№ 10065
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110171483 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. К. С., с която срещу ......... е
предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Ищцата твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу нея въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.12.2013 г. по ч.гр.д.
№ 52927/2013 г. на СРС, ГО, 62 състав. Твърди, че на 18.03.2015 г. срещу нея е било
образувано изпълнително дело № 218/2015 г. на ЧСИ ........., прехвърлено в архив под
№ 47/2018 г. на ЧСИ ......... Твърди, че последното валидно изпълнително действия е
извършено на 17.10.2016 г. с насрочване опис и оценка на движими вещи; че е
настъпила перемпция, както и че вземането е погасено по давност. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че ответникът няма право на
принудително изпълнение за процесното вземане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
........., с който оспорва иска. Счита, че давността за вземането не е изтекла. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2013 г. по ч. гр. д. №
52927/2013 г. на СРС, ГО, 62 състав, е разпоредено длъжникът Д. К. С. да заплати на
кредитора ........... сумата от 1 970, 34 лв., ведно със законната лихва от 17.12.2013 г. до
изплащане на вземането, както и 79, 41 лв. разноски по делото.
Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от
07.10.2014 г., с който Д. К. С. е осъдена да заплати на ........... сумата от 1 970, 34 лв.,
ведно със законната лихва от 17.12.2013 г. до изплащане на вземането, както и 79, 41
лв. разноски по делото.
По молба от 18.03.2015 г. на кредитора ........... /с фирмено наименование .....,
считано от 18.05.2018 г., видно от вписване в публичния Търговски регистър/ е
образувано изпълнително дело № 218/2015 г. на ЧСИ ........., рег. № 783 на КЧСИ.
1
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
2623/01.04.2015 г.
Изпратено е запорно съобщение изх. № 2622/01.04.2015 г. до ......... за запор на
трудовото възнаграждение на длъжника.
С разпореждане от 11.10.2016 г. са насрочени опис и оценка на движими вещи в
дома на длъжника на 17.10.2016 г.
С разпореждане от 17.09.2018 г. на ПЧСИ при ЧСИ ........, рег. № 925 на КЧСИ,
изпълнителното производство е продължено под № 20189250402047. Разпоредено е
налагането на запор на банкови сметки на длъжника и изпращане на запорни
съобщения.
Изпратени за запорни съобщения с изх. № 9154/14.12.2018 г. до .........
С постановление от 13.10.2021 г. изпълнителното производство по делото е
прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
исковата сума.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008
г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за
разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези
съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното
производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда
(определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). Като
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване,
които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо, не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а
само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение
(определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед
за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се
издава изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
2
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при
оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес.
По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките
на установения в нормата на чл. 414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила,
като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения
смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV
ГО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. Извън иска по чл. 424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва
самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането,
може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.
423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с
издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в
който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.); чл. 254
ГПК (отм.); чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове.
В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение
против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен
спор относно съществуването на вземането.
С оглед изложеното в случая приложение намира 5-годишната давност, която,
считано от 07.10.2014 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, която в случая е
най-ранната дата, от която може да се приеме влизане в сила на заповедта за
изпълнение, изтича на 07.10.2019 г.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980
г. и е било висящо към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 от
ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР №
2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че
в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на
ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. Разяснено е, че при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на
правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата,
който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с
3
тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните
органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно
задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от
съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е
действащ. С оглед на това последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който
са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се
постановява тълкувателният акт, се състои от две части. Настоящият съдебен състав
възприема изцяло разрешенията, дадени с посоченото решение на ВКС. С него не се
променя тълкувателното решение на ВКС, а е разгледан въпросът относно действието
във времето на последващо тълкувателно решение, с което е обявено за загубило сила
тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване на тълкувателното решение е
било задължително за съдилищата и правните субекти са съобразявали поведението си
приложимите задължителни разяснения на закона.
В разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителното производство по изп.дело №
218/2015 г., образувано въз основа на издадения на 07.10.2014 г. изпълнителен лист, е
било висящо. С оглед разясненията, дадени с ППВС № 3/1980 г., погасителна давност
не е текла докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането. Спирането на давността по изпълнителното дело е преустановено от
момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. Следователно в периода от 18.03.2015 г. – датата на образуване на
изпълнителното дело до 26.06.2015 г. давност за вземането не е текла.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
разяснения по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
В случая на 01.04.2015 г. е изпратено запорно съобщение до .......... От този
момент в продължение на 2 години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Предприетото с разпореждане от 11.10.2016 г. насрочване на опис и оценка на
движими вещи, собственост на длъжника, не е от естество да прекъсне давността,
доколкото не се установява описът на движими вещи да се е осъществил, следователно
и това не представлява валидно действие по изпълнението.
В нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е регламентирано, че изпълнителното
4
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В случая
2-годишният срок следва да се определи считано от 01.04.2015 г., когато е изпратено
първото запорно съобщение. Ето защо, на 01.04.2017 г. по силата на закона
изпълнителното производство е прекратено.
Новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие /в подкрепа на посоченото – т.10 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, както и решение № 42 от 26.02.2016 г., постановено по гр.д. №
1812/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 10/16.02.2016 г. по гр.д. № 3231/2014 г. на
ВКС, III ГО; определение № 290 от 25.04.2018 г. по гр.д. № 3217/2017 г. на ВКС, III
ГО/. За последно по време валидно изпълнително действие следва да се счита
последното такова, извършено преди настъпване на перемпцията, съответно – преди да
бъде прекратено по право изпълнителното дело, тъй като след прекратяване по право
на изпълнителното дело предприето по него изпълнително действие не би могло да се
счита валидно извършено.
В случая последното изпълнително действие преди перемпцията е налагането на
запор от 01.04.2015 г., но доколкото давност не е текла до 26.06.2015 г. – датата на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то това е и моментът, от
който следва да се счита, че е започнала да тече давността, като последната е изтекла
на 26.06.2020 г.
Извършеният след прекратяване по право на изпълнителното производство
запор от 14.12.2018 г. не съставлява валидно извършено изпълнително действие и не
води до прекъсване на давността за вземанията.
С оглед изложеното искът се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 532 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. К. С., ЕГН **********
срещу ........., ЕИК ...... иск с правно основание чл.439 ГПК, че ........., ЕИК ...... няма
право на принудително изпълнение срещу Д. К. С., ЕГН ********** за сумите,
предмет на изпълнителен лист от 07.10.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 52927/2013 г. на
СРС, ГО, 62 състав, както следва: сумата 1 970, 34 лв., ведно със законната лихва от
17.12.2013 г. до изплащане на вземането, както и 79, 41 лв. разноски по делото.
5
ОСЪЖДА ........., ЕИК ...... да заплати на Д. К. С., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 532 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6