Р Е
Ш Е Н И Е
№102
гр. Габрово, 30.06.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА - ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при секретаря Мариела Караджова и с
участието на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура
Габрово ТИХОМИР ПЕТКОВ, като разгледа докладваното от съдия Атанасов к.а.н.д. №
88 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.
208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна
жалба от «***» ЕООД гр.
Габрово, представлявано от управителя С.Х.,
против решение № 78 от 13.04.2023 г. по АНД №888/2022 г. на Районен съд –
Габрово. С обжалваното решение е
потвърдено като правилно и законосъобразно наказателно постановление /НП/ №670573-F670316,
издадено на 24.10.2022 г. от Директор на офис
за обслужване Габрово към ТД на НАП - Велико Търново, с което на
дружеството-касационен жалбоподател, за нарушение на чл. 92 ал. 1 във вр. с чл.
92 ал. 2 от ЗКПО, е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв., на осн.
чл. 261 ал.1 от ЗКПО.
Касационният жалбоподател
счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Излага съображения за наличие на основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като «***»
ЕООД гр. Габрово е подало ГДД за 2021 г. минути след изтичане на крайния срок, което не е
възпрепятствало или затруднило НАП да установи данните по декларацията, а от
забавянето не са произтекли вреди. Твърди, че в тази връзка не следва да се
взема предвид подаването на коригираща данъчна декларация. Затова моли за
отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление,
а алтернативно – наложената санкция да бъде намалена до размер от 400 лв., на
осн. чл. 32 ал. 2 от ЗАНН.
В с.з. представител на
касационния жалбоподател не се явява.
Ответникът по касационната жалба, директор на Офис за обслужване Габрово към ТД на НАП В. Търново, се
представлява от юрисконсулт К. Д., който в с.з. моли съда да потвърди
решението на РС Габрово по изложените съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на
Габровски районен съд следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Габрово, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Габрово,
становищата и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба изхожда от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК – решението е връчено на 24.04.2023 г., а касационната
жалба е депозирана на 28.04.2023 г. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН, и като такава същата е процесуално допустима за разглеждане
в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въз
основа на редовно събраните писмени и гласни доказателства РС Габрово е приел,
че «***» ЕООД, бидейки
със със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, има качеството на местно юридическо лице, попадащо
между посочените в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Поради това същото е подлежало
на облагане по смисъла на чл. 1, т. 1 от същия закон. Във връзка с това за него
е било задължено да подава годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия корпоративен данък, което е следвало да извърши в срока по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. През 2022 г. срокът за
подаване на ГДД за дейността му през 2021 г. е изтекъл на 30.06.2022 г. Дружеството
е подало такава декларация извън горепосочения срок, подавайки същата на
01.07.2022 г. Поради изложеното на 27.07.2022 г. до дружеството е изпратена
покана с изх. № 2291 от същата дата, чрез която неговия представляващ е бил
уведомен, че в 7 дневен срок от нейното получаване следва да се яви в офис
Габрово за съставяне на акт за нарушение заради неизпълненото задължение за
подаване на годишната декларация в указания от ЗКПО срок. Тя била връчена по
електронен път на 27.07.2022 г. Тъй като срокът в поканата е изтекъл на
03.08.2022 г., а на следващия ден - 04.08.2022 година дружеството не е
изпратило представляващо лице, на 04.08.2022 година е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ в отсъствието на представител
на нарушителя. Актът е бил връчен на представляващо дружеството лице на
26.08.2022 г., което го е подписало и се е запознало с отразените в него
констатации. Въз основа на този акт и останалите материали от
административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе
наказателно постановление.
При така установените
факти РС Габрово е приел, че жалбата срещу наказателното постановление е
допустима, а по същество я е отхвърлил като неоснователна. Приел, че в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, са отразени
ясни констатации за времето и мястото, при които нарушението е било извършено и
установено, свързаните със същото обстоятелства и съответните доказателства,
които са послужили за формиране на тези констатации. Едновременно с това са
посочени не само нарушените норми от материалния закон, но и всички останали
данни, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, в т.ч. и тези,
идентифициращи отговорното за нарушението лице. Актът е съставен от компетентно
(по смисъла на чл. 278, ал. 1 от ЗКПО) лице, в рамките на предвидения с чл. 34
от ЗАНН двугодишен срок от извършване на самото нарушение, както и преди
изтичане на тримесечен срок от деня за открване на нарушителя. Съдът е приел,
че са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта
в отсъствието на представляващо дружеството лице. Впоследствие АУАН е предявен
на упълномощен представител на дружеството, който е имал възможност да се
запознае с неговото съдържание и е направил възражения във връзка с отразените
в същия констатации. Въззивният съд е приел, че правната квалификация на
нарушението е определена правилно, тъй като се явява съобразена с отнасящите се
до нея констатации, отразени в акта и обжалваното постановление, както и с
предвиденото в нормата на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, действали към
посочения период във втората от тях. Като данъчно задължено по ЗКПО лице „***”
ЕООД Габрово е било длъжно да подаде декларация за дейността си през 2021
година до изтичане на визирания срок в чл. 92, ал. 2 от закона, което
обстоятелство (при безспорно установеното неизпълнение на задължението в
рамките на този срок), обосновано е довело да ангажиране на
административно-наказателна отговорност във връзка с него. РС Габрово е приел,
че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, установено чрез приложената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
Решаващият съдебен състав
е отхвърлил като неоснователно възражението, че незначителната забава за
подаване на ГДД следва да обоснове извод за маловажен случай по смисъла на чл.
28, б. «А» от ЗАНН. В тази връзка е
възприел за правилни и обосновани изложените от административнонаказващия орган мотиви, които според него са обосновали
невъзможността за приложението на посочената разпоредба – обстоятелствата, свързани
с продължителността на
закъснението, с което
задължението е изпълнено и съпоставянето им с липсата на обективни причини, респ. с липсата
на приложени в подкрепа на такива доказателства, които биха могли да са довели
до неизпълнението на задължението за подаване на декларацията в определения
законов срок. РС Габрово е приел, че издаденото против касационния жалбоподател
наказателно постановление следва да се потвърди, включително и от аспекта на
нулевите стойности, посочени в подадената със закъснение декларация за дейността
на дружеството през 2021 г. Отчел е, че същите са били променени чрез по-късно
подадена коригираща декларация по чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, в която били отразени
12 658 лева приходи и 12 875 разходи, водещи до заключение за наличие на 217
счетоводна загуба, без задължение за внасяне на корпоративен данък. С оглед на
това е заключил, че не би могло да се касае за счетоводна грешка, а за умишлено
поведение, което е проявено с цел осигуряване на допълнително време за
изготвяне на декларация с действителните данни за дейността, въз основа на
които се изчислява и дължимия данък. Приел е, че това следва да се оцени като
отегчаващо обстоятелство.
По отношение на
наложената имуществена санкция въззивният съд е приел, че като определена малко над минимално предвидения от закона
размер от 500 лева, същата се явява съобразена с продължителността на
съответното закъснение и отговаря в най-пълна степен на тежестта на извършеното
нарушение и неговата степен на обществена опасност, както и на целите на
административно-наказателната репресия, преследвани чрез нейното налагане по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения съдът е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на РС
Габрово относно липсата на съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство или формални такива при издаването на
АУАН и НП, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната на
наказателното постановление. Санкционираното лице е имало възможност да вземе
участие в производството от самото му начало, като е поканено да се яви в
сградата на ТД на НАП В. Търново, офис Габрово за съставяне на АУАН, но не е
сторило това, като впоследствие, на 29.08.2022 год., съставеният АУАН му е
връчен лично, срещу надлежно оформена разписка. На 05.09.2022 г. управителят на
дружеството е депозирал възражение, в което е направил искане за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, аргументирано с незначителното забавяне при подаване на
декларацията.
Не е спорно, че актосъставителят С. Д., в качеството й на
инспектор по приходите в НАП, е оправомощено да съставя АУАН длъжностно лице,
на осн. чл. 278 от ЗКПО, а издалият наказателното постановление орган е оправомощен,
съгласно същата разпоредба и т. 1.2. от Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП.
По съществото на спора АС Габрово намира за неоснователни
изложените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради неправилно приложение на закона, по следните съображения:
Съгласно действащата
към момента на подаването на процесната ГДД разпоредба на чл. 92 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗКПО,
данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация в срок от 1 март до 30
юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрация на
данъчно задълженото лице. „***” ЕООД Габрово е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1
от ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО, въз основа на
която е санкционирано дружеството, данъчно задължено лице, което не подаде
декларация по този закон или не я подаде в срок, се наказва с имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лв.
От събраните по АНД №888/2022 г. по описа на РС Габрово
писмени доказателства безспорно се установява, че „***”
ЕООД Габрово е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. по електронен път
на 01.07.2022 г. - след изтичане на законоустановения срок. С това от обективна
страна е осъществен състава на нарушението по чл. 261 пр. 2-ро от ЗКПО. Това
обстоятелство не се оспорва и от касационния жалбоподател, който акцентира
върху факта, че закъснението се измерва в минути.
Същевременно е
безспорно, че в подадената
декларация не се съдържат никакви данни относно приходите, разходите и
печалбата на дружеството за посочената година. Целта на подаване на годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е своевременното предоставяне на
информация на органите на НАП относно данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък от данъчно
задължените лица. Именно тези обществени отношения са защитени от санкционната
норма на чл. 261 ал. 1 от ЗКПО. С оглед на изложеното, ако в подадената от
касационния жалбоподател ГДД се съдържаше изискуемата от закона информация, то
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН биха били налице, тъй като тази
информация би постъпила в НАП с незначително закъснение. Но в разглеждания
случай и след изтичане на законовия срок за подаване на ГДД дружеството не е
предоставило изискваната от закона информация, подавайки декларация с нулеви
стойности.
Неправилно касационният жалбоподател счита, че подаването
на последващата коригираща ГДД не следва да се взема предвид при преценката
относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Коригиращата ГДД е носител на
действителната информация за наличието на приходи, разходи и дължим
корпоративен данък, като в случая съпоставката на съдържащите се в двете
декларация данни води до напълно обоснования и правилен извод на РС Габрово, че
в случая не се касае за допусната счетоводна грешка, а за умишлено поведение, което е проявено с цел осигуряване на
допълнително време за изготвяне на декларация с действителните данни за
дейността, въз основа на които се изчислява и дължимия данък.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на
въззивния съд, че по отношение на извършеното нарушение не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен. Наложената с процесното НП
санкция е в законоустановения
размер, като е близка до
минималния такъв. Настоящият съдебен състав споделя изложените от РС Габрово
доводи, че същата е съобразена с конкретната обществена опасност на деянието.
Не са налице предпоставките за прилагане на сочената от касационния
жалбоподател норма на чл. 32 ал. 2 от ЗАНН, която касае неизпълнение на акт на
Министерски съвет, докато в случая нарушението и санкционната норма са
регламентирани в закон.
В
заключение, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният
съд се е произнесъл с мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Затова следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и с оглед отправената претенция
на процесуалния представител на ответника, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, „***” ЕООД Габрово ще
бъде осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение за участие по
делото в минимален размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 78, постановено на 13.04.2023 г. по АНД №888/2022 г. по описа на Районен съд
– Габрово, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА ’’***”
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „****” № 3, да заплати на Национална агенция по
приходите, с адрес гр. София, 1000, булевард „Александър Дондуков” № 52, сума в
размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
делото.
Решението е окончателно.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д. Атанасов/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Е. Кирова - Тодорова/
2.
/Д.
Гишина/