Решение по дело №479/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 18
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Магдалена Станчевска
Дело: 20214300600479
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Ловеч, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20214300600479 по описа за 2021
година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 260006/26.08.2021 г. по НЧХД № 381по описа за 2020 г.
РС – Троян е признал подсъдимата К. ИВ. ВЛ., с ЕГН **********, за виновна
в това, че за периода от 03.10.2020 г. до 25.10.2020 г., при условията на
продължавано престъпление, в с. Балканец, Ловешка област, ул. „Генерал
Карцов", пред дом с административен № 40, публично обидила Б. ДР. ДР., с
ЕГН **********, с което унизила честта и достойнството и, както следва: на
03.10.2020 г., около 17. 00 часа, заявила публично в присъствието на
партньора на Д. И.Д.К. и на съседите им С.Д.С., П.П.Е. и В.Д.М. -Х. обидни
думи и изрази, унизителни за честта и достойнството и, крещейки към
партньора й: „И., ти не знаеш с каква жена живееш. Тука дойдоха шест човека
и ми казаха, че са спали с нея. Ти не знаеш какво тегло теглиш !“ и
обръщайки се към Д. я нарекла „*****“ и „*****“ и на 25.10.2020 г., около
15.00 часа, е заявила публично в присъствието на партньора на Д. И.Д.К. и на
съседите им С.Д.С. и П.П.Е., че Д. е „*******“ и се изплюла върху нея,
поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК я осъдил на наказание глоба в размер на 3 000.00
/три хиляди/ лева, която да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд - Троян и наказание „Обществено
порицание“, което да се изпълни чрез залепване на съдебния акт на
информационното табло на Кметство с. Балканец, Ловешка област.
Съдът е осъдил подсъдимата К. ИВ. ВЛ., с, ЕГН **********, да заплати
1
на гражданския ищец Б. ДР. ДР. от гр. ***********, с ЕГН **********,
сумата 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на престъплението, извършено на
03.10.2020 г.ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2020 г.
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му размер от
1 000.00 лева, като неоснователност и недоказаност.
Съдът е осъдил подсъдимата К. ИВ. ВЛ., с ЕГН **********, да заплати
на гражданския ищец Б. ДР. ДР. от гр. ***********, ЕГН **********, сумата
600.00 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, извършено на 25.10.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 1
000.00 лева, като неоснователност и недоказаност.
Съдът е осъдил подсъдимата К. ИВ. ВЛ., с ЕГН **********, да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд - Троян сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща минимална държавна
такса върху размера на всеки един от уважените граждански искове.
Съдът е осъдил подсъдимата К. ИВ. ВЛ., с ЕГН **********, да заплати
на гражданския ищец Б. ДР. ДР. от гр. ***********, ЕГН **********, сумата
от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар и
сумата 12.00, разноски по делото.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от К. ИВ. ВЛ.,
чрез адв. П., с която моли да се постанови присъда,с която да се отмени
присъдата на първата инстанция, като вместо нея бъде постановена друга, с
която да се признае подсъдимата за невиновна по повдигнатите й обвинения.
Моли да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане, при
което да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения. Като
алтернативно искане, моли да бъде изменена присъдата, като се намали
размера на наложеното наказание и на присъдените обезщетения за
причинени неимуществени вреди.
По делото е постъпило възражение от Б. ДР. ДР., с което моли да се
потвърди присъдата на първата инстанция.
Счита, че от показанията на свидетелите, разпитани по делото,
несъмнено е доказано, че подсъдимата К. ИВ. ВЛ. на 03.10.2020 и 25.10.2020
год. е отправила обидни думи спрямо нея. Сочи, че показанията на
разпитаните по делото свидетели и най-вече на полицейските служители,
пристигнали на място при случая от 25.10.2020 год., безспорно потвърждават
обстоятелствата, изложени в от нея в тъжбата.
По делото е постъпила допълнение към въззивна жалба от К.И. В., в
които сочи, че съдът е постановил една присъда при неизяснена фактическа
обстановка и липсва анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателствата.
Излага, че в мотивите си съдът не е посочил кой от свидетелите какви
2
факти от обективната действителност е установил, не е посочено въз основа
на кои точно доказателства, събрани по делото, които са от съществено
значение за състава на изпълнителното деяние, съда приема за установена
фактическата обстановка.
Налага довод, че за да е налице състава на изпълнителното деяние на
престъплението и да е доказано, съдът в мотивите си трябва да е посочил
конкретните свидетелите и какво е установено : време, място и начин на
извършване на деянието, с което е осъществен престъпният състав. Посочва,
че това задължение не е изпълнено от съда и фигурира обща и повърхностна
итерпретация на свидетелските показания и е налице преразказ на тъжбата,
след което съдът е направил заключение, че от така установената фактическа
обстановка следва извод, че подсъдимата е осъществила обективните и
субективни признаци на престъплението по чл.148 ал.1, т.1 във вр.чл.146,
ал.1, във вр.чл. 26, ал.1 от НК. Заема позиция, че липсва анализ на
доказателствата. Не приема и извода на съда, че показанията на свидетелите
се подкрепят и от заявеното от полицейските служители С.И.Д. и Т.М.Г..
Твърди, че полицейските служители пристигнали след инцидента и могат да
свидетелстват единствено за фактическата обстановка в този момент, като по
отношение на фактическата обстановка и как точно е протекъл инцидентът
преди това и участието на страните в него, не може да бъде установено от
тези полицейски служители. Навежда аргумент, че е налице липса на мотиви
така, както изисква чл. 305, ал. З от НПК, което е съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348, ал.З, т.2 от НПК и е основание за за отмяна
на присъдата.
Излага, че съдът не е обсъдил въпроса налице ли са предпоставките по
чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимата и
налагане на административно наказание глоба. Сочи, че са налице условията
за приложение на тази разпоредба. Посочва, че подсъдимата е 92.12%
намалена работоспособност, с мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност, на
възраст 82 г., има болен съпруг, за който се е грижила.
Приема, че при определяне на размера на гражданските искове не е
съобразено материалното, социалното и здравословно състояние на
подсъдимата.
С молба К.И. В. е поискала да й бъде предоставена правна помощ, тъй
като не разполага със средства за заплащане на възнаграждение за адвокат и
представя доказателства затова.
В съдебно заседание, въззивничката, редовно призована, не се явява. В.
се представлява от адв. Н., служебно назначен на основание чл. 94, ал. 1, т. 9
НПК, който поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и моли да
бъдат уважени по изложените в тях подробни аргументи.
Въззиваемата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
3
становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното :
По делото е установено, че отношенията между К. ИВ. ВЛ. и Б. ДР. ДР.
са влошени и една от причините е купен на 14.06.2018 г. недвижим имот от
Д., който се намира в с.Балканец, община Троян, ул. Генерал Карцов № 40,
махала В.. Д. и И.Д.К. живеят на семейни начала и след покупката на имота се
преместили да живеят в него.
Срещу този имот, през улицата, се намира къща, в която живее В.. Тя
имала претенции от гражданско-правен характер към закупения имот.
Продавачите на имота били: Н.С.К. и сина й П.Н.К.. Те били роднини на
съпруга на В. и между тях имало спорове за имота.
На 03.10.2020 г., около 17.00 ч., Б.Д. и И.Д.К. се намирали на улицата
пред дома им в с.Балканец, Ловешка област, заедно с техни съседи –
свидетелите : С.Д.С., П.П.Е. и В.Д.М.-Х.. По същото време В. била в двора на
имота си. Когато забелязала Д. и К., В. започвала да вика към него „И., ти не
знаеш с каква жена живееш. Тука дойдоха шест човека и ми казаха, че са
спали с нея. Ти не знаеш какво тегло теглиш!“. Тя се обърнала към Д. и я
нарекла „*****“ и „*****“. Тези обидни думи били възприети от свидетелите
: И.Д.К., С.Д.С., П.П.Е. и В.Д.М.-Х..
На 25.10.2020 г., около 15.00 часа, Б.Д. и И.Д.К., били на улицата пред
дома им и копаели септична яма. Там си намирали и свидетелите : С.Д.С. и
П.П.Е.. По това време на улицата била и В.. В. се обърнала към Б.Д. с думите
„Бял ден да не видиш! Живееш в нашата къща!" и я нарекла „*******“, като
се изплюла върху нея и се заканила, че ще „вземе една брадва и ще я насече“.
Въззивната инстанция изцяло споделя така установената фактическа
обстановка от първата инстанция, като кореспондираща на събраните по
делото гласни доказателства.
Правилен и обоснован е извода на съда, че К. ИВ. ВЛ. е осъществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 148,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК, за
периода от 03.10.2020 г. до 25.10.2020 г., при условията на продължавано
престъпление, в с. Балканец, Ловешка област, ул. „Генерал Карцов", пред дом
с административен № 40, публично обидила Б. ДР. ДР., с ЕГН **********, с
което унизила честта и достойнството и, както следва: на 03.10.2020 г., около
17. 00 часа, заявила публично в присъствието на партньора на Д. И.Д.К. и на
съседите им С.Д.С., П.П.Е. и В.Д.М. -Х. обидни думи и изрази, унизителни за
честта и достойнството и, крещейки към партньора й: „И., ти не знаеш с каква
жена живееш. Тука дойдоха шест човека и ми казаха, че са спали с нея. Ти не
знаеш какво тегло теглиш !“ и обръщайки се към Д. я нарекла „*****“ и
„*****“ и на 25.10.2020 г., около 15.00 часа, е заявила публично в
присъствието на партньора на Д. И.Д.К. и на съседите им С.Д.С. и П.П.Е., че
Д. е „*******“ и се изплюла върху нея.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие от В., като на
4
посочените дати и място, публично е обидила обидила Б. ДР. ДР., с което
унизила честта и достойнството й, като на 03.10.2020 г., около 17:00 часа, е
заявила публично в присъствието на партньора на Д. И.Д.К. и на съседите им
С.Д.С., П.П.Е. и В.Д.М. -Х. обидни думи и изрази, унизителни за честта и
достойнството й, крещейки към партньора й: „И., ти не знаеш с каква жена
живееш. Тука дойдоха шест човека и ми казаха, че са спали с нея. Ти не
знаеш какво тегло теглиш!“ и обръщайки се към Д. я нарекла „*****“ и
„*****“ и на 25.10.2020 г., около 15.00 часа, е заявила публично в
присъствието на партньора на Д. И.Д.К. и на съседите им С.Д.С. и П.П.Е., че
Д. е „*******“ и се изплюла върху нея.
Изречените от В. думи по отношение на Д. са унизителни за честта и
достойнството на въззиваемата.
От субективна страна деянието е осъществено от В. виновно, при пряк
умисъл, като е съзнавала е общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасните им последици и е искала
тяхното настъпване.
Престъплението е осъществено при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са налице две деяния
и всяко от тях е насочено към едно лице - Д., като деянията осъществяват
състава на едно и също престъпление против личността. Деянията са
осъществени при сходна фактическа обстановка и при еднородност на вината
- пряк умисъл, през непродължителен период от време, като последващите
деяния представляват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Неоснователно е становището, изложено във въззивната жалба, че
съдът е постановил една присъда при неизяснена фактическа обстановка.
Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК и е събрал
необходимия доказателствен материал за изясняване на обективната истина
по делото и включен в предмета на делото.
Не се споделя и тезата на въззивничката, че липсва анализ на събраните
по делото гласни и писмени доказателствата. Сочи, че в мотивите си съдът не
е посочил кой от свидетелите какви факти от обективната действителност е
установил, не е посочено въз основа на кои точно доказателства, събрани по
делото, които са от съществено значение за състава на изпълнителното
деяние, съда приема за установена фактическата обстановка. Налага довод, че
за да е налице състава на изпълнителното деяние на престъплението и да е
доказано, съдът в мотивите си трябва да е посочил конкретните свидетелите и
какво е установено : време, място и начин на извършване на деянието, с което
е осъществен престъпният състав. Посочва, че това задължение не е
изпълнено от съда и фигурира обща и повърхностна итерпретация на
свидетелските показания и е налице преразказ на тъжбата, след което съдът е
направил заключение, че от така установената фактическа обстановка следва
извод, че подсъдимата е осъществила обективните и субективни признаци на
5
престъплението по чл.148 ал.1, т.1 във вр.чл.146, ал.1, във вр.чл. 26, ал.1 от
НК. Заема позиция, че липсва анализ на доказателствата. Не приема и извода
на съда, че показанията на свидетелите се подкрепят и от заявеното от
полицейските служители С.И.Д. и Т.М.Г.. Твърди, че полицейските
служители пристигнали след инцидента и могат да свидетелстват единствено
за фактическата обстановка в този момент, като по отношение на
фактическата обстановка и как точно е протекъл инцидентът преди това и
участието на страните в него, не може да бъде установено от тези полицейски
служители. Навежда аргумент, че е налице липса на мотиви така, както
изисква чл. 305, ал. З от НПК, което е съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.348, ал.З, т.2 от НПК и е основание за отмяна на присъдата.
Съдът е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 1 НПК, като в
мотивите е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните му съображения за взетото
решение. Установената фактическа обстановка от първата инстанция
кореспондира на кредитираните гласните доказателства. Първата инстанция
подробно и задълбочено е анализирала събрания доказателствен материал и е
изложила подробни мотиви кои доказателства кредитира и по какви
съображения на л. 134-135 от делото. Времето, мястото и начина на
извършване на деянието се установява от показанията на свидетелите И.Д.К.,
С.Д.С., П.П.Е. и В.Д.М.-Х.. Тези свидетели са преки очевидци на деянието и
са присъствали на инцидента. Те са възприели лично и непосредствено
изречението от В. обидни думи спрямо въззиваемата. От показанията на
полицейските служители С.И.Д. и Т.М.Г. се установяват факти след
пристигането им или след инцидента. От техните показания се установява
състоянието и поведението на страните по делото. От показанията на Д. и Г.
не могат да се правят изводи за извършеното деяние. Съдът е подложил на
внимателен анализ и дадените обяснения от въззивничката. Обясненията й са
нейна защитна теза, която не кореспондира с показанията на свидетелите
И.Д.К., С.Д.С., П.П.Е., В.Д.М.-Х., С.И.Д. и Т.М.Г.. Поради изложеното тази
инстанция приема, че не е налице липса на мотиви и няма основание за
отмяна на присъдата.
Жалбата е основателна по отношение на определеното наказание на
въззивничката. Излага, че съдът не е обсъдил въпроса налице ли са
предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност
на подсъдимата и налагане на административно наказание глоба. Сочи, че са
налице условията за приложение на тази разпоредба. Посочва, че
подсъдимата е 92.12% намалена работоспособност, с мозъчен инсулт,
сърдечна недостатъчност, на възраст 82 г., има болен съпруг, за който се е
грижила.
Тази инстанция приема, че присъдата следва да се измени в частта, с
която на К. ИВ. ВЛ. е осъдена на наказание глоба в размер на 3 000.00 /три
хиляди/ лева, която да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд - Троян и наказание „Обществено
6
порицание“, което да се изпълни чрез залепване на съдебния акт на
информационното табло на Кметство с. Балканец, Ловешка област, като бъде
освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и й бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000. 00 лева, която
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка
на Районен съд - Троян. Налице са условията на чл. 78а, ал. 1 от НК – за
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба от 3 000. 00 до 10 000. 00 лева,
въззивничката не е осъждана за престъпление от общ характер, не е
освобождавана от наказателна отговорност и от деянието не са причинени
имуществени вреди. При определяне на размера на административно
наказание глоба, съдът прецени възрастта на въззивничката и нейното
материално, семейно и здравословно състояние.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и ще
изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
Жалбата е неоснователна по отношение на гражданската част на
присъдата. Твърди се, че при определяне на размера на гражданските искове
не е съобразено материалното, социалното и здравословно състояние на
подсъдимата.
Присъдата следва да бъде потвърдена в частта, с която е осъдил
подсъдимата К. ИВ. ВЛ., с, ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец
Б. ДР. ДР. от гр. ***********, с ЕГН **********, сумата 600.00 /шестстотин/
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат на престъплението, извършено на 03.10.2020 г.ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлил иска до пълния му размер от 1 000.00 лева, като
неоснователност и недоказаност. Присъдата следва да се потвърди и в частта,
с която РС.Троян е осъдил подсъдимата К. ИВ. ВЛ., с ЕГН **********, да
заплати на гражданския ищец Б. ДР. ДР. от гр. ***********, ЕГН **********,
сумата 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, извършено на 25.10.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 1
000.00 лева, като неоснователност и недоказаност.
Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД – виновно
противоправно поведение на В., причинена неимуществена вреда на Д. и
пряка причинна връзка между тях. Тази инстанция също приема, че
предявените граждански искове за неимуществени вреди са основателни, но
завишени по размер. Правилно са определени размерите на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди, като са съобразени претърпените
неимуществени вреди от Д., изразяващи се в унижението, накърняване на
честта и достойнството и, които е претърпяла, вследствие на нанесените й
публични обиди от В.. Размерът на присъдените обезщетения за
7
неимуществени вреди съответства на справедливостта и на практиката на
съдилищата. Не са налице основания за изменение на техните размери. При
този изход на процеса правилно РС-Троян е осъдил К. ИВ. ВЛ., с ЕГН
**********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд - Троян сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща
минимална държавна такса върху размера на всеки един от уважените
граждански искове.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил
подсъдимата К. ИВ. ВЛ., с ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец
Б. ДР. ДР. от гр. ***********, ЕГН **********, сумата от 500.00 /петстотин/
лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар и сумата 12.00,
разноски по делото.
Настоящата инстанция приема, че следва да измени присъда №
260006/26.08.2021 г. по НЧХД № 381 по описа за 2020 г. на РС – Троян в
частта, с която К. ИВ. ВЛ. е осъдена на наказание глоба в размер на 3 000.00
/три хиляди/ лева, която да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд - Троян и наказание „Обществено
порицание“, което да се изпълни чрез залепване на съдебния акт на
информационното табло на Кметство с. Балканец, Ловешка област, като бъде
освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК и й
бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1 000. 00 лева,
която да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Троян.
Присъдата следва да се потвърди в останалата й част.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 НПК,
съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260006/26.08.2021 г. по НЧХД № 381 по описа за
2020 г. на РС – Троян в частта, с която К. ИВ. ВЛ., с ЕГН **********, е
осъдена на наказание глоба в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, която да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Троян и наказание „Обществено порицание“, което да се
изпълни чрез залепване на съдебния акт на информационното табло на
Кметство с. Балканец, Ловешка област, като я освобождава от наказателна
8
отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК и й налага административно
наказание глоба в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева, която да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен
съд - Троян.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9