Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Габрово, 11.07. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито
заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
ЧЛЕНОВЕ: П.Пенкова
И.
Димова
при секретаря
В.Килифарева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова в. гр.д. № 196
по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
136/09.05.2019г., постановено по гр.д. № 1525/2018г., Севлиевският районен съд
е отхвърлил предявеният от И.Д.И. *** иск за заплащане на сумата от 648,39 лв.
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на собствения му
лек автомобил марка „Мерцедес Ц” с рег. № ЕВ 4146ВК, след пропадане в дупка на паркинга
пред блока на 19.11.2018г., поради бездействие на собственика на паркинга
Община Севлиево, изразяващо се в неосъществен контрол и неизпълнение на
задълженията му по поддръжка и ремонт на общинските зони за паркиране, на осн.
чл. 49 във вр. с ч. 45 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
В законния срок
така постановеното решение е обжалвано от ищеца И.И., чрез адв. П.Д.. В жалбата
се твърди, че решението е неправилно и необосновано. По фактическата обстановка
нямало спор между страните.Счита, че паркингът, на който е станал деликтът,
играе ролята на път и при движението и паркирането по него важат правилата на
ЗЗвП, а съгласно чл. 3, ал.1 от същия лицата, които стопанисват пътищата,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. От тук възниквало и законовото задължение за осигуряване на
безопасност на преминаващите и паркиращите автомобили от страна на собственика.
В този смисъл бил и текста на чл. 10, ал.2 от Наредбата за придобиване, управление
и разпореждане с общинска собственост на Община – Севлиево, в която изрично
били залегнали задълженията на собственика
- използване, поддържане, ремонт и опазване. Счита, че именно недоброто
поддържане и несвоевременното ремонтиране на проблемните участъци от паркинга
се състои виновното бездействие на ответната община.Намира, че в случая
собственикът следва да отговаря за вредите, щом е допуснал в имота му да има
теч, който своевременно не е установил и отстранил. Счита, че ако има човешки
действия, то тогава възниква солидарна отговорност са собственика и за
съответното лице, но за собственика отговорността е абсолютна и настъпва с
възникването на вредата. Цитирал е съдебна практика. Претендира
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло със законнити последици.
Ответникът е
оспорил въззивната жалба. Изложил е съображения в подкрепа
на становището му за правилност и обоснованост на обжалваният съдебен акт.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е неправилно и незаконосъобразно.
В исковата молба ищецът твърди, че живее
в гр. Севлиево и е собственик на подробно описан
л.а., който паркира на паркинг пред входа на блока в който живее. На
19.11.2018г. сутринта, баща му установил, че колата е пропаднала през нощта в
дупка, образувала се в асфалта под нея. В резултат на това по автомобила
настъпили конкретно посочени вреди.Веднага
бил подаден сигнал в КАТ и Община Севлиево. Органите на КАТ отказали да издадат
протокол за ПТП, тъй като такова нямало, а община Севлиево не била отговорила
на сигнала му. Ищецът твърди, че
ответната община е собственик на паркинга и с бездействието си, изразяващо се в
неосъществен контрол и неизпълнение на
задълженията му за поддържка и ремонт, му е причинила имуществени вреди и моли
да бъде осъдена да ги заплати в размер на 648.39 лв.
Ответникът е оспорил иска , като е взел
становище, че пропадането на колата в дупка се дължи на теч от спукана тръба и
тя е била подменена от ВиК „Бяла” –Севлиево. Счита, че отговорността спрямо
ищеца следва да бъде понесена от това предприятие. Същевременно не оспорва, че
паркингът е негова собственост.
От събраните по делото доказателства е
установено, че ищецът е паркирал лекия си автомобил на паркинг пред своя дом,
общинска собственост, като на посочената в исковата молба дата настилката на паркинга , намиращ се
непосредствено под автомобила на ищеца е пропаднала и това е причинило
имуществени вреди върху колата. Пропадането на настилката върху паркинга е
причинено от повреда в канализационната мрежа. В тази насока са и събраните по
делото гласни доказателства. Установено е също така, чрез помощта на вещо лице,
че размерът на нанесените имуществени щети е 648.39 лв.
При така направените установявания,
първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 49 ЗЗД, още с доклада си по
делото. За да отхвърли изцяло този иск, в мотивите на обжалваното решение,
съдът е приел, че ищецът не е установил противоправно бездействие на ответника,
довело до причиняване вредите върху лекия автомобил на ищеца, респ. за виновно неизпълнение на служебни
задължения от страна на служители на Община Севлиево.
Настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска по чл. 49 от ЗЗД. В
случая, както правилно е посочил ищеца в исковата молба, искът е с правно
основание чл. 50 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че ответната
Община Севлиево е собственик на паркинга, на който е осъществен деликтът.Съобразно
чл. 3, ал.1 от Наредбата за условията и реда за престой и паркиране на
територията на гр. Севлиево, този паркинг се явява зона за безплатно паркиране.
Управлението на общинската собственост се осъществява от Община Севлиево и
съгл. чл. 10, ал.2 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с
общинска собственост, управлението се изразява в използване, поддържане, ремонт
и опазване на общинската собственост.
Собственикът носи отговорност за вредите, произлезли от вещта, само ако
вредите са резултат на качествата на вещта, на нейните свойства. Тази
отговорност е обективна и безвиновна. В хипотезата на визираната правна норма/
чл. 50 ЗЗД/ не се доказва деянието, а само, че вредите са произтекли от дадена
вещ, и че ответникът е този, на когото принадлежи собствеността върху вещта.
Съобразно задължителната практика на ВКС, Пост. № 4/75 на ВС,т.3, в сила и към
настоящия момент, отговорността на собственика на дадена вещ, за произлезли от
нея вреди, е основана главно на
обстоятелството, че техниката на производство изпреварва в някои случаи
техниката на безопасност на производството. Затова е налице отговорност по чл.
50 ЗЗД само, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на
предписани или други общо приети правила. Когато е допуснато такова нарушение,
отговорността е по чл. 45, респективно по чл. 49 ЗЗД. В случая, така, както е
описан деликта в обстоятелствената част на исковата молба и съответно доказан
по делото, последният е бил основан на отговорността на чл. 50 ЗЗД. Ответната
Община не е оспорила, че именно тя е собственик на процесния паркинг и тя отговаря за неговият ремонт и безопасност.
Общината – Севлиево, както в първоинстанционтото,
така и във въззивното производство не е твърдяла, че при ползването и
експлоатацията на паркинга са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила, което би обосновало отговорност по чл. 45, респ. по чл. 49 ЗЗД.
Съдът намира, че в конкретния случай по
делото не са събрани доказателства за човешко виновно поведение от служители на
ответника или трети неучастващи в производството лица- нарушение на
техническите изисквания при изпълнение на
процесния паркинг или неправомерно поведение при експлоатацията му,
което до е довело до процесния инцидент. Касае се за възникнала техническа
неизправност на покритието на паркинга и вреди, вследствие неосъществен
ефективен надзор, поради което съдът приема, че искът следва да бъде уважен, така
както е предявен – по чл. 50 ЗЗД. Тази правна квалификация съответства и на т.
3 от Постановление № 4/30.10.1975г. на Пленума на ВС: - „Когато при ползване на
дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила,
отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива
нарушения са допуснати и са произлезли от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД”
Съобразно т.2 на ПП17/1963г.: „... ако вредите са резултат от виновното
поведение на дееца и са настъпили при и
по повод на изпълнение на възложената работа, отговорността на този, който е
възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на
вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл
самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква
отговорност за непозволено увреждане.”/в
този смисъл е решение №
243/30.11.2015Г. по в.гр.д. № 294/2015г. на ГОС/
За да бъде уважен иск по чл. 50 ЗЗД,
следва да се докаже твърдяната вреда, вредата да е произлязла от вътрешните
свойства на вещта или неупражняван надзор при експлоатацията й, вещта да е
собственост или под надзора на лицето, от което
се търси отговорност, бездействие от страна на собственика или лицето,
осъществяващо надзор и причинна връзка между бездействието и настъпването на
вредите. Отговорността е безвиновна.
Съдът намира за установени всички
елементи от сложния фактически състав на чл. 50 ЗЗД описани по-горе. Ответникът
е собственик на вещта- паркинга, на който е станало пропадането на автомобила.
В случая е без значение причината за пропадането на асфалтовото покритие- дали
в резултат на пробив в канализационната мрежа, собственост на Община Севлиево,
обслужвана от „В и К Бяла” ЕООД, или по други причини.Доказан е и размера на
щетите върху автомобила на ищеца, както и причинно-следствената връзка и отговорността на ответника.
С оглед на изложеното, настоящият състав
намира, че като е квалифицирал неправилно предявеният иск, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, в
размера след направеното и допуснато изменение на иска.
На ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото за двете инстанции разноски в размер на 225 лв. пред
въззивната инстанция и 490 лв. пред първоинстанционния съд. Пред първоинстанционния съд ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от
ищеца, което съдът намира за неоснователно.. Видно от данните по делото, че за
адвокат ищецът е заплатил сумата от 300 лв., която е на минимума по чл. 7,
ал.2,т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
по тази причина, не се установява прекомерност.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 136/09.05.2019г., постановено по гр.д. №
1525/2018г. на Севлиевския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Община – Севлиево, представлявано
от кмета И.И. да заплати на И.Д.И., ЕГН **********,***, чрез адв. П.Д. –ГАК сумата
от 648.39 лв. / шестстотин четиридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди на собствения му лек
автомобил марка „Мерцедес Ц” с рег. № ЕВ 4146 ВК, изразяващи се в счупена предна броня, пукнато предно стъкло,
счупен подкалник, изкривени носачи, изкривен картер , получени в резултат на
пропадане в дупка на паркинга в ж.к. „М Палаузов”, бл.4,вх.”В”, в гр.
Севлиево,общинска собственост , на осн.
чл. 50 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на увреждането – 19.11.2018г. и до окончателното й изплащане, на
осн. чл. 86 във вр. с чл. 84 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община – Севлиево,
представлявано от кмета И.И. да заплати на И.Д.И., ЕГН **********,***, чрез
адв. П.Д. –ГАК сумата от 715 лв. / седемстотин и петнадесет лева/ разноски по
делото за двете инстанции, на осн. чл. 78 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател
:
Членове : 1.
2.