№ 1066
гр. София, 06.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603826 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на Б. Б. К. в качеството му на родител и законен представител
на малолетното дете В. Б. К. срещу определение от 31.08.2021 г. по НЧД №10922/21 г. на
СРС, НО, 95 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. срещу постановление
от 17.05.2021 г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство №1749/20 г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр.пр.№37406/2020 г. по
описа на СРП, водено за престъпление по чл.290, ал.1 от НК и срещу отказа на
наблюдаващия прокурор препис от съответното постановление да бъде предоставен на
жалбоподателя.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен
акт и срещу възприетото от СРС, че в случая не са засегнати права на неговото малолетно
лице, а само тези на правосъдието, поради което намира и за неправилно становището на
СРС, че няма право да обжалва постановлението на СРП от името на своето малолетно дете.
Иска от съда да бъде отменено постановлението на СРП, да му бъде разрешен достъп
до материалите по ДП, респ. прокурорската преписка, като в случай на отказ да му бъдат
посочени лицата, които имат право на контрол върху действията на районния прокурор- т.е.
тези, които са процесуално легитимни да обжалват постановлението на прокурора, за да се
обърне към тях за съдействие.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното производство
доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срок, от лице с качеството на страна
пред първата инстанция, пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на
1
проверка в производство по въззивен съдебен контрол по реда на глава 22 от НПК.
За да прецени по същество основателността на жалбата, въззивната инстанция,
съобрази следните обстоятелства:
ДП е било образувано по сигнал на Б.К.. Същото е образувано и водено за
престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а именно за това, че на 06.11.2019 г. в гр.София,
бул.******* пред надлежен орган на власт- пред служители на Комисията за защита на
личните данни, като свидетел, устно и съзнателно е потвърдена неистина.
С постановление на СРП от 17.05.2021 г. производството по делото е прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.1 вр. чл.243, ал.1 от НПК поради липса на извършено престъпление
по чл.290, ал.1 от НК.
Срещу постановлението на СРП е постъпила жалба от Б.К., която е оставена без
разглеждане от СРС с обжалваното по настоящето дело определение от 31.08.20201 г.
Аргументите на съда са били, че той няма качеството на пострадал, тъй като
наказателното производство е било водено за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Първостепенният съд е приел, че предвид систематичното място на престъплението по чл.
290, ал. 1 НК в Глава Осма от НП - „Престъпления против дейността на държавни органи,
обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, Раздел III
„Престъпления против правосъдието“, и предвид естеството на престъпния състав, от същия
по дефиниция не настъпват имуществени или неимуществени вреди, респективно не е
налице фигурата на пострадал по смисъла на чл. 74 и следващите от НПК. Доводите на съда
са били, че това е така, доколкото лъжесвидетелстването е престъпление, засягащо
интересите на правосъдието. С оглед на това подалото жалбата лице Б. Б. К. няма
качеството на пострадал, съответно няма правото на жалба срещу постановлението за
прекратяване на досъдебното производство, доколкото не попада в кръга на активно
легитимираните съгласно чл. 243, ал. 4 НПК субекти. С оглед на това е оставил и жалбата
му без разглеждане. Отделно съдът е посочил, че законосъобразен се явява и отказът на
наблюдаващия прокурор да предостави на жалбоподателя препис от постановлението за
прекратяване на ДП. Позовал се е на разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК, съгласно която
препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо
лице, с оглед възможността им да го обжалват по предвидения процесуален ред.
Първостепенният съд е посочил, че произнасянето на прокурора в съответната насока не
подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК, предвид което и
това оплакване в жалбата следва да бъде оставено без разглеждане.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло доводите и съображенията на
първостепенния съд като правилни и законосъобразни.
2
Жалбоподателят Д.Н. няма качеството нито на обвиняем, нито качеството на
пострадал във връзка с деянието, за което е било водено разследването на досъдебното
производство. На първо място същият не е обвиняем. На следващо място той няма и
качеството на пострадал, доколкото досъдебното производство е било водено за
престъпление по чл.290, ал.1 от НК, което е в Глава Осма от НП - „Престъпления против
дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични
функции“, Раздел III „Престъпления против правосъдието“, поради което и както е посочил
и първостепенният съд чрез това престъпление се засягат интересите на правосъдието, а не
на отделни лица, поради което и по дефиниция от него не настъпват имуществени и
неимуществени вреди за конкретни лица. Дори самата формулировка на състава на
престъплението по чл.290, ал.1 от НК сочи на този извод. В този смисъл от това
престъпление няма пострадал и ощетен, тъй като няма и съставомерни вредни
последици. Дали има някакви други такива- т.е. несъставомерни /било имуществени или
неимуществени/ е напълно ирелевантно в конкретния случай, доколкото и съгласно
изричната разпоредба на 243, ал.3 от НПК право да подадат жалба срещу Постановлението
за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само лицата, които се
явяват пострадали от конкретното инкриминирано деяние и престъпление, за което е водено
разследването. Право на жалба срещу постановлението на СРП, би имало само онова лице,
което впоследствие при един евентуален съдебен процес би имало и правото да се
конституира в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец по делото- т.е. лице,
което е претърпяло от инкриминираното деяние единствено и само съставомерни вредни
/било имуществени и/или неимуществени/ последици. Лицата, които са претърпели някакви
вредни последици, но те не са съставомерни нямат процесуалното право да вземат участие в
един бъдещ съдебен процес като страна по делото, поради което и не разполагат с правото
да обжалват постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по
делото.
В конкретния случай от престъплението по чл.290, ал.1 от НК няма пострадали лица
по смисъла на НПК, а именно такива, които да са претърпели конкретни имуществени и/или
неимуществени вреди от конкретното деяние. В случай на извършване на престъпление по
чл.290, ал.1 от НК не е необходимо да се стигне до причиняването на преки, директни и
непосредствени общественоопасни, вредни имуществени или неимуществени вреди на
конкретно лице, за да се счита деянието за извършено и съставомерно от обективна страна.
Дори и да има причинени такива, то те както вече бе посочено не са елемент от състава на
престъплението. От друга страна не се и твърди в постановлението за образуване на
наказателното производство по делото, в конкретния случай да е имало причинени такива
вреди, макар и несъставомерни на жалбоподателя К. или на малолетното му дете.
Ето защо и въззивният съд, както и първостепенният такъв счита, че от този вид
престъпления няма пострадал по смисъла на чл.74 от НПК. В този смисъл и независимо
дали жалбоподателят е лицето, по чиято инициатива и жалба е образувано наказателното
3
производство по делото, той няма качеството на пострадал от инкриминираното деяние,
което е било предмет на разследване в конкретния случай.
При това положение жалбоподателят не се явява процесуално правно легитимиран да
обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото. Това е
така, доколкото производството по чл.243, ал.4 от НПК има за предмет проверката на
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство. Лицата, процесуално легитимирани да обжалват това
постановление, съгласно изричната разпоредба на чл.243, ал.3 НПК, са обвиняемият и
пострадалият или неговите наследници, на които се изпраща и препис от постановения
прокурорски акт. В конкретния случай жалбоподателят К. не е от кръга на тези лица. С
оглед на тези доводи първостепенният съд е приел още, че отказът на прокурора да
предостави препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство по
делото на К. също се явява законосъобразен.
Според въззивния съд в случая този отказ изобщо не подлежи на контрол пред съд по
реда на чл.243 от НПК, поради което и не е било необходимо първостепенния съд да взима
становище по него в мотивите на обжалваното определение. Въпреки, че е взел отношение
по този въпрос в мотивите на определението, правилно в диспозитива на същото това
искане на жалбоподателя е било оставено без разглеждане като недопустимо.
В заключение следва да се отбележи, че макар и жалбоподателят да не разполага с
право да обжалва постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство
по делото по реда на чл.243, ал.3 от НПК, тъй като не попада сред лимитативно изброените
лица имащи право да обжалват този акт по реда на чл.243, ал.3 от НПК, то за него все още е
налице възможността да обжалва това постановление пред горестоящия прокурор по пътя
на инстанционния контрол. Това обаче не е основание съдът да допусне и да разгледа по
реда на чл.243, ал.3 от НПК жалба, която изначално е недопустима с оглед липсата на
процесуалноправна компетентност на лицето, което е депозирало жалбата.
Предвид изложеното и след като провери в цялост правилността на атакувания съдебен
акт, въззивния съд, намира определението на СРС за правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което счита, че
същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7 вр. ал.6 от НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 31.08.2021 г. по НЧД №10922/21 г. на
4
СРС, НО, 95 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5