Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр*****, 10.07.2019 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
*****СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в публично заседание на ТРИНАДЕСЕТИ
ЮНИ, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря….ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА..……………и в присъствието на
прокурора………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА
БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 292 по описа на съда за 2019
година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 252 от 08.02.2019г., постановено по
гр.д. № 854/2018г. *****ски районен съд е осъдил, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, ***“ ЕООД гр*****, да заплати на И.С.П. от с.гр. сумата
от 6 119.68 лв., представляваща обезщетение за неоснователното
ползване на 1366кв. от собствения на ищцата Поземлен имот с идентификатор № 56722.621.19
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр*****,
за периода от 03.11.2015г. до 03.02.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.02.2018г. до окончателното й изплащане, като иска е
отхвърлен за заплащане на обезщетение за ползване на имота над площта от
1366кв.м. и до пълния претендиран размер от
20 000лв., като неоснователен и недоказан.Присъдил е деловодни разноски в
полза на ответника в размер на 155.99лв.,
по компенсация.Решението е постановено с участието на трето лице Община ***** -
помагач на страната на ответника.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата И.С.П., чрез пълномощникът и адв. М.К., в частта, с която иска и е отхвърлен. В жалбата
се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени в жалбата. Въззивницата моли съда да отмени решението на *****ски РС и да постанови друго
по съществото на спора, с което да бъде уважен иска по чл.59 ал.1 ЗЗД в пълен
размер. Срещу жалбата е депозиран отговор от насрещната страна, в който е взето
становище, че тя е неоснователна. Подадена е въззивна
жалба и от ответната страна ***“ЕООД, представлявано от управителя *****, чрез адв. В.И. от ПАК, в частта на решението, с която иска срещу
дружеството е уважен. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и
необосновано на събрания доказателствен материал. Моли
то да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество за отхвърляне на
иска изцяло.Съображенията са изложени подробно в жалбата, като основното се
базира на възражението, че строителните материали са собственост на община *****
и са складирани в имота от трити лица.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в
жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на Закона, намира
за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.59 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в полза на ищцата в размер на 20 000лв., за
ползване без правно основание на Поземлен имот с идентификатор № 56722.621.19
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр*****,
с площ от 3000кв.м. за периода от 03.11.2015г. до 03.02.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик
на Поземлен имот №9431, находящ се в землището на гр*****, парк „*****, местността „*****“, целия с площ от
3 000 кв.м., който е незастроен. Ответното дружество стопанисва съседен
имот, който е общинска собственост. Твърди се, че от месец януари 2014г.
служители на ответно дружество са започнали да нанасят в имота на ищцата и да съхраняват
там всички свалени от градския площад на ***** мраморни и тротоарни плочки, и
да го ползват за паркинг, като по този начин заели целия ѝ имот. Ищцата
твърди, че е съобщила на охраната на ответното дружество и на началника на
отдел „Финанси“ при община ***** за тези действия. Проведени били и разговори с
управителя на ответното дружество. Твърди се, че на 03.11.2015г. била входирана и изрична писмена покана за освобождаване на
имота, като в противен случай се претендирало обезщетение за лишаване от
правото на ползване. Ищцата твърди, че е била лишена от правото да ползва
собствения си имот за периода от 03.11.2015г. до 03.02.2018г., за което
претендира заплащане на обезщетение в размер на 20 000лв.
Ответникът признава, че ползва имот, публична
общинска собственост, съседен на процесния, като
възразява, че съхраняваните в него плочки са собственост на Община *****.
Твърди също, че границите с имота на ответницата не били обозначени ясно и
обстоятелството, че в част от него се намирали чужди движими вещи не било
равнозначно на ползване на имота от страна на ответника. Третото лице – помагач
Община *****, чрез юрисконсулт *****, е взело становище, че иска е неоснователен.
На ответното дружество, със собственик на капитала община *****, е възложено от
кмета на общината *****да складира демонтираните от градския площад плочи в
своя имот, който е съседен на имота на ищцата, но заповедта не е съдържала
указание къде точно в имота да се складират, още по-малко пък - да се складират
в съседен имот.
Съдът, след като се съобрази със становищата
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е
по делото, а се установява и от приложените в него писмени доказателства, че ищцата
И.П. се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба №20, том ХIII, рег.№15299, дело №1425 от 2006г. на нотариус с *****на НК като собственик
на поземлен имот №9431, находящ се в землището на гр*****, парк „*****, местност „Стража – Орлово гнездо“,
целия от 3000кв.м., с посочени в акта граници. Безспорно е и видно от приложената скица на
поземлен имот №15-42417-23.01.2018г., изд. от СГКК-гр*****,
че по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри имота е с
идентификатор 56722.621.19, с площ от 2948кв., а намиращите се в него сгради са
с идентификатори 56722.621.19.1 и 56722.621.19.2.Безспорно е, че покана за
доброволно изпълнение №ТСУ и С-94И-3655-1/03.11.2015г., ищцата е сезирала Община
***** и ответното дружество с оплакване, че от м.януари 2014г. е започнало
неоснователно нанасяне и съхранение на свалени от градския площад мраморни и
тротоарни плочи, което не било преустановено и след разговори с управителя на ***“.
Със същото изявление е отправила и покана
за освобождаване на имота или евентуално сключване на договор за наем по
отношение на него.Съгласно писмо, изходящо от управителя на ***“ ЕООД, имота на
ищцата не бил ограден и нямал означени граници, което не позволявало
ориентиране до къде се простира.
Безспорно
е между страните, че намиращия се в съседство с имота на ищцата, поземлен имот
с идентификатор 56722.621.18 е публична държавна собственост, съгл.скица
№15-153214-14.03.2018г. и Заповед №РД-14-99/05.03.2003г. на Областен управител *****,
с която е било отказано отписването му от актовите книги за държавна
собственост.Съгласно същата заповед намиращите се в имота сгради са били
отписани от актовите книги за държавна собственост по искане на Кмета на Община
*****, т.к. са били предоставени на ***“ ЕООД /правоприемник на СП ***“/ с едноличен
собственик на капитала Община *****, актувани са като частна общинска
собственост и са включени в капитала на ответното дружество, с Акт №32576 от
07.04.2003г.Няма спор, че ответникът ***“ ЕООД ползва въпросния държавен
поземлен имот.
Спорно ползвал
ли е ответника имота на ищцата през исковия период, дължи ли и в какъв размер обезщетение
на ищцата, за ползата от която я е лишил.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното : Основание за присъждане на обезщетение по
чл.59 ЗЗД е фактът на лишаване на собственика от ползване на собствения му имот
поради това, че се владее от друго лице. Как това лице владее имота – дали
реално си служи с него, като го използва по предназначение, или е установил
само фактическа власт върху него, е без значение. Задължението за заплащане на
обезщетение възниква както в случаите, когато имотът се използва ефективно от
ответника, така и когато същият макар и да не го ползва по предназначение
упражнява фактическа власт върху него, с което лишава собственика от ползването
му. Вследствие поведението на ответника собственикът е лишен от ползването на
своята вещ, за което има право на обезщетение за ползите, от които е лишен. Освен
факта на лишаване от ползване, за уважаване на иска е необходимо ответникът да
го владее или държи без основание, което в случая не е спорно, тъй като не се
противопоставя такова твърдение за наличие на правно основание.
*****ския районен съд правилно
и обосновано е приел, въз основа на събраните пред тази инстанция
доказателства, че с Договор за строителство № BG161PO001/1.4-09/2012/033-S-1, обновяването и модернизацията на Централната
пешеходна зона на гр***** през 2014г. е било
възложено от Община ***** на ДЗЗД „Обединение „****” – гр.****с Договор от
16.01.2014г. Съгласно писмо №ТСУиС
26-48-19/15.03.2018г, изходящо от Община ***** по договора не са били
извършвани дейности от подизпълнители. Съгласно чл.5.(1).17) от договора изпълнителят е следвало да предаде на
възложителя годните за повторно влагане демонтирани елементи на настилки, облицовки
и градско обзавеждане по определени ред и срок. От приложените в делото
протоколи за извозени плочки от настилки ЦГЧ – гр*****
до база ***”, съставени през периода от 21.03.2014г. до 29.04.2014г., се
установява факта на изпълнение на поетото задължение.От представения Договор от
31.03.2014г., сключен между Община *****, в качеството на възложител и ***”
ЕООД, в качеството на изпълнител, се установява, че по силата на същия на
ответното дружество е било възложено да извърши услугата сортиране, почистване,
палетиране и фолиране на
плочи и бордюри, демонтирани от района на Плащад ****”
–*****.
Безспорно е установено, че съгласно Заповед на
Кмета на Община ***** №1657/05.10.2017г. /на л.301 от делото на РС/, е било
възложено на нарочно определена комисия да извърши оглед и преброяване на
демонтирани плочи от пл. Възраждане и централната пешеходна зона в гр*****, намиращи се на съхранение в база на ***” ЕООД, в
парк „**** С Доклад от 16.10.2017г. и Констативен протокол от 17.11.2016г. комисията
е отчела, че в базата на ответното дружество са били установени към посочените
дати определени количества от мраморни и керамични плочи с различни размери,
ъглови бордюри от врачански камък, бетонови цветарници, поставки за пейки,
правоъгълни отточни решетки. С Решение
№532/30.03.2017г. на Общински съвет – *****, писмо изходящо от началника на
отдел УРОС при Община ***** от 09.11.2017г. и складова разписка
№271/23.11.2017г. /на л.304/ се установява, че тези демонтирани при ремонта
материали са били остойностени, както и че са били заприходени в баланса на Общината.
От
събраните гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите *******и ********-посочени
от ищцата и показанията на свидетелите *******-посочени от ответника, се
установява, че още преди 2014г. в е започнало складиране на материали в имота
на ищцата. Дъщерята на ищцата е сигнализирала администрацията на Община *****
за проблема, от където я насочили към управителя на ***”ЕООД, към онзи момент-св.********.
Последния поел ангажимент да направи необходимото, за да не се допуска
складирането на материали в съседния имот, но това не се случило. Разрешаването
на възникналия проблем се затруднило от факта, че между процесния
имот и имота, ползван от ***“ ЕООД нямало поставена ограда. Двата поземлени имота имали общ
портал, през който единствено можело да се влезе в имота на ищцата, а охраната
се осъществявала от служител на ***“ЕООД, който не позволявал достъп дори
на геодезист за обозначаване на границата между двата
съседни имота.Свидетелят ******** установява, че складирането на плочки в имота
на ищцата е започнало още през 2014г. По-късно - през 2016г. е ходил да помага
на ангажирания от ищцата геодезист, за да постави колчета на границата, когато
видял, че по границата са разположени палета с плочи. Този свидетел твърди, че
това е продължило до 2018г. и че достъпа до имота е можело да се осъществи само
през общия портал, който бил заключен постоянно. Свидетелят ********бивш
управител на фирма „********” установява, че през 2014г. демонтирали плочки от
площада в града, които след това извозвали до базата на дружеството в парк *****”,
като на място му казвали къде да се подреждат/в ляво от портала/, което било
съгласувано с управителя на ***” ******** и св.Генов. При всеки курс се
записвало колко палета и с какъв вид плочки били извозени, като след това
документа се предавал на варненската фирма-изпълнител. ********сочи също, че това извозване на
материали продължило близо една година, като в един момент вече нямало място на
базата в *****” и складирането продължило на база на дружеството по пътя към ********твърди
още, че в ляво от портала на базата в *****” виждал паркирани автомобили,
камиони, ремаркета тип „гондоли”.
Свидетелят
********- директор на Дирекция „Финансово-стопански дейности” при Община *****,
а допреди година и „Управление на собствеността”, установява че макар ответното
дружество да не е участвало в ремонтните дейности, отпадъчните материали от ремонта на градския площад са били
съхранявани в неговите бази, в това число в парк *****”. Потвърждава, че
приложените по делото протоколи за извозени плочки били подписани от него като
приел материалите.Свидетелят лично е присъствал при първоначалното складиране на
плочките в базата в *****” и то започнало от горния край на свободното място до
сградите на ***”, дървен материал бил разхвърлян в цялата база, като било
възможно такъв да е имало и в имота на ищцата.За плочките не е сигурен дали не
били навлезли в този имот, защото на място не можел да се ориентира къде
минавала границата. Твърди, че само веднъж присъствал на излизането на голям
автомобил от имота на ищцата. Установява, че имота ползван от ***“ЕООД се
охранявал до 16.00 часа, а след това било заключено и с пуснати кучета вътре. Свидетелят
*******, който охранявал въпросния склад
на ***” през исковия период, твърди че имота е имал 24-часова жива охрана. Установява,
че е имало палета с плочи по средата на двора, върху асфалтовата настилка.Имало
складирани дървени материали в ляво от асфалтовия път. Свидетелят ******** -
управител на ***”ЕООД от 2009г. до 2015г. установява, че базата в парк *****”
през била оградена с телена ограда за предпазване от кражби, като оградени били
и двата имота, като не бил изследвал дали там имало два имота. Ограденото се
възприемало от служителите като стопански двор на дружеството. Контрола по
складирането се осъществявал от *******.Потвърждава за многократните срещи с
ищцата, на които той и казвал да си огради имота, за да се знае докъде е. Твърди
че е виждал приложената по делото покана от ищцата за доброволно изпълнение от
м.ноември 2015г., но не бил извършвал проверка във връзка с нея, т.к. можел
само да констатира наличието на плочки върху имота ѝ, но разместването им
било свързано с огромни материални разходи.
От заключението
на приетата от РС комплексната експертиза и представляващите неразделна част от
нея скици, се установява къде е разположена телената ограда, минаваща през процесния имот с
идентификатор 56722.621.19 и ограждаща и съседния имот с идентификатор
56722.621.18. Установява се, че площта от процесния
имот, заключена между тази ограда и кадастралната граница с имот с
идентификатор 56722.621.18, възлиза на 1585 кв.м., като 2 метра от ширината на
портала попада в процесния имот. Видно от обясненията
в ОСЗ, асфалтираната и използваема част от имота е достъпна само през общия за
двата имота портал.
От заключението
по съдебно-оценителната експертиза се установява, че при съобразяване на
статистически данни за подобни имоти, намиращи
се в непосредствена близост до оценявания /извън защитената местност *****/,
средната пазарна наемна цена за квадратен метър може да бъде определена в
следните стойности: 0,29лв. на кв.м. за времето от 03.11.2015г. до
31.12.2015г.; 1,93лв. на кв.м. за цялата 2016г.; 2,10лв. на кв.м. за цялата
2017г. и 0,16лв. на кв.м. за времето от 01.01.2018г.
до 03.02.2018г. Посочен е и пазарния наем на кв.м. за месец. От приетото на 28.11.2018г.
заключение на комплексна експертиза е посочена наемна цена за процесния имот, изчислявана по правила на ЗДС и ППДС,
приложими за държавни имоти. От същото заключение и приложените в делото
протоколи за извозени плочки експертизата е установила, че според отразеното в
тези документи за периода на съставянето им /2014г./ са били извозени 929
палета с демонтираните при ремонта на централна градска част материали и при площ на едно пале от 1кв.м., те биха
могли да се разположат в незастроената част на имот с идентификатор
56722.621.18. При извършения за нуждите на експертизата оглед е установено, че
56 кв.м. от процесния имот е била заета от палета с
плочи.
За да уважи иска в посочения по-горе размер, РС е
приел, че в базата на ответното дружество в защитена местност *****” са били
складирани демонтираните при ремонта на централната градска част през 2014г.
плочки и други материали.На базата на заключенията на експертизите, назначени и
приети от РС, същия е приел за установено, че разположената на място телена
ограда пресича процесния имот с идентификатор
56722.621.19 и между нея и имотната граница със съседния имот с идентификатор
56722.621.19 се заключава част с площ от 1585кв., която е „завзета“ от базата
на ***“ЕООД. Само 1366 кв.м. от тази площ е асфалтирана и на практика
използваема, а 219 кв.м. е неасфалтирана земя, заключена между оградата и
изграден в имота бордюр с около 15см. надземна част. Установено е, че
единствения подход към имота на ищцата е през портал, 2 метра от ширината на
който навлиза в имот ѝ. Съдът е приел, че портала е бил ползван за
влизане в имота, възприеман цялостно като база на ***” и е бил охраняван от
служители на дружеството. Тези действия са препятствали възможността на ищцата
да ползва през процесния период собствения си имот в
оградената му част и да извлича
полезните му свойства като го експлотира лично
или получава граждански плодове от него, сключвайки гражданско-правна сделка с
трето лице. От това произтича обедняването й.
Въззивният съд изцяло споделя правните и фактически доводи
на районния съд и ги възприема като свои, при условията на чл.272 ГПК.
Обстоятелството,
че ползвания от ***“ЕООД имот за възложеното му от община ***** складиране на
използвани строителни материали, който е бил ограден и охраняван от служители
на ответното дружество, е включвал и част от имота на ищцата, само по себе си
сочи, че тя не е имала възможност да ползва оградената част от имота си. Служителите
от охраната, изпълнявайки задълженията си да охраняват имота в неговата цялост,
без да знаят, че част от него е на ищцата, не са я допускали до него, още
по-малко пък да го ползва. Поради това, без значение е къде в оградения /като
един/ имот са били разполагани материалите, охранявани от ответника, при
положение, че фактическа власт е била установена върху цялата заградена част от
имота на ищцата. Същевременно ответникът се е обогатил ползвайки по-голяма част
от предоставения му като база/стопански двор/ имот публична общинска
собственост, заграждайки и включвайки в площта на базата и част от имота на
ищцата. Обогатяването на ответното дружество е за сметка на обедняването на
ищцата. Поради това и иска за заплащане на обезщетение за ползването на съответната част
от имота ѝ, е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния
съд в размер, съобразен с размера на пазарния наем за ползваната без основание
площ.
Правилно, изхождайки
от обедняването на ищцата, свързано с пропуснатата от нея възможност да ползва имота
си или да получава наем от него, съдът е определил обезщетение съобразно
пазарния наем за такъв имот, а не съобразно наема на държавен имот, тъй като
ищцата не би могла да го отдава на търг подобно на държавните, т.е размера на
обезщетението по чл.59 от ЗЗД е до размера на обедняването.Правилен е и извода
на съда относно частта от имота, която не е ползвана от ответника в размер на 219кв.м., която е заключена между издигнат
бордюр и телената ограда. С оглед
особеностите на терена тя не би могла да се ползва и от ищцата и поради това не
би следвало да се включва в площта на неоснователно ползвания имот, за който се
дължи обезщетение.
Съобразявайки
установеното от ВЛ, правилно е определен размера на дължимото обезщетение за периода
от 03.11.2015г. до 03.02.2018г., което се изчислява на 6119.68лв. Искът за обезщетение
за ползване на имота на ищцата над площта от 1366кв.м., в частта която не е
била оградена до 3000кв.м. и до размера 20 000лв. правилно е отхвърлен като
неоснователен.При положение, че ответното дружество е създавало пречки за
ползване на имота съобразно предназначението му, в останалата му/незаградена/
част, е следвало да се предяви негаторен иск за
защита на правата на собственика срещу лицето, което извършва неоснователни действия и създава пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Решението на *****ския
районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този
изход на делото и по компенсация страните не си дължат разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 ГПК
решение № 252 на *****ския районен съд, постановено
на 08.02.2019г. по гр.д. № 854/2018г. по описа на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: