Р Е Ш Е Н И Е
Номер 268 /17.07.
Година 2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV –
ти наказателен състав
На тридесети юни Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава А.
Съдебни
заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00659 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
С наказателно постановление №298/24.11.2017г.,
изд. от зам. кмет на Община Перник, на Р.Г.М.
*** е наложена глоба в размер 200 лева на основание чл.32, ал.4 от Наредба №1
за обществения ред на територията на
община Перник, за това, че на 14.09.2017 г., при извършена проверка от
служители в отдел Общински инспекторат в гр. Перник, ул. „***“ се установило,
че имот с идентификатор ***, общинска
собственост, е завзет от Р.М.. – нарушение на чл.24 от Наредба №1 за
обществения ред на територията на община
Перник.
Против издаденото наказателно
постановление е постъпила жалба от Р.Г.М.,
в която оспорва законосъобразността на административнонаказателната процедура
като се излагат възражения за съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати при образуване на производството, относно присъствието му при
съставяне на акта, както и относно императивните реквизити установени към
съдържанието на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Същевременно се
поддържа, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно от
контролните органи, както и че вменените му действия не са извършени виновно, което
е довело до издаване на незаконосъобразен и от материално-правна страна
административен акт. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Алтернативно,
при отхвърляне на направените
възражения, се обосновава маловажност на
случая и приложимост на нормата на чл.28
„а“ от ЗАНН, имащо за последица отмяна на постановлението на това основание.
Тази позиция жалбоподателят
поддържа и в съдебното производство.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си - ст. юрисконсулт А.А.
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира издаденото
наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно..
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с
правен интерес и се приема процесуално
допустима.
От материалите по
делото, представени от въззиваемата страна се установява, че наказателното
постановление не е връчено на
нарушителя. Същото е изпратено за връчване на адреса на жалбоподателя на
12.12.2017г. с писмо с обратна разписка, но видно от последната, пратката е
върната като непотърсена. Установява се, че адресът на който наказателното постановление
е изпратено съвпада с адреса, на който
на жалбоподателят живее, тъй като същият е установен на него в хода на съдебното
производство и лично му е връчена призовка по делото. Въпреки даденото указание,
въззиваемата страна не е ангажирала други доказателства в насока предприети
действия за изпълнение на задължението по чл.58, ал.1 от ЗАНН, а именно
наказателното постановление да се връчи на нарушителя срещу подпис.
Доказателствата по делото не обосновават предпоставките по чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което извършеното
отбелязване за влизането му в сила в съдържанието на постановлението е
незаконосъобразно извършено.
Предвид изложеното, съдът приема жалбата за
процесуално допустима, подлежаща на разглеждане.
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е по чл.24 от
Наредба №1 за обществения ред на територията на
община Перник. Същото е установено с акт за
установяване на административно нарушение №1063/17.10.2017г. В съдържанието му
е посочено, че при извършена проверка на 14.09.2017г. в гр. Перник, ул. „***“ от служители в отдел “Общински
инспекторат“ при Община Перник, се установило, че имот с идентификатор ***, общинска собственост, е завзет от Р.М., като същият е разположил в имота девет
броя МПС без регистрационни номера, както и строителни материали /тухли, камъни,
скална маса/.
В хода на съдебното следствие свидетелят К.С.Т.
установява, че проверката му е била възложена от зам. кмет на Община Перник по
повод постъпило в Общината заявление вх. №17/ТР-2843/26.07.2017г. с приложения към него, депозирано от Р.Г.М. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален
акт за поземлен имот с идентификатор ***
по кадастралната карта на град Перник, попадащ в УПИ ** „За защитно озеленяване и стопански
дейности“ в кв. **о плана на град Перник, кв. „***“, общинска собственост.
Констатациите си проверката в имота,
извършена в отсъствие на жалбоподателя, служителите на отдел „Общински инспекторат“
отразили в констативен протокол
№4989/14.09.2017г. Установено било, че в имота се съхраняват девет
боя МПС без регистрационни номера, както
и строителни материали /тухли, камъни,
скална маса/, като по данни на съседи на имота, вещите били на жалбоподателя.
Въз
основа на установеното фактическо положение и събраните данни за незаконно владение и
ползване на общинския имот, на 19.09.2017г.
до Р.М. била изпратена покана по
чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН за констатирано нарушение на забраната
в чл.24 от Наредба
№1 за обществения ред на територията на община Перник, с указание нарушителят
да се яви в 7-дневен срок от поучаването
й. Поканата не достигнала до адресата.
Видно от приложеното известие за
доставяне, писмото било върнато на 12.10.2017г.
като непотърсено.
На 17.10.2017г. срещу
Р.М., в негово отсъствие, актосъставителят – свид. К.Т., образувал
административнонаказателно производство с цитирания АУАН за горепосоченото
нарушение.
Актът
не бил предявен и връчен на сочения като нарушител.
На 24.11.2017г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по
реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 и въз основа на АУАН №1063/17.10.2017г. издал наказателно постановление, с което на осноавние чл.32, ал.4 от Наредба №1 за обществения ред на територията
на община Перник наложил на Р.Г.М. административно наказание глоба в размер 200 лева.
При извършване
на цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдебният състав констатира основания, обуславящи безусловно
отмяната му като незаконосъобразно.
Съображенията
са следните:
Настоящият съдебен състав приема,
че административнонаказателното производство развило се срещу жалбоподателя е
образувано в нарушение на правилото в чл.40, ал.1 от ЗАНН за лично
участие на нарушителя, тъй като е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение в негово отсъствие, без да са налице предпоставките в
ал.2 на с.р., допускащи това - нарушителят да не може да бъде намерен или
след покана да не се е явил. В конкретния случай е безспорно, че производството
е образувано задочно, без присъствието на нарушителя, което е видно от самото
съдържание на акта и се потвърждава от разпитания свидетел. Нещо повече,
производството е образувано и без знание на нарушителя за това, тъй като изпратената
до него покана по реда на чл.40, ал.2, предл.1 от ЗАНН не му е връчена, нито е
знаел за направените при проверката на място констатации, обективирани в
протокола от 14.09.2017г., за която негово участие и присъствие изобщо не е
търсено. Изявлението на актосъставителя не оставя съмнение в горната насока: “ В хода на цялата проверка и моята работа по нея аз с
лицето не съм се срещал“. Явно е, че не са положени никакви действия за уведомяване
на Р.М. не само за извършената проверка в имота, който лицето е владеело и е желаело
да придобие, предвид депозираното от него заявление, вх. № 17/ТР
2843/26.07.2017г., но и за предстоящото образуване на
административнонаказателно производство, въпреки че в цитираното заявление М. е
посочил и своя адрес и телефонен номер за връзка.
При това положение, образуването
на производството в отсъствие на
нарушителя и без негово знание е станало в нарушение на процесуалните
правила и пряко е засегнало възможността му за пълна и навременна защита.
Жалбоподателят е бил лишен от възможността непосредствено да участва в
действията слагащи начало на производството, да следи за стриктното им
спазване, да направи още на този етап съответни възражения, да посочи
доказателства в своя защита.
Нарушенията на процедурата по образуване на
производството не свършват дотук. Съставеният в отсъствие на нарушителя акт впоследствие
не му е предявен, не е подписан, не му е връчен и препис от него. Действия в
тази насока изобщо не са предприети.
Твърдението на актосъставителя, че лично е търсил
жалбоподателя на адреса му по местоживеене, както и на адреса на
поземления имот, спрямо който е констатирано нарушението, не са подкрепени с писмени доказателства, поради
което е невъзможно да се установят датите, на които евентуално посещенията са
извършвани и свързаните с тях обстоятелства. Задължението да предяви и връчи
съставения в отсъствие на нарушителя акт е императивно и се извършва съгласно реда
в чл.43, ал.4 и 5 от ЗАНН, а при необходимост и чрез съдействие на службите на
МВР. Вместо предприемане на дължимите действия, в случая актът е изпратен
неподписан и невръчен на наказващия орган за издаване на наказателни
постановления.
От своя страна АНО, извършвайки
проверка за законосъобразност и
обоснованост на акта, не е констатирал допуснатите съществени нарушения на процедурата по образуване на производството и
вместо да упражни правомощието си по чл.52, ал.2 от ЗАНН като върне непредявения акт на
актосъставителя, е издал във основа на него обжалваното наказателно
постановление.
Нарушенията на процесуалните
правила по-горе са съществени, доколкото
пряко рефлектират върху правото на защита
на нарушителя - върху възможността за упражняването му ефективно и в
пълен обем. Безспорно е, че като не е уведомен за съставянето акта и не е
получил екземпляр от него, лицето сочено като нарушител е било поставено в
невъзможност да упражни редица свои права и правни възможности – да се запознае
обстойно с предявеното му административнонаказателно обвинение и с правната
квалификация на същото, да направи възражения непосредствено при съставяне на
акта, обосновано да мотивира възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви евентуално доказателства да представи или да посочи за
събиране от АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му
противоправно поведение.
На следващо място, актът и
наказателното постановление не отговарят на изискванията в чл.42, т.3, т.4 и 5,
респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
не е означена датата на извършване на нарушението, липсва пълно и точно описание
на същото с отразяване на всичките му
признаци от обективна и субективна страна, което не само затруднява
възможността на нарушителя да разбере какво точно му се вменява във вина, но и
не дава възможност за преценка съответстват ли изложените фактически
обстоятелства на правното квалифициране на нарушението и правилно ли е
приложена санкционната норма, на основание която е реализирана отговорността
на нарушителя.
Датата на извършване на
нарушението не е посочена в наказателното постановление. Записът, че на 14.09.2017
е установено, че Р.М. е завзел описания имот, общинска собственост, не
удовлетворява законовото изискване по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като визирана дата е датата, на която
нарушението е установено, не и датата, на която то е извършено. Точното установяване
и отразяване на последната е от съществено значение, тъй като предопределя
решаването на редица въпроси с правно значение – относно приложимия закон,
спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН, а и относно упражняване правото на
защита, което винаги се осъществява спрямо конкретен момент - датата на нарушението. По отношение този императивен реквизит е
налице и противоречие между акта и
наказателното постановление, доколкото с АУАН на М. е вменено, че именно
на 14.09.2017г . е завзел общинската земя.
Констатираните нарушения по–горе
са съществени, неотстраними са и мотивират съда да приеме обжалвания
административен акт за незаконосъобразен и необоснован. Това обосновава
отмяната му на процесуално основание, без да е необходимо обсъждане на
останалите въпроси по същество на спора.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №298/24.11.2017г.,
изд. от зам. кмет на Община Перник, с
което на Р.Г.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.32, ал.4 от Наредба №1
за обществения ред на територията на община Перник е наложена глоба в размер
200 /двеста/ лева за нарушение на чл.24
от Наредба №1 за обществения ред на територията на община Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател::/п/
Вярно с оригинала
ИЗ