Определение по дело №523/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20193520100523
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 12

 

гр. Попово, 09.01.2020 г.

 

         Поповският районен съд, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         като постави на разглеждане гр.д. № 523/19 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.

         Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „*************, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. С., обл. С., представлявано от управителя С.П.П., чрез адв. И.И.Т. от САК, със съдебен адрес: ***, първи надпартерен етаж, вдясно,  против „************, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. П., обл. Т., ул. „***********“ № ****, представлявано от управителя Е.Д.И.

С исковата молба се претендира присъждане на сумата 32 889.60 лв., от които: 30 532.03 лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за продажба на дървесина от 02.01.2018 г. и 2 357.57 лв. – лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

         Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

         Съдът е връчил препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответната страна с право на отговор в едномесечен срок, но в посочения срок

не е подаден писмен отговор.

         При подготовка на делото в закрито заседание, на основание чл. 140 от ГПК, настоящият състав на съда подробно се запозна с материалите по делото, и предвид задължението му служебно да следи за родовата подсъдност на предявения иск, намери за установено следното:

С исковата молба е предявен иск за присъждане на дължими суми за заплащане на продажната цена на доставени и незаплатени трупи за бичене  съгласно Договор за продажба на дървесина от 02.01.2018 г. и Допълнително споразумение към него, за което са издадени 2 бр. фактури на стойност, съответно 15 585.60 лв. и 14 946.43 лв.

В исковата молба изрично е посочено, че по силата на установени трайни търговски отношения между страните, е сключен Договор за продажба на дървесина от 02.01.2018 г., съгласно който ищцовото дружество се задължава срещу възнаграждение  и предварителна заявка да продава на ответното дружество трупи за бичене и технологична дървесина, при количества, посочени в конкретно отправена заявка и при единични цени, посочени в сключения договор. Посочено е още, че на 31.12.2018 г. страните са сключили Допълнително споразумение към договора за продажба на дървесина, с което са се съгласили да бъде продължен срокът на договора и са променили единичните цени за плътен кубик трупи за бичене и за пространствен кубик технологична дървесина.

Изложено е, че в изпълнение на сключения договор страните са подписали приемо-предавателни протоколи за установяване на продадено количество трупи за бичене, съответно от 27.02.2018 г. и от 14.03.2019 г., след което са издадени и 2 бр. фактури, съответно от 27.02.2018 г. и от 14.03.2019 г.

Посочено е и че сумите по фактурите не са заплатени, във връзка с което е направено искане за тяхното присъждане, ведно с лихви за забава.

Заверени  копия на горепосочените документи са приложени по делото.

Видно от сключения между страните договор, с него е уговорен предметът му – продажба на трупи за бичене и технологична дървесина, при количества, посочени в съответната заявка и при единични цени, посочени в ДОГОВОРА. В същия е посочено и как се правят заявките, какви документи се подписват, посочени са единичните цени на стоките, кога и как става заплащането, кога преминава собствеността върху стоките, посочени са правата и задълженията на страните, срока на договора и случаите на неговото прекратяване. Уговорена е и неустойка за забавено плащане на продажната цена на стоките.

При така установеното по-горе, настоящият състав на съда приема следното от правна страна:

 Преценката за това дали претендираната с исковата молба сума произтича от едно или от множество правоотношения между страните, която в случая е от значение за определяне на броя на предявените искове, респективно–за определяне на родовата подсъдност на спора, е предоставена изцяло на правораздавателната компетентност на съда и е в зависимост от твърденията, изложени в исковата молба.

В настоящия случай ищцовата страна претендира заплащане на сумата 30 532.03 лв.  – главница по договор за продажба на дървесина и 2357.57 лв. – лихви за забава.  Изрично в исковата молба се поддържа, че страните са в трайни търговски отношения и че между тях е действал писмен договор за продажба, определящ общо съдържанието на конкретното договорно правоотношение. Както бе посочено по-горе, от изложеното в исковата молба и от клаузите на приложения към нея договор е видно, че между страните  е постигнато едно общо съгласие преди отделните доставки по отношение вида на стоките, предмет на продажба и единичната цена на тези стоки за всички доставки по договора. Сключването на допълнително споразумение към договора, изменящо именно единичните цени на стоките и срока на договора още по-ясно обуславя извод, че макар и за отделните доставки да са издавани отделни приемо-предавателни протоколи и отделни фактури, всъщност вземанията по отделните фактури, които се претендират с исковата молба, се основават на едно правоотношение, а не на сбор от инцидентни доставки по отделни фактури.

При това положение и тъй като съдебната практика приема, че при сключен договор за търговска продажба и въз основа на него издадени фактури цената на иска се определя като едно вземане, произтичащо именно от твърдения договор за търговска продажба, то настоящият състав на съда счита, че предявеният иск за главница е един и той е в размер 30 532.03 лв., независимо от факта, че фактурите, които са издадени, са на стойност, по-ниска от 25 000 лв. всяка, поради което и искът се явява родово подсъден на Окръжен съд – Търговище, на основание чл. 104, т. 4 от ГПК.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 118 от ГПК във вр. чл. 104, т. 4 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по Гр.д. № *********** г. по описа на Районен съд – П.

         ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – Т.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, пред Окръжен съд – Т.

 

СЪДИЯ: