РЕШЕНИЕ
№ 10906
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110121269 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от М. А. С., ЕГН
**********, срещу А. В. К., ЕГН **********, с която молба е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сума в размер на
1 043 /хиляда и четиридесет и три/ лв., представляваща заплатен адвокатски
хонорар по гр.д.№ 1176/2015 г.,VI брачен състав, по описа на Софийски
градски съд /СГС/, за поставяне под запрещение на покойния баща на
ответницата В. Б. К., явяващ се братовчед на ищцата, като платен в условията
на водене на чужда работа без пълномощие в полза на ответницата, която се
ползвала от постановеното съдебно решение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.06.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20221110135561/2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен
съд /СРС/.
В исковата молба са налице твърдения, че ищцата сключила договор за
правни услуги от 25.01.2015 г. с адв. Д. П. Н. от САК /съгласно уточнителна
молба с вх. № от 23.05.2023 г./, по който заплатила в брой адвокатско
1
възнаграждение в размер на 1 043 лв., с оглед необходимостта от
осъществяване на правна защита и съдействие във връзка с образуваното по
нейна инициатива производство за поставяне под запрещение на бащата на
ответницата Владимир Бориславов Кръстев, който бил и братовчед на
ищцата. Сочи, че последният бил изпаднал в състояние, което препятствало
възможността му да разбира свойството и значението на постъпките си, което
създавало опасност от разпиляване на притежаваното от запретения
имущество. Твърди, че ответницата не предприела действия в защита на
имуществените права на наследодателя си, което наложило образуването на
процесното производство пред Софийски градски съд от страна на ищцата.
Налице е твърдение, че постановеното решение в производството за
поставяне под запрещение, а именно гр.д.№ 1176/2015 г.,VI брачен състав, по
описа на Софийски градски съд /СГС/, е в полза на ответницата, която и към
момента се позовава на същото в новообразуваните съдебни производства по
повод притежаваното приживе от запретения наследодател имущество.
Моли за уважаване на иска. Претендира сторените в производството
съдебни и деловодни разноски. Към исковата молба са приложени документи,
като се иска тяхното приемане като писмени доказателства по делото, с оглед
установяване на твърдените обстоятелства.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответницата А. В. К., ЕГН **********, с
който отговор същият оспорва предявения иск, като счита същия за
недопустим и неоснователен. Оспорва действителното заплащане на
претендираната сума, представляваща адвокатско възнаграждение, от страна
на ищцата. Сочи, че отправеното до съда искане за поставяне под запрещение
на наследодателя на ответницата е било предприето от страна на ищцата
противно на волята на запретения и с цел ищцата да защити свои интереси,
предвид наличието на съсобствени имоти с В. Б. К. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Счита, че не са налице всички елементи от
фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие, тъй като
заплащането на адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство не можело да се квалифицира като чужда работа,
направените разноски не били нито уместни, нито полезни, като твърди, че
ищцата не била положила необходимата грижа, а освен това уговореното
възнаграждение надхвърляло многократно размера на установения в закона
2
минимум. Поддържа, че е налице хипотеза на изпълнение на морален дълг,
поради което даденото не подлежи на връщане.
Моли за отхвърляне на иска. По отношение на обективираното в
отговора на исковата молба възражение, че ищцата е защитавала с процесното
дело свой личен интерес, ответницата прави искане за допускане на един
свидетел при режим на довеждане. Формулира искане за изискване и
прилагане на гр.д.№ 1176/2015 г.,VI брачен състав, по описа на Софийски
градски съд /СГС/, по настоящото дело.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 20221110135561/2022 г., 90 състав, по
описа на Софийски районен съд /СРС/, от ищцата в настоящото производство
на 30.06.2022 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, за сума в общ размер на 1 043 /хиляда и четиридесет и три/
лв., представляваща задължение по заплатен адвокатски хонорар по гр.д.№
1176/2015 г.,VI брачен състав, по описа на Софийски градски съд /СГС/, за
поставяне под запрещение на покойния баща на ответницата, а именно
Владимир Бориславов Кръстев, при което този разход е реализиран от
заявителя в условията на водене на чужда работа без пълномощие в полза на
длъжника и ответник в настоящото производство, който се ползвал от
постановеното по заведено дело съдебно решение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.06.2022 г. до изплащане на вземането, както
и сума в размер на 25 лв., представляваща направените по делото разноски за
внесена държавна такса. За претендираната сума по ч.гр.д. №
20221110135561/2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/ е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.09.2022 г. срещу длъжника за горепосочената сума, представляваща и
исковата по настоящото дело сума.
По отношение на приключилото с влязла в сила решение гр.д.№
1176/2015 г.,VI брачен състав, по описа на Софийски градски съд /СГС/, по
3
настоящото дело са изискани и приобщени като доказателства следните
документи, а именно заверен препис от съдебно-психиатрична експертиза,
изготвена от вещо лице д-р Х. А. Т., депозирана на 02.11.2015 г., от чието
заключение е било установено, че Владимир Бориславов Кръстев е бил в
състояние да се самообслужва, но не е могъл да разбира напълно свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и изцяло да
преценява и защитава личните и имуществените си интереси, с оглед което
имало медицински показания за поставянето на последния под ограничено
запрещение, както и заверен препис от Решение № 2824 от 07.04.2016 г., от
което е видно, че производството е било проведено по реда на чл. 336-340 от
ГПК вр. чл. 5 от ЗЛС, като същото е било образувано по молба на М. А. С.
срещу В. Б. К. От приложения по делото заверен препис на решение се
установява, че в хода на процесното производство е била разпитана в
качеството на свидетел и ответницата в настоящото производство, а именно
А. В. К., която е заявила пред съда, че счита, че би било по-добре, ако има
някой, който да помага на баща й, а също и че е било възможно, когато
последният е бил под въздействие на алкохол, да бъде подведен да подпише
документ, без да разбира съдържанието му. Посочените свидетелски
показания са били кредитирани от срана на съда при постановяване на
крайния акт по делото. В тази връзка, с цитираното решение съдът е поставил
горепосоченото лице под ограничено запрещение, като същото е влязло в
законна сила на 26.05.2016 г.
На следващо място, по отношение на установяването на размера на
претендираната от ищцата сума, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д.№ 1176/2015 г.,VI брачен състав, по
описа на Софийски градски съд /СГС/, по делото е приложен заверен препис
от Договор № 740543 за правна защита и съдействие от 25.01.2015 г., сключен
между ищцата и адв. Д. Н. от САК, от който е видно, че ищцата е заплатила
сумата в размер на 1 043 лв., с оглед необходимостта от осъществяване на
правна защита и съдействие във връзка с образуваното по нейна инициатива
производство за поставяне под запрещение на бащата на ответницата
Владимир Б. К.
По делото са събрани гласни доказателства. Разпитан е свидетелят Ж. С.
Г., майка на ответницата в настоящото производство. От показанията на св. Г.
се установява, че същата е била съпруга на В. Б. К., с който били разведени
4
към момента на образуването на производството за поставяне по запрещение
на последния. Твърди, че не е взела участие в процесното производство, като
единствено е присъствала на разпита на своята непълнолетна към онзи
момент дъщеря при изготвяне на съдебно-психиатричната експертиза по
делото. Твърди, че именно дъщеря й е била назначена за настойник на своя
баща. Сочи, че именно ищцата в настоящото производство е инициирала
образуването на производството за поставяне под запрещение на
горепосоченото лице с цел запазване на имуществото и предпазване от
непозволени сделки. Твърди, че ищцата не се е свързвала със свидетелката по
повод заплащане на извършени разноски по процесното дело, като
единственото, което е получила от страна на дъщерята на ищцата, а именно
Аглика Радославова Главчева, представлявало списък с разноски, които
включвали процедурата по освидетелстване, адвокатски хонорар в размер на
100 лв., както и други несвързани с производството разноски.
Разпитан е и свидетелят А. Р. Г., дъщеря на ищцата в настоящото
производство, която твърди, че същата не е участвала лично в производството
за поставяне под запрещение на В. Б. К., но знае, че и предходно разпитаната
св. Г. също не е участвала в процесното производство. Твърди, че ответницата
по настоящото производство не е била назначавана за настойник на
горепосоченото лице, а решението по процесното дело е било изпратено до
общината, от където е било съобщено на ищцата по настоящото дело, че е бил
назначен настойник на поставеното под запрещение лице. По отношение на
представените от предходно разпитаната свидетелка документи,
удостоверяващи извършени от страна на ищцата разноски, св. Г. заявява, че
се касае за други разходи, които не се отнасят до настоящото производство.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищцата е следвало да установи при условията на
пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно
наличието на елементите от фактическия състав на гесцията – че е
предприела уместно работата в интерес на длъжника, наличието на
задължения, респ. необходими и полезни разноски, както и размера на
исковете, т.е. в случая наличието на необходимост от неотложно депозиране
5
на искова молба за поставяне под запрещение на Владимир Бориславов
Кръстев, което действие е било в полза на ответницата и заплащане на
адвокатско възнаграждение в претендирания размер, а ответницата е следвало
да установи фактите, от които произтичат възраженията й.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 61,
ал. 1 ЗЗД. Воденето на чужда работа без пълномощие, уредено в разпоредбите
на чл. 60 - чл. 62 ЗЗД, е извъндоговорен източник на облигационни
отношения и представлява доброволно извършване на чужда работа без
натоварване/мандат. Определението на този правен институт се извежда от
нормите на чл. 60, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗД, според които, който предприеме
управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, е
длъжен да се грижи за нея, както ако би бил упълномощен, докато
заинтересуваният може да я поеме. Облигационното правоотношение от
воденето на такава чужда работа без пълномощие, се поражда между лицето,
което съзнателно предприема извършването й (управител/гестор), и лицето, в
чиято правна сфера се извършват действията (заинтересовано лице/доминус).
В чл. 61, ал. 1 ЗЗД са уредени задълженията на лицето, в чиято полза е
извършена работата (доминус), ако работата е била предприета уместно и е
била добре управлявана в чужд интерес, заинтересованият е длъжен да
изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на
работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването
им. Тъй като по делото не се установява конкретно договорно основание,
което да обосновава плащането на задължението от страна на ответницата, а
от друга страна, се доказа, че ищцата е предприела уместно работата в
интерес на ответницата, без да е била изрично натоварена, то и възникналите
между страните отношения следва да се уредят по правилата на водене на
чужда работа без пълномощие. В случая приложима е хипотезата на чл. 61,
ал. 1 ЗЗД, тъй като процесната сума е била платена в интерес и без
противопоставяне от страна на ответницата, в който смисъл е и отговора на
искова молба. По делото не се установява по безспорен начин, че ищцата е
имала интерес от поставянето под запрещение на своя брат, доколкото от
страна на ответницата не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Съдът
намира, че посредством събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че ищцата е сключила Договор № 740543 за правна защита и
6
съдействие от 25.01.2015 г. с адв. Дарина Николаева от САК, с който адв.
Николаева се е задължила да окаже правна помощ и защита на ищцата в
рамките на производството пред Софийски градски съд /СГС/, във връзка с
което между страните по процесния договор е било уговорено и респективно
заплатено в брой от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1 043
лева. Извършените от страна на ищцата действия по образуване и водене на
процесното производство за поставяне под запрещение на Владимир
Бориславов Кръстев, без изрично да е била натоварена за това, са спомогнали
предотвратяването от разпиляване на имуществената маса на Владимир
Бориславов Кръстев, което обстоятелство означава, че така предприетите
действия са били извършени косвено в полза на ответницата, в качеството й
на наследник на покойния си наследодател.
С оглед обстоятелството, че реализираните от ищцата разноски в
процесното производство по гр.д.№ 1176/2015 г.,VI брачен състав, по описа
на Софийски градски съд /СГС/ представляват необходими и полезни
разноски за водене на чужда работа без пълномощие, размерът на които се
установява от представения по делото Договор № *** за правна защита и
съдействие от 25.01.2015 г., сключен между ищцата и адв. Д. Н. от САК, от
който е видно, че ищцата е заплатила сумата в размер на 1 043 лв., с оглед
необходимостта от осъществяване на правна защита и съдействие във връзка
с образуваното по нейна инициатива производство за поставяне под
запрещение на бащата на ответницата В. Б. К., съдът намира, че искът се
явява доказан по основание и за претендирания размер, в резултат на което
ответницата дължи на ищцата заплатените в хода на производството по гр.д.
№ 1176/2015 г.,VI брачен състав, по описа на Софийски градски съд /СГС/
разноски за заплатено по делото адвокатско възнаграждение в установения
размер.
На следващо място съдът намира, че за преценка основателността на
иска съдът ще следва да разгледа и възражението на ответника за изтекла
погасителна давност.
Съдът намира същото възражение за основателно, поради факта, че
искът с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна
давност. Давността започва да тече от момента на възникване на вземането за
заплащане на обезщетение /чл. 61, ал. 1 от ЗЗД/, което е от момента на
7
извършване от гестора на чуждата работа. В случая, релевантен е моментът на
заплащане от страна на ищцата на сумата по сключения между нея и адв. Д,
Н. договор за правна защита и съдействие от 25.01.2015 г. С оглед датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, а именно 30.06.2022 г., съдът намира, че претендираното вземане се
явява изцяло погасено по давност, включително при съобразяване на чл. 3, ал.
2, т. 2 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
проеодоляване на последиците. За пълнота на изложението и независимо от
обстоятелството, че законът изрично и ясно посочва момента на давността,
дори да се приеме, че с оглед характера на вземането, а именно адвокатско
възнаграждение за представителство по дело, което представлява и разноски
по делото, вземането става изискуемо от влизане на решението в сила
/26.05.2016 г./ давностния срок е изтекъл. Затова и искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на
разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, се явява основателно за сума в
размер на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от
страна на ответника. От страна на ответника не са представи доказателства за
направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №
20221110135561/2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД от М. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „Н.
В.“ № *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, против А. В. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Н. Р.” № *, ет. *, чрез адв. Б., за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищцата сума в размер на 1 043 /хиляда и
четиридесет и три/ лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар по
Договор № 740543 за правна защита и съдействие от 25.01.2015 г., сключен с
адв. Д. Н. от САК по гр.д.№ 1176/2015 г.,VI брачен състав, по описа на
Софийски градски съд /СГС/, за поставяне под запрещение на покойния баща
на ответницата В. Б. К., като платен в условията на водене на чужда работа
без пълномощие в полза на ответницата, която се ползвала от постановеното
8
съдебно решение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 27.09.2022 г. постановена по реда на
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20221110135561/2022 г., 90 състав, по описа на
Софийски районен съд /СРС/.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „Н. В.“ № *,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на А. В. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Н. Р.” № *, ет. *, чрез адв. Б., сума в размер на 700 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответника
по реда на чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9