№ 121631
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело
№ 20241110137224 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
от (фирма) против Р. А. М. за сумата в размер 1000 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № 778685/12.12.2022 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението на 19.06.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата в размер на 274,28 лева, представляваща възнаградителна
лихва по съглашението за периода от 12.12.2022 г. до 12.12.2023 г. и сумата в размер на
323,81 лева, представляваща съгласно заявлението обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху „чистата стойност на главницата“ за периода от 01.03.2023 г. до
01.06.2024 г.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена единствено за сумата в размер на
1000 лева, представляваща непогасена главница по процесния договор, като по
отношение на останалите вземания съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно дали искането
за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В практиката на Съда на
Европейския съюз също е възприето задължение за служебна преценка на съда относно
неравноправността на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08).
В практиката на окръжните съдилища в страната е възприето становище, че в
заповедното производство съдът следи служебно за недействителност на договорите за
потребителски кредит, като случай, че е налице вероятност сделката да е недействителна
съгласно чл. 22 ЗПК следва да бъде приложена последицата по чл. 23 ЗПК / така
Определение № 730/17.01.2024 г. на СГС по в. ч. гр. д. 172/2024г.,Определение №
11696/05.10.2023 г. на СГС по в. ч. гр. д. 866/2023 г., Определение № 1688 от 10.07.2023 г. на
1
ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1729/2023 г., Определение № 327 от 12.05.2022 г. на ОС -
Перник по в. ч. гр. д. № 216/2022 г., Определение № 2153 от 6.06.2023 г. на ОС - Варна по в.
ч. гр. д. № 1003/2023 г., Определение № 658 от 29.11.2022 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. №
480/2022 г., Определение № 699 от 1.09.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 326/2022 г. и
др./
В настоящото заповедно производство, заявителят претендира своите вземания въз
основа на Договор за паричен заем № 778685/12.12.2022 г., препис от който е представен
ведно със заявлението. Видно от съглашението на потребителя е отпуснат заем в размер на
1000 лева със срок за връщане на получената сума от 12 месеца при ГПР 48,27 %. Договорът
съдържа формално посочване на ГПР по кредита, но не са посочени разходите, които са
взети предвид за изчисляването му, като по този начин е нарушено изискването на правото
на ЕС, в който смисъл е Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17, съгласно което на
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази, в която
договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се
счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички
данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка по чл. 6.2 за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова
гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
При това положение следва да се приеме, че целта на неустойката е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения/. Налице е обосновавана
вероятност за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК с невключването на разходите
по договора за допълнителни услуги в ГПР, доколкото и същите евентуално представляват
2
„скрито възнаграждение“ по договора и водят до допълнително оскъпяване на кредита. След
като посочените допълнителни разходи не са включени в посочения в договора ГПР е
налице нарушение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно съдържанието на
договора за потребителски кредит, обосноваващо недействителността на договора на
основание чл. 22 ЗПК.
Нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 9, ал. 4 ЗПК води до
последиците по чл. 22 ЗПК, т. е. договорът за кредит е недействителен и потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия заем, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Съдът следва да установи дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита – така
Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. дело№ 3620/2021 г., III г. о. на ВКС, Определение № 50161 от 29.03.2023
г. по т. д. № 1070/2022 г., II т. о. на ВКС, Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г., I т. о. на ВКС и др.
В допълнение във връзка с искането за издаване на заповед за изпълнение за
сумата в размер на 323,81 лева, представляваща мораторна лихва следва да бъде посочено,
че размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД –
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. – отм. и Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Без да са необходими специални знания е
видно, че претендираната сума в размер на 323,81 лева надвишава законната лихва върху
заявената главница от 1000 лева за посочения в заявлението период. От изложеното следва,
че като база при изчисление на претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва освен главницата по договора за кредит са включени и други вземания по процесния
договор в това число уговорена неустойка или начисленото обезщетение е в размер
различен от този съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.
Прикриването на уговорената неустойка по договора, която съгласно установената съдебна
практика е нищожна, като противоречаща на ЗПП и добрите нрави, във вземането, върху
което се претендира обезщетение за забава противоречи на изискването за добросъвестност
при упражняване на субективни права. Начисляване на обезщетение за забава, за което се
твърди, че е в размер на законната лихва, а всъщност е в друг и завишен размер, от друга
страна противоречи на закона. От изложеното следва, че която и от двете хипотези да е
3
налице – било недобросъвестно упражняване на субективни права, било противоречие със
закона, то заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сочената сума следва да бъде
отхвърлено. В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция, намерила
израз в Определение № 13105/19.12.2022 г. по ч. гр. д. № 12885/2022 г. на Софийски градски
съд, ЧЖ-II -Б състав, Определение № 13196/21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 12886/2022 г. на
Софийски градски съд, ЧЖ-I-Ж състав, Определение № 1888/13.02.2023 г. по ч. гр. д. №
13672/2022 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-I-Б състав, Определение № 5399/28.04.2023 г. по
ч. гр. д. № 13669/2022 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-II-Б състав, с което изрично е прието,
че формалното позоваване на заявителя в заявлението, че претендира обезщетение за забава
в размер на законната лихва не изключа съдът да извърши служебна проверка дали
всъщност не се претендира завишена и забранена от закона лихва/неустойка и Определение
№ 2439/24.02.2023 г. по ч. гр. д. № 13670/2022 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-IV-Б състав и
Определение № 5988/18.04.2024 г. по ч. гр. д. № 2435/2024 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-
I-В състав.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с
вх. № 201717/19.06.2024 г. от (фирма) против Р. А. М. в частта относно сумата в размер на
274,28 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода от
12.12.2022 г. до 12.12.2023 г. и сумата в размер на 323,81 лева, представляваща съгласно
заявлението обезщетение за забава в размер на законната лихва върху „чистата стойност на
главницата“ за периода от 01.03.2023 г. до 01.06.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4