РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Кюстендил, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Административно
наказателно дело № 20251520200386 по описа за 2025 година
Р. Р. И.,ЕГН ********** от гр.****, обжалва Наказателно постановление №
24-1139-003356/09.01.2025 год.,изд.от началник сектор „Пътна полиция“ при
Областна Дирекция на МВР-Кюстендил, с което за нарушения на чл.104 А и
чл.139,ал.1,т.1 от Закона за движение по пътищата,на основания съответно по
чл.183,ал.4,т.6 и чл.179,ал.6,т.1 от ЗДвП,са му наложени две административни
наказания „глоба”,всяко едно в размер на 50,00-петдесет лева. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на атакуваното постановление и се моли
за отмяната му,респ. за изменението на наложените наказания.
АНО ,чрез представителя си оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
постановлението.
КРС,след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства,приема за установено следното:
На 27.12.2024 год. около 14,04 часа служителите на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Кюстендил-свидетелите Д. И. С. И В. М. С.
изпълнявали служебните си задължения по КОНТРОЛ за спазване на Закона
за движение по пътищата,намирали се в гр.Кюстендил,на ул.“6-ти
1
септември“когато спрели за проверка пътуващият по улица „шести
септември“ в посока към улица „Бузлуджа“ лек автомобил марка „ПЕЖО 106
„ с ДК № ****,поради това че водачът му говорел по мобилен телефон, без да
използва устройство,позволяващо му ръцете му да бъдат свободни.При
проверката се установило,че водачът на автомобила е
жалбоподателят,автомобилът е бил собственост на М. С. С.,ЕГН
**********,на предното панорамно стъкло било спукано.Свидетеля В.,счел че
жалбоподателят е нарушил правилата на чл.104 А и чл.139,ал.1,т.1 от Закон за
движение по пътищата,изготвил за същите против жалбоподателят АУАН
серия GA № 3356675,подписан и получен лично. Като следствие на АУАН
било издадено атакуваното постановление.
В хода на съдебното следствие са приети като доказателства Заповед №
**** год.,изд.от Главния секретар на МВР и Заповед № 3311/13.09.2023
год.,изд.от Директора на Главна Дирекция „Национална полиция“ при МВР и
писмо изх.№**** год.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на
свидетелите,полицейски служители, от материалите от адм.наказателната
преписка и посочените по-горе писмени доказателства.
Съобразявайки горната фактическа обстановка съдът счете,че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
а по същество неоснователна,поради което атакуваното постановление ще се
потвърди.Мотивите на съда са следните.
На първо място при служебна проверка на АУАН не се констатират
нарушения и пропуски по смисъла на чл.33-34 ЗАНН и чл.44-58 ЗАНН,
представляващи съществени нарушения на материалноправни и
процесуалноправни норми, накърняващи правото на защита на жалбоподателя
до степен, че да представляват самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното постановление. Актосъставителят и АНО ,видно от заповедта /
л.6/ и приетите в о.с.з на 05.05.2025 год. заповед № 8121з-1656/07.12.2021
год.,изд.от Главния секретар на МВР и Заповед № 3311/13.09.2023 год.,изд.от
Директора на Главна Дирекция „Национална полиция“ при МВР и писмо изх.
№ **** год.,са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за
нарушения по ЗДвижение по пътищата. Възраженията на жалбоподателят в
2
насока липса на компетентност на актосъставителя да изготви АУАН с оглед
посочените е неоснователно.
Безспорно бе установено от показанията на разпитаните свидетели-
длъжностни лица и контролни органи по смисъла на чл.189,ал.1 ЗдвП,че при
обстоятелствата, отразени в изготвеният от св.Д. В. АУАН жалбоподателя е
притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй като е управлявал такъв
на 27.12.2024 год.в гр.Кюстендил ,говорейки в момента на управление по
мобилен телефон,на който не е имало поставено устройство „Свободни
ръце”,като същевременно предното панорамно стъкло на автомобила е било
спукано.Описаните в АУАН и НП деяния-говоренето по време на управление
на МПС по мобилен телефон без използването на устройство,позволяващо да
не се използват ръцете,както и със спукано предно панорамно стъкло
безспорно представляват и правилно са квалифицирани от актосъставителя и
АНО КАТО нарушения по чл.104 а/ Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в
сила от 27.05.2002 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) На водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му./ и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП/ Чл. 139. (1)
Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:1. технически
изправни/,при което последния законосъобразно е ангажирал отговорността
на жалбоподателя по реда на чл.183,ал.4,т.6,пр.1 ЗдвП/ (4) (Нова - ДВ, бр. 85
от 2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:6.
(изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му;/ и чл.179,ал.6,т.1 от
същия / (6) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Който
управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с
глоба от: 1. петдесет лева – при констатирани незначителни
неизправности;/,налагайки единствените по вид и размер предвидени в
нормите административни наказания за всяко едно от нарушенията,поради
което атакуваното постановление ще се потвърди като законосъобразно.
Полицейските служители са възприели непосредствено и от близко
разстояние за време,достатъчно за да възприемат обективно,че жалбоподателя
ползва телефона си,без да ползва необходимото устройство,позволяващо му
да шофира,без ръцете му да са били заети,както и това че предното панорамно
3
стъкло е било спукано.
Съдът при така установеното намира, че по време на управлението на лекия
автомобил от жалбоподателят при спирането му за проверка, в действителност
е ползвал телефон без устройство,позволяващо му ръцете да са
свободни,както и това че автомобилът е бил със спкано предно панорамно
стъкло.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата
изправност означава нормално функциониране на всички системи на МПС.
Нормата на чл. 10,ал.1,т.6,б.“в“ от Правилника за прилагане на ЗДвП
(ППЗДвП) сочи,че МПС е неизправно, когато има счупени или повредени
външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи.Легална дефиниция на понятието
„незначителна неизправност“ се съдържа в нормата на § 6, т. 71 от ДР на
ЗДвП. Съгласно посоченото в т. 71.,„"Незначителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на
превозното средство или без значително въздействие върху околната среда,
както и други незначителни несъответствия.“
В разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, освен категоризирането на неизправностите като
незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни
неизправности (ал. 1), са посочени и видовете неизправности, съгласно
критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Попадането на всеки един
елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се
определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства
– Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от цитираната наредба. Безспорно тази
методика е разработена за целите на техническите прегледи, извършвани от
технически лица – специалисти и няма обвързващо значение относно
определянето на вида на конкретна неизправност и нейното класифициране по
критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП, но същата може да служи за
4
ориентир при преценката на отделните видове неизправности, към критериите
по § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Това е така, защото самата преценка за
конкретния вид дефект следва да се вземе след цялостна оценка на
конкретната фактическа обстановка. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно методиката спукано предно панорамно стъкло представлява
незначителна неизправност.
По делото няма доказателства,не се и поддържа това управляваното от
жалбоподателят МПС към датата на проверката да не е преминало годишен
технически преглед/ГТП/,поради което се налага извода,че същото МПС е
било изправно и е допуснато да се движи по пътищата отворени за
обществено ползване.Няма доказателства за това кога е било спукано
предното панорамно стъкло,а актосъставителят не е изследвал изрично този
въпрос.Разбира се водач на МПС може изгодно за себе си да твърди ,че
повредата е възникнала по време на движението на автомобила,като въпрос на
доказване е това твърдение,като съществено за ангажиране отговорността на
водача е това,дали повредата е такава,че да го задължава веднага да спре.В
жалбата жалбоподателят твърди именно такова обстоятелство-настъпила
повреда по време на движение на автомобила.Съдът приема,че така
установената незначителна техническа неизправност е възникнала по време на
движение и същата не е застрашавала безопасността на управляваното
превозно средство, както и не е имала значително въздействие върху околната
среда,поради което поведението на жалбоподателят не следва да се
санкционира.
Както бе посочено по-горе от нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 9
ППЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство
принципно е забранено и осъществяването му представлява
нарушение.Закона-ЗДвП в разпоредбите на чл. 101 от ЗДвП и чл. 11 от
ППЗДвП, разграничава отделните хипотези на възникване на техническата
неизправност, а именно дали е тя е възникнала по време на движение или е
съществувала преди това.Вече бе изтъкнато,че няма доказателства
автомобила да е не преминал ГТП,т.е МПС- то е било изправно и е допуснато
да се движи по пътищата отворени за обществено ползване.Анализа на
5
цитираните разпоредби сочи на това,че когато техническата неизправност не е
възникнала по време на движението, придвижването му е забранено винаги,
без изключение. По аргумент на противното /Per argumentum a contrario/ обаче
повредата е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното
естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и
това не представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 11 ППЗДвП
третира случаите, в които неизправността е възникнала по време на движение,
респективно кога придвижването на МПС е позволено въпреки техническата
неизправност и кога не. Спукването на предно панорамно стъкло по време на
движението на автомобила е техническа неизправност, която не е от
посочените в чл.11,ал.2 ППЗДвП и позволява на водача да продължи
движението си.
С оглед на изложеното съдът намира, че при правилно установените факти и
правилно извършена квалификация на установеното нарушение за
извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не
следва да се налага посоченото по т. 1 от чл. 179, ал. 6 от ЗДвП наказание,
глоба от 50 лв., а наказателното постановление в тази част ще бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно
Възражението на жалбоподателят,че не се представя запис от бодикамерата
на актосъставителя,поради което горното нарушение не е установено е
неоснователно.Законодателят не е разписал като задължително изискване
установяването на този вид нарушение да се извършва чрез запис от
бодикамера на полицейският служител,поради което установяването на такова
нарушение се осъществява чрез визуално наблюдение,въпреки възможният
субективизъм на този метод.Предвидения от законодателя метод за
установяване на съответната неизправност (незначителна, значителна или
опасна) е "визуална проверка". С оглед на нормативно установения способ,
съдът намира възраженията и в тази част за абсолютно неоснователни.
Атакуваното постановление обаче следва да се потвърди в частта му,по
която за нарушение на чл.104 А,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено
на осн.чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на
50,00 лв.Съдът приема за безспорно установено ,че по време на управлението
6
на МПС на 27.12.2024 год.в гр.Кюстендил жалбоподателят е нарушил
посочената разпоредба,тъй като е използвал мобилен телефон без
устройство,позволяващо ползването без ръцете.Настоящият състав счита,че
възприетото от актосъставителя и свидетеля поведение на жалбоподателя
представлява използване на телефон без необходимото устройство,тъй като са
възприели визуално телефона в ръцете на жалбоподателят като водач на
МПС.дали реално жалбоподателят е провеждал телефонен разговор е без
значение, достатъчно е това че е държал телефона в ръцете
си.Законосъобразно АНО е приложил санкционната норма на чл.183,ал.4,т.6
от ЗДвП,предвиждаща административно наказание глоба във фиксиран
размер,поради което няма основание за намаляването й.
Жалбата в частта и за отнетите контролни точки е недопустима за
разглеждане в настоящото производство,поради което съдът ще я остави без
разглеждане и ще прекрати производството по делото.Мотивите на съда са
следните: По силата на чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение,отнемането на точки се обуславя от влизане в сила на наказателното
постановление, с което е наложено административното наказание, в
съответствие с което ал. 2 от същия член посочва, че при налагане на
наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното
постановление се отбелязват броят на отнетите контролни точки. Това налага
извода, че отнемането на точките настъпва по силата на закона, като моментът
на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното
постановление, т. е., когато се стабилизира актът, с който се приема, че е
налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Единствено в този
случай нарушението се отчита чрез отнемане на контролни точки. В
наказателното постановление само се посочва конкретният брой на отнетите
точки или само се констатира последицата, но отнемането не се налага като
самостоятелно наказание с наказателното постановление.отнемането на
контролни точки не е предвидено като наказание и по ЗАНН.Ненапразно в чл.
6 от наредбата е посочено, че при обжалване на наказателно постановление
7
контролни точки се отнемат само за потвърденото наказание. Поради това в
тази си част, наказателното постановление има характер на констативен
административен акт с контролна и удостоверителна функция, а не
самостоятелно съществуване.
Нормата на чл. 189з от ЗДвП изрично предписва,че за нарушения по Закона
за движение по пътищата не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН.
По разноските:
Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалваното НП,държавните такси,разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат се възстановяват от органа,издал
отмененото НП. Административно наказващият орган не е претендирал
присъждане на разноски, поради което съдът с оглед крайния изход на спора
не следва да му присъжда такива.Атакуваното НП е отменено в едната му
част,съответно потвърдено в другата.При това положение на адвокат Й. Т. от
Адвокатска колегия Кюстендил,осъществил представителство на
жалбоподателят по реда на чл.38,ал.1,т.3,пр.2 от Закон за Адвокатурата съдът
ще присъди в тежест на АНО адвокатско възнаграждение в размер на
400,00/четиристотин/лева по реда на чл.7,ал.2,т.1 във връзка с чл.18,ал.2 от
Наредба № 4/2004 год.на Висш Адвокатски съвет за възнаграждения за
адвокатска работа.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.5 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1139-
003356/09.01.2025 год.,изд.от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна
Дирекция на МВР-Кюстендил, в частта му,по която за нарушение на чл.104 А
от Закон за движение по пътищата на осн.чл.183,ал.4,т.6 от същият на Р. Р.
И.,ЕГН ********** от гр.****,е наложено административно наказание
8
„глоба“ в размер на 50,00-петдесет лева.
ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 24-1139-003356/09.01.2025 год.,изд.от Началник сектор
„Пътна полиция“ при Областна Дирекция на МВР-Кюстендил, в частта му по
която за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от Закона за движение по пътищата,на
основание чл.179,ал.6,т.1 от ЗДвП,на Р. Р. И.,ЕГН ********** от гр.****,е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00-петдесет
лева.
ОСЪЖДА НАЧАЛНИКА на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Кюстендил ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Й. К. Т. от Адвокатска колегия-
Кюстендил, съдебен адрес-гр.***, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева,за
осъщественото от същият при усл.на чл.38,ал.1,т.3,пр.2 от Закон за
Адвокатурата процесуално представителство на Р. Р. И., ЕГН ********** от
гр.****,по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Р. И.,ЕГН ********** от
гр.**** против Наказателно постановление № 24-1139-003356/09.01.2025
год.,изд.от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на
МВР-Кюстендил, в частта му по която на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението,са отнети общо 8 точки И ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,предвидени
в НПК и по реда на АПК пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9