Решение по дело №6009/2013 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 338
Дата: 28 февруари 2014 г. (в сила от 1 април 2014 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20134430106009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                         

                                         гр.Плевен, 28. 02.2014 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Плевенският районен съд, шести граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                             СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

                                                                                                                                                                

                                                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                    СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря С. ***, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА гр. д. № 6009, по описа за 2013 г, за да се произнесе, взе предвид:

         

          Иск с правно основание чл. 422  от ГПК.

Настоящото гражданско дело е образувано въз основа  искова молба от  *** със седалище и адрес на управление ***, законен представител *** Д.Ч.,  ЕГН  **********,***,  с правно основание чл. 422 от ГПК и цена на иска 12 805, 46  лв.

В  исковата молба се твърди, че съгласно  Договор за потребителски паричен кредит с номер *** е отпуснало заем в размер ***на /седем хиляди седемстотин шестдесет и четири/ лв.

Твърди се, че  сумата, предмет на горепосочения договор е предоставена по банкова сметка ***, съгласно чл. 1 от договора, с което *** е изпълнил задължението си по него. Твърди се, че  в поле „Удостоверение на изпълнението" от приложения Договор, клиентът е удостоверил усвояването на заема, с което фактическия състав по реалната сделка е изпълнен. Твърди се, че  въз основа на чл.3 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 84 /осемдесет и четири/ месечни вноски - всяка по 172.40 /сто седемдесет и два и 40/ лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на ***. Твърди се, че  длъжницата *** Д.Ч. е преустановил/а плащането на вноските по кредит *** като към тази дата са погасени 21 /двадесет и една/ месечни вноски. Твърди се, че  на основание чл.5, изр. 2 от договора, вземането на *** е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Твърди се, че  по този начин ответникът е следвало да изплати заема, увеличен с надбавката в размер на 10 803.36 /десет хиляди осемстотин и три и 36/ лв., представляващ оставащите 63 /шестдесет и три/ броя погасителни вноски към 30 юли 2010 г, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Твърди се, че  *** Д.Ч. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер *** /две хиляди и сто двадесет и два и 10/ лв. за периода от настъпване на предсрочна изискумост на кредита - *** Твърди се, че  към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: главница - 6 687, 50    лв, надбавка по чл. 3 - 4 115, 86    лв, законна лихва за забава - 2 122.10    лв, общо 12 925,46 лв.

        Ищецът моли съдът да признае по отношение на ответницата, че е налице вземане от страна на *** от *** Д.Ч. в размер на: 6 687.50 /шест хиляди и шестстотин осемдесет и седем и 50/ лв., представляваща главница по кредита, 4 115.86 /четири хиляди и сто и петнадесет и 86/ лв., представляваща надбавка по чл. 3 от договора; 2 002.10 /две хиляди и два и 10/ лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 30 юли 2010 г. до 27 август 2013г. , или общо дължима сума 12 805.46 /дванадесет хиляди осемстотин и пет и 46/ лв., ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи по заповедно производство в размер на 258.51 /двеста петдесет и осем и 51/ лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата.

            Ищецът,   ***, не се явява представител, депозирана е молба, че поддържа иска.

Ответницата, *** Д.Ч.,  се явява лично и признва иска.

От представените писмени доказателства по делото,  съдът намира за безспорно са установени следните факти:

 Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по *** – изискано и приложено към делото. Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

 Установителният иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение. Вземането на ищеца произтича ***

Безспорно е, че ответницата *** Д.Ч. е преустановил/а плащането на вноските по *** като към тази дата са погасени 21 /двадесет и една/ месечни вноски.

Безспорно е, че на основание чл.5, изр. 2 от договора, вземането на *** е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски.

       Съдът счита, че поради гореизложените съображения, следва да уважи предявения иск против  *** Д.Ч.,  като основателен и доказан за сумата от 12 805, 46  лв.   ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи по заповедно производство в размер на 258.51 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100  лв.

     На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в  полза на ищеца следва да се присъдят и разноските по делото за държавна такса в размер на 258, 51 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100  лв.

      Водим от горното, съдът

                                        

                                              Р  Е  Ш  И  :

       

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК,  по отношение на *** Д.Ч.,  ЕГН  **********,***,    че е налице вземане от страна на *** със седалище и адрес на управление ***, законен представител ***, от *** Д.Ч., в размер на общо дължима ***, от които ***, представляваща главница по кредита****, представляваща надбавка по чл. 3 от договора; ***, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 30 юли 2010 г. до 27 август 2013 г,  ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 16. 09. 2013 г, до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи по заповедно производство в размер на *** и юрисконсултско възнаграждение в размер на ***

           

           ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,  *** Д.Ч.,  ЕГН  **********,  ДА ЗАПЛАТИ на *** направените по делото разноски в размер  358, 51 лв.

            

             Решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: