Решение по дело №1621/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С.С.М., с адрес *** против решение № 691/10.07.2023г. постановено по АНД № 1679/2023г. по описа на Районен съд –Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-000406 от 07.04.2023 г., издадено от началник група ОДМВР, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.5 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление. Посочва, че не оспорва извършването на нарушение, но счита че същото неправилно е квалифицирано при „системност“, тъй като към датата на извършване на нарушението е наказан два пъти за същото, а не три пъти както изисква закона. Не ангажира доказателства. Не претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично и не се представлява.

Ответникът по касация, началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0769-000406 от 07.04.2023 г., издадено от началник група ОДМВР, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.5 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да постанови решението си съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, е извършил административно нарушение по чл.182, ал.5 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП, за което бил правилно наказан.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

По делото е безспорно установено, че на 01.12.2022 г. в 12,45 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+910 в посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен мобилно техническо средство - мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M644/14, поставена в служебен автомобил с рег. № А 7863 КК е засякла и заснела движещ се в указната посока със скорост от 87 км/ч /след приспадане на 3% толеранс 84 км/ч / лек автомобил "Мерцедес" с рег. № А 1140 НС. Мястото на контрол попада в рамките на населеното място, поради което и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП максималната скорост на движение е до 50 км./ч. Нарушението е записано на файл с наименование "Клип 68802". При така установените и от страна на актосъставителя факти, същият е инициирал административно-наказателно производство за ангажиране на административно наказателната отговорност, съставен е акт за нарушение и е наложена наказание за извършено нарушение на чл.182, ал.5 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП превишаване на скоростта на движение над 31 км/ч, като деянието е извършено при условията на системност.

Спорът е по отношение на правилното приложение на квалифициращият белег „системно“.

Съгласно §6, т. 62 от ЗДвП "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

С ЕФ Серия К № 5317441 за деяние извършено на 29.09.2021г. на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Влязъл в сила на 28.12.2021 г.

С ЕФ Серия К № 5500471 за деяние извършено на 14.12.2021г. на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Влязъл в сила на 02.03.2022 г.

Деянието, предмет на настоящото обжалвано наказателно постановление е извършено на 01.12.2022г.

За наличието на системност са изискуеми три или повече допуснати нарушения от същия вид в рамките на една година от влизане в сила на първото. Първият цитиран електронен фиш е влязъл в сила на 28.12.2021 г., следователно в едногодишен срок от тази дата следва да са извършени три или повече нарушения. В конкретния случай след 28.12.2021г. е констатирано последното нарушение, а нарушението, за което е издаден ЕФ Серия К № 5500471 е извършено на 14.12.2021г., т.е. преди влизане в сила на първия електронен фиш, следователно не са налице предпоставките на §6, т. 62 от ЗДвП, за да се приеме, че е налице квалифициращия признак „системно“. При тези фактически установявания и при съобразяване с легалното определение в §6, т.33 от ЗДвП настоящото деяние е извършено в при повторност, тъй като е извършено в извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение и осъществява състава на нарушение по чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащо наказание глоба в двоен размер.

В съответствие с приетото в тълкувателно решение №8 от 2021г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ВАС, неправилната квалификация не е основание за отмяна на наказателното постановление, а основание за връщане на делото на въззивната инстанция. В т.2 от тълкувателното решение се посочва: „ В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.“ Това разрешение е необходимо, с оглед предоставяне на възможност на наказаното лице да се защити срещу новото обвинение, независимо че представлява по-леко наказуемо нарушение.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо, но неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане.

Не е направено искане за присъждане на разноски от ответника по жалбата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 691/10.07.2023г. постановено по АНД № 1679/2023г. по описа на Районен съд –Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: