П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 19.05.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РУСИ АЛЕКСИЕВ
Секретар:
Елка ГРИГОРОВА
Прокурор:
ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
АЛЕКСИЕВ НЧД № 1468 по описа за 2020
година.
Съдебното заседание се провежда при условията на
осигурена двупосочна видео и аудио интернет връзка със затвора в гр. София,
чрез програмен софтуерен продукт „СКАЙП“, съгласно разпореждане на зам. –
председателя на СГС и ръководител на НО № РД – 21 – 201/16.03.2020 г. и заповед
на председателя на СГС № РД – 08 –
1742/16.03.2020 г., като по този начин е осигурено участието на осъденото лице
в съдебното заседание, пряко и виртуално, тъй като същото възприема в реално
време зрително и слухово всичко случващо се в съдебната зала и има пълната
възможност да реагира с изказвания, искания, обяснения и пр.
Председателят на съдебния състав разясни на осъденото
лице чрез преводач, начина на провеждане на съдебното заседание чрез двупосочна
видео и аудио интернет връзка със затвора в гр. София, чрез програмен софтуерен
продукт „СКАЙП“.
Председателят на съдебния състав запита обвиняемото
лице дали чува и вижда добре всичко.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/ : Да, чувам и виждам
всичко.
На именното повикване в 11.30 ч. в съдебната зала се
явиха :
ОСЪДЕНИЯТ Е.Б.
– намира се в
затвора в гр. София и участва в съдебното заседание посредством осигурена
двупосочна видео и аудио интернет връзка.
Адв. К.Н., АК – Стара Загора,
упълномощен защитник – редовно уведомен
от предишното съдебно заседание, явява се.
Б.Н.М.
– преводач от български на турски език и обратно, редовно уведомен от
предишното съдебно заседание, явява се лично. Същият е назначен за преводач от
български на турски език и обратно с определение на съда от 11.05.2020 г.
НАЧАЛНИКЪТ
НА ЗАТВОРА в гр. София, редовно призован, не изпраща
представител, участва в съдебното заседание посредством осигурена двупосочна видео и
аудио интернет връзка, като се представлява от М.М., инспектор ІV-та
степен „Режимна дейност“ при затвора в гр. София, упълномощен със заповед на началника
на затвора гр. София да представлява същия по всички дела, по които той е
страна и предметът им е свързан с дейността на затвора в гр. София, № ЛЛ – 91 /06.04.2020 г.
За СГП
– прокурор КИРИЛОВ.
СТРАНИТЕ (поотделно) : Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните
и служебно отчитайки, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПИ КАМ ПРОВЕРКА самоличността на осъдения Е.Б. по формуляр
за досие със снимка от затворническото му (лично) досие № 150/20.
Е.Б. – роден на *** г., в гр. Фирзен, Федерална
Република Германия (ФРГ), турчин, немски гражданин, осъждан, образование - незавършен
8-ми клас, женен, притежаващ документ за самоличност - л. к. № *******, издадена на 02.08.2016 г. от ФРГ, валидна до 02.08.2026 г., живущ ***, понастоящем в затвора в гр.
София,
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в
настоящото производство, както и правото му на отвод на съда, прокурора и
съдебния секретар, както и на превод на турски език, а включително и на писмен
такъв на определението на съда.
ОСЪДЕНИЯТ /чрез преводача/ : Разбрах правата
си. Няма да правя отводи. Съгласен съм този състав да води съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата
и няма да соча нови доказателства.
ЗАЩИТАТА : Нямам искания за отводи, няма да
соча доказателства.
СЪДЪТ
докладва постъпили по делото :
- справка от началника на затвора в гр. София
с рег. № 133/18.05.2020 г., относно
изтърпяното и оставащо за изтърпяване време от наказанието „лишаване от
свобода“ на
осъдения Е.Б., актуално към днешна дата – 19.05.2020 г. ;
- становище от инспектор Р.Д.– ВПД заместник-
началник на „РНОД“ ;
- становище от главен инспектор Д.Г.– началник
сектор „СДВР“ ;
- експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения на лишения от свобода Е.Б., от 18.05.2020 г.
СЪДЪТ
предостави така докладваните документи за запознаване от страните.
СЪДЪТ запитва осъденото лице желае ли да му
бъде прочетено подробно съдържанието на докладваните документи.
ОСЪДЕНИЯТ /чрез преводача/: Няма нужда, те нали
са представени за запознаване на адвоката ми.
СЪДЪТ
докладва, че в писмото си началникът на затвора в гр. София посочва,
че не могат да изпратят план на присъдата, тъй като при присъди до 6 месеца „лишаване
от свобода“, такъв не се изготвя. Това е така, тъй като при тези присъди не се
определя риск от рецидив, а планът на присъдата се изготвя според оценката на
риска от рецидив.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Запознахме се. Да се
приемат така докладваните документи.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните,
както и липсата на искания по доказателствата, а също и на такива за отвод и по
реда на съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА
делото чрез прочитане на молбата на упълномощения защитник – адв.
К.Н., АК - Стара Загора, на осъдения Е.Б. за УПО, на основание чл. 70 от НК, от
оставащото му за изтърпяване наказание по присъда по НОХД № 61/20 по описа на РС – гр. Сливница.
ОСЪДЕНИЯТ /чрез преводача/: Наясно съм с
молбата на адвоката ми.
СЪДЪТ, съобразявайки становището на страните
по така докладваните постъпили по делото документи, намира, че същите са относими
към предмета на настоящата съдебна процедура, поради което и на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА :
- справка от началника на затвора в гр. София
с рег. № 133/18.05.2020 г., относно
изтърпяното и оставащо за изтърпяване време от наказанието „лишаване от
свобода“ на осъдения Е.Б., актуално към днешна дата – 19.05.2020 г. ;
- становище от инспектор Р.Д.– ВПД заместник-
началник на „РНОД“ ;
- становище от главен инспектор Д.Г.–
началник сектор „СДВР“ ;
- експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения на лишения от свобода Е.Б., от 18.05.2020 г.
С оглед процесуалната позиция на страните,
изразяваща се в липсата на искания по доказателствата, на основание чл. 283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА писмените доказателства и писмени доказателствени
средства, приложени по делото.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа
страна, изводимо и от липсата на искания от страните за допълнително изясняване
на обективната фактическа обстановка, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЗАЩИТАТА : Моля да уважите молбата за УПО по
мотивите, изложени в нея. Ще добавя само, че към днешна дата остатъкът от
наказанието е точно 1 месец. Причината е, че молбата за УПО един месец се забави от администрацията на
Централния затвор да пристигне в СГС, а заседанието преди една седмица се
отложи, поради неявяване на началника на затвора или негов представител.
Моля да вземете под внимание в справката, че
срещу моя доверител няма висящи досъдебни производства. Видно от справките не е
извършил нарушение на дисциплината и не е наказван. Видно от доклада, приложен
по делото, е налице положителна поведенческа промяна при него, както и силна
мотивация да се прибере в дома си, където е баща на 3 деца, едното на 5 месеца,
видно от представения от мен акт за раждане. Тази мотивация се засилва и от
извънредната ситуация с епидемията в цяла Европа и неговите притеснения както
за собственото му здраве, така и за семейството му. По-нататък същият доклад
казва, че при него не е висок рискът и не е лице с висока степен на обществена
опасност.
Днес се запознах със становищата на
служителите на затвора, които са отрицателни, както сам прочетохте при присъди
до 6 месеца индивидуален план не се изготвя, а в становището на инспектор Р.Д.пространно
се обяснява, че работата по индивидуалния план не е приключила, което показва
една липса на задълбоченост и формалност при изготвяне на тези становища.
Уважаеми господин председател, моля да
уважите молбата. Считам, че целите на индивидуалната и генерална превенция,
нито наказателната политика на държавата няма да пострадат, ако се прояви снизходителност
към осъдения Е.Б. и той бъде освободен предсрочно 1 месец преди изтичане срокът
на наказанието му.
ПРОКУРОРЪТ : Моля съдът да отхвърли молбата
като неоснователна предвид сведенията, предоставени от затвора, от които се
вижда, че към момента той не се е поправил, което пък е задължително условие,
за да може да бъде условно-предсрочно освободен.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Уважаеми
господин председател, становището на началника на затвора гр. София също е
отрицателно. Смятам, че не е налице втората предпоставка. От приложените
документи е видно, че молителят не осъзнава изцяло мотивите, довели го до извършването
на деянието. Не осъзнава изцяло настъпването на вредоносните последици от него.
Оценката на рискът за вреди все още е непроменена, като с оглед изложеното моля
да не уважавате молбата.
СЪДЪТ, на
основание чл. 439, ал. 6 от НПК,
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се
изкаже последно.
ОСЪДЕНИЯТ Е.Б. /чрез преводача/ : Понякога ми
се схваща езика, тъй като съм доста развълнуван. Наясно съм с извършеното
деяние от моя страна. Осъзнавам тази моя отрицателна постъпка. Единственото
нещо, което искам от прокурора и съдията е да бъда в най-скоро време със
семейството, с децата си, тъй като ми липсват. Може би трябваше преди да
извърша това деяние, но човек се замисля за постъпката си по-късно. Съжалявам
за извършеното деяние.
Това, което искам от съда е да съм при
семейството си.
СЪДЪТ се оттегля за да постанови определението
си.
СЪДЪТ, след
като обсъди изложените в молбата на осъденото лице обстоятелства, становищата
на страните, както и доводите, наведени в днешното
съдебно заседание, съотнасяйки ги към материалите по делото и приложимите разпоредба на закона, намира за
установено следното :
Настоящото производство е по реда на чл. 437
– 440 от НПК.
Същото е инициирано от молба на упълномощения
защитник на осъдения и лишен от свобода Е.Б., с която се желание условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието му, наложено по НОХД № 61/20 на РС – гр. Сливница, за деяние по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Към представената и приета в днешното съдебно заседание справка от
началника на затвора в гр. София за изтърпяното и оставащото за изтърпяване време
от наказанието на осъдения Б., се представи и становище от началник сектор
„СДВР“, от ВПД зам.-началник „РНОД“ и експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на лишения от свобода и осъден.
Към молбата на осъденото лице е
приложено личното му затворническо досие и доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, от 14.04.2020 г., изготвен във връзка с молбата.
В изпълнение на задълженията си по
горепосочените процесуални разпоредби, Съдът следва да установи наличието или
липсата на кумулативно предвидените предпоставки за УПО, посочени в чл. 70 от НК.
На първо място, Съдът установи, че е налице първата
от тези предпоставки, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. Конкретно, от
наложеното на осъдения наказание в размер на 5 месеца „лишаване от свобода“,
към днешна дата се изтърпени 4 месеца, като видно от формуляра, приложен в личното
затворническо досие № 150/20, на
осъденото лице му е зачетен предварителния арест, в размер на 1 месец и 1 ден,
а именно от 19.01.2020 г. до 20.02.2020 г. Т.е., реално изтърпяното наказание
на лишения от свобода е в размер на 3 месеца без 1 ден.
С горното е удовлетворено изискването на
закона да са изтърпени не по-малко от ½ от наложеното наказание.
На второ място, Съдът намира, че не е налице
другата кумулативно предвидена предпоставка, а именно достатъчно доказателства
за окончателното поправяне на осъденото лице или поне за необратим прогрес в
тази насока. Съдът не намира, че представените пред него, находящи се по делото
писмени материали, включително и днес приобщените, обективират достатъчно доказателства
за поправяне на осъденото лице или най-малкото за необратим в тази посока
процес. В тази връзка, следва да се посочи, че без изключение всички становища
изразяват отрицателно мнение относно УПО, като доводите за това са еднопосочни,
респективно кореспондиращи си и покриващи се във всички становища. Поради това,
Съдът не намира причина да не се довери на тях и да ги дисквалифицира, а
напротив, изхождайки от горепосоченото, както и от обстоятелството, че тези
становища са съставени от лицата, имащи най-преки впечатления от състоянието и
поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното
заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказание, респективно с процеса на
поправяне на лишения от свобода, следва да им се довери и да ги кредитира.
Така началника на затвора в гр. София в
становището си, обективирано в писмо с рег. № 133/30.04.2020 г., изразява отрицателно
становище, изтъквайки, че осъденото лице не приема отговорност за деянието си и
не разбира мотивите за криминалното си поведение. Сочи, също така, че рискът от
вреди за обществото все още е в средните стойности, а периодът, през който
осъденото лице е наблюдаван от служителите в пенитенциарното заведение и е
работено с него е кратък, за да се обоснове становище за започнал, още по-малко
завършил, корекционен процес.
Аналогично е изтъкнатото и в доклада,
изготвен по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, становище на ИСДВР. И в него,
кореспондиращо си със становището на началника на затвора в гр. София, се
посочва, че осъденото лице приема присъдата си за справедлива само формално и
не разпознава факторите, които са допринесли за извършването на нарушението.
Отбелязва се, също така, липсата на нарушения на ЗИНЗС от страна на лишения от
свобода, както и че има настъпили положителни поведенчески промени, но като
цяло, с оглед липсата на завършен превъзпитателен процес, мнението е
отрицателно.
Изцяло в същата насока са и становищата на началник
сектор „СДВР“, от ВПД зам.-началник „РНОД“, приобщени по делото в днешното съдебно заседание.
Съдът формира своето становище не само въз
основа на горекоментираните доказателствени източници, а и съобразявайки
отговорът от Министерство на правосъдието на Р. България, с изх. № 11-09-189/31.01.2020
г., до разследващия орган по време на провеждането на приключилото наказателно
производство спрямо осъденото лице, което в същия момент изтърпява и наложеното
наказание, за наличие или липсата на предишни негови осъждания. Видно от същото,
инкриминираната проява, за която в момента осъденото лице търпи своето наказание,
въобще не е инцидентна. Напротив, същата е част от поредица инкриминирани
деяния, за които лишеният от свобода молбоподател е бил осъждан многократно във
ФРГ. Наложеното му наказание там градира от налагане на „глоба“, през
пробационни мерки, до изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ ефективно.
Нещо повече, част от деянията, за които е осъждан във ФРГ молбоподателят, са
именно за престъпления от същия вид, за които е осъден по настоящото приключило
наказателно производство /лист 12-26 от обсъжданата справка – писмо на МП на Р.
България/. Отделно, Съдът констатира, че и другите престъпления, за които е
осъждан лишения от свобода във ФРГ, касаят инкриминирани деяния, свързани с
опасно управление на МПС, както и такива, свързани с незаконен трафик на
наркотични вещества.
Горепосоченото, преценено в съвкупност с
представените по делото становища, мотивира настоящият съдебен състав да
приеме, че престоя в затвора в гр. София на осъдения Е.Б. и краткото време, през
което затворническата администрация е имала възможност да работи с него – 3
месеца без 1 ден, както бе изтъкнато по-горе, определено не обуславят
възможност да се приеме, че същият е със завършен корекционен процес или поне
постигнати резултати в тази насока, сочат на необратимост на същия.
Независимо от краткият период, оставащ за
изтърпяване на наложеното наказание на осъденото лице, Съдът застъпва
становището, че колкото и хипотетична и трудно осъществима да е възможността за
постигане на по-изявен положителен резултат на процеса на поправяне и
превъзпитание на осъдения, а именно в рамките на 1 месец, следва да се осигури
възможност за работа на затворническата администрация в тази насока.
По отношение на наведените от защитата на
осъдения доводи, Съдът държи да посочи, че липсата на наказания може и следва да
бъде преценявано в полза на осъденото лице единствено, когато е съчетана с
наличието на други доказателства, сочещи за напреднал, и то в изключителна
степен, процес на превъзпитание или завършен процес на такова. В противен случай,
липсата на наказания установява просто нормалното, изискуемо се от закона и
подзаконовите нормативи поведение на осъденото лице в регулираната среда на
пенитенциарното заведение. Т.е. сочи на едно законосъобразно и дължимо
поведение, но не и на такова, обективираща предпоставки за УПО.
Съдът отчита силната мотивация за прибиране
при семейството му на лишения от свобода, отразена впрочем и в гореанализираните
становища, но трябва да се има предвид, че тази мотивация към настоящия момент
не е сред факторите, способстващи УПО, доколкото не е довела до обективирани
прояви на осъденото лице в насока осъзнаване в пълнота на извършеното от него и
приемане на отговорността за същото, респективно поправянето му.
Изтъкната от защитата епидемична обстановка
не следва да се обсъжда към настоящия момент като фактор, налагащ УПО, с оглед
липсата на застрашеност на осъдените, изтърпяващи наказанието си в затвора в
гр. София лица, включително и процесния молбоподател, за което еднопосочно
навежда и липсата на заболели или инфектирани с nCoV-2 в затвора в гр. София.
Отделно и предприетите в Р. България мерки сочат
на спад на интензитета на епидемична опасност, поради което и това
обстоятелство, самостоятелно прието, не може да се отчете като достатъчно такова
за постановяване на УПО на осъдения Е.Б..
Правилно защитата се позова на незадълбоченост
и бланкетност в доклада на ВПД зам.-началник „РНОД“, досежно изтъкнати
съображения, сочещи на работа в индивидуален план за изпълнение на присъдата и
неизпълнение на същия, по отношение на лишения от свобода. Това обстоятелство
Съдът обаче отчете при формиране на извода си, като видно от гореизложените
мотиви не се е позовал на него. Впрочем, същата бланкетност е допусната и в
становището на началника на затвора гр. София, но и нея Съдът не използва, а
игнорира при формиране на изводите си по фактите и правото. От друга страна,
тази бланкетност във визираните становища и неточност, Съдът не намира за
основание да не кредитира в останалата част становището им дотолкова, доколкото,
както вече по-горе Съдът нееднократно изтъкна, същите са еднопосочни,
кореспондиращи си изцяло не само едно с друго, а и с приложените по делото, в
частност личното затворническо досие на осъдения Б., писмени материали.
Съдът не би могъл да приеме, след всичко
горепосочено и като единствено основание за постановяване на УПО, изразеното
пред него съжаление от осъденото лице, досежно инкриминираното деяние, което
действително намира за искрено, но като неподкрепено по никакъв начин с
останалите доказателствени източници не би могло само по себе си да доведе до
постановяване на УПО, при така наличната противостояща му доказателствена
съвкупност.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1
от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без
уважение молбата на упълномощения защитник на осъдения Е.Б.,
роден на *** г., в гр. Фирзен, ФРГ, притежаващ документ за самоличност - л. к. на
ФРГ, издадена на 03.08.2016 г., № *******, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“, в размер на 5 месеца,
по НОХД № 61/20 по описа на РС – гр.
Сливница.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и/или протест, в 7 дневен срок от днес, пред Апелативен съд – София,
по реда на Глава ХХІІ.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение на преводача от турски на български език и от български на
турски език Б.Н.М., в размер на 120 (сто и двадесет) лв., за извършения
в днешното съдебно заседание превод, платими от бюджета на съда, за което да се
издаде РКО.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 12.45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: