О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1450
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на пети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова въззивно гражданско дело № 675 по описа
за 2020 година.
С Решение № 100 от 09.01.2020г., постановено по гр. дело № 5739/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на Ж.Д.Г. *** против Р.М.И. *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща частична претенция от цялата сума в размер на 22 500 лева, получена без основание, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ж.Д.Г. от гр. Бургас, със съдебен адрес *** – адвокат Г.С., с която се претендира постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде осъдена ответната страна Р.М.И. да заплати на ищеца Ж.Д.Г. получената без основание сума в размер на 1 000 лева, предявена като частичен иск от общо дължимата сума в размер на 22 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът е достигнал до погрешни изводи, че ищецът не е доказал наличието на договорни или преддоговорни отношения с ответната страна, като в допълнение с това е кредитирал и свидетелските показания на нейния син, в резултат на което е заключил, че предадената на ответната страна сума представлява заем, който ищецът дал на сина й. В жалбата се посочва, че е в тежест на ответната страна да докаже на какво основание е получила парите, което не е било установено в настоящото производство. Посочва се, че е несъстоятелно да се приеме на основание свидетелските показания на сина на ответната страна, че парите са предоставени лично на него заем, който той е получил по сметка на майка си, защото сметките му били запорирани. Посочва се, че по делото не е представен нито един документ, в подкрепа на тези твърдения – запорни съобщения за сметките на свидетеля Иванов или справка за водени против него изпълнителни дела. В жалбата се сочи и обстоятелството, че по безспорен начин се установява, че парите са преведени по сметка лично на ответната страна, а това, че синът й ги е изтеглил въз основа на пълномощно не може да се приеме като годно да докаже, че парите били предназначени за него. Посочва се, че съдът не е обсъдил представения и приет като доказателство Договор за потребителски кредит от 27.03.2018г., съгласно който ищецът е теглил кредит от банкова институция, по който кредит дължи възнаградителни лихви. Посочва се, че липсват каквито и да е писмени доказателства за съглашение за предоставяне в заем на свидетеля Иванов на процесната сума – налице са само свидетелски показания, които са от свързано с ответната страна лице, които не са подкрепени с доказателства и са в пълно противоречие с целия писмен доказателствен материал по делото.
С депозираната жалба се претендират да бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – Р.М.И. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и без да са налице съществени процесуални и материалноправни нарушения и противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика на ВКС на РБ. Посочва се, че са неправилни твърденията на въззивната страна, че е налице неправилност на първоинстанционното решение, че не са налице договорни отношения между ищеца и ответната страна и преведената сума по банкова сметка, *** Р.И. представлява заем, който е предоставен от ищеца на нейния син. Посочва се, че правилно съдът е приел, че същата тази сума е изтеглена от сина на ответницата и същият е оползотворил парите, а майка му няма нищо общо с това – в тази насока са представени писмени доказателства, които установяват по несъмнен начин упълномощаването на сина ответната страна да се разпорежда с нейната банкова сметка ***ни действия със сметката от негова страна. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че поради запор на банковите сметки на сина на ответната страна, същият е използвал банковата сметка на майка си временно за собствените си нужди и че преведената сума е дадена на правно основание в полза на трето лице, а не на ответната страна. Претендира се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
С жалбата се отправя искане да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 675/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от Ж.Д.Г. против Решение № 100 от 09.01.2020г., постановено по гр. дело № 5739/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемата – ответна страна Р.М.И..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение да изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.