Р Е Ш
Е Н И Е
№ 94
гр.
Русе, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Недялка Неделчева като
разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д. № 205 по описа за 2020 год.
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.
директор Д. Б. Б. чрез юрисконсулт С. Д. против Решение № 243/17.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 4217 по описа за 2019 г. на Районен съд Русе, в частта,
с която е отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че В.П.И., ЕГН ********** присъдените суми по ч.гр.дело № 1904/2019 г. по описа на
РРС по Договор за потребителски кредит № *********/ 26.09.2015 г.
над 697,01 лева до 1501,33 лв.-главница, 192,87 лв.–договорна лихва за
периода 15.02.-21.11.2016 г., 70 лв.–такса за оценка на досие за времето
22.02.-21.11.2016 г., 328,87 лв.–такса за услуга “Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
22.02.-21.11.2016 г., 767,37 лв.–такса услуга “Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за времето 22.02.-21.11.2016
г. и 412,21 лв.–обезщетение за забава за периода
16.02.2016г.-01.04.2019г., присъдени им със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК под № 903 от 03.04.2019 г. по ч.гр.дело № 1904/
2019 г. по описа на РРС.
В жалбата развива подробни съображения за неправилност
на решението в обжалваната част. Счита същото за постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно релевантните факти по спора. Моли в тази част да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат уважени
предявените претенции.
Въззиваемата страна по жалбата В.П.И. чрез особен представител адв. К.Д. *** счита същата за неоснователна, а решението на
РРС в обжалваната част за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Развива подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените
по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето
решение. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства,
както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
неоснователността на заявените претенции.
За
да отхвърли ищцовите
претенции против В.П.И., първоинстанционният съд е приел, че кредитополучателят се
ползва от общата потребителска закрила по чл. 146, ал.1 ЗЗП във вр. с чл. 24 ЗПК, предвиждаща нищожност на неравноправните
клаузи в договорите между потребители и търговци, както и наличието на такива
клаузи в сключения между страните договор за потребителски кредит.
Съдът е приел, че макар и текстът
в оригиналния документ да отговаря на изискването за шрифт 12, то същият не е
достатъчно разбираемо изложен за част от клаузите. Допълнително затруднение по този
пункт създава и липсата на междуредие и въвеждането на множество задължения в
една и съща точка от договора. Също така по делото не се установява и
получаването от страна на кредитополучателя на пълна преддоговорна
информация за точните параметри на неговия кредит. Поради тези изложени
причини, първоинстанционният съд е счел, че за лицето се е наложило да приеме
условия, с които не е имало възможност да се запознае преди сключването на
договора, в резултат на което не е било в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, което води до неравноправност на уговорките.
Съдът е приел, и че тези уговорки в случая не могат да бъдат счетени за
индивидуално уговорени, доколкото същите са били изготвени предварително и
потребителят не е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и ги е приел
без да има достатъчно информиран избор.
Като допълнително основание за
отхвърляне на заявените претенции, първоинстанционният съд е изложил и мотиви
за неспазването на нормата на чл.11 ал.1
т.11 от ЗПК. Същата установява изискване, договорът за потребителски кредит да
съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, което законово изискване в
случая не е спазено. Бланкетно е уговорено връщането на кредита да стане на 60
погасителни вноски, с изрично посочена начална падежна дата, без да
има приложен погасителен план.
Първоинстанционният съд е
констатирал и уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва,
което е в противоречие със закона и не може да се квалифицира като свобода на
договарянето по чл.9 от ЗЗД.
Допуснато е нарушение на правата
на потребителя и
с включения пакет допълнителни услуги ”Кредит у дома”,
при това при уговорено плащане само по банков път и сключване на договора за
кредит в офис на кредитодателя, където е получена и
сумата.
Както правилно е констатирал
първоинстанционният съд на лице са допуснати груби нарушения на принципите
на добросъвестност от страна на кредитодателят,
договорът за кредит е нищожен, като съгласно чл.26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право
от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части.
С оглед констатираната нищожност
на договора, поради противоречие със закона, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по контракта.
Доколкото по делото не се спори
извършеното от кредитополучателя плащане в размер на 1 402,99 лв, то
отпуснатия кредит в размер на 2100,00 лв, дължима
остава само сумата от 697,01 лв., ведно със законната лихва от
датата, посочена в заповедта, в каквато насока е и съдебното решение.
Първоинстанционният съд е обсъдил
представените от ищеца доказателства във връзка с твърдените от него и относими
към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е
приложил относимите материалноправни норми.
Към решението на
първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви,
съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и
възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата
инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени
обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до
правилни правни изводи.
Поради изложеното и на основание
чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към
неговите мотиви.
С оглед изхода на спора в тежест
на въззивния жалбоподател са направените в настоящото
производство разноски.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 243/17.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 4217 по описа за 2019 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“
ЕАД гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Д. Б. Б.
да заплати на адв. К.Д. *** сумата от 100,00 лв възнаграждение за особен представител в производството
пред РОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: