Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………17.12.2019
година………………...…....Град Гълъбово
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД………...…...……..Гражданско
отделение
На…трети
декември…………………….…………………………...…..Година 2019
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Антоанета Делчева………………………………………………………….
Прокурор……….………………………………………….….………………………..
като
разгледа докладваното от………………………..………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 444..……………по описа за 2019……….………...година,
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103
- 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцата Ж.К.С., твърди че е работила при ответника по
безсрочен трудов договор от 31.01.2011 г., с място на работа „E.Е.М.И.*“ ЕООД
като е заемала длъжността „административен асистент“. Ищцата сочи, че със
заповед № 11/28.06.2019 г. трудовото й правоотношение с ответника било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата,
считано от 29.06.2019 г. Ищцата изяснява, че решението за съкращаване на
нейната длъжност /обективирано в протокол №25/21.03.2019 г./ е било взето от
управителите на ответното дружество, като били съкратени съществуващите две
щатни бройки за „административен асистент“. Сочи, че не било налице реално
съкращаване на щата, тъй като двете щатни бройки „административен асистент“
били заети от ищцата и служителката Н. Д., като служителката Н. Д. не била
уволнена и продължавала да заема щатна бройка. Освен това със заповед № ORD-023/01.07.2019 г. работодателят бил разпределил
изпълняваните от ищцата трудови функции между служителите М. М. и Н. Ф.. Поради
липсата на прекратяване на трудовото правоотношение на Н. Д. следвало
работодателят да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, което не било
сторено. Отделно от това не била спазена предварителната закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, тъй като уволнението било проведено без да се вземе
разрешение на Д „И.Т.“ и мнение на ТЕЛК за двете основания за предварителна
закрила. Мнението на ТЕЛК обхващало единствено становище, че заболяването на
ищцата било включено в списъка на заболяванията, при който лицата ползват
защита, но не било налице произнасяне на ТЕЛК за основанието по чл. 333, т. 2 КТ и поради това закрилата не била преодоляна. Моли съда да отмени уволнението,
наложено със Заповед № 11/28.06.2019 г. на управителя на „E.Е.М.И.*“ ЕООД, като
я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „административен асистент“,
претендира разноски.
Ответникът „E.Е.М.И.*“ ЕООД оспорва предявените искове
като неоснователни. Признава, че между него и ищцата е съществувало трудово
правоотношение по трудов договор от 31.01.2011 г. Сочи, че с решение №
25/21.03.2019 г. на управителите на дружеството са били съкратени двете щатни
бройки за длъжността „административен асистент“ съществуващи към 21.03.2019 г.
В изпълнение на това решение е подадена молба до ТЕЛК-С.З. за становище по реда
на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ относно уволнение поради съкращаване на щата
на ищцата. На 25.06.2019 г. ответникът получил мнението на ТЕЛК обективирано в
експертно решение № 1792/28.05.2019 г. След получаване на експертното решение
на ТЕЛК, на 28.06.2019 г. работодателят на основание чл. 333, ал. 1 КТ подал до
Инспекция по труда – С.З. молба за предоставяне на разрешение за уволнение на
ищцата поради съкращаване на щата. На 28.06.2019 г. служители на Инспекция по труда – С.З. извършили проверка
обективирана в констативен протокол от същата дата и с писмо изх. №
19061629/28.06.2019 г. било дадено разрешение от Инспекция по труда – С.З. за прекратяването на трудовото правоотношение
на ищцата поради съкращаване на щата. На 28.06.2019 г. на ищцата били връчени
при условията на отказ предизвестие и заповед № 11/28.06.2019 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Трудовото
правоотношение на другата служителка заемаща длъжността „административен
асистент“ Н. Д. не било прекратено поради единствената причина, че същата се
ползвала от абсолютната закрила по чл. 333, ал. 6 КТ поради ползване на отпуск
поради бременност и раждане. Затова счита, че съкращаването на двете щатни
бройки за „административен асистент“ е
реално, а съществуването на трудовото правоотношение между работодателя и Н. Д.
се дължи само на обстоятелството, че същата се ползва от абсолютна закрила при
уволнение. Цитираната в исковата молба заповед била издадена от друго
юридическо лице - „E.Е.М.И.* С.“ ЕООД. Ответникът признава, че не е извършил
подбор, тъй като за него не е възникнало задължение за неговото извършване –
съкратени били всички щатни бройки за процесната длъжност и отделно от това тъй
като служители ползващи се от абсолютна закрила не могат да бъдат уволнявани,
то тяхното включване в подбор е безпредметно, а тяхното неучастие в подбор не
го опорочава. Спазена била предварителната закрила за уволнение –било взето
мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекция по труда. Моли
съда да отхвърли обективно съединените искове, като неоснователни, претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Кодекса на труда /КТ/.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните
обстоятелства, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по трудов договор от 31.01.2011 г., като
ищцата е заемала длъжността „административен асистент“, което е било прекратено
на 28.06.2019 г. поради съкращаване на щата, също, че ищцата и служителката Н. Д.
заемат двете щатни бройки за длъжността „административен асистент“ като Н. Д.
се намира в трудово правоотношение с ответника и към дата 30.10.2019 г. /датата
на с.з./, както и че ответникът не е извършвал подбор. Заповедта
и предизвестието били връчени на ищцата на 28.06.2019 г., като тя отказала да
ги разпише.
От представената заповед № 11/28.06.2019 г. на управителя
на ответника и предизвестие от същата дата се установява, че на осн. чл. 328
ал.1 т. 2 КТ, считано от 29.06.2019 г. се прекратява трудовото правоотношение с
ищцата, поради съкращаване на щата. Заповедта е била връчена на ищцата на
28.06.2019 г., при условията на отказ, като ищцата в с.з. от 30.10.2019 г.
уточни, че „заповедта ми беше връчена на 28.06.2019 г. – петък, също и
уведомлението, но аз отказах да ги разпиша“.
От представеното по делото длъжностно щатно разписание
на „E.Е.М.И.*“ ЕООД от 01.03.2019 г., се
установява, че в административния персонал са предвидени две щатни бройки за
длъжност „административен асистент“. От длъжностно щатно разписание на „E.Е.М.И.*“
ЕООД от 22.03.2019 г., се установява, че щатните бройки за длъжността
„административен асистент“ са съкратени. Същото се установява и от заключението
на съдебно-икономическата експертиза, от което се установява, още, че съгласно
щатното разписание от 09.10.2019 г. отново не са налице щатни бройки за
длъжността „административен асистент“, но трудовото правоотношение със
служителката Н. Д. не е прекратено поради обстоятелството, че същата е в отпуск
по майчинство до 16.09.2020 г. /така и молба и заповед от 20.12.2018 г.,
удостоверение за раждане от *** г./.
По делото са представени още молба от 25.03.2019 г. до
ТЕЛК – С.З. и експертно решение № 1792/28.05.2019 г., от които се установява,
че ответникът е поискал и получил мнението на ТЕЛК преди да поиска разрешението
Инспекция по труда – С.З.. След получаване на мнението на ТЕЛК работодателят е
поискал разрешение от Инспекция по труда – С.З. за провеждане на процесното
уволнение и след извършена проверка от административния орган е получил
разрешение /така молба от 28.06.2019 г., констативен протокол от същата дата и
разрешение изх. № 19061629/28.06.2019 г./.
По делото с оглед оспорванията на ищцата беше изискана
цялата преписка намираща се в Инспекция по труда – С.З. и при сравнение се
установи, че приложените с отговора на исковата молба документи, а именно молба
вх. № 19077399/28.06.2019 г. и разрешение изх. № 19061629/28.06.2019 г. са напълно еднакви с представените с административната
преписка молба вх. № 19077399/28.06.2019 г. и разрешение изх. №
19061629/28.06.2019 г., т.е. не са
налице каквито и да било различия в документите представени от ответника на
съда и тези представени на административния орган – инспекция по труда – С.З..
От представените по делото молба и разрешение за отпуск
на основание чл. 163 КТ, удостоверение
за раждане от *** г. и декларация на служителката Н. Д. /заемаща другата щатна
бройка „административен асистент“/ се установява, че посочената служителка
ползва отпуск по чл. 163 КТ до 17.09.2020 г.
Във връзка със заповед от 19.06.2018 г.
и заповед от 01.07.2019 г. издадени от друго различно от ответника юридическо
лице „E.Е.М.И.* С.“ ЕООД по делото се намират и трудов договор на М.Д.М./служител
на ответника/ и нейната длъжностна характеристика за длъжността „старши
оператор на гумено-лентова транспортна система“. От първата от посочените
заповеди се установява, че на ищцата и служителките М. М. и Н. Д. е било
възложено от „E.Е.М.И.* С.“ ЕООД да бъдат контрольори на документи за
съоръжение за депониране на отпадъци, а от втората заповед, че това вече е било
възложено само на М. М. и Н. Д..
По иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ:
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта,
т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи
работодателят, е необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването
в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят
законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на
следните юридически факти – 1/ съкращаването на длъжността или на съответната
щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/
моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да
е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4/ работодателят да е
извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на
работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата
длъжност и 5/ в случай че ищцата се е ползвала
от закрила при уволнение по реда на чл. 333 КТ, преди уволнението да е получено
разрешение от Инспекцията по труда.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни
щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции
/така решение № 763/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2009 г., IV г. о.,
решение № 126/02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1227/2010 г., III г. о./. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване
на посоченото безвиновно основание.
Настоящият съд се съобразява с практиката на ВКС
обективирана в решение № 160/01.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 222/2016 г., IV
г.о, решение № 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о.,
решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о., решение №
177/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 193/2011 г., IV г.о, решение №
57/13.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5905/2013 г., IV г.о., решение № 149/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
475/2011 г., IV г.о., решение № 503/05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011
г., IV г.о., решение № 218/18.07.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 195/2011 г., IV г.о., съгласно която ищецът по иска за признаване
на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право
на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или
имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението
си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска
ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е
направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на
работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се
основава.
Ищцата е оспорила уволнението на следните основания:
1/ не е налице реално съкращаване на щата, 2/ не е извършен подбор, който в
случая бил задължителен и 3/ не била преодоляна от работодателя предварителната
закрила по чл. 333, ал. 1, т. т. 2 и 3 КТ преди провеждане на уволнението. Тези
са наведените основания за незаконност на уволнението, на които ищцата се е
позовала в исковата молба и други основания за неговата отмяна съдът не може да
разглежда.
По възраженията против процесното уволнение релевирани
в исковата молба, съдът намира следното:
Правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата.
Потестативното право да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно
волеизявление възниква след вземане на решение за съкращаване на щатната бройка
за длъжността, поради което, след изпълнение на въведените в КТ изисквания
/предварителната закрила по чл. 333 КТ или провеждане на подбор по чл. 329 КТ/,
работодателят упражнява правото да прекрати трудовия договор законно /така
решение № 179/ 20.10.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5408/ 2015 г., ІІІ г.о./.
Възражението за неспазена предварителна закрила по чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ при провеждане на процесното уволнение е неоснователно.
Преди да вземе отношение по довода по същество относно
доказателствената стойност на оспорените от процесуалния представител на ищцата
с твърдения за тяхното по-късно съставяне/антидатиране писмени доказателства
/молба вх. № 19077399/28.06.2019 г. и разрешение изх. № 19061629//28.06.2019
г./ съдът намира за необходимо да посочи, че от нарочно изисканата /по искане
на ищцата/ административна преписка от Инспекция по труда - С.З. се установи пълна еднаквост на представените от
ответника с отговора молба вх. № 19077399/28.06.2019 г. и разрешение изх. №
19061629//28.06.2019 г. Неоснователен е довода, че не бил отразен час на
получаване на разрешението от Инспекцията по труда за провеждане на уволнението
с изх. № 19061629//28.06.2019 г. и оттам,
че към момента на уволнението случило се на същия ден закрилата по чл. 333,
ал.1 , т. 2 и т. 3 КТ не била преодоляна, тъй като в уведомлението за
прекратяване на трудовия договор връчено на ищцата на 28.06.2019 г. в 14.20
часа, при условията на отказ /така заяви ищцата в с.з. от 30.10.2019 г./ изрично
е цитирано разрешение изх.
№ 19061629//28.06.2019 г. на Инспекция
по труда - С.З. - с дата и изходящ номер, които съвпадат с тези на разрешението
представено двукратно по делото.
Поради това няма съмнение, че посоченото разрешение на Инспекцията по труда – С.З.
е съществувало и е достигнало до работодателя преди провеждане на процесното
уволнение, като изложеното в писмената защита на ищцата становище в тази връзка
се явява неоснователно.
По същество следва да се посочи, че за получаването на
разрешение по чл. 333, ал. 1 КТ се следва определена процедура - писмено
мотивирано искане от работодателя до съответната инспекция по труда или
съответния синдикален орган, предхождащо уволнението, въз основа на което
компетентният орган прави свое проучване и обсъждане по искането, с което е
сезиран и отговаря писмено на работодателя. Законодателят е определил момента,
към който предварителната правна закрила трябва да бъде осъществена при
прекратяване на трудовото правоотношение. Разрешението или съгласието трябва да
бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя към момента на
връчване на предизвестието на работника или служителя, защото предизвестието е
крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е
конститутивен елемент /така решение № 659/08.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1834/2009 г., IV г. о./. Предвид гореизложените мотиви, към деня на връчване на
предизвестието на ищцата - 29.05.08 г. е било налице разрешение от Инспекцията
на труда за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ, дадено с писмо изх. № 154 от 28.05.08 г. /връчването на
предизвестието е релевантният момент за преценка дали закрилата е преодоляна –
така решение № 358/31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., III г. о.,
решение № 559/09.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
650 по описа за 2009 г. на IV г.о., решение
№ 664/30.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1896/09 г., III г.о., решение № 618/02.12.2010
г. на ВКС по гр.д. № 1565/09 г., III г.о., в които е прието, че с отправяне на
предизвестието работодателят упражнява правото си на едностранно прекратяване
на трудовото правоотношение, което поражда действие с достигане на изявлението до
адресата. Това е момента, към който следва да се извърши преценка съществувало
ли е потестативното право, надлежно ли е упражнено то и съобразена ли е
закрилата по чл. 333 КТ.
Разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, съгласно която в
случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ преди уволнението се взема и мнението
на ТЕЛК, е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при
уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда
работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното
състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е
трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., и да приложи
решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на
разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333,
ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и
заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл.
333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението
без да се разглежда спорът по същество /така решение № 424/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г.о./.
По отношение на доводите в исковата молба за липса на
произнасяне в мнението на ТЕЛК – дадено с експертно решение № 1792/28.05.2019
г., относно основанието по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ /ищецът сочи, че имало
становище на ТЕЛК в експертното решение единствено за основанието по чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ/ следва да се посочи, че в
случаите, когато възнамерява да упражни правото си да уволни поради съкращаване
на щата работник или служител, който е трудоустроен или който страда от
заболяване, предвидено в Наредба № 5 от 1987 г., работодателят е длъжен да
поиска от определения за уволнение информация дали страда от заболяване,
предвидено в наредбата. Когато събере данни за наличие на такова заболяване,
работодателят е длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това
необходимите медицински документи. С това той изпълнява задължението си по чл.
333 ал. 2 КТ. Достатъчно е работодателят да поиска мнението на ТЕЛК и да го
изпрати на Инспекцията по труда такова, каквото го е получил, за да изпълни
задължението си. Действително мнението
трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4 ал.2 от Наредба № 5 от 1987 г.,
само че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК. Мотивирането на мнението съобразно чл. 4,
ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. е задължение не на работодателя, а на ТЕЛК. Работодателят
не може да контролира дали мнението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин, а е
достатъчно да го препрати на Инспекцията по труда, т.е. той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова,
каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/
даването на разрешението за уволнение. Следователно поисканото и получено от
страна на работодателя мнение на ТЕЛК, независимо дали съдържа изрично
посочване как уволнението ще се отрази на здравословното състояние на лицето,
не се приравнява на липсата на изпълнена от негова страна процедура по чл. 333,
ал. 2 от КТ, след като въз основа на това мнение е получено разрешение за уволнението
от Инспекцията по труда В конкретния случай работодателят е поискал и получил
мнението на ТЕЛК, отразено в експертно решение № 1792/28.05.2019 г., а с писмо
изх. № 19061629/28.06.2019 г. е дадено предварително разрешение от Инспекцията
по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Ето защо дори
мнението на ТЕЛК да не е пълно от гл. точка на ищцата това води до
незаконосъобразност на уволнението, тъй като е налице разрешение на Инспекцията
по труда, преодоляващо закрилата на ищцата, както по чл. 333, ал. 1, т. 2, така
и по т. 3 КТ /така решение №
177/19.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3777/2016 г., IV г.о., решение №
177/25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1374/2012 г., III г.о., решение №
219/28.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г. на IV г.о./. Ако
работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по
труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от
1987 г., независимо от това, какви
мотиви съдържа експертното решение на ТЕЛК – така решение № 219/28.04.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г., IV г.о.
В исканията си до съответните органи работодателят е
отправил искане по чл. 333, ал. 2, т. 2 и 3 КТ, като е представил ЕР №
146/21.11.2018 г., в което са посочени заболяванията на ищцата. В даденото
мнение изрично е посочено, че са съобразени представените документи, а в
даденото разрешение изрично е посочено, че е съобразена представената към
искането документация. Дори обаче в съответните актове да липсва такова изрично
посочване, те са волеизявления в отговор на отправено искане и следва да се
приеме, че го удовлетворяват така, както е направено, без да е необходимо то да
бъде възпроизведено, и без да е необходимо да бъдат изрично посочени фактите и
обстоятелствата, които са взети предвид /така решение № 224/14.11.2019 г. на
ВКС по гр.д. № 2004/2019 г., IV г.о., в което
е прието, че в искането за мнение от Трудово-експертната лекарска комисия и на
предварително разрешение от Инспекцията по труда работодателят е длъжен да
посочи фактите и обстоятелствата, които имат значение и следва да бъдат
преценени, за да бъде дадено исканото мнение или предварително разрешение. Към
искането може да бъдат приложени и документи, без да е необходимо тяхното
съдържание да бъде възпроизведено изцяло или отчасти в самото искане.
Сезираният орган е длъжен да отговори на искането, като волеизяви дали го
удовлетворява, или не го удовлетворява. В акта на органа може да бъде посочено,
кои факти и обстоятелства и кои представени документи са взети предвид, но ако
това не е изрично посочено, счита се, че са взети предвид всички посочени от
заявителя факти и обстоятелства, както и всички приложени документи/.
В предварителното разрешение на инспекцията по труда е
ясно посочено, че се дава на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за
извършване на уволнение поради съкращение в щата, което води до еднозначния
извод, че работодателят е преодолял всяко основание за закрила поотделно /това
не се и оспорва в исковата молба/.
По изложените съображения, съдът е длъжен да приеме че
предварителната закрила при уволнение на ищцата по реда на чл. 333, ал.1, т. 2
и т. 3 КТ е била преодоляна от работодателя.
Поради това трудовият спор следва да бъде разгледан по
същество / арг. чл. 344, ал. 3 КТ/.
Работодателят/ответник представлява юридическо лице
със своя органна структура. Следователно за правомерност на уволнението поради
съкращаване в щата е достатъчно извършване на съкращаване в щата като
разпореждане на съответния компетентен орган за премахване на определена щатна
бройка или щатни бройки за определени длъжности /така решение № 28/10.05.2012
г. на ВКС по гр.д. № 407/2012 г., III г.о., решение
№ 163/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1062/2011 г., III г. о./. В решение №
498/13.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1561/2010 г., IV г. о. е също е прието, че
правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на
щата, решение за реално съкращаване на щатната бройка за определена длъжност.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни
щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции.
Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е
невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото
безвиновно основание. Основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице винаги, когато е извършено
съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при
оспорване законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на
установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата, без да се
изследват причините, наложили съкращаването /решение № 183/25.06.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 7042/2013 г., III г.о./. Когато
съдът преценява налице ли е реално съкращаване на щата, от значение е дали са
запазени основните трудови функции, тези които са определящи за длъжността,
които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и
съществени /решение № 231/12.06.2013 г. на ВКС
по гр.д. № 1353/2013 г., ІV г.о./.
От събраните по делото доказателства се установи, че
компетентен орган на работодателя е утвърдил промяната в длъжностното щатно
разписание на ответника. От представените две щатни разписания и
съдебно-икономическата експертиза се изяснява правнорелевантният факт, че двете
щатни бройки за процесната длъжност „административен асистент“ са премахнати –
от новото длъжностно щатно разписание, в сила от 22.03.2019 г. /а и от това от
09.10.2019 г. – посочено в експертното заключение/. По предходното длъжностно
разписание от 01.03.2019 г. щатните бройки за длъжността „административен
асистент“ са били две. При извършената реорганизация са премахнати двете щатни
бройки за длъжността заемана от ищцата. Следователно, съкращаването в щата е
реално. Тези факти не се оспорват от ищцата – нейните възражения за липса на
реално съкращаване на щата се свеждат до обстоятелството, че 1/ трудовото
правоотношение поради наличието на абсолютна закрила по чл. 162 КТ за
служителката Н. Ф. заемаща същата съкратена длъжност „административен асистент“
не било прекратено поради наличието на
абсолютна закрила по чл. 162 КТ и 2/ поради наличието на заповед № ORD-01.07.2019 г. възлагаща функции изпълнявани от ищцата
на служителките Н. Д. и М. М..
По първото възражение следва да се посочи, че липсата
на прекратяване на трудовото правоотношение на служителката Н. Ф. /заемаща
другата съкратена щатна бройка/ не води до извод за фиктивно съкращаване на
щата. Това е така, защото служителка, наета на съкращаваната длъжност, се
ползва от закрила, която съгласно закона не може да бъде преодоляна при щатно
съкращение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Посочената служителка към момента на
съкращаване на щата и към момента на уволнението на ищцата се е ползвала от
закрилата по чл. 333, ал. 6 КТ, тъй като ползва отпуск за бременност и раждане
по чл. 163, ал. 1 КТ /за характера на тази закрила решение № 109/27.06.2017 г.
на ВКС по гр.д. № 3302/2016 г., IV г. о./. Тъй като служителката Н. Ф. се
ползва от закрила по чл. 333, ал. 6 КТ, която не може да бъде преодоляна при
уволнение на основание чл. 328, ал. 2, т. 2 КТ – съкращаване на щата не може да
се очаква от работодателя да издаде явно незаконна заповед за уволнение на
посочената служителка /в решение № 287/01.02.2017
г. на ВКС по гр. д. № 1798/2016 г., IV г.о., е отбелязан случай на съкратени
щатни бройки, но неотправяне на предизвестие за прекратяване на трудово
правоотношение със служител ползващ отпуск по чл. 163 ГПК заемащ съкратена
щатна бройка/. Затова и в определение № 1154/19.11.2013 г. на ВКС по гр.д. №
4696/2013 г., III г.о., точно е посочено, че обстоятелството, че когато този
служител /ползващ се от закрилата по чл. 333, ал. 6 КТ – бел. съдията
докладчик/ е на бройка, която не съществува нито в старото, нито в новото щатно
разписание то противоречието между предвижданията на щатното разписание и
действително заетите бройки на съответната длъжност следва да се разреши след
завръщане на титуляра с оглед предвиденото по щатно разписание. Освен това
в решение № 520/03.01.2013 г. по на ВКС гр.д. № 1506/2011 г., ІV г.о. е прието,
че няма пречка трудовото правоотношение
да бъде прекратено по-късно – след като е започнало действието на новото щатно
разписание.
Отделно от дотук изложеното следва да се посочи във връзка с довода в исковата молба за неизвършен подбор между ищцата и Н. Д. /заемащи до съкращаването на щата двете щатни бройки „административен асистент“/, че в конкретния случай дори да бе задължителен подборът би бил невъзможен, тъй като Н. Д. е в отпуск по чл. 163 КТ и с оглед закрилата по чл. 333, ал. 6 КТ тя може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. по отношение на нея е неприложимо посоченото в чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ уволнително основание - съкращаването в щата /така решение № 116/21.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 865/2010 г., III г.о./. Работници или служители, наети на съкращаваната длъжност, които се ползват от закрила, която не може да бъде преодоляна, работодателят не е длъжен да ги включва в подбора. Такова включване е безпредметно - дори тези лица да се окажат най-лошо оценени от всички съпоставени работници, те не могат да бъдат уволнени. Такава е закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ. Бременни или в напреднала процедура „ин витро“ работнички, както и работници, ползващи отпуск поради бременност и раждане, не могат да бъдат уволнени поради съкращаване на щата и намаляване на обема на работата при никакви условия. При това положение включването им в подбора е безпредметно, а извършването на подбор без тяхно участие не го опорочава /така решение № 299/25.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2638/2013 г., III г.о., решение № 9/01.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1033/2011 г., IV г. о./. Така, че дори да беше съкратена единствено щатната бройка на ищцата задължение за подбор между нея и Н. Д. не би възникнало за работодателя. Безспорно е, че щатните бройки за длъжността „административен асистент“ са били две, като между титулярите заемащи тази длъжност подборът е невъзможен, тъй като единият от тях е в отпуск по чл. 163 КТ и по отношение на него е неприложимо уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, то на посоченото основание ще следва да бъде уволнен другият титуляр, в случая ищцата. В случая към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, е било налице реално съкращаване в щата, като са закрити двете щатни бройки за длъжността „административен асистент“, но както се посочи от гл. точка на задължението на работодателя за извършване на подбор на спрямо двете служителки подобно задължение не би възникнало дори щатната длъжност на Н. Д. да не бе реално съкратена.
По второто възражение за наличието на заповеди от
18.06.2018 г. и 01.07.2019 г., с които били възложени трудови функции на
ищцата, Н. Д. и М. М. от една страна следва да се посочи, че те са издадени от
търговско дружество „Ей и ЕС Марица Изток Сървизис“ ЕООД, което е различен
правен субект от ответника-работодател по делото. Не е известно, а и не е
релевантно по делото дали трите посочени в заповедта от 18.06.2019 г.
служителки се намират в правоотношения и какви са тези правоотношения с това
търговско дружество издател на заповедите, тъй като предмет на делото е
законосъобразното или не прекратяване на трудовото правоотношение съществувало
между ищцата и ответника по делото. От друга страна няма спор по делото, че
длъжността заемана от М. М. се различава от длъжността заемана от ищеца като
трудови задължения. От трета страна във връзка с тези заповеди, в соченото от
процесуалния представител на ищцата както в устните състезания така и в
писмената защита решение № 242/2.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 782/2014 г., III
г. о. искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е отхвърлен
точно защото „Последващо и предприето след съкращението на щата и с оглед на
него разпределяне на трудовите функции на закритата длъжност, няма отношение
към проверката дали същата е била идентична с други длъжности към момента, в
който е упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение,
съответно не може да обоснове извод, че подборът е бил задължителен. По въпроса
за реалния характер на съкращението, засягащо единствена щатна длъжност,
Върховен касационен съд изтъква на първо място разрешението в трайната си
практика, според което решаващ признак за законосъобразността на уволнението по
този ред е обстоятелството дали трудовата функция е престанала да бъде
съдържание на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание. Не е
задължително условие трудовата функция да е отпаднала при дейността на
работодателя, временно или трайно. Когато трудовата функция на съкратената
длъжност, преди възложена само на един служител и изпълнявана от него, с оглед
съкращението е била разпределена от работодателя със заповед на други няколко
служители, които дотогава не са я изпълнявали като длъжностно задължение,
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ КТ е налице. Установяването на
конкретния начин на разпределение не свидетелства за задължение да се извърши
подбор, нито е необходимо да се докажат изготвени в тази връзка нови длъжностни
характеристики, или допълнителни споразумения към трудовите договори със
служителите за да се приеме, че съкращението има реален характер“. Същата е
ситуацията и в цитираното от процесуалния представител на ищцата решение № 13/06.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2239/2016 г., III г. о. – прието е, че „ действително е било налице реално
съкращаване на щата, тъй като част от трудовите задължения на премахнатата
единствена длъжност „юрисконсулт обществени поръчки“ са запазени в
новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност
трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни
изисквания за заемането й, поради подборът не е бил задължителен“, а процесното
уволнение е било признато за незаконно и отменено не поради липса на реално
съкращаване на щата, а поради неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 КТ.
По всички изложени съображения съдът приема, че процесното
уволнение следва да се потвърди, респ. искът с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, т. 2 КТ:
След като главният, обуславящ иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за незаконосъобразно и
неговата отмяна е неоснователен, следва да бъде отхвърлен и обусловения
/акцесорен/ от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
По разноските:
Разноски се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника по делото. Съгласно разпоредбите на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ ищците - работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски
по трудови дела. С тези разпоредби те са освободени от заплащането на такси и
разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК при отхвърляне на исковете им, горепосочените ищци на общо основание
дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото
- работодателя, включително за заплатени от него държавни такси по делото. Това
е така, защото макар и освободен по трудовото дело от заплащането на такси и
разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или служител с предявяването на
неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, причинява вреда на
работодателя, изразяваща се в заплатените от последния такси и разноски в
производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в
нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните правоотношения
и в гражданското съдопроизводство. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика – решение № 67/03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., ІV г.о.;
определение № 909/22.12.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6162/2014 г., ІІІ г.о.;
определение № 584/12.10.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 409/2011 г., ІV г.о.;
определение № 336/29.09.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3288/2017 г., ІІІ г.о.;
определение № 353/15.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1559/2016 г., ІV г.о. и мн.
др./.
Минималният размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във вр. с чл. 1 от Постановление № 320 на МС от 20.12.2018 г.
за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната е 560,00
лева. Поради това на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски общо в размер на 1120,00 лв. /поради своевременно
направеното и основателно възражение по чл. 78, ал. 5 от процесуалния представител
на ищцата/ заплатено по банков път адвокатско възнаграждение изпълнено е
изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 6/2012 г. ОСГТК, определено съобразно чл. 7, ал. 1, т.1 вр. ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - по 560,00 лв. по двата
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, съответно на минималната
работна заплата за страната към 14.08.2019 г. /чл. 7, ал.1, т.1 от наредбата –
така определение № 180/12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5717/2014 г., IV г.о.,
в което е прието, че при предявяване на
двата иска следва да се счете, че се дължи само сума в размер на една минимална
работна заплата за всеки иск/.
Така мотивиран и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Ж.К.С., ЕГН: ********** и адрес: *** против „E.Е.М.И.*“ ЕООД, ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление: ******* обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – 1/ за признаване за незаконно
дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 11/28.06.2019 г., издадена
от управителя на „E.Е.М.И.*“ ЕООД и неговата отмяна и 2/ за възстановяване на
Ж.К.С. на заеманата преди уволнението длъжност –
„административен асистент“.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ж.К.С., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „E.Е.М.И.*“
ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес
на управление: ******* сумата от 1120,00 лв. /хиляда сто и двадесет лева/ –
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от
днес /17.12.2019 г./ – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: