№ 256
гр. Велико Търново, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000243 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260097 от 18.05.2021 г. по гр.д. № 439/2020 г. Окръжен
съд Плевен е осъдил Гаранционен фонд, гр. София да заплати на В. ЦВ. П.
сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания от пътно –
транспортно произшествие, настъпило на 30.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.05.2020 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 20000 лв. до
пълния му предявен размер от 60000 лв., като неоснователен. Присъдени са
разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. ЦВ. П. в
отхвърлителната част над 20000 лв. до предявените 60000 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика. В нея се излагат доводи за неправилна
оценъчна преценка на търпените болки и страдания от ищеца, с оглед
определяне на справедлив размер на обезщетението, като се сочи, че
1
определеното обезщетение не отговаря на принципа на справедливост по чл.
52 ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията на увреденото
лице. Телесните увреждания са с опасност за живота и много висок
интензитет на болка, с общ възстановителен период от 5 месеца.
Уврежданията, които са получени са: контузия /натъртване/ на меките тъкани
на гръдния кош, счупване на две ребра в ляво по предна мишнична линия,
увреждане на паренхима на белия дроб с излив на кръв и проникване на
въздух в лявата гръдна кухина /травматичен хемопневмоторакс/, като съдът
подробно е възпроизвел изводите на приетата експертиза и разпитаните
свидетели, но е направил неправилни изводи относно размера на
обезщетението. От свидетелските показания се установява, че той се е
променил много вследствие на катастрофата в негативна насока. Наред с
болките, които го съпътствали, е бил студент задочно, но поради случилото се
е прекъснал обучението си за известно време, затворил се в себе си, дълго
време не шофирал, не поддържал контакти с приятели, изкарва по-тежко
настинките с по-обострена и засилена кашлица. С оглед на това се сочи, че
определеното обезщетение се явява силно занижено.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което се присъди допълнително сумата от
40000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020 г. до
окончателното изплащане.
В срока за отговор насрещната страна не е депозирала становище,
такова не е заето и в съдебно заседание.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
2
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Окръжен съд Плевен е предявен иск от В. ЦВ. П. против
Гаранционен фонд, гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 60000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 28.05.2020 г. /датата на постановения отказ от фонда/ до
окончателното изплащане на задължението. Изложени са обстоятелства, че на
30.12.2019 г. около 17,20 часа в гр. Червен бряг лек автомобил Ауди А8,
управляван от Б. Д. К. се е движил по ул. Братя Миладинова и в района срещу
дом № 9, поради неспазване на необходимата дистанция, застига и блъска
отзад лек автомобил Волво ХЦ90, управляван от ищеца. Вследствие на удара
автомобилът на ищеца се преобръща отдясно извън платното и поврежда
тухлена ограда. След ПТП пострадалият В.П. е откаран с екип на ЦСМ в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в увредено общо състояние, без спомен за
случилото се, поради загуба на съзнание. След извършените прегледи е
поставена диагноза: гръдна травма, изразяваща се в контузия/натъртване на
гръдния кош, фрактури на 9-то и 10-то ребра вляво по предна аксиларна
линия, травматичен хепопневмоторакс /проникване на въздух в лява гръдна
половина/, увреждане на паренхима на белия дроб – контузионни огнища
двустранно в белодробния паренхим, плеврален излив, както и счупени
предни зъби - първи горен ляв и първи горен десен. Извършена му е по
спешност животоспасяваща операция – торакоцентеза /плеврална пункция/.
Получените от ПТП тежки травматични увреди, изискващи животоспасяваща
оперативна намеса, са причинили болки и страдания на ищеца със значителен
интензитет 1,5 – 2 месеца след инцидента, като общият възстановителен
период е продължил 5 – 6 месеца. С оглед характера на нараняванията е
следвало да спазва щадящ постелен режим, което го изправило пред
невъзможността да посреща със собствени сили обикновени битови
потребности – тоалет, хранене, обличане и др., за задоволяване на които
получава помощ от своите близки. Водил е активен начин на живот, а
последиците от ПТП са довели до промяна нормалното протичане
ежедневието на младо момче, до насилствено ограничаване на социалната и
делнична ангажираност. Чувствал се подтиснат и в тежест на своите роднини,
станал тревожен, неспокоен и лесно раздразним. Започнал да изпитва страх
3
от силни звуци и от автомобили.
По отношение на лек автомобил Ауди А8 няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” , поради което е налице
хипотезата на ангажиране отговорността на Гаранционен фонд, съгласно чл.
519, т. 1 КЗ. Предявена е претенция за изплащане на обезщетение от
28.02.2020 г., като с писмо от 28.05.2020 г. пострадалия бил уведомен, че УС
на ГФ е взело решение, с което отказва плащане по щетата.
С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 60000
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.05.2020 г. до
окончателното изплащане, за което е предявен и настоящият иск.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се механизма на ПТП, оспорват се претендираните
размери, като прекалено завишени спрямо претърпените болки и страдания;
направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че
пострадалият е бил без предпазен колан.
С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице
основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е
отрекъл възражението за съпричиняване, поради което е приел за справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20000 лв., в
който размер искът е уважен, ведно със законна лихва върху обезщетението,
считано от 28.05.2020 г. – с изтичане на тримесечен срок от отправянето на
претенцията до ответника.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие
на 30.12.2019 г., в гр. Червен бряг, при което водачът на лек автомобил Ауди
А8, с рег. № ЕН64****, движещ се със скорост 128,8 км/ч, Б. Д. К. /починал/,
без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застига попътно
движещите се автомобили Волво и Форд, като първо се удря в тилната част
на автомобил Волво ХЦ90, с рег. № ЕН76****, управляван от ищеца В. ЦВ.
П. със скорост от 59,2 км/ч, а след това и в лекия автомобил Форд Мондео, с
рег. № ЕН00****, със скорост 34,5 км/ч. При удара автомобил Ауди предава
4
част от скоростта си на движение на автомобил Волво, който след удара се
отклонява надясно към десен банкет, навлиза върху банкета, удря се в стена
на имот, изградена от бетон и тухли, и се преобръща по таван. Механизмът на
произшествието се установява от приложеното постановление за
прекратяване на досъдебното производство от 05.03.2021 г. от прокурор при
Окръжна прокуратура Плевен, Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 30.12.2019 г., изготвената съдебно техническа експертиза и
показанията на разпитаните свидетели И. К. и П. С..
При ПТП е пострадал В.П. като водач на лекия автомобил Волво. От
приложените по делото медицински документи и епикриза се установява, че
на 30.12.2019 г. той е постъпил на лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”,
гр. Плевен, където е установена тежка гръдна травма – контузия /натъртване/
на меките тъкани на гръдния кош, счупване на две ребра в ляво по предна
мишнична /аксиларна/ линия, увреждане на паренхима на белия дроб с излив
на кръв и проникване на въздух в лявата гръдна кухина /травматичен
хемопневмоторакс/. Направена е гръдна операция по спешност, т.нар.
торакоцентеза. Престоял в болничното заведение до 06.01.2020 г., видно от
приложената епикриза. На 06.02.2020 г. прегледан от съдебен лекар, който
констатира отчупване на малка част от коронките на първи горен ляв и първи
горен десен зъб, но без възможност да се установи давността на тези травми.
Естеството на травмите е коментирано от вещото лице по
изслушаната съдебно медицинска експертиза. Контузията на меките тъкани
на гръдния кош води до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота. Счупването на две ребра също се приема за разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота. Травматичния хемопневмоторакс е довел до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тази опасност е била
предотвратена с извършването на гръдната хирургична операция. Опасността
за живота е възникнала от момента на нанасяне на травмата, продължила е до
извършване на операцията и още 3 – 4 денонощия след нея. В резултат на
получените травми ищецът е търпял физически болки и страдания, които са
били силни през първите 3-4 седмици след инцидента, средни – през
следващите един и половина до два месеца, и слаби – за още един и половина
до два месеца. През първите 3-4 седмици ищецът е имал силни болки и
„пробождания“ в гърдите, особено при обръщане на тялото, опит за ставане
от леглото, кашляне, дълбоко вдишване. През този период е имал нужда от
5
грижи, като помощ за изправяне и водене до тоалетната, миене, хранене. По
отношение на счупването на предни зъби вещото лице заема становище, че
такова увреждане не е описано в епикризата, нито в представения лист за
преглед на пациент в спешно отделение. Към момента на извършения преглед
в съдебна медицина е установено отчупване на малка част от коронките на
първи горен ляв и първи горен десен зъби, но тъй като прегледът е извършен
повече от един месец след инцидента не е било възможно по морфологията
/цвета на отчупените повърхности/ да се посочи тяхната давност. В съдебно
заседание вещото лице обяснява, че ако ищецът си е ударил устните и зъбите
в страничното стъкло, той трябва да има сериозни увреждания по меките
тъкани на устните и на лицето, и порезни рани от стъклото, а такива няма.
За изясняване на фактическата обстановка относно лечението и
състоянието на ищеца е разпитана св. Р. П., майка на В.. Тя описва, че когато
отишла в болницата видяла сина си в една стая на носилка, на системи.
Когато ги допуснали до него той казал, че всичко го боли и няма спомен за
случилото се. Лекарите я уведомили, че има счупени два зъба, голям хематом
на главата и две счупени ребра, била установена течност в белия дроб.
Вкарали го в операция по спешност, като преди самата операция
свидетелката видяла, че започнал да повръща някаква бяло-червена течност.
През цялото време, когато бил в болницата, бил с дренаж, от където излизала
течността от белите дробове. Изписали го на 06.01.2020 г. за домашно
лечение. След това, в домашни условия, десет дни му се поставяли инжекции
– антибиотик и медикамент за разреждане на кръвта. Ходили при личния
лекар да му поставя инжекциите. Имал множество натъртвания на гръдния
кош. Учил задочно, но вследствие са случилото се, прекъснал обучението си
за известно време. Променил се след всичко това, затворил се в себе си, доста
време не шофирал, не поддържал контакти с приятелите си, не излизал. И сега
е по-затворен и по-малко общува с хората. Настинките карал по-тежко с по-
засилена и по-обострена кашлица. Повече от месец се оплаквал от болки, като
в началото имал нужда от помощ, бил трудно подвижен и свидетелката
ползвала отпуск, за да се грижи за него, да го карат до личния лекар за
инжекции.
Ищецът е отправил претенция към ответника за заплащане на
обезщетение на 28.02.2020 г., по която с писмо от 28.05.2020 г. Гаранционния
6
фонд го уведомява, че отказва изплащане на обезщетение по щетата.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Б. К., в
резултат на което на ищеца е причинена вреда. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретна правна норма, уреждаща
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 ЗДвП /вменяващ
задължение за движение със съобразена с пътните условия скорост/. От
събраните доказателства се установява, че Б. К. с управлявания от него
автомобил, движейки се в тъмната част на денонощието, в населено място, с
несъобразена скорост в нарушение на посоченото по-горе правило за
движение по пътищата, е застигнал попътно движещия се автомобил,
управляван от ищеца, ударил го е в тилната част, при което автомобилът на
ищеца напуснал пътното платно, ударил се в стена на имот и се преобърнал
по таван.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът П. е получил телесни увреждания – контузия на
меките тъкани на гръдния кош, счупване на две ребра в ляво, увреждане на
паренхима на белия дроб с излив на кръв и проникване на въздух в лявата
гръдна кухина /травматичен хемопневмоторакс/. Тези увреждания
представляват нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно
субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване на болки и
страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача Б. К.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача К. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. К. е управлявал автомобил, за който е нямало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на деликта. В този
смисъл за Гаранционен фонд, гр. София се поражда задължението да изплати
на увреденото лице причинените имуществени и неимуществени вреди
7
вследствие получените телесни увреждания – чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Увреденото лице е упражнило правото си на пряк иск от Гаранционния фонд,
възможност, предвидена в чл. 558, ал. 5 КЗ. Същото е изпълнило
задължението си за предявяване на претенция по реда на чл. 558, ал. 3 КЗ, по
която фондът е отказал да плати обезщетение.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД и в каквато насока са оплакванията във
въззивното производство. Разясненията по прилагане на справедливостта като
критерий за определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени
вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено, че следва да се
преценят редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства -
характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания и др.
Съдебната практика е наложила и като допълнителен критерий
икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./,
а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ.
В конкретния случай, за определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се отчете следното: увреждането е настъпило на
30.12.2019 г., към който момент ищецът е бил на 23 години; естеството на
травмите – контузия на меки тъкани на гръдния кош и счупване на две ребра,
които представляват разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, както и травматичен хемопневмоторакс, който е довел до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като опасността е
продължила от момента на нанасяне на травмата до извършване на
операцията и още 3-4 денонощия след нея; проведената спешна
животоспасяваща операция във връзка с хемопневмоторакса; престоя в
болнично заведение от ищеца 8 дни, продължилото след това домашно
лечение чрез поставяне на инжекции 10 дни; силните болки през първите 3-4
седмици, затихващи до средни през следващите 1,5 – 2 месеца и до слаби за
8
още 1,5 – 2 месеца; необходимостта от чужда помощ през първия месец за
задоволяване на елементарни хигиенно-битови нужди; преживения страх и
стрес, довели до затваряне в себе си и ограничаване на контактите.
Същевременно, ищецът се е възстановил напълно, търпените от него
болки са били силни в началото, но със затихващ характер, като общия
период на тези страдания според вещото лице е 5 месеца. Не се доказват
остатъчни последици от травмите, като в тази връзка показанията на св. П.а,
че като мине някоя настинка ищецът я кара по-тежко, не могат да бъдат
възприети като достоверен източник на информация, тъй като липсват такива
медицински данни. Не се установява психологическото състояние на ищеца
от изпитаните страх и стрес да е в такава степен засегнато, че да е търсена
специализирана помощ или да се е отразило съществено на начина му на
живот. Св. П.а заявява, че е учил задочно, но вследствие на случилото се е
прекъснал обучението си за известно време, каквито твърдения за нарушаване
на социалния му живот не са изложени в исковата молба. Независимо от това,
следва да се отбележи, че не е установено за какъв период е това прекъсване,
то оказало ли е съществено влияние в професионален или социален план, и
доколко и как е нарушен учебния му процес.
С оглед на тези обстоятелства, настоящият състав счита, че размер на
обезщетението от 30000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото
изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните
блага/ причинените болки, страдания, неудобства. Обезщетение в по-голям
размер не следва да бъде определяно, тъй като при ищеца възстановяването
на травмите е пълно, освен тях няма други значими, и съществено и трайно
увреждащи здравето наранявания, остатъчни козметични белези, болките са
били значителни непосредствено след травмите и извършената оперативна
интервенция, постепенно затихващи, нуждата от чужда помощ не е през
целия период на оздравителния процес, не се доказа съществена промяна в
начина на живот на ищеца.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от В.П. претенция против Гаранционен фонд за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътно –
транспортно произшествие на 30.12.2019 г., при което са му причинени
телесни увреждания, е основателна и доказана до размер на 30000 лв., което
9
налага частична отмяна на постановеното решение в обжалваната част и
присъждане допълнително на сумата от 10000 лв., ведно със законна лихва,
считано от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото следва да се присъдят разноски на
жалбоподателя за въззивната инстанция, съобразно уважената част от
жалбата му, поради което Гаранционен фонд следва да бъде осъден да
заплати на В.П. сумата от 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение,
редуцирано съобразно уважената част.
С оглед на това, че ищецът е освободен от държавна такса,
Гаранционен фонд следва заплати държавна такса според завишения размер
на обезщетението в полза на бюджета на съдебната власт в размер на
допълнително сумата 400 лв. за първоинстанционното производство и сумата
200 лв. за въззивното производство.
С оглед изхода на спора следва да бъде отменено обжалваното
решение и в частта му, с която е осъден В.П. да заплати на Гаранционен фонд
разноски по компенсация в размер на 158 лв., тъй като разноските на двете
страни са в равен размер и с оглед изхода на спора след извършената
компенсация никоя от страните не дължи на другата плащане.
В полза на адв. Я.Д. следва да се присъди допълнително според
уважената част от иска сумата от 35 лв. за процесуално представителство по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред окръжен съд, съобразно уважената част от иска
/при определен размер на адвокатското възнаграждение според цената на иска
2330 лв., редукцията му съобразно уважената част и след приспадане на
изчисленото от първостепенния съд/.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260097/18.05.2021 г., постановено по гр.д. №
439/2020 г. на Окръжен съд Плевен в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от В. ЦВ. П. за неимуществени вреди за разликата над
20000 лв. до 30000 лв., както и в частта, с която е осъден В. ЦВ. П. да
заплати на Гаранционен фонд разноски по делото по компенсация в размер
на 158 лв., вместо което постановява:
10
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , БУЛСТАД **********, с адрес
гр. София, ул. ********* да заплати на В. ЦВ. П., ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, *******, съдебен адрес гр. София, ******** допълнително
сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени
при ПТП, настъпило на 30.12.2019 г. в гр. Червен бряг, по вина на Б. Д. К.
/починал/, при управление на лек автомобил без валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от
28.05.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260097 от 18.05.2021 г., постановено по
гр. д. № 439/2020 г. на Окръжен съд Плевен в останалата обжалвана част, с
която предявеният иск за разликата над 30000 лв. до предявения размер от
60000 лв. е отхвърлен.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , БУЛСТАД **********, с адрес
гр. София, ул. ********* да заплати на В. ЦВ. П., ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, *******, съдебен адрес гр. София, ******** сумата 450
/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за
въззивното производство, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , БУЛСТАД **********, с адрес
гр. София, ул. ********* да заплати на адв. Я. Д. Д., АК София сумата от 35
/тридесет и пет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред първа инстанция, осъществено по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , БУЛСТАД **********, с адрес
гр. София, ул. ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд Велико Търново допълнително държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 400 /четиристотин/ лева и
държавна такса за въззивното производство в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12