паричен заем, сключен на 14.10.2020г. с ответника
като противоречаща на добрите нрави.
С отговора си ответникът е признал иска и е поискал постановяване на
решение при признание на иска на осн. чл. 237 ГПК. Направил е искане на
основание чл. 78, ал.2 ГПК да не се възлагат в негова тежест разноски, тъй
като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
С решение № 31 от 12.10.2021г., постановено по делото, ЧРС е
прогласил нищожността на клаузата за неустойка, предмет на спора и е
оставил без уважение искането на ищеца за разноски по делото.
С молба от 20.10.2021г. ищецът, чрез пълномощника си е поискал
изменение на решението в частта за разноските, по която ЧРС е постановил
обжалваното определение.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен, са посочените в чл.78 ал.2 ГПК: ищецът да не е дал
повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на
иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато
обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2
2
ГПК. Нищожността на клауза в договор, поради противоречие с добрите
нрави или на друго основание поражда право за потребителя да поиска
прогласяването й, което може да стане само по съдебен ред, съгласно чл.26
ЗЗД. С извън процесуалното си поведение, да сключи договор за
потребителски кредит с ищеца, клауза от който договор е нищожна на някое
от основанията на чл. 26 ЗЗД, ответникът е дал повод за предявяване на иска
и ищецът има право да иска прогласяване на нищожността й по съдебен ред.
В основата на този иск стои сключването на договор с недействителна клауза,
от страна на заемодателя, поради което следва да се приеме, че именно
поведението на ответника е станало причина за предявяване на иска.
В този смисъл е налице съдебна практика, посочена от пълномощника
на частния жалбоподател- Определение № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д.№
592/2012г. на І ГО на ВКС.
Практиката, на която се позовава ответникът по частната жалба е
неотносима към обстоятелствата по делото. Първото Решение № 551 от
08.05.1995г. по гр.д.№ 754/94 г на ВС – ІV ГО, касае спор по чл. 200 КТ и
няма връзка с фактите по настоящия казус. Посочените Определение № 95 от
22.02.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№ 510/2018г. ІV ГО и Определение № 474 от
07.11.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3063/2019г- ІV ГО от ответника по частната
жалба касаят хипотеза, при която ищецът е предявил отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, което е погасено по давност.
Въззивната инстанция намира, че районният съд неправилно е приел, че
ответникът не следва да носи отговорност за разноските на ищеца, поради
което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено.
Решението на ЧРС следва да бъде изменено в частта за разноските, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
за ДТ – 50 лв., и адв. възнаграждение – 300 лв. на основание чл. 38, ал.1, т. 2
ЗА на пълномощника му.
В полза на частния жалбоподател следва да се присъдят разноски за
настоящото производство 15 лв. за ДТ - на частния жалбоподател и адв.
възнаграждение в размер на 300 лв. – на пълномощника му.
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 329 от 17.11.2021г., постановено по гр.д.№
360/2021г. по описа на Чирпанския районен съд, постановено по реда на чл.
248 ГПК и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 31/12.10.2021г., постановено по гр.д.№
360/2021г., по описа на Чирпанския районен съд в частта за разноските като
3
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК***, гр.С., *** да заплати на Д.А.Т. ЕГН
**********, с. С., *** сумата от 50 /петдесет/ лв. , представляващи разноски
за държавна такса за първата инстанция.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК***, гр.С., *** на основание чл. 38, ал.2 ЗА
да заплати на адв. С.К.Н., гр.П., ***, сумата 300 /триста/ лв., представляващи
адв. възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК***, гр.С., *** да заплати на Д.А.Т. ЕГН
**********, с. С., *** сумата от 15 /петнадесет/ лв., представляващи разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК***, гр.С., *** на основание чл. 38, ал.2 ЗА
да заплати на адв. С.К.Н., гр.П., ***, сумата 300 /триста/ лв., представляващи
адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4