Решение по дело №16069/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8764
Дата: 19 декември 2019 г.
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100516069
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,19.12.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ІV А въззивен  състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                               Мл.с. ИВАН  КИРИМОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 16069 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                  Образувано е по въззивна жалба на С.М.Г./ищец/ срещу решение от 25.07.2018 г. по гр. дело № 90606 от 2017 г. на Софийски районен съд, 40 състав, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от С.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Д.Ф., срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на чл.7 от сключен между страните договор за ипотечен кредит от 28.01.2008г., и на чл.9.1, чл.9.4, чл.20.3, чл.21, т.1, т.2, т.З, т.5 и т.7, и чл.25, т.З от Общи условия към договора за ипотечен кредит от 28.01.2008г„ за осъждане на банката да заплати на ищеца сумата от 18042 лева, представляваща разликата между първоначално договорените анюитетни вноски и действително заплатените от ищеца за периода от 29.12.2012г. до 28.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2017г. до окончателното плащане, и за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на банката сумата от 16028,55 лева - главница по договора за кредит поради извършено прихващане с получени без правно основание лихви въз основа на нищожни клаузи от договора за кредит за периода от 29.04.2008г. до 29.11.2012г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З от ГПК С.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Д.Ф., да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.

             Релевираните доводи са за неправилност на атакуваното решение поради  незаконосъобразност.Неправилно съдът прпиел,че договорът за кредит е сделка,имаща за предмет финансови инструменти,чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар,които са извън контрола на банката и поради това би попаднал в приложното поле  на дерогиращата норма на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗД.Част от лихвообразуващите фактори ,посочени в клаузата на чл.25 ал.3 ОУ не отговарят за изискването за обективност и предвидимост на възможните промени.Нито в договора,нито в ОУ е включена методика под формата на математическа формула/алгоритъм с посочване на количественото изменение и относителната тежест на всеки един от лихвообразуващите фактори.В чл.25 т.3 ОУ е налице просто изброяване на компонентите,въз основа на които кредиторът може да променя лихвата,което създава предпоставки за недобросъвестно и в ущърб на потребителя за  изменения въз основа на тези величини.Промяната на лихвата не настъпва автоматично,а е следствие от решение  на органа на банката-Комитет за управление на активите и пасивите на Банка ДСК,който е взел решение за увеличение на лихвата.Възможността банковата институция да определя изменението на лихвата чрез своите органи,без промяната да настъпва единствено на основание  постигнатите договорки в потребителския договор злепоставят интересите на потребителя.Клаузите,с които банката си е присвоила правото да изменя цената на ресурса са неравноправни и нищожни.Незаконосъобразен е изводът на съда,че клаузите на чл.20 т.3 и на чл.21 т.1,2,3,5 и 7 от ОУ на банката са валидни.Същите са неравноправни и следва да бъдат обявени за нищожни.Въззивникът въвежда материално-правно изявление за прихващане на основание чл.103  ал.2 ЗЗД,между сумата от 16 028.55 лв.,представляваща лихви,получени без правно основание от Банка ДСК за месеците от 29.04.2008 г.до 29.11.2012 г. с главница по договор за ипотечен кредит от 28.01.2008 г.

            Въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови ново, с което да уважи исковете .Претендира разноски.

           Въззиваемият Б.Д. ЕАД  подава писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който моли атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира  разноски-юрисконсултско възнаграждение , на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно , допустимо,както и правилно. Правилността на съдебното решение е предмет на въззивното обжалване в рамките на посоченото във въззивната жалба на ответника /чл. 269, изр. 2 от ГПК/ - изложените по-горе доводи за нарушение на материалния закон , както и в рамките, очертани от императивните материалноправни норми, приложими към процесното правоотношение.

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС , поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

               Правните изводи на СРС са законосъобразни  и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

              От приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК /договор за  кредит/, се установява, че на 28.01.2008 г. ищецът в качеството на кредитополучател и ответникът в качеството на кредитодател сключват договор за  кредит, по силата на който ответникът предоставя на ищеца кредит в размер на 250 000 лв. Ищецът поел задължение да върне на ответника тази сума за срок от 240 месеца .

 Съгласно чл. 7 от договора за ползвания кредит кредитополучателят следвало да заплаща на банката лихва,формирана от базов лихвен процент за този вид кредити,определян периодично от кредитора и надбавка,която може да бъде намалена с отстъпка,съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Уют.Към дата на договора БЛП е 4.19 %,стандартната надбавка  е в размер на 3.10 процентни пункта и е намалена с отстъпка от 0.5 процентни пункта  като лихвеният процент е общо 6.79 %.

         Съдът правилно е съобразил обстоятелството, че оспорените клаузи от договорът за ипотечен кредит и Общите условия към него попадат в изключението, предвидено в чл. 144. ал. 3. т. 1 ЗЗП. Съгласно чл. 144, ал. 3 ЗЗП разпоредбите на чл. 143, т. 7, т. 10 и т. 12 не се прилагат по отношение на „сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги".

          Съгласно § 13, т. 12, б. „б" от Допълнителните разпоредби на ЗЗП договорът за банков кредит е от категорията банкови сделки, имащи за предмет именно предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитната институция и като такъв той попада в приложното поле на ЗЗП, включително и на нормите на чл. 143-146 ЗЗП. За промените са взети мотивирани решения на компетентните органи на Банката, за което са представени доказателства, които са кредитирани от първоинстанционния съд.

            В заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е отчело настъпването на обстоятелствата за реализиране на предвидената в т. 25.3. ОУ възможност, банката едностранно да увеличи договорения лихвен процент, съставляващ цената на предоставяната финансова услуга. Увеличенията на лихвения процент са обусловени от обективни факти на финансовия пазар, които са извън контрола на Банка ДСК и следва да се приеме за осъществено изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Поради това клаузата, предвиждаща подобно изменение не може да бъде определена за нищожна, респективно не може да бъде определена и като неравноправна на основание чл.143, т.7, т.10 и т.12.

             По твърдението във въззивната жалба за неравноправност на клаузи от договора за кредит частта, предвиждаща формирането на договорната лихва въз основа на базов лихвен процент и лихвообразуваши фактори- чл. 25.5 от ОУ :

Договорът за банков кредит по своето естество и съгласно закона (чл.430, ал.2 ТЗ) е възмездна сделка и заемателят плаща лихва, уговорена с банката.Страните са постигнали съгласие ищецът да вземе определена парична сума от банката, за което ще дължи лихва, а банката е изпълнила задължението си да му предостави договорения размер на кредита, за който не е спорно между страните, че е изцяло усвоен. При договарянето страните са уточнили  уговорката относно размера на лихвата по кредита, както и начина, по който отпуснатият кредит ще бъде олихвяван - клаузата на чл.7 от договора е ясно формулирана като определя, че:кредитополучателят заплаща, лихва формирана от базов лихвен процент (БЛП) за този вид кредит и надбавка ;стойностите на компонентите, участващи при формирането на лихвата са: БЛП в размер на 4,19 % и стандартната надбавка е в размер на 3,10 процентни пункта; при изпълнение на условия по кредитна програма ДСК УЮТ, Банката прилага отстъпка от размера на надбавката ( 0,5 процентни пункта ),размерът на лихвеният процент към датата на сключване на договора за кредит е 6,79 %.

Посоченият в чл.7 от Договора, общ размер на лихвеният процент от 6,79 °/о е резултат от сбора на компонентите участващи, при формирането на лихвата от 7,29 % (БЛП 4,19% + надбавка 3,10 = 7,29%), минус 0,5%, представляваща отстъпка съгласно условията по кредитна програма ДСК УЮТ.

От изложеното следва, че между страните е постигната валидна и ясна уговорка, при съгласието и на двете страни за заплащане на договорна възнаградителна лихва, която е формулирана от два компонента - БЛП (4,19%) и надбавка (3,10 п.п.) и е в общ размер на 7,29% или намалена с отстъпката по кредитна програма ДСК УЮТ - 6,79 %.

Неоснователни са твърденията, че клаузата е неравноправна, защото се касае за едностранна промяна на цената на отпуснатия кредит, а в договора не са предвидени и настъпили обстоятелства за увеличение на лихвения процент., Оспорените клаузи, в частност чл. 25, т.З от ОУ, която е свързана с чл.7 от договора за кредит, дават възможност на Банката да извършва промени в условията по отпускането му. Видно от приложените към делото договор и общи условия , всички възможности за такава промяна са подробно описани в тях, регламентиран е редът, по който могат да бъдат извършвани, критериите и основанията, които налагат това. Това са основанията по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, които са изрично предвидени, изцяло обективни и независещи от свободната преценка на банката.

В този смисъл е и постановеното първоинстанционно решение, изхождащо от представените доказателства и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че изменения на икономическите индекси са настъпили и Банката е имала основание за увеличаване на БЛП с 0,5% към 04.2008 г. и с 1,0% към 10.2008 г.Посочените клаузи не водят до неравновесие в договорните отношения.

          Твърденията за неравноправност на клаузи от договора за кредит и общите условия към него са неоснователни, но те са относими и се обсъждат единствено по отношение на едностранно извършените от банката две увеличения на лихвата от 02.04.2008 г. и 21.10.2008 г. Останалите изменения извършени за периодите: 19.04.201 1 г. до 28.10.201 1 г. ; за периода 10.02.2012 г. до 27.04.2012 г., и за периода 23.06.2014 г. до 29.08.2014 г., са резултат от постигната между страните по договора индивидуална договореност, а именно изпълнение/отпадане на преференциална лихвена отстъпка в размер на 0.5 °/о съгласно условията на кредитна програма „ДСК Уют" (Приложение №2 към договора за кредит). Съгласно уговореното в договора, намаленията и съответно увеличенията с 0,5 °/о, извършени съответно поради изпълнение или неизпълнение на условията по кредитната програма, не се отразяват на БЛП, а на стандартната надбавка.

            Равните вноски по кредит се формират по формула, при която в размера на вноската се включва целият размер на дължимата начислена лихва и до размера на вноската се допълва с главница. Като се увеличава лихвеният процент, освен че се увеличава размера на вноската, се намалява частта от главницата, която се включва в нея..

              С постановеното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил и предявеният отрицателен установителен иск, за установяване недължимост на сумата в размер на 16 028,55 лева, поради извършено прихващане с главницата по договор за ипотечен кредит от 28.01.2008 г., сумата представляваща лихви, получени без правно основание от „Б.Д." ЕАД за месеците от 29.04.2008 г. до 29.11.2012 г. Съдът е възприел, че предявеният иск за извършено извънсъдебно прихващане е неоснователен. Изложени са аргументи от съда, за отхвърлянето му , включително и заради липса на материално изявление до кредитора.

           Относно въведеното с въззивната жалба, материално-правно изявление за прихващане, което е изявление за извършване на съдебно прихващане.

           Съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно (неликвидно), т.е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на присъдено нещо (чл. 298, ал. 4 ГПК), при което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение, на общо основание (чл. 131, ал. 2,т.5 и чл. 133 ГПК), същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно, включително пред въззивния съд е недопустимо.

            В производството пред Софийски районен съд материално-правно изявление за съдебно прихващане не е правено. Ищецът е предявил един отрицателен установителен иск, и е искал от съда да установи настъпването на извънсъдебно прихващане. Поради това сега въведеното изявление за съдебно прихващане е недопустимо и е настъпила преклузия.

           В постановеното съдебно решение подробно са обсъдени в цялост представените доказателства и приетата по делото съдебно- счетоводно експертиза, въз основа на което е направен и крайният извод, че банката е увеличила едностранно лихвеният процент на предвиденото в договора основание, при осъществяване на договорените предпоставки за това - изменение на обективни икономически индекси. Поради това, увеличеният размер на месечните вноски е дължимо платен и не подлежи на връщане.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение ,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски,които съдът определя на 50 лв.за юрисконсултско възнаграждение.

               Водим от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

              ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.07.2018 г. по гр. дело № 90606 от 2017 г. на Софийски районен съд, 40 състав         

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З от ГПК С.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Д.Ф., да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

          РЕШЕНИЕТО  подлежи: на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на страните.

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                    

 

 

                                                                           2.