МОТИВИ:/към присъда
№42 от 14.07.2010г. по н о х дело №360 по описа за 2010г. на РС Велинград/
Обвинение против Е.Д.Ш.
***,в това,че след като е бил осъден с влязло в сила на 14.02.2008г.
определение на РС Велинград по гр.дело №15 от 2008г. да издържа свой низходящ в
село Света Петка общ.Велинград-дъщеря си Х.Е. Ш. с ЕГН-********** от брака му с
Ф.А.Ш. ***,съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски,а именно –три месечни вноски по 70 лева месечна издръжка,за
времето от месец януари 2010г. до месец март 2010г.,включително,като общият
размер на дължимата издръжка е в размер на 210 лева-престъпление по чл.183 ал.1
от НК.
Съдебното
производство е проведено по реда на глава-ХХVІІ-съкратено съдебно следствие.
Подсъдимия Е.Д.Ш.
прави самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК,относно фактите включени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства, и по реда на чл.373 ал.3 от НПК,приема за
установени следните обстоятелства,изложени в обвинителния акт:
Подс.Ш. е осъден с влязло в сила на
14.02.2008г. определение на РС Велинград по гр.дело №15 от 2008г. да издържа
свой низходящ-дъщеря си Х. Е.Ш. от брака му с Ф.А.Ш. *** на месечна издръжка в
размер на 70 лева.След влизане в сила на съдебното решение подс.Ш. внасял
редовно сумите по издръжката ката до месец май 2008г. включително,след което
преустановил плащането в периода от месец юли 2008г. до месец октомври
2008г..По тази причина свид.Ш. подала жалба в РП Велинград,било
образувано по случая досъдебно производство вх.№1232 от 2008г. по описа на РП
Велинград,по което с Постановление от 24.02.2009г. наказателното производство
било прекратено,тъй като подсъдимия се ползвал от привилегията по чл.183 ал.3
от НК и заплатил в законоустановения срок за това дължимата издръжка.Подс.Ш.
обаче продължил да плаща месечните издръжки на детето си до месец декември
2009г. включително,след което отново преустановил плащането им и това
обстоятелство дало повод на свид.Ш. ***9.03.2010г. по което е образувано
настоящото наказателно производство.Не е спорно по делото,че за инкриминирания
период от време подс.Ш. не е заплатил дължимата издръжка за три месеца за
общата сума от 210 лева-период от месец януари 2010г. до месец март 2010 г..
Видно от приложените
по делото справки за съдимост подс.Е.Ш. е осъждан за престъпление от общ
характер по чл.197 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК,като на
основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му е наложено наказание глоба в размер на
100 лева,като това е станало по дело №428 от 2000г. по описа на РС
Велинград.Към настоящия момент следва да се приеме, че е изтекла абсолютната
давност и подс.Ш. е реабилитиран.
В хода на проведеното съкратено
съдебно следствие подс.Е.Ш. прави изрични самопризнания относно фактите
включени в обстоятелствената част на обвинителния акт и в предмета на доказване
по повдигнатото му обвинение,като с негово съгласие не е извършен разпит на
свидетелката Ш..Събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателствени средства подкрепят изцяло направените от подсъдимия Ш.
самопризнания и същите се ползуват при постановяване на присъдата и при
установяване на тези обстоятелства-чл.373 ал.3 от НПК.
С оглед на горното,съдът счита,че
подсъдимия Е.Д.Ш. *** от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а именно,
че след като е бил осъден
с влязло в сила на 14.02.2008г. определение на РС Велинград по гр.дело №15 от
2008г. да издържа свой низходящ в село Света Петка общ.Велинград-дъщеря си Х. Е.Ш.
с ЕГН-********** от брака му с Ф.А.Ш. ***,съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски,а именно –три месечни вноски по 70
лева месечна издръжка,за времето от месец януари 2010г. до месец март
2010г.,включително,като общият размер на дължимата издръжка е в размер на 210
лева, поради което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по
делото събрани по предвидения в НПК ред в съвокупност от фактическа и правна
страна се установи по безспорен начин авторството на деянието,участието в
деятелността на подсъдимия Ш., виновното поведение и настъпилите вредоносни
последици, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и
възприетата правна квалификация на деянието.
Деянието е извършено при п
р я к умисъл, тъй като подсъд.Ш. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Този извод
следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй
като подсъдимия Ш. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав, искал и
е желаел настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае
за единство на цел и на престъпен резултат.
При индивидуализиране на
наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на
деянието и с ниската степен на обществена опасност на дееца,с причините за
извършването му-ниска житейска и правна култура,със смекчаващите вината
обстоятелства-самопризнанията в съдебно заседание и процесуалното му поведение
с добрите характеристични данни и с чистото съдебно минало,с липсата на
отегчаващите вината обстоятелства,поради което съдът му определи и наложи
наказание ,при условията на чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.4 от НК,във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК,като счете,че са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства и че режима
за носене на отговорност по чл.55 от НК е по благоприятен за дееца,поради което
му наложи наказание глоба в максимален размер от 500 лева.За да приложи този
размер съдът отчете факта,че за постигане на целите заложени в чл.36 от НК е
необходимо с оглед и на вида на санкцията размера да бъде висок,за да може да
се въздействува най вече предупредително и възпиращо спрямо подс.Ш. за да може
да се изключи занапред друга такава противоправност по чл.183 ал.1 от НК.
по горните съображения
бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: