Решение по дело №37/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 1129/01.10.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 940/2009, Кърджалийският районен съд е спрял принудителното изпълнение по изп. д. № 59/2009 г. по описа на ДСИ Росица Георгиева с район на действие ОС-Кърджали.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят К. Ф. Г., който го обжалва като незаконосъобразно. Сочи в жалбата, че съдът приел, че длъжникът М. В. П. подал възражение срещу заповед № 993А от 06.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, в което твърдял, че не дължи изпълнение на вземането по посочената заповед за изпълнение въз основа на документ и към възражението не били представени доказателства. Съдът приел, че съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите на чл. 417 т. 1- 8 от ГПК, а в случая изпълнителното производство било образувано по изпълнителен лист, издаден на основание чл. 417 т. 9 от ГПК въз основа на несъдебно изпълнително основание- запис на заповед и в този случай възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение по силата на закона. В жалбата се посочва, че нямало спор, че в случая съдът бил длъжен да се произнесе по направеното възражение и по силата на закона да спре принудителното изпълнение, но заявителя /взискателя/ следвало да бъде уведомен, че може да упражни правото си да предяви иск за установяване на вземането си. В определението на съда не се посочвало до кога изпълнението ще бъде спряно и така се обезсмисляло обжалването на определението, а законодателят предизвикал редица неясноти по отношение на заповедта за незабавно изпълнение, които не следвало да се отразяват и да са за сметка и във вреда на кредитора. Определението било непълно, защото не било указано на заявителя, че след влизане в сила на същото, може да упражни правата си по реда на чл. 422 от ГПК, което указание било задължително, тъй като, ако се изчаквало да влезе в сила определението за спиране и след това бъде уведомен кредитора, било време, през което длъжникът щял да се освободи от имуществото си, с което ще затрудни кредитора. Определението нямало мотиви и моли да се отмени. Претендира разноски.

Отговор по частната жалба не е постъпил.

Съдът като прецени доказателствата по делото приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Ч. гр. пр. № 940/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд е било образувано по заявление от К. Ф. Г. от гр. З. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 от ГПК с длъжник М. В. П. от гр. К. с парично вземане в размер на 33000 лв. въз основа на запис на заповед. Издадена била заповед № 993А/06.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. На 15.09.2009 г. поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника и на същата дата е постъпило възражение от М. В. П., че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист. Като подадено в срока по чл. 419 ал. 1 от ГПК и допустимо, съдът е разгледал възражението по реда на чл. 420 от ГПК. Изпълнителното производство срещу М. В. П. от гр. К. по изп. д. № 59/2009 г. по описа на ДСИ Росица Георгиева с район на действие ОС- Кърджали, е било образувано по изпълнителен лист, издаден на основание чл. 417 т. 9 от ГПК- въз основа на несъдебно изпълнително основание- запис на заповед. Съгласно ал. 1 на чл. 420 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 т. 1- 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Съобразно цитираната разпоредба, в случаите на чл. 417 т. 9, възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение, респ. то настъпва по силата на закона. В този смисъл, първоинстанционният съд правилно е спрял принудителното изпълнение по изпълнителното дело.

Безспорно е, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В случая, след като поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 15.09.2009 г., на същата дата от длъжника е постъпило възражение, което макар и постъпило в срок, е било оставено без движение, за което е било връчено съобщение на длъжника на 05.10.2009 г. В съда е постъпила молба от длъжника Пачев, входирана с дата 29.09.2009 г., с която представил доказателства за получаване в срок на поканата за доброволно изпълнение и на 01.10.2009 г. съдът е постановил атакуваното определение. На 19.10.2009 г. съдът е разпоредил да се изпълни разпоредбата на чл. 415 /за възможността заявителя да предяви иск/ и сл. от ГПК. Атакуваното определение било съобщено на пълномощника на заявителя адв. Д. на 07.10.2009 г. На 21.10.2009 г. адв. Д. лично е получил съобщението, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 940/2009 г. е подадено в срок възражение от длъжника и, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението като довнесе държавна такса. Или, съдът е изпълнил задължението си да изпрати съобщение до взискателя за възможността по чл. 415 от ГПК. Вярно е, че в определението на съда не е посочено до кога изпълнението ще бъде спряно, но съдът няма такова задължение, а и не би могъл да стори това, тъй като задължението по издадената заповед ще бъде установено, едва с влязлото в сила решение по чл. 422 от ГПК. Що се касае до оплакването, че определението било непълно, защото не било указано на заявителя, че сÙед влизане в сила на същото, може да упражни правата си по реда на чл. 422 от ГПК, то следва да се посочи, че това не прави същото отменяемо, още повече, че пълномощникът на заявителя, е получил съобщение за това, макар и по- късно, и след подаване на частната жалба против определението.

Относно останалите, направени в жалбата оплаквания, следва да се посочи, че съдът е длъжен да прилага Закона такъв, какъвто е, дори в същия да има пропуски или непълноти, при наличието на които, следва да изхожда от общия му разум.

С оглед изложеното следва атакуваното определение да се потвърди.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват.

Водим от изложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1129/01.10.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 940/2009 по описа на Кърджалийския районен съд, с което е спряно принудителното изпълнение по изп. д. № 59/2009 г. по описа на ДСИ Росица Георгиева с район на действие ОС- Кърджали.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: Членове: 1/ 2/