Р Е Ш
Е Н И
Е № 154
гр.
Пловдив, 05.06.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 111/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 540 от 22.11.2019
година, постановено по т. дело № 212/2019 година по описа на Окръжен съд – ******,
е осъден Г., със седалище и адрес на управление:***,
Булстат: ***, със съдебен адрес:***, адвокатско дружество „М.“ да заплати на Р.К.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.М.,
сумата от 26 000 лева, представляваща разликата между дължимото по
справедливост обезщетение от 38 000 лв. и изплатената част от него от 12 000
лв., за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 07.04.2018г. в с.***, общ.******, при което виновният водач не е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил „Р.“ с
рег.№ ***, които увреждания се изразяват в контузия на главата с лекостепенно мозъчно
сътресение, счупвания на три ребра вляво, наличие на малък плеврален излив
вляво, охлузвания по челото, ведно със законната лихва върху присъдената
главница от завеждането на иска – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер 1 400 лв.
Осъден е Г.ф.да заплати по сметка
на Окръжен съд – ****** сумата от 1 040 лв., представляваща дължима държавна
такса, както и сумата от 300 лева – платено възнаграждение за вещо лице от
бюджета на съда.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач И.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: *** *** на
страната на Г..
Така постановеното решение е
обжалвано изцяло с въззивна жалба от Г.ф.чрез процесуалния представител адвокат
С.Ф.М.. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон при постановяването му, както и за необоснованост. Поддържа се, че със
събраните по делото доказателства по искане на ищцата, която носи
доказателствената тежест, не е установен
единия от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно
наличието на причинно-следствена връзка
между деянието и претърпените от ищцата увреждания. Постановеното решение било
в нарушение на процесуалния закон, тъй като било постановено върху факти и обстоятелства, за които не било
проведено пълно и главно доказване по смисъла на чл. 153 и чл. 154 от ГПК.
Решението било неправилно и поради
нарушение на материалния закон – било присъдено обезщетение за непозволено
увреждане, без да е установен единия от елементите на фактическия състав, а
именно причинно-следствената връзка. Липсвали доказателства, че всички
увреждания, за които ищцата претендира обезщетение, са резултат на виновното
поведение на водача на МПС, предизвикал ПТП. Нарушен бил принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определя размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Не било съобразено
обстоятелството, че ищцата е пътувала в автомобила без поставен предпазен
колан, с което нарушила императивната разпоредба на чл.
137а от ЗДП, като по този начин допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. Липсвали доказателства за вида, характера и интензитета на болките и страданията
на ищцата, като според жалбоподателя приетата съдебно-медицинска експертиза не
ги установявала, тъй като не ѝ била поставена задача за
причинно-следствената връзка и липсвал обективен метод за тяхното измерване.
Решението на съда било и необосновано, тъй като определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди не кореспондирал със събраните по делото
доказателства за болките и страданията на ищцата. Липсвали мотиви за начина, по
който е определен размера на обезщетението. Със свидетелските показания също не
били установени твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Искането е да
се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли предявения иск, като се
присъдят на жалбоподателя разноските за двете съдебни инстанции.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ищцата в първоинстанционното производство Р.К.Х. чрез
процесуалния ѝ представител адвокат Н.М.. В него се изразява становище за
нейната неоснователност. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
всяко едно от оплакванията на жалбоподателя. Искането е да се потвърди
първоинстанционното решение и да се присъдят на Р.Х. разноски за въззивната
инстанция.
Страните не са направили нови
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната
жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителното решение. При подаване на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл.
269 от ГПК намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява, че ищцата Р.К.Х. е сезирала Г..с претенция за заплащане
на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди при ПТП, станало на 07.04.2018 година,
причинено от И.Й.Б. при
управлението на лек автомобил „Р.“ с рег
№ ***, който не е имал задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. Претенцията е заведена в Г..под номер ***/10.05.2019 година. От
представеното с исковата молба писмо с
изх. № 24-01-281/30.05.2019 година,
изпратено от Г..до ищцата Р.К.Х. се
установява, че на 30.05.2019 година
Управителният съвет на Г..е одобрил сумата от 12 000 лева, която да бъде изплатена на ищцата като обезщетение
за причинените ѝ неимуществени вреди при ПТП. Изрично в писмото е
посочено, че от тази сума 4000 лева са
за контузията на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, 4000 лева са
за счупването на три ребра вляво, 3000
лева са за наличие на малък плеврален излив вляво и 1000 лева са за ожулванията
по челото. Така описаните увреждания
съвпадат с тези, за които ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди
с предявения по делото иск.
В допълнителната искова молба
ищцата е посочила, че сумата от 12000 лева е преведена по банковата ѝ
сметка още на следващия ден – 31.05.2019 година, преди тя да е получила
обсъденото по-горе писмо. Твърденията на ищцата, че не се е съгласявала с този размер на обезщетение, респ. че липсва
постигнато съгласие между нея и Г..за размера на обезщетението, не са оспорени от ответника и
не се опровергават от събраните
по делото доказателства.
В писмото е посочено, че сумата
от 12000 лева не е частично плащане по претенцията на ищцата. Посочено е също,
че при несъгласие с определеното обезщетение тя може да упражни правата си по
чл. 558, ал. 5 от КЗ и да предяви иск пред съда.
При тези отношения между страните
по спора, развили се преди предявяването на иска, съдът намира, че предявеният
иск е допустим съгласно изискванията на чл. 558, ал. 5 от КЗ. Фактът на получаване на определена сума като
обезщетение не е достатъчен, за да се приеме, че ищцата е изразила съгласие с
този размер, респ. че ѝ е преградена възможността да претендира по-висок
размер по съдебен ред.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, освен когато става
дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно
за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. /
Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените
с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе.
Едно от основните оплаквания,
които се поддържат във въззивната жалба е това,
че по делото със събраните доказателства не е установена причинно-следствената
връзка между виновното и противоправно поведение на водача на МПС, довело
до ПТП и уврежданията, причинени на
ищцата.
Видно от обстоятелствената част
на исковата молба, ищцата е претендирала
допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 26 000 лева, наред с заплатените
ѝ от Г..12 000 лева, за причинените ѝ при ПТП болки и
страдания, свързани със следните увреждания: контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение, охлузвания по челото, наличие на малък плеврален излив в
ляво, счупвания на три ребра – пето, шесто и седмо от ляво, довело до трайно
затруднение на движението на снагата.
Причиняването на описаните
телесни увреждания на ищцата при
процесното ПТП се установява с приложените към исковата молба писмени
доказателства, по-конкретно с епикризата от Клиниката по неврохирургия в МБАЛ –
******, както и от съдебномедицинското удостоверение, издадено от Съдебна
медицина – ******. Тези писмени
доказателства не са оспорени от ответника в преклузивния срок – с отговора на
исковата молба. Водачът на МПС, причинил ПТП, се е признал за виновен в нарушаване на правилата за
движение по пътищата и в причиняване по
непредпазливост на средна телесна повреда на Р.К.Х., изразяваща се в счупване
на пето, шесто и седмо ребра от ляво, довело до трайно затруднение на движението
на снагата за срок от около 2,5 месеца, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода,
чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години. Такова е
постигнатото споразумение по реда на
глава Двадесет и девета от НПК, вписано в протокол от 10.04.2019 година по НОХ
дело № 753/2019 година по описа на Районен съд – ******. За настоящия съдебен
състав, разглеждащ гражданските последици от деянието това споразумение е
задължително съгласно чл. 300 от ГПК
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Цитираното по-горе писмо,
изпратено от Г..на 30.05.2019 година, в което подробно са описани телесните увреждания, причинени на ищцата при
ПТП, за които ѝ е определено обезщетението от 12000 лева, наред с
обсъдените доказателства налагат извода
за неоснователност на първото оплакване във въззивната жалба, свързано с неустановяване
по делото на причинно-следствената
връзка между деянието на И.Б. и вредите за ищцата като един от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Следва да се посочи, че в преклузивния срок – с отговора на исковата
молба ответникът не е оспорил наличието на причинно-следствена връзка между
деянието на И.Б. и вредите, за които ищцата претендира обезщетението, поради
което възможността за оспорване на иска с тези твърдения, направени
за първи път едва с въззивната
жалба, е преклудирана. Дори обаче при своевременното им въвеждане в процеса, те
са неоснователни по изложените по-горе съображения. Наличието на
причинно-следствената връзка е установено освен с представените с исковата
молба писмени доказателства и с останалите събрани такива в хода на
първоинстанционното производство, а именно с приетата и неоспорена
съдебно-медицинска експертиза, както и с показанията на разпитания свидетел ***, които съдържат подробно описание на
уврежданията, причинени на ищцата при ПТП, станало на 07.04.2018 година.
Обстоятелството, че на
съдебно-медицинската експертиза не е поставена
конкретна задача да се произнесе за наличието на причинно-следствена
връзка, не е основание същата да не бъде ценена. В заключението изрично е
посочено, че се отнася до травматичните увреждания, получени от Р.Х. при ПТП, станало на
07.04.2018 година. Това заключение не е оспорено от страните. То, както и
показанията на свидетеля *** не се
опровергават, а напротив се подкрепят от
неоспорените от ответника писмени доказателства, представени с исковата молба и
обсъдени по-горе.
Във въззивната жалба
жалбоподателят Г.ф.за първи път въвежда в процеса и твърдението за
съпричиняване от страна на пострадалата
поради това, че не е била с поставен предпазен колан. Възможността за това също
е преклудирана съгласно разпоредбата на чл. 370 от ГПК, тъй като
срокът, в който ответникът може да направи възражения, да оспори
истинността на представен документ и да направи доказателствени искания, е с отговора на исковата молба. Дори обаче възражението за съпричиняване да
беше направено своевременно, въз основа
на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че то е
неоснователно. По делото липсват доказателства
за това ищцата да е пътувала без
предпазен колан на предната дясна седалка до шофьора на лекия автомобил „***“ с рег. № ***, който е ударен от
управлявания от И.Б. автомобил след навлизането му в насрещната лента. Действително чл. 137а, ал. 1 от ЗДП задължава водачите и пътниците в моторни
превозни средства от изброените категории,
когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
случая не е установено ищцата да е била без поставен обезопасителен колан, поради което тя не може да носи отговорност за непоставянето
му, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат.
Нещо повече, дори да се приеме за
установено, че в случая ищцата е била без обезопасителен колан , това
обстоятелство също не е достатъчно, за да се намали
дължимото обезщетение поради съпричиняване. В множество решения на ВКС се
приема, че за да бъде намалено на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Не е достатъчно да е установено, че
пострадалият е бил без предпазен колан, а е необходимо да се установи по
несъмнен начин, че причинените увреждания не биха настъпили ако
пострадалият е бил с колан. В този смисъл са решение № 206 от 12.03.2010
г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по
т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д.
№ 1858/1 Зг. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33 от 4.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и др.
Последната група оплаквания,
изложени във въззивната жалба, касаят необоснованост и незаконосъобразност на
изводите на първоинстанционния съд досежно размера на дължимото
обезщетение с оглед събраните по делото
доказателства за действително претърпените от ищцата болки и страдания и тяхната
продължителност, както и с оглед принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД.
Видът на телесните увреждания,
причинени на ищцата и установени със събраните по делото доказателства, е обсъден от съда по-горе.
Болничното лечение на ищцата след
ПТП е продължило от 07.04.2018 година до 11.04.2018 година.
От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че болничният престой съвпада с
острия период на оплакванията, след което ищцата е продължила лечението си в
домашни условия, където също е била с болезнени и ограничени движения и се е
нуждаела от чужда помощ, за да се обслужва. При всяко ставане, сядане, лягане и
при поемане и издишване на въздух ищцата е изпитвала силни бодежи в лявата
гръдна половина, които са продължили около три- четири месеца със затихващ
характер. През този период, както и до
момента ищцата се оплаква от епизодично главоболие. Според вещото лице
възстановителният период при счупване на
три ребра е значително по-дълъг от този при едно ребро заради образуване на
хематоми в междуребрената мускулатура и нараняване на междуребрените нерви.
Този комплекс от лезии причинявал силни болки при дишане за поне два-три
месеца, които били много неприятни дори след
отслабването им. Вещото лице е определило периодът на възстановяване от
гръдната травма с три счупени ребра като мъчителен, придружен с постоянни и с
висок интензитет болки. Към настоящия момент нямало остатъчни явления в белия
дроб в зоната на фрактурата на ребрата, затрудняващи и променящи дишането.
Лекостепенното мозъчно сътресение
водело до главоболие, световъртеж, гадене и повръщане за около 15-20 дни, като
според вещото лице по данни от ищцата тя
и до момента изпитвала периодично главоболие, виене на свят и залитане.
Охлузванията и нараняванията в челната област, съпроводени
от кръвонасядания, предизвиквали дискомфорт за около 10-15 дни.
Досежно вида, интензитета и
продължителността на болките и негативните изживявания за ищцата съдът
възприема и показанията на разпитания по
делото свидетел ***. Този свидетел е син
на ищцата и има непосредствени
впечатления за нейното състояние. С оглед на това, доколкото тези
показания не противоречат на останалите
събрани доказателства и не се опровергават от тях, съдът ги възприема.
Свидетелят говори освен за физическите болки и страдания на ищцата, които са
описани по-горе от вещото лице и за промяната в начина ѝ на живот. Той
установява, че след катастрофата майка му е изпитвала много силни болки. След
изписването ѝ от болница тя не можела да се грижи за себе си и да се обслужва сама повече от два месеца, през които
останала на легло. Грижите се поделяли между свидетеля и неговата съпруга,
които се редували да стоят при нея, вдигали я от леглото, придружавали я до банята, тъй като освен силните
болки ѝ се виел свят. След
периода от два месеца ищцата започнала да се изправя, но трудно, като заради
болките и световъртежа ѝ се
налагало да се държи някъде. И до момента тя изпитвала болки, особено при
промяна на времето. Случвало се на няколко пъти да пада, като обяснявала, че
ѝ причернява. Според свидетеля преди ПТП майка му, макар и на 82 години,
била доста здрава, обработвала градината, вършела сама основната къщна работа. За главоболието и виенето на свят, които
продължавали и сега, ищцата се
консултирала с личния си лекар, който обяснил състоянието й с претърпяната
травма и казал, че не може да се направи нищо. Към момента ищцата не била
напълно възстановена, не можела вече да работи, успявала само да сготви за себе
си.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че са установени всички обстоятелства,
имащи значение за ангажиране на отговорността на Г..по предявения срещу него иск с правно
основание чл. 558 ал. 5 от КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
С обсъдените по-горе доказателства
по делото е установено настъпването на претендираните от ищцата с исковата молба болки и страдания и пряката
им причинна връзка с процесното ПТП.
Съобразявайки вида на
установените по делото травми, интензитета
и продължителността на болките и страданията, промяната в начина
на живот на ищцата, необходимостта за разчита на чужда помощ за
продължителен период от време, невъзможността да се възстанови напълно, което е
свързано и с възрастта й /82 години към момента на настъпване на ПТП/ и продължаващите и до момента болки и виене
на свят, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е 38 000 лева. При
заплатени до момента 12000 лева от Г.онд, той дължи на ищцата още 26 000 лева, колкото са присъдени с
първоинстанционното решение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди по настоящото дело освен обсъдените
по-горе обстоятелства, свързани с характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, съдът взе предвид и конкретните икономически
условия в страната и общественото
разбиране за справедливост, ориентир за
което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. До 01.01.2010 година
нормативно определените минимални размери на лимитите са нараствали
непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000
000 лева – при две или повече лица. След тази дата са определени значително по
–високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда
лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева
при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от
11.06.2012 година/, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми: за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
- 2 000 000 лв. за всяко събитие при
едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за
всяко събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението
с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за икономическите условия в страната, имат значение и следва да бъдат
взети предвид при определяне на размерите на обезщетението по справедливост, което
становище се застъпва и в съдебната
практика.
По изложените съображения съдът
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Р.Х. направените разноски
пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 540 от 22.11.2019
година, постановено по т. дело № 212/2019 година по описа на Окръжен съд – ******.
ОСЪЖДА Г., със
седалище и адрес на управление:***, Булстат: ***, със съдебен адрес:***, адвокатско дружество „М.“ да заплати на Р.К.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.М., направените пред въззивната инстанция разноски
в размер на 1400 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.