РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500438 по описа за 2021 година
за да се проезнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответниците по гражданско дело
№469/2020г. по описа на Окръжен съд Ямбол - Н. С. В. от гр.Ямбол и
„Славидор“ЕООД с ЕИК *********, представлявано от С. В., чрез адв. Р. К. –
член на *АК, с адрес за призоваване и връчване на книжа: гр. С., бул. „Ц. Б.
***“ № ** вх. *, ет. *, ап. **, срещу Решение №43/30.07.21г., постановено по
горното дело.
Въззивната жалба сочи решението за неправилно и незаконосъобразно,
поради това, че е немотивирано, необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Моли се за отмяната му и за произнасяне, уважаващо насрещния
установителен иск, което този съд тълкува като съдържащо и заявление за
отхвърляне на предявения от ищеца ревандикационен иск.
Въззивниците намират за неправилни изводите на първата инстанция,
че ищецът Д. М. Д. е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния по делото имот,
1
получени по наследство и дарение от родителите му, които го придобили
вследствие изтекла десетгодишна придобивна давност, чието начало и край
съдът изобщо не е посочил. Факта, че бащата на ищеца построил през 1992г.
процесната сграда в съсобствения терен, на мястото на съборените две стари
стаички и тоалетна там, без отстъпено право на строеж и строително
разрешение, се преценява правно като създаващ постройка-приращение към
терена по смисъла на чл.92 от ЗС, респективно притежание на всички негови
съсобственици в размера на идеалните им части.Считат, че по делото няма
обективни данни държането на чуждите идеални части да е било превърнато
във владение, т.к. сградата е незаконна и е нямало как останалите
съсобственици да предявят вещните си права върху несъществуващ строеж.
Твърдят, че бащата на ищеца не е имал съгласието на останалите
съсобственици на терена по чл.56, ал.3 от ЗТСУ(отм.) да строи в парцела.
Строителството е извършено със знанието и противопоставянето на един от
съсобственици в терена, поради което сградата е подлежала на премахване и
т.к. не е била годен обект в периода от 1992г. до 30.01.14г., когато е издаден
акт за узаконяването й, тя не е можела да бъде придобита по давност. За
начало на полезна за родителите на ищеца давност можело да се счете най-
рано датата 13.09.13г., когато бащата на ищеца манифестирал официално
волята да завладее цялата сграда, чрез подадено заявление за нейното
узаконяване, или датата на издаването на акта за същото.Намира недоказано,
че процесната сграда е идентична с построената през 1992г. такава. Ответник
Н.В. претендира, че е придобил 1/3 ид.ч. от сградата чрез сделката за мястото
три месеца преди подаването на горното заявление. В периода 2015-2016г.
управителят на ответното дружество започнал да ползва горния етаж на
процесната сграда като магазин при знанието, съгласието и без
противопоставянето на бащата на ишеца. Считат, че от 2013г. до 2016г. не е
изтекъл нужният срок за придобиването по давност на цялата вече узаконена
сграда от родителите на ищеца. В гр.д.2112/19г. на ЯРС, водещо се между
същите страни, настоящият ищец с още две лица е заявил право на
собственост само върху 1/3 ид.ч. от процесната сграда. Той нито е държал,
нито е владял някога 4/6 ид.ч. от процесния имот.
Сградата не можела да се придобие по давност и заради статута си на
масивна постройка за стопанска дейност-допълващо застрояване по смисъла
на чл.41, ал.1 от ЗУТ, без самостоятелно предназначение и непредставляваща
2
самостоятелен обект на право на собственост, т.к. обслужва главната
постройка и терена и следва собствеността им.
Ответниците били неправилно осъдени да предадат целия процесен
имот, защото не го владеят изцяло, освен това не следвало той да се предава
на един от съсобствениците, след като в делото не взема участие другият
съсобственик, твърдящ права за 1/3 ид.ч. от постройката. Поради
противоречивата по този въпрос практика на ВКС, било образувано
тълкувателно дело, все още без произнесено решение.
Не се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваем ищец Д.
М. Д. с ЕГН **********, в който тя е посочена за неоснователна и се моли за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като законосъобразно и
правилно. Дирят се и разноски за въззивната инстанция.
Всички оплаквания срещу законността на сградата, предмет на
ревандикационния иск, нейната идентичност с построеното през 1992г., както
и факта на упражненото владение от страна на наследодателя на ищеца и
преживялата му съпруга, както и владението на наследниците и
продължилото такова от страна на М. М., се сочат за изцяло необосновани и
некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Счита, че в полза
на родителите му е изтекла твърдяната придобивна давност на правото на
строеж и собственост върху процесната по делото постройка. Тя е узаконена
по искане на родителите на ищеца и на други три лица, притежаващи
самостоятелен магазин в имота, но не и по искане на ищеца В. или неговите
праводатели - Р., В. и В. М. Сградата била построена като самостоятелен
обект, а не като второстепенна постройка и била годна да бъде придобита на
твърдяното оригинерно правно основание. Разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗУТ
не намирала приложение в случая и била неправилно тълкувана от
противната страна. Допълващите постройки също можели да бъдат
самостоятелен обект на правото на собственост. Оборва се и твърдението, че
закупувайки 1/3 ид.ч. от терена през 2013г. ведно с апартамент от 74кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
87374.538.169.1, ответник В. е придобил и идеална част от търговски обект с
идентификатор 87374.538.169.2, който тогава е бил вече изграден, но не
фигурира в нотариалния акт за сделката.Счита за неприложимо в случая
3
цитираното от въззивниците тълкувателно решение на ВКС, т.к. не е налице
спор за собственост между съсобственици, а ревандикацията е насочена от
съсобственик срещу трето лице, без права в общия имот. Поддържа, че на
ревандикация подлежи целият имот, т.к. той представлява едноетажна
постройка с прилежащо й мазе и именно самостоятелният обект е предмет на
иска. Направено е искане за събиране на допълнителни гласни доказателства,
отхвърлено от съда, поради настъпила преклузия.
Проверката на Бургаския апелативен съд, извършена с Определение
№346/13.10.21г. по в.гр.д.№438/21г. по описа на същия съд сочи въззивната
жалба за допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК, сочи
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за
неправилност на съдебния акт, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Делото е образувано по искова молба на Д.Д. чрез процесуален
представител, против ответниците Н.В. и "СЛАВИДОР"ЕООД, гр. Ямбол, по
ревандикационен иск, основан на чл.108 от ЗС.
Ищецът се е заявил за собственик на 4/6 идеални части от недвижим
имот в гр.Ямбол, представляващ ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с идентификатор
№87374.538.169.2 по КККР на гр. Я., със ЗП от 85 кв.м., на един етаж, с
прилежащо му мазе с площ от 85 кв.м., с предназначение на самостоятелния
обект(СО) по кадастралната карта на гр. Я.: със статут на постройка -
допълващо застрояване, изграден в поземлен имот с идентификатор
№87374.538.169 с площ от 164 кв.м., при граници на ПИ, имоти с
идентификатори: №87374.538.12, №87374.538.175, №87374.538.174,
№87374.537.167, №87374.538.170. За собственик на останалите 2/6 идеални
части от имота сочи сестра си Д. Д. След уточнение по указание на
първостепенния съд, е заявил, че родителите му (М. Д. М. и М. Е. М.)
закупили през **** г. с нотариален акт № ** от **.**.**** г. 1/3 ид.част от
дворно място, представляващо към настоящия момент поземлен имот с
идентификатор №87374.538.169 с площ от 164 кв.м., ведно с апартамент,
обхващащ целия втори етаж от жилищната сграда, както и югоизточна стая,
антре и половината от клозета в южната част на дворното място, а с
4
нотариален акт № *** от **.**.**** год. са купили самостоятелна стая от 10
кв.м., застроена в южната част на дворното място. На база строително
разрешение № 49 от 18.07.1991 год. за ремонт на съществуващите стопански
постройки в южната част от парцела, но в отклонение от него, бащата на
ищеца извършил строителството на сградата, предмет на настоящото дело.
Строителството било извършено на мястото на стопанските постройки, след
събарянето им, поради което страната твърди, че родителите му притежавали
право на строеж върху новоизграденото. То било обявено за незаконно
строителство, с издадено наказателно постановление №184 от 22.09.1992год.,
отменено с решение по ахд № 184/ 1993год. на ЯРС, с което на бащата на
ищеца било наложено наказание "глоба" в размер на 800 лева. След отмяната
на наказателното постановление, имотът бил деклариран като самостоятелен
обект от съпрузите М., които заплащали дължимите за него данъци до
смъртта на М.След това, данъците продължили да плащат преживялата
съпруга и децата им.
При условие на евентуалност се твърди върху този имот владение,
годно да превърне владелците в собственици, започнало още от момента на
изграждането на процесната постройка през 1992г., до смъртта на бащата на
ищеца, осъществявано единствено от родителите на ищеца, т.е. над десет
години, без оспорване или противопоставяне от страна на другите
съсобственици на терена, непредявили свои претенции за собственост.
Срокът за придобиването на вещното право на строеж за постройката и върху
самата нея бил изтекъл в полза на родителите на ищеца, преди бащата М. да
почине. По наследство от последния, ищецът получил 1/6 ид.ч. от процесния
имот, а по дарение от майка си – още 3/6 ид.ч. Ответник Н.В. се бил
самонастанил в процесния имот без знанието и съгласието на собствениците,
а после го предоставил с договор за ползване на "Славидор"ЕООД, който го
държи понастоящем без основание, без да заплаща наем и отказва да го
предаде на собствениците му. Ищецът е молил съда, след като приеме за
установено по отношение на ответниците, че е собственик на 4/6 идеални
части от описания недвижим имот, да осъди Н.В. и "СЛАВИДОР"ЕООД да
му предадат фактическата власт върху процесния недвижим имот. Дирил е и
съдебно- деловодни разноски.
Ответниците, чрез процесуален представител, са депозирали отговор,
5
оспорващ иска като неоснователен. Оспорили са като неверен констативен
нотариален акт за собственост № */****, вписан с вх. рег. № ****, акт № **,
том **/**.**.**** г. на СВ при АВ гр. Я., за отразените в него 4/6 ид.ч. право
на собственост на ищеца върху процесната сграда. Считат, че в същност той
притежава само 1/18 идеална част от нея, представляваща 1/6 ид.ч.,
придобита по наследство от баща му, от общо притежаваната от него 1/3ид.ч..
Не оспорват, че строежът на сградата с идентификатор № 87374.538.169.2 по
КК и КР на гр. Я., е извършен от родителите на ищеца, но поради липсата на
издадени им строителни разрешения и одобрени инвестиционни проекти към
момента на построяването й, двамата били придобили само 1/3 идеална част
от нея по приращение(по чл.92 от ЗС), съответстваща на правата им върху
терена. Т.к. ответникът Н.В. закупил през 2013г. 1/3 идеална част от същото
дворно място, станал по приращение собственик в същия размер и на
процесната сграда в имота.Ответник „СЛАВИДОР"ЕООД се намирал в
сградата въз основа на сключен с В. договор за наем и ползвал само част от
нея, съобразно квотата на наемодателя му, а именно – надземната част, с
площ от 60 кв.м. Приземната част ползвал ищецът.
Молят предявеният ревандикационен иск да бъде уважен до размера на
действително притежаваните от ищеца 1/18 идеална част от процесния
търговски обект.
Ответник В. предявява с отговора си и насрещен иск по чл.124 от
ГПК, с който съдът да приеме за установено по отношение на ищеца правото
му на собственост в размер на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот,
придобито през 2013г. с Нотариален акт с вх. рег. № ****, акт № ***, том
**/**.**.**** г. на СВ при АВ гр. Я. по договор за покупко-продажба на
терена (с идентификатор №87374.538.169), включващ по приращение в
същите идеални части и всички подобрения върху поземления имот, т.к.
процесната сграда не била изрично изключена от предмета на сделката.
С отговора на насрещната искова молба, ответникът по нея - Д.Д., е
оспорил претенцията изцяло, като неоснователна.
С обжалваното по делото решение, съдът е уважил иска за
ревандикация на процесната сграда, като основателен, приемайки за доказано
правото на собственост на ищеца, на основанието и в размера, заявени по
делото и в констативния нотариален акт и е осъдил ответниците да му
6
предадат цялата постройка-надземен етаж с прилежащо му мазе.
Същевременно насрещният установителен иск за собственост на 1/3 ид.ч. от
процесната сграда, заявен от В., е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд споделя крайните правни изводи на първата инстанция
и се обосновава така:
Фактическата обстановка, твърдяна от ищеца, не е предмет на спор
във въззивното производство. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
изводите на първата инстанция в следния смисъл: през 1974г. родителите на
ищеца са закупили с нотариален акт 1/3 ид.ч. от дворно място в гр. Я.,
съставляващо имот планов №2605 в кв.34, за който е отреден парцел ІІІ-
2604,2605, ведно с апартамент, заемащ целия втори жилищен етаж от
построената в имота жилищна сграда, заедно с прилежащите му таван и мазе
и с правото на надстрояване на сградата в размер на ½ част, ведно с
югоизточна стая, антре и ½ ид.ч. от външен клозет, намиращи се в южната
част на двора, а през 1990г., закупили с нотариален акт самостоятелна стая от
10 кв.м., застроена в южната част на същото дворно място. Превишавайки
издадено му на основание чл.148 ППЗТСУ строително разрешение за ремонт
на притежаваните в този имот стопански постройки( №49/18.07.91г.), бащата
на ищеца - М. М., изградил според показанията на св. Г. през 1992г. нова
постройка, долепена до жилищната сграда в имота (на гърба й)с размери от
около 10 на 20 метра, състояща се от един приземен и един надземен етаж,
долният- вкопан около 2 метра в земята. Наказателно постановление от
22.09.92г. (отменено в последствие със съдебно решение от 19.11.93г. на
ЯРС),установява в подкрепа на горните показания, че през 1992 г.
предприетите от М. в имота СМР са вече приключили, но вместо ремонт, той
е построил нова незаконна масивна постройка за стопанска дейност на два
етажа(приземен и надземен), без дадено му разрешение по чл.56, ал.3 от
ЗТСУ от останалите съсобственици и без строителни книжа. С акт
№1/30.01.14г., тази постройка е узаконена по молба на М. и трети за процеса
лица, като „Складови помещения“.
С нотариален акт №*, том *, рег.№****, дело №*** от **.**.**** год.
на Я. нотариус, издаден въз основа на представените от молителите М. М., Д.
Д. и Д. Д. писмени документи( вкл. удостоверение за наследници на М. М. от
21.10.19 г.), на основание чл.587, ал.1 от ГПК, последните са признати за
7
собственици на СО с идентификатор №87374.538.169.2, представляващ
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №87374.538.169 по
кадастралната карта на гр. Я., със застроена площ 85 кв.м., на един етаж,
ведно с прилежащото му мазе с площ от 85 кв.м., с предназначение на
търговския обект: "Постройка на допълващо застрояване", при граници на
ПИ: имоти с идентификатори №87374.538.12, №87374.538.175,
№87374.538.174, №87374.537.167, №87374.538.170, при квоти 4/6 ид.ч. за М.
М. и по 1/6 ид.ч. за Д. Д. и Д. Д.Този нотариален акт е оспорен от ответниците
като неверен за дяловете от собствеността на ищеца.
С Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № ** от **.**.**** год.
на Я. нотариус, М. М. дарява на сина си - ищеца- 3/6 ид.ч. от гореописания
имот ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ.
В резултата от горните документи за собственост, ищецът по делото се
легитимира като притежаващ 4/6 ид.ч. от процесната постройка.
Страните не спорят, че обект „Складови помещения“, узаконен през
2014г., е идентичен с настоящ „Търговски обект“, с предназначение
„Постройка на допълващо застрояване“.
Никой не е оспорвал правата на М. върху новата сграда от 1992 г., до
2019 г., когато по този повод между наследниците на М. и ответниците е
повдигнат съдебен спор пред Ямболски районен съд, във връзка с
обезщетение.
Нотариален акт №***/**.**.** г. на Я. нотариус сочи, че други
съсобственици в имота, в който е изграден процесният търговски обект,
учредили на С. и Д. В. право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху 1/3
ид.ч. от поземления имот и апартамент №1 в построената там жилищна
сграда, ведно с избено помещение от 8,5 кв.м. Със същия нотариален акт
синът на горните две лица (вж. документ за родствени връзки- л. 47- дело ОС)
и настоящ ответник Н.В., придобил същите обекти чрез продажба. В акта не е
отразено прехвърляне на части от процесната по делото сграда търговски
обект.
Според показанията на горепосочения св. Г., участвал в самото
строителство на процесната постройка, след като я изградил, само М. я
ползвал -лично или чрез лица, на които я бил предоставил- вкл. на св. Г.
8
(горния етаж), а в приземния етаж тогава имало шивачки и една брокерка.
Според същия свидетел, С. (едноличен собственик на капитала на
„Славидор“ЕООД видно от регистрацията в ТР ) ползвал горния етаж от
процесната сграда още преди смъртта на М. и нямал с него никакви спорове.
Св. Д. Е. - майка на ответник Н.В.- сочи, че влезли в процесната сграда не
веднага след закупуването на имота, а пет- шест години преди разпита й по
делото, по устна уговорка с М., за ползването на горния етаж като магазин за
дрехи втора употреба, където продължават да се намират. По делото е
представен и договор за наем от м. февруари 2017г., с който ответник В.
отдава надземната част от същата сграда с площ около 60 кв.м. на
дружеството- ответник.
Свидетелката Ефремова обяснява претенциите на сина си за собственост
върху 1/3 ид.ч. от търговската сграда, с покупката на имота през 2013 г. Сочи,
че проблемите за собствеността възникнали след смъртта на М. М., когато
наследниците му заявили, че постройката е само тяхна. Заявява, че ответник
В. бил плащал данъци за своята част от търговската сграда.
С оглед горните данни, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Ревандикационният иск е иск на невладеещият собственик срещу
владеещия несобственик и защитава правата на първия в две насоки-
установителна досежно основанието и обема на притежаваното вещно право
и осъдителна- като възстановява в полза на действителния притежател
фактическата власт върху вещта.
Претенцията за собственост на ищеца върху 4/6 ид.ч. от процесната
търговска сграда този съд намира за основателна, но не поради налично за
праводателите му и осъществено от тях право на суперфиция, каквато
данните по делото не сочат да са имали извън закупеното си право в размер от
1/3 ид.ч., но по давност, защото фактите в процеса доказват непрекъснатото й,
явно, неоспорвано от останалите съсобственици на терена ползване от
родителите на ищеца лично или чрез други лица, на които са я предоставили,
вкл. и на ответниците, още от построяването й през 1992г., до повдигането на
правния спор за собствеността в друг съдебен процес между страните, с който
е сезиран Ямболски районен съд през 2019 г.
Но т.к. чл.79, ал.1 от ЗС сочи, че правото на собственост по давност
9
върху недвижим имот се придобива с непрекъснатото му владение в
продължение на 10 години, в конкретния случай следва да се приеме, че
вещното право е било придобито от родителите на ищеца още през 2002г.,
преди ответник В. и неговите родители да добият ползването и собствеността
върху 1/3 ид.ч. от терена и самостоятелен апартамент с прилежащо му мазе от
жилищната сграда в имота.
Действително, чл. 92 от Закона за собствеността изрично определя
собственика на земята за такъв по приращение и на всичко трайно
прикрепено към нея и на построеното. Обаче това правило се прилага само в
случаите, когато собствеността върху сградите не е отделена от тази върху
терена, съобразно чл. 63 от ЗС.
Щом самостоятелен имот бъде завладян отделно от терена под него, той
може да бъде придобит дори от лице без никакви права върху земята. Ако
впоследствие притежателите на последната я прехвърлят, приобретателят ще
придобие права само върху нея, но не и върху принадлежащата на друг
постройка. Следователно и т.к. праводателите на ответниците не са
притежавали процесната постройка- търговски обект, те не биха могли да я
прехвърлят с продажба на купувача В., нито последният може да я придобие
по приращение, независимо, че не е била изрично изключена от предмета на
прехвърлителната сделка.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
въззивниците-ответници, че процесната сграда няма самостоятелно
предназначение, което й пречи да бъде завладяна и придобита по давност. В
същност по делото няма никакви данни сградата да представлява
принадлежност към друг имот нито по архитектурен проект, нито по
предназначение. Тя е узаконена като складови помещения, но не към
жилищната сграда, самостоятелните апартаменти в която имат прилежащи
складови помещения - тавани и мазета, видно от нотариалните актове по
прехвърлителните сделки. Същевременно предназначението й като
„Постройка на допълващо застрояване“, също не я прави несамостоятелна, а
само сочи, че не е основният строеж в имота- такъв безспорно е жилищната
сграда в него. Според чл. 98 от ЗС само принадлежността следва главната
вещ, освен ако не е уговорено или постановено нещо друго, следователно
всеки имот, който не принадлежи към друг и не го обслужва, може да бъде
10
обект на самостоятелни права, включително на вещни такива. Точно в това
самостойно положение се намира процесната по делото постройка.
Неоснователно е и възражението, че праводателите на ищеца не са
афиширали явно пред останалите съсобственици намерението си да своят,
като отблъснат правата им със съответни действия, защото показанията на св.
Г. пред първа инстанция сочат обратното. Още от построяването на
процесната постройка, тя е била ползвана и отдавана под наем единствено от
праводателите на ищеца, само бащата на ищеца е бил административно
правно наказан за това, че я е построил незаконно, а свидетелката- майка на
ответник В. заявява при разпита си пред окръжен съд, че са влезли в
постройката през 2015-2016 г. по устна договорка с М., който им разрешил
това. Ответник В. не фигурира даже в процедурата за узаконяването на
сградата, ползвана като търговски обект, с оглед което съдът приема
намерението на М. да я своят за явно и последователно афиширано в
годините по отношение на всички, включително по отношение на останалите
съсобственици в терена.
Обстоятелството, че сградата е била незаконна до м. януари 2014г. също
не я прави негоден за завладяване обект, т.к. не е била премахната до
31.03.2001 г. (влизането в сила на ЗУТ), а след това е придобила статут на
„търпим строеж“ в продължение на 13 години, до узаконяването
си.Търпимият строеж (нормативно уреден в §16 от ПР на ЗУТ) може да бъде
предмет на сделки, респективно и на придобиване по оригинерен способ.
Ищецът е определил правилно и размера на дела си в търговската
сграда, т.к. тя е била придобита от родителите му в режим на СИО и
половината на бащата, след смъртта му, е наследена от преживялата съпруга и
двете им деца поравно, съобразно визираното в Закона за наследството. Т.е.
след наследяването(на 1/6 ид.ч.) и дарението от майка си(на 3/6 ид.ч.), ищецът
действително притежава заявените по делото 4/6 ид.ч.Останалата част от 2/6 е
собственост на сестрата на ищеца по наследство и дарение от родителите им.
Следователно по отношение на процесната сграда ответник В. не е
съсобственик, а трето лице. При това и т.к. съдебната практика до момента
неизменно приема воденето на ревандикацията за акт на управление, с който
един съсобственик упражнява защита от чуждо посегателство както на
личните си, така и на правата на останалите съсобственици върху общата вещ,
11
ищецът съсобственик Д. би могъл да претендира от ответниците предаването
на фактическата власт върху целия незаконно ползван имот.
Цитираното от въззивниците тълкувателно решение е неприложимо за
казуса, т.к. е инициирано поради спор в съдебната практика досежно
възможността за ревандикация на общ имот от един съсобственик, срещу
друг, какъвто въпрос по делото не е поставен за разрешаване.
Неоснователно е и възражението на въззивниците, че следва да бъдат
осъдени да предадат на съсобственика Д. само първия етаж от сградата, която
реално заемат като магазин, защото данните по делото не сочат към момента
в този имот да се намират други лица, а приземието е описано по документи и
регистрирано данъчно като прилежащо към единствения етаж на сградата
мазе.
В обобщение на гореизложеното, поради съвпадение на крайните правни
изводи на двете съдилища, решението на Окръжен съд - Ямбол следва да бъде
изцяло потвърдено.
При този изход от делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззиваем ищец
Д. Д. има право на всички направени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, възлизащи на 2600лв., уговорен и заплатен в брой
адвокатски хонорар за защита от един адвокат.
Мотивиран от горното , Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43/30.07.21 г., постановено по гр. д. №
469/2020 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.
ОСЪЖДА „СЛАВИДОР"ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол, ул. "Търговска" №20, вх. Г, ап. 27, ЕИК *********, представлявано от
С. Д. В. и Н. С. В. ЕГН ********** с постоянен адрес:гр. Я., ул. “Т.“ № ** да
заплатят на Д. М. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П.,ул. “С. Б.“ №
*, ет. *, ап. * сумата 2600 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени по в.гр.д.№438/21 г. по описа на Апелативен съд - Бургас за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13