№ 193
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20225001000264 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 260292 от 09.02.2022г. от Е. Н. Л. ЕГН
********** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Г.М. № 3, ет.1,
ап.1, чрез адв. Д.Н. против определение от 01.02.2022г., постановено по т.д.
№ 192/2020г. на ОС Пазарджик, с което е прекратено производството по
предявения от ищеца, сега жалбоподател, иск против Ф. на з. на м.п.с. - РК за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 18.12.2015г. до окончателното й
изплащане като недопустимо. Според жалбоподателят оспорения съдебен акт
е изцяло необоснован, тъй като не е налице висящ процес по смисъла на чл.
126 ГПК между същите страни, който да обоснове недопустимост на
предявения иск. Оспорва извода на решаващия първоинстанционен съд, че
Кодекса на застраховането не позволява по едно и също правоотношение
пострадалите да предявяват искове, както срещу застрахователя на
деликвента, така и срещу Г.ф., като счита същия за неправилен, а отделно и за
неприложим и в този смисъл навежда възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение. Неправилен според жалбоподателя е и извода на
първостепенния съд за липса на пасивна процесуално правна легитимация на
ответника, а освен това същия е в пряко противоречие с постановеното вече
определение от 12.02.2021г. по в.т.ч.д. № 86/2021г. по описа на ПАС, с което
пасивната процесуална легитимация на ответника е потвърдена. Позоваването
от Пазарджишкия окръжен съд на постановенато окончателно решение по
арбитражно производство между българския Г.ф. и Б. на а.з. - К. счита, че не
се явява нов факт, който да обоснове недопустимост на предявения иск,
1
поради липса на пасивна процесуално правна легитимация за ответника, тъй
като ищеца не е страна по образуваното производство. Въз основа на
изложеното, настоява въззивния съд да отмени оспорения съдебен акт и да
върне делото на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът – Ф. на з. на м.п.с. - РК, чрез пълномощника си адв. Д.Г. с
адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа гр. С., ул. Х.А. № 54, ет.4,
ап.8 е депозирал писмен отговор, с който оспорва частната жалба и настоява
оспорения съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в регистратурата на ОС Пазарджик на
09.02.2022г. и с вх. № 260292, като е изпратена по пощата с дата на
изпращане 08.02.2022г., а определението за прекратяване на производството е
постановено в открито съдебно заседание от 01.02.2022г., когато
представител на ищеца е присъствал, което, съобразено с разпоредбата на чл.
275, ал.1 ГПК във вр. с чл. 62, ал.2 ГПК, налага извод за депозирането й в
предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в
производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за
който е предвиден инстанционен контрол, тъй като е преграждащ хода на
делото.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С протоколно определение от 01.02.2022г., постановено по т.д. № 192
по описа за 2020г. съдът е прекратил производство по предявения от ищеца
иск срещу Ф. на з. на м.п.с. - РК да му бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., във връзка с настъпило ПТП, в
резултат на което е причинена смъртта на неговия баща Н.А. Л., ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2015г. до окончателното й заплащане като
недопустимо.
Мотив да стори това първоинстанционния съд е намерил, като е приел,
че между страните е налице висящ спор, чието образуване предхожда
настоящото дело, по което ищеца претендира обезщетение в по – голям
размер, поради което и същото „поглъща“ размера на настоящата претенция.
Посочил е също, че КЗ не позволява по едно и също правоотношение
пострадалите да претендират обезщетение, както от застрахователя, така и от
Г.ф., както и че хипотезите, при които отговаря Гаранционния фонд са
изрично посочени. Най – сетне с оглед постановеното окончателно
арбитражно решение, съдът е направил извод, че ответника не е пасивно
процесуално правно легитимиран.
Видно от приложеното писмо изх. № 93881 от 08.12.2021г. на СГС, ГО,
І-17 състав е, че гр.д. № 760518/2018г. по описа на СГС, І-17 гр.с. е
образувано по иск на ЕЛ. Н. Л. против „З.к. О. - к. Б.“ с правно основание чл.
2
226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ за присъждане на сумата от 180 000
лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на
баща му Н.А. Л., настъпила при ПТП на 18.12.2015г., производството, по
което е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.7 ГПК, поради открито
производство по несъстоятелност на ЗК „О.“ АД.
Установеното, посредством данните от коментираното писмо,
съпоставено с предмета на делото, по което е образувано т.д. № 192/2020г. по
описа на ОС Пазарджик налага да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.
126, ал.1 ГПК, в който смисъл са и възраженията на жалбоподателя. Според
последно посочената разпоредба когато са висящи две дела между същите
страни, на същото основание и за същото искане, по – късно заведеното дело
да се прекратява служебно от съда. В конкретният случай са висящи две дела,
но между различни страни – това образувано пред СГС е с ответник ЗК „О.“
АД, а настоящото с ответник Ф. на з. на м.п.с. - РК; исковете са предявени на
различни основания, а и са за различни суми. Не може да се сподели изводът
на първостепенния съд, че претендираното в производството по т.д. №
192/2020г. по описа на ОС Пазарджик обезщетение се „поглъща“ от това
претендирано по гр.д. № 760518/2018г. по описа на СГС, тъй като
фактическите основания, въз основа на които се претендира обезщетението са
различни.
Изложените от решаващия съд мотиви за липса на пасивна процесуална
правна легитимация на ответника също не могат да бъдат споделени, тъй като
не обосновават извод за недопустимост на предявения срещу ответника
осъдителен иск, а евентуално при установяването им, посредством събраните
по делото доказателства могат да се свържат с неговата неоснователност т.е.
касаят пасивната материално правна легитимация на ответника.
Легитимирана страна ответник в гражданския процес е този, който
според правното твърдение на ищеца в исковата молба е надлежна страна -
ответник. Процесуалната легитимация не е свързана с обективни факти, които
следва да се издирят и докажат, а следва от заявените твърдения на ищеца
относно спорното материалното право. В конкретния случай ищецът е заявил,
че е носител на неудовлетворено притезание с произход договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпилото на
18.12.2015г. ПТП в резултат на което е причинена смъртта на бащата на
ищеца, като договора за застраховка е сключен със застраховател, който с
решение на Областния съд на Никозия е обявен в ликвидация, а в тези случаи
отговорността на обявения в ликвидация застраховател се поема от К.ф. на
застрахователите на моторни превозни средства, които твърдения са
достатъчни да обосноват неговата пасивна процесуална легитимация, която е
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните такива и
наличието, на която налага извод за допустимост на предявения иск. Дали за
претендираното да е неудовлетворено парично притезание действително
отговаря ответника е въпрос, който ще бъде решен от съда с постановения от
3
него краен съдебен акт, след като обсъди становищата на страните и
събраните по делото доказателства. Изводът е, че ответника с оглед заявените
от ищеца твърдения в исковата молба е процесуално легитимиран, тъй като е
носител на отговорността за неудовлетвореното притезание, а дали е носител
на субективното задължение, с изпълнение на което ищеца свързва
удовлетворяване на своето материално право и чиято защита търси с
предявяване на осъдителния иск е въпрос касаещ материалноправната
пасивна легитимация, установяването на която ще е от значение за
основателността на същия.
За пълнота ще се посочи, че в този смисъл са решаващите изводи и на
ПАС в постановеното от него определение по в.ч.т.д. № 86/2021г.,
задължително за решаващия първоинстанционен съд, които не се
разколебават от приетия за осъществил се факт, а именно постановеното в
арбитражно производство между Българския Г.ф. и Б. на а. з. окончателно
решение. Евентуалното пряко приложение на постановеното решение би се
отразило на пасивната материално правна легитимация на ответника, но не и
на неговата процесуално правна такава.
Не до този извод е достигнал решаващия съд, поради което и оспорения
негов съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато на ОС Пазарджик
за продължаване на следващите се процесуални действия.
Постъпила е и частна жалба вх. № 260713 от 31.03.2022г. от Е. Н. Л.
ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. Г.М. № 3, ет.1, ап.1, чрез адв. Д.Н. против
определение № 260046 от 01.03.2022г., постановено по т.д. № 192/2020г. на
ОС Пазарджик, с което е допълнено определение от 01.02.2022г. като е
осъден Е. Н. Л. ЕГН ********** да заплати на Ф. на з. на МПС РК. разноски в
размер на 2436 лв., представляващи разноски за платено възнаграждение за
адвокат.
Ответникът – Ф. на з. на м.п.с. - РК, чрез пълномощника си адв. Д.Г. с
адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа гр. С., ул. Х.А. № 54, ет.4,
ап.8 е депозирал писмен отговор, с който оспорва частната жалба като
възразява срещу нейната допустимост и евентуално в случай, че съдът я
приеме за процесуално допустима досежно нейната основателност като
настоява оспорения съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен.
Частната жалба е постъпила в регистратурата на ОС Пловдив на
31.03.2022г. и с вх. № 260713, като е изпратена по пощата с дата на
изпращане 29.03.2022г., а оспореното определение е връчено на
представляващия ищеца на 22.03.2022г., което, съобразено с разпоредбата на
чл. 275, ал.1 ГПК вр. с чл. 62, ал.2 ГПК, налага извод за депозирането й в
предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в
производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за
който е предвиден инстанционен контрол, тъй като страната, която обжалва е
осъдена за разноски, противно на възраженията на ответника, като без
4
значение е размера, за който е осъдена същата и становището, което е взела
при осъщественото по чл. 248 ГПК производство.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
След като се прие, че не са налице основания за десезиране на
решаващия първоинстанционен съд, посредством прекратяване на
производството по предявения иск, то не е налице и хипотезата на чл. 81
ГПК, тъй като няма акт на съда, с който производството по делото да
приключва. Затова и определение № 260046 от 01.03.2022г., постановено по
т.д. № 192/2020г. на ОС Пазарджик, с което е допълнено определение №
260013 от 01.02.2020г. с присъждане в полза на ответника на разноски в
размер на 2441 лв., представляващо платено възнаграждение за адвокат
следва да бъде отменено, а по искането за присъждане на разноски ПОС ще
дължи произнасяне при постановяване на своя краен съдебен по същество на
спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 01.02.2022г., постановено по т.д. №
192/2020г. на ОС Пазарджик, с което е прекратено производството по
предявения от Е. Н. Л. ЕГН ********** иск против Ф. на з. на м.п.с. - РК за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
вследствие настъпилото на 18.12.2015г. ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на Н.А. Л. - баща на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
18.12.2015г. до окончателното й изплащане като недопустимо.
ОТМЕНЯ определение №260046 от 01.03.2022г., постановено по т.д. №
192/2020г. на ОС Пазарджик, с което е допълнено определение от 01.02.2022г.
като е осъден Е. Н. Л. ЕГН ********** да заплати на Ф. на з. на МПС РК.
разноски в размер на 2436 лв., представляващи разноски за платено
възнаграждение за адвокат.
ВРЪЩА делото на ОС Пазарджик за продължаване на следващите се
процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5