№ 3741
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Р. Мартинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20241100511819 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 12637/26.06.2024г . по гр.д. № 67619 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 175-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 153 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД , че
1. Ф. И. И., ЕГН **** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б заплащане сумата от 326,84лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 30.09.2020г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент
№ 48 в гр. София, ж.к. **** абонатен № 136252 за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 1,86лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 30.09.2020г., до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в апартамент № 48 в гр. София, ж.к. **** абонатен № 136252 за
периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г ; сумата от 48,08лв.,
представляващи моратрорна лихва върху главница за топлинна енрегия
за периода от 15.09.2018г. до17.09.2020г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 47060/2020г., като Ф. И. И., ЕГН ****
е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
съдебни разноски от 11,70лв. по заповедно дело и 123,98лв. по исковото
1
дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за 0,38лв.
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на
дяловото разпределение;
2. В. Й. П., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б заплащане сумата от 284,83лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 30.09.2020г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент
№ 48 в гр. София, ж.к. **** абонатен № 136252 за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. като неоснователни са отхвърлени поради
плащане в хода на процеса исковете за горница над 284,83лв. до 653,68лв;
за 96,17лв. мораторна лихва; за 3,72лв. като цена на дялово
разпределение на потребена топлинна енергия и 0,77лв. мораторна лихва
за заплащането й, като В. Й. П., ЕГН ********** е осъдена да заплати
на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски от
23,42лв. по заповедно дело и 48,24лв. по исковото дело;
3. Е. Б. К., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б заплащане сумата от 653,68лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 30.09.2020г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент
№ 48 в гр. София, ж.к. **** абонатен № 136252 за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 3,72лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 30.09.2020г., до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в апартамент № 48 в гр. София, ж.к. **** абонатен № 136252 за
периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г; сумата от 96,17лв.,
представляващи моратрорна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода от 15.09.2018г. до17.09.2020г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 47060/2020г., като Е. Б. К., ЕГН
********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* съдебни разноски от 23,40лв. по заповедно дело и 247,86лв.
по исковото дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за 0,77лв.
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на
дяловото разпределение;
4. М. А. М., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б заплащане сумата от 644,48лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 30.09.2020г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент
№ 48 в гр. София, ж.к. **** абонатен № 136252 за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 3,72лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 30.09.2020г., до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
2
енергия в апартамент № 48 в гр. София, ж.к. **** абонатен № 136252 за
периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г; сумата от 94,28лв.,
представляващи моратрорна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода от 15.09.2018г. до17.09.2020г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 47060/2020г., като М. А. М., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* съдебни разноски от 23,05лв. по заповедно дело и 638,05лв.
по исковото дело, като неоснователни са отхвърлени исковете горница
над 644,48лв. до предявен размер от 653,68лв; за горница над 94,28лв. до
предявен размер от 96,17лв. и за сумата от 0,77лв. представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото
разпределение.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
277704/30.08.2024г. изпратена на 28.08.2024г. от ответника по исковете М. А.
М., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител в частта, в която искове срещу нея са уважени. Изложила е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила
е, че не било установено по делото да е доставена в имота топлинна енергия в
количества и на стойност, за която исковете са уважени. Параметри на
топлоносителя не били документирани в двустранен акт в абонатната станция
, а само съответствието на същите с посочените в графика позволявали
определяне на показанията на общия топломер като годни данни за търговска
продажба. Не било установено параметрите на топлоносителя да съответстват
на конкретни външни условия-температура на въздуха. Извлечението за
дяловото разпределение нямало дата, подпис, име и адрес на собственик, не
било придружено с протокол за извършено от топлинния счетоводител
техническо обслужване на топломерите Нямало сделка между страните за
доставка на топлинна енергия, защото нямало подписан договор и така не
дължала обезщетение за забава.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец –
Бруната“ООД ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Ф. И. И., ЕГН **** , В. Й. П., ЕГН ********** , Е. Б. К., ЕГН
********** не са изразили становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
275431/12.12.2022г на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
Ф. И. И., ЕГН **** , В. Й. П., ЕГН ********** , Е. Б. К., ЕГН ********** М.
А. М., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от
3
ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Ф. И. И., ЕГН **** , В. Й. П., ЕГН
********** , Е. Б. К., ЕГН ********** М. А. М., ЕГН ********** М.Б.Р. ,
ЕГН ********** дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
разделно заплащане на суми при квоти съответно от 3/36, 6/36, 6/36, 6/36, 6/36
от 3922,06лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
30.09.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 48 в гр. София, ж.к. **** абонатен №
136252 за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; от сумата от 22,32лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 30.09.2020г., до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена
топлинна енергия в апартамент апартамент № 48 в гр. София, ж.к. ****
абонатен № 136252 за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г; от сумата от
577,01лв., представляващи моратрорна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018г. до17.09.2020г., от сумата от 4,60лв.
представляващи мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за
периода от 01.10.2017г. до 17.09.2020г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 47060/2020г. Навело е твърдения, че
ответниците са клиент на топлинна енергия в апартамента, потребили
енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й
разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани
от договор при Общи условия, като в последствие исковете срещу М.Р. са
оттеглени.
Ответникът М. А. М., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете. Посочил е, че за да
се приемат исковете за основателни следвало да се представят доказателства
за качеството на услугата, а не били представени такива, сочещи че
параметрите на топлоносителя са съобразени с температурния график на
мрежата. Дяловото разпределение било извършено от трето лице и не
дължала цената за извършването му на ищеца, не била изпаднала в забава на
плащането на сумите. , нямало подписан договор за доставка на енергия в
имота. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Бруната“ООД ЕИК
********* не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело №47060/2020г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 23054965/30.09.2020г. е
издадена заповед, с която е разпоредено всеки от ответниците да заплати на
ищеца суми, за които са предявени исковете, за така издадената заповед
длъжникът М. М. е уведомен със залепване на уведомление, на 15.11.2022г.
заявителят е уведомен за необходимост да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 12.12.2022г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт от 19.04.1983г. , с
който Н.К.В. е придобила собствеността върху апартамент № 48 в гр. София,
4
в сграда на ЖСК „Българска захар“ ул. ****
Прието е удостоверение издадено от ГИС-София, съгласно което ж.к.
Илинден“ бл. 71 е ново наименование на ул. ****, и ул. **** в гр. София.
Прието е удостоверение за наследници издадено от СО, район Илинден на
02.05.2019г., съгласно което Н.К.В. е починала на 19.01.2003г. и е оставила за
наследници по закон син и дъщеря на племенника А.М. който е син на сестра
й Г. : С.А.С. и М. А. М.; племенници Е. Б. К. и М. Б.а, които са деца на брат й
Б. ; племенница В. П. и синовете на племенника й И. И. – И.. И. И. и Ф. И.,
които са наследници на сестра й Б..
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 10.06.2002г, договор от
05.09.2002г.. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. **** вх.
А,Б,В е избрало и възложило на „Бруната“ ООД да извършва дяловото
разпределение на енергията
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г.
Приета е справка на Топлофикация, съгласно която за дялово
разпределение е начислено за месечни суми в размери в диапазон от 1лв. до
1,12лв.
Приети са протоколи, изравнителни сметки, съгласно които за реален
отчет на уреди е извършен на 05.05.2018г., същият носи подпис за потребител-
Н.Б., установено е потребление на топлинна енергия за отопление с щранг-
лира , че три радиатора са без уред, отчет не е направен през 2019г., защото не
е осигурен достъп на двете обявени дати, за което е положен подпис от
живущи съответно от ап. 42 и от ап. 43.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че имот е в
топлофицирана сграда , топломер в абонатна станция е бил изправен, снемани
са отчети ежемесечно, отчислявани са технологични загуби, в имота нямало
узаконен водомер и начисленията били на база от по 140л/ден за потребител,
при липса на уреди за измерване на потреблението за отопление същото се
определяло по формулата по Методиката с коефициент за максимален
специфичен разход за сградата, съобразно инсталираната мощност на
отоплителното тяло без отчет. В случая дяловото разпределение било
направено от топлинния счетоводител съобразно правилата на Наредбата за
топлоснабдяване. Общият топломер бил отчитан електронно ежемесечно. При
определяне на потреблението били съобразени средната температура на
почвата на дълбочина 125 см. По данни на НИМХ при БАН за съответния
период, при съобразяване на средна температура на топлоносителя на
връщащата и подаващата магистрала за съответния отчетен период. Сградата
се захранвала с три абонатни станции, на всяка бил монтиран топломер, като
те били проверяван на 2 години и бил годен, но след 2018г. проверка била не
през 2020г., а през 2021г., като тогава резултат от проверка била, че топломер
отговаря на изисквания за измерване на потреблението. Стойността на
5
потребената топлинна енергия в имота за периода била 3922,06лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е
посочило, че няма данни за плащане на процесните суми.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за
дяловото й разпределение на топлинна енергия, за обезщетение за забава на
плащането на главницата за топлинна енрегия, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД срещу ответника и е
издадена заповед за заплащане на процесните суми, длъжникът е уведомен за
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК , установителния иск за вземанията
по заповедта е предявен в едномесечен срок от съобщение за необходимостта
от същото.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
6
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за
собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
7
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Дали през време на така сключен договор за доставка на
топлинна енергия ще продължи действието на договора със страна носителят
на вещното право на ползване на имота зависи от клаузите по последния, вкл.
и Общите условия.
Съдът приема за установено по делото , че за процесния период
ответникът е притежавал 6/36 идеални части от имота по наследство от Н.В..
Това обстоятелство не е спорно по делото а и се установява от приетите по
делото неоспорени от страните нотариален акт, удостоверение за наследници
и удостоверение за идентичност на административни адреси. По делото не се
твърди и не се установява друго лице да е притежавало вещното право на
ползване върху тези идеални части, нито да е сключило договор с ищеца за
доставка та топлинна енергия в имота по начин, който да освобождава
ответника от задължение пред ищеца за заплащане на потребените в имота
стоки и услуги във връзка с топлоснабдяването му. При така установеното и
по съображения изложени по-горе съдът приема, че отговорността на
ответника пред ищеца за заплащане 6/36 от потребените в имота стоки и
услуги за топлоснабдяването му може да се ангажира.
Съдът приема за установено по делото че за целия процесен период
стойността на потребената в целия имота топлинна енергия била 3922,06лв.
Това обстоятелство се установяват от приетите по делото протоколи за отчет
на уреди, протокол за неосигурен достъп, приетото по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото. Вещото
лице е съобразило протоколите за отчет на уредите, протоколите за
неосигурен достъп, обем на имота, правилата на Наредбата за
топлоснабдяване, броя на отоплителните тела в имота, като е направило
самостоятелни изчисления и възраженията на въззивника съдът приема за
8
неоснователни. Действително общите топломери не са били проверени през
2020г., а едва през 2021г., но доколкото при тази проверка е установено, че са
съответствали на съответния тип, то съдът приема, че те са съответствали и
през 2020г. При изчисленията си вещото лице е съобразило коефициент за
максимален специфичен разход за сградата, инсталираната мощност на
отоплителното тяло без отчет. Показанията за отчет на общите топломери,
които са ежемесечни и снемани електронно, което се установява от
заключението. Вещото лице е съобразило и средната температура на почвата
на дълбочина 125 см. по данни на НИМХ при БАН за съответния период,
средна температура на топлоносителя на връщащата и подаващата магистрала
за съответния отчетен период. За да се кредитира извода на вещото лице не е
необходимо всички документи за данни за температура, топлоносител, въз
основа на които е работило вещото лице, да се приемат като документи по
делото, доколкото оспорване на заключението не е направено.
По иска за цена на дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл. 139в,
ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат
писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от 2002г. сочи
цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди измененията на
горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им противоречи, то в тази част
същият ще следва да се приеме, че е изгубил значение. При така възприето и
като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от Общите условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на
ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено, че дължимата на ищеца
цена е тази за стойността на дяловото разпределение и стойността на
потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че ищецът е носител
на вземането за плащането на цената на дяловото разпределение.
В случая начислените от ищеца суми за отчетен период за периода е в
диапазон от 1лв. до 1,12лв. месечно за целия имот. Тази сума при
съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението
съдът приема че съответства на извършена работа.
9
Неоснователни са доводите на въззивника , че не е изпаднал в забава,
защото не бил подписал писмен договор с ищеца. Страните са обвързани от
договор при Общи условия за което съдът изложи съображения по-горе,
клаузите ОУ съдържат правила за плащането на сумите – изискуемостта им и
изпадането в забава на плащането им.
При така възприето и като съобрази че с въззивната жалба не са въведени
оплаквания за направените от районния съд изчисления за размер на
вземанията, то съдът приема, че решението на районни съд в обжалваната
част е правилно и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на вззивника .
За производство пред СГС въззивникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС държавна такса от 50лв. - такава не е събрана предварително
защото жалба е депозирана от негов особен представител, назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
За производство пред СГС въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия разноски от 200лв. за платено възнаграждение за особен
представител.
На въззиваемия не следва да се присъждат разноски за възнаграждение за
юрисконсулт за производство пред СГС , защото доказателства, че такова му
се следва не са ангажирани. Депозираните отговор и молба са бланкетни и не
обосновава извод, му се дължат разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице – помагач не се следват разноски съобразно разпоредбата
на чл. 78, а.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12637/26.06.2024г . по гр.д. № 67619 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 175-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
200лв. /двеста лева/, представляващи разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** да заплати на Софийски градски
съд на основание на чл. 81, вр. с чл. 77 и чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 50лв.
/петдесет лева /, представляващи разноски за държавна такса за производство
пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – Бруната“ООД ЕИК ********* .
10
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11