№ 108
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №310/19.04.2021 г., подадена от ПСАГБАЛ "Света София"ЕАД, представлявана от
Изпълнителния директор Г. К., чрез пълномощник И. И., срещу Решение
№14/31.03.2021 г., постановено по гр.д.№20201100100109766/2020 г. на СГС, ГО I - 26
състав, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят е бил осъден на основание чл.49 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, да заплати на М. А. В. сумата от 60 000 лв., ведно със законната
лихва от 21.04.2018 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от противоправно поведение на консултиращия и
проследяващ бременността лекар - д-р М. Р.-П., която е пропуснала да диагностицира
наличието на вродена малформация - липса на бъбреци и отделителна система при
бебето С. М. Г., родено на *** г. и да информира майката за това, като така я е лишила
от правото да избере как и дали да продължи бременността си, в резултат на което
бебето се е родило, и заради малформациите е починало на 21.04.2018 г., както и от
това, че не е проявила хуманно и добронамерено отношение към майката след
раждането на бебето С., като е осъден жалбоподателят да заплати разноски за
първоинстанционното производство. Релевирани са оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилен е изводът на съда, че
ПСАГБАЛ "Света София"ЕАД е надлежен ответник по предявения иск, и носи
отговорност за работа, възложена от дружество с отделна правосубектност, каквото е
МЦ ПСАГБАЛ "Света София"ЕООД, с едноличен собственик на капитала ПСАГБАЛ
"Света София"ЕАД. Необоснован е извода, че предоставената на ищцата медицинска
помощ не е качествена в обема, изискван от добрата медицинска практика. Не е налице
противоправно поведение на д-р П. във връзка с проследяването на бременността на
1
ищцата. Съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е изяснил същността на
проведените изследвания в МЦ ПСАГБАЛ "Света София"ЕООД, и е решил делото при
непълнота на доказателствата, и непълно изясняване на релевантните за спора факти.
Не е било налице нормативно изискване д-р П. да извърши изследване на фетална
морфология, а ако съответните малформации бяха установени от страна на д-р П.,
крайният изход не би се променил, тъй като състоянието на двата плода е било
непредотвратимо. Не е налице причинна връзка между предприетите действия на д-р
П., или непредприети от нея дължими действия, и леталния изход на бебето С., с оглед
на който са търпени сочените неимуществени вреди на ищцата. Размерът на
обезщетението е необосновано завишен,тъй като не е налице увреждане, което да е
пряка и непосредствена последица от действията на д-р П.. Настоява се за отмяна на
решението в обжалваната част, и постановяване на ново решение по същество, с което
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло отхвърлен, с
присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски за двете
съдебни инстанции в пълен размер.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№2343/27.05.2021 г., подаден
от М. А. В., чрез адв. Т.П.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната
жалба. ПСАГБАЛ "Света София"ЕАД е надлежен ответник, и следва да носи
отговорността в конкретния случай, тъй като е едноличен собственик на капитала на
МЦ ПСАГБАЛ "Света София"ЕООД, двете дружества са с едно и също седалище и
адрес на управление, като медицинският център е част от болницата - ответник.
Медицинският център е регистриран като дружество с ограничена отговорност до
размера на внесения капитал, който е в размер на 2 лв., което сочи на злоупотреба с
право от страна на болницата. Предметът на дейност на този център е осъществяване
на специализирана извънболнична медицинска помощ по акушерство и гинекология,
като е налице тясна и пряка свързаност на медицинския център с ответното дружество,
и двете дружества са свързани лица. Тъй като ответното дружество извлича ползата от
дейността на медицинския център, то трябва да поеме и отговорността за причинените
при дейността му вреди. В конкретния случай се установява, че д-р П. е извършвала
прегледите не в помещенията на медицинския център, а в кабинета си в болницата,
находящ се на 6-тия етаж, като е ползвала помещение и оборудване на болницата.
Двете дружества действат като една стопанска единица, поради което е налице пасивна
материално-правна легитимация на ответника да отговаря за причинените в
конкретния случай вреди. Не само, че е налице неправомерно поведение на д-р П., а в
случая е налице допусната от нея груба небрежност при проследяването на
бременността на ищцата, като обективно е могла да установи малформацията още в 5-
тия месец от бременността, но не е предоставила дължимия обем грижи и наблюдение,
и действията не покриват изискванията за своевременност, достатъчност и качество на
предоставената на ищцата медицинска помощ. Присъденият размер на обезщетението
не е завишен спрямо интензитета на търпените от ищцата морални страдания.
Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
обжалваното решение. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗАДв. за производството пред въззивната инстанция.
2
В срока за обжалване на решението е постъпило и Становище вх.
№325/23.04.2021 г., подадена от третото лице - помагач на ответника "Застрахователно
дружество Евроинс"АД, чрез юрк. Б.Г., с което се поддържа становище за
основателност на въззивната жалба на ответника, и се излагат подробни съображения
по съществото на спора, в подкрепа на доводите, изложени във въззивната жалба на
ответника. Неправилни са доводите за наличие на пасивна материално-правна
легитимация на ответното дружество - такава би била налице само в случай, че се
докаже, че ответникът е възложител на работата на лицето, причинило вредите. В
случая предмет на производството са вреди, причинени по време на предоставянето на
извънболнична помощ. Не е осъществен деликт от страна на д-р П., тъй като тя е
спазила изискванията на медицинския стандарт "Акушерство и гинекология", утвърден
с Наредба №12/21.07.2014 г. Изводът на съда, че ищцата е била лишена от правото на
избор дали да направи аборт или да изиска лечение на плода, е необоснован, тъй като
се установява, че съществуващите към настоящия момент технологии не позволяват
стимулиренето на развитието на човешки органи, поради което избор в тази посока не
би могъл да бъде направен. Същевременно селективната ембриоредукция също реално
би застрашила живота и на другия ембрион, поради което рискът не е бил оправдан.
Детето е било нежизнеспособно поради наличието на малформация, която е могла
само да бъде констатирана, но не и да бъдат преодолени последиците, до които тя води.
Присъденото обезщетение е в размер, който е изключително завишен и не
кореспондира на принципа на справедливостта. Поддържа се становище за отмяна на
обжалваното решение като неправилно, и отхвърляне на предявения иск в пълния му
размер.
Посоченото становище няма характер на самостоятелна въззивна жалба,
доколкото третото лице - помагач изрично е заявило това, и не е внесло дължимата
държавна такса. Доколкото в същото се излагат съображения по съществото на спора,
становището е допустимо, като изложение по същество, което страната има право да
депозира пред решаващия съд по всяко време на производството по делото.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. Възраженията за липса на пасивна легитимация на ответника ПСАГБАЛ
"Света София"ЕАД касаят материалноправната му легитимация, поради което са
въпрос по съществото на спора. По правилността на решението съдът е ограничен от
оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Ищцата М. А. В. е предявила иск срещу Първа специализирана акушеро-
гинекологична болница за активно лечение „Света София“ЕАД, с правно основание
чл.49 от ЗЗД, във вр. чл.45 от ЗЗД, за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответното дружество, в качеството му на възложител на работата на д-
р М. Р.-П., която като акушер-гинеколог е проследявала бременността на ищцата, при
което не е спазила утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска
практика и етика, като е пропуснала да диагностицира своевременно наличието на
3
вродени малформации на плода, несъвместими с живота му, а именно – липса на
органи на отделителната система /бъбреци/, при наличие на възможност тя да бъде
установена с наличните съвременни технически средства още в 20-та гестационна
седмица, в резултат на която малформация бебето С. починало 10 дни след раждането
си, затаила от майката информацията за тази малформация на плода, с което д-р П. е
лишила ищцата от възможността да узнае своевременно за наличието на малформации
на плода, и от правото й на избор евентуално да прекъсне бременността, а
впоследствие ищцата е претърпяла болки и страдания от смъртта на детето. За
претърпените неимуществени вреди ищцата е претендирала осъждане на ответника да
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.,
ведно със законната лихва за периода от смъртта на детето на 21.04.2018 г. до
окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е уважил частично исковата
претенция, като е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 21.04.2018 г. до окончателното плащане, а за разликата над този
размер, до пълния предявен размер искът е отхвърлен, като неоснователен. В
отхвърлителната част решението на първостепенния съд не е обжалвано, и е влязло в
сила, като спорът е пренесен пред въззивната инстанция за проверка на решението в
неговата осъдителна част.
В срока за отговор на исковата молба ответникът признава, че д-р М. П. е била в
трудовоправни отношения с ПСАГБАЛ“Света София“ЕАД към момента на раждането
и към настоящия момент, като изпълнява длъжността „Началник на отделение по
патология на бременността“, че на 04.04.2018 г. ищцата е била хоспитализирана в
ПСАГБАЛ“Света София“ЕАД, където на *** г. е направено спешно истмично
цезарово сечение на ищцата, при което са екстрахирани два живи недоносени плода от
женски пол, което е осъществено от екип на ПСАГБАЛ“Света София“ЕАД, в който е
участвала д-р М. П.. Поради влошаване състоянието на едното новородено – С. М. Г.,
на 13.04.2018 г. детето е преведено в „СБАЛ по детски болести проф. И. М.“, а ищцата
е била изписана на 16.04.2018 г. в добро общо състояние, с окончателна диагноза:
„Родоразрешаване при многоплодна бременност чрез цезарово сечение“. Релевирани
са възражения, че възложените от ПСАГБАЛ“Света София“ЕАД на д-р М. П.
задължения са свързани изцяло с извършване на болнична помощ, докато ищцата
претендира обезщетение за вреди от противоправно поведение на д-р П. при
проследяване на бременността на ищцата, което е свързано с оказана на ищцата
доболнична помощ, поради което увреждането не е настъпило по повод на
извършването на възложена от ответника работа на д-р П.. Не са налице елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане – раждането е протекло по правилата
на добрата медицинска практика, положени са всички дължими грижи за майката и
новородените, по отношение на комплексните малформации на новородените е
оказана навременна и квалифицирана медицинска помощ, като са преведени в
специализирано лечебно заведение. Не е налице пряка причинна връзка между
изпълнението на възложената от ответника на д-р П. работа, и настъпилите за ищцата
вреди. Така релевираните възражения се поддържат и пред въззивната инстанция.
Във връзка със спорното обстоятелство за наличие на пасивна материална
легитимация на ищеца да отговаря за вредите, причинени на ищцата от извънболнична
медицинска помощ, осъществена от „МЦ ПСААГБАЛ“Света София“ЕООД, съдът
намира следното:
Между страните не се спори, а от от вписаните обстоятелства в ТРРЮЛНЦ по
4
партидата на ПСАГБАЛ“Света София“ЕАД, с ЕИК *********, и се установява, че
едноличен собственик на ответното дружество е Столична община, регистрираният
капитал на дружеството е в размер на 3 604 491 лева, като дружеството се управлява от
тричленен Съвет на директорите /видно от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на
ответника, от 16.06.2017 г. един от членовете на СД е доктор М. Л. Р.-П./. Дружеството
е регистрирано с предмет на дейност „Осъществяване на специализирана болнична
помощ по акушерство и гинекология“. От вписаните обстоятелства по партидата в
ТРРЮЛНЦ на „МЦ ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД, с ЕИК ********* /и съгласно
разпечатка на л.260 от делото на СГС/, се установява, че ответното дружество е
едноличен собственик на капитала на „МЦ ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД. Двете
дружества са регистрирани със седалище гр. София, и един и същи адрес на
управление: район „Красна поляна“, ул.“Михалаки Ташев“ №2. Дъщерното дружество
на ответника „МЦ ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД е регистрирано с капитал от 2 лв., и
с предмет на дейност:“Осъществяване на специализирана извънболнична помощ по
акушерство и гинекология“. Съгласно учредителният му акт, приет с Решение №87 по
Протокол №84/24.02.2011 г. на Столичен общински съвет, съгласно Наредба за реда да
учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на
общината в търговски дружества (отм., приета с Решение №789 по Протокол
№91/26.10.2006 г. на СОС, отм. с Решение №489 по Протокол №22/22.10.2020 г.),
органи на дружеството са едноличният собственик на капитала и управителят на
дружеството. Съгласно чл.9, ал.1, т.3, т.5, т.6, т.7, едноличният собственик на капитала
приема годишния счетоводен отчет и баланса на дружеството, взема решение за
разпределение на печалбата и нейното изплащане, избира управителя, определя
възнаграждението му и го освобождава от длъжност, назначава контрольор и определя
възнаграждението му, избира и освобождава регистриран одитор на дружеството.
Също така в правомощията на едноличния собственик е разпореждането с имущество
на дружеството на значителна стойност /вземания, ДМА, даване на обезпечения,
сключване на договори, предявяване на искове, и др./. Съгласно чл.13 от УА, органите
на управление и контрол на лечебното заведение в 15-дневен срок след изтичането на
всяко тримесечие и след приключването на финансовата година представят пред
Съвета на директорите на „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД писмен отчет за работата си, за
финансовото и икономическото състояние на дружеството, за съществуващите
проблеми и мерки за тяхното решаване. Съгласно чл.16, ал.1, т.4 от УА, Управителят
изготвя и представя на собственика на лечебното заведение план за дейността на
лечебното заведение и неговата икономическа ефективност за една финансова година,
а съгласно т.6 предоставя на собственика при поискване информация за медицинските
дейности, разходваните ресурси за тяхното производство и анализ за ефективността на
лечебното заведение. Дружеството не изготвя консолидиран годишният финансов
отчет на дружеството, а ГФО на дружеството е включен в консолидирания финансов
отчет на дружеството – майка „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД. Също така, „МЦ
ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД осъществява дейността си на територията на
ответника – в сградата на „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД, като ползва помещения и
оборудване на ответника. Съгласно представените по делото Договор за наем от
19.04.2011 г. /на л.387/, ведно с Анекс от 24.03.2015 г. /на л.395/, Анекс №2/09.09.2015
г. /на л.396/, Анекс №3/22.08.2017 г. /на л.397/, Анекс от 29.12.2017 г. /на л.398/ и
Договор за наем от 19.03.2018 г. /на л.362/, в сила от 01.04.2018 г. за срок от 1 година,
сключен въз основа на решение на Съвета на директорите на „ПСАГБАЛ „Св.
София“ЕАД, от учредяването на „МЦ ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД медицинският
център функционира на територията на „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД, въз основа на
5
сключен между двете дружества договор за наем на обособена част от сградата в гр.
София, на адрес ул.“Михалаки Ташев“ №2, находяща се на първия етаж на сградата,
със самостоятелен вход откъм улица „Хъшове“, също ползва отделни помещения на
четвъртия етаж от сградата, както и почасово ползва част от специализираните
структури на болницата, ведно с находящото се в тях оборудване на болницата –
лаборатории за образна диагностика, клинична лаборатория, клинична микробиология,
патологоанатомично хистологична лаборатория. В договора от 19.04.2011 г. изрично е
упоменато, че по времето, необхванато от графика за ползване на специализираните
структури на болницата от МЦ, обектът на договора се ползва от Наемодателя /чл.2,
ал.2/, както и когато фосмажорни обстоятелства или спешност налагат това /чл.2, ал.3/.
Съгласно Наредба №32/30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Акушерство и гинекология“, издадена от министъра на здравеопазването на
основание законова делегация на осн. чл.6, ал.1 от ЗЛЗ /обн. в ДВ, бр. 6 от 23.01.2009
г.; изм., бр. 64 от 17.08.2010 г.; изм. и доп., бр. 95 от 03.12.2010 г.; доп., бр. 103 от
23.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; отм., бр. 66 от 08.08.2014 г./, действаща към
момента на регистрация на „МЦ ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД, в Дял II на
утвърдените медицински стандарти „АГ“, е определяна устройствената рамка на
акушеро-гинекологичната помощ. Съгласно Глава V, чл.3.3.1 във вр. чл.1.2, за целите
на медицинския стандарт специализираните болници за активно лечение по
акушерство и гинекология са определени като лечебни заведения от клас Б1. В Глава
VII е определена устройствената рамка на лечебните заведения от клас Б. С
разпоредбата на чл.9.3.2 е предвидено, че за оказване на АГ помощ извън обхвата на
родилната помощ, при необходимост и възможност СБАЛАГ /макар самите те да са
специализирани лечебни заведения по акушерство и гинекология, но за оказване на
болнична медицинска помощ/ могат да разкрият един или повече приемни акушерски
кабинети, които отговарят на изискванията за амбулатория за специализирана
извънболнична медицинска помощ по АГ (АГ кабинет) съгласно изискванията на
Глава ХХII. Глава ХХII определя изискванията към помещенията и оборудването на
амбулаторията за извънболнична медицинска помощ по АГ, и сред тях няма изрично
изискване същата да функционира като самостоятелно юридическо лице. Но предвид
различната категоризация на СБАЛАГ /като лечебно заведение от клас Б1/ и на
специализираната амбулатория за извънболнична медицинска помощ по АГ /като
лечебно заведение от клас А, което следва да бъде организирано в една от трите
възможни форми – клас А0, А1 или А2/ и различната устройствена рамка за всяко от
тях, обособяването на тази структура като отделно юридическо лице се оказва
имплицитно включено като необходимост в разпоредбата на чл.9.3 от утвърдените
медицински стандарти. Въпреки юридическото обособяване на тази структура като
дъщерно търговско дружество, тя остава част от търговското предприятие на СБАЛАГ,
към която част обаче са приложими медицински стандарти от по-нисък клас. В
подкрепа на извода, че двете търговски дружества – дружеството – майка и дъщерното
дружество, съставляват общо търговско предприятие, са обстоятелствата, че техният
принципал е един и същ /Столична община/, двете дружества изготвят общ
консолидиран финансов отчет, осъществяват дейността си на един и същи
административен адрес и в една сграда, ползват едни и същи специализирани
структури и оборудване, като търговската дейност на дъщерното дружество е под
контрола на дружеството – майка, което, чрез своите управителни органи /Съвета на
директорите/ приема плана за дейността на дъщерното дружество, осъществява текущ
контрол, и приема отчета за дейността на дъщерното дружество на тримесечна и
годишна база.
6
От приложеното Разрешение за осъществяване на лечебна дейност №СБ-
223/13.04.2016 г. /на л.200/ е видно, че ответникът е получил разрешение по реда на
ЗЛЗ да извършва диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може
да се постигне в условията на извънболничната помощ. Също така има разрешение да
извършва дейност по предоставянето на родилна помощ, и др., по посочени
медицински специалности, в това число акушерство и гинекология, неонатология,
образна диагностика, и др. В болницата има „Отделение по патология на
бременността“ с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт
по „Акушерство и гинекология“ /началник на това отделение през периода 2017 г.-2018
г. е била д-р М. Р.-П., както се установява от приложените по делото доказателства/.
С т.3 от ППВС №17/63 г. от 18.11.1963 г. са дадени указания на съдилищата по
въпроса за отговорността за непозволено увреждане, когато по договор между две
предприятия едното е възложило на другото определена работа, от която са
произтекли вреди. Съгласно дадените разяснения, отговорността за непозволено
увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва, когато ръководството и
контролът върху извършването на дейността се осъществява от него, дори когато
работата се извършва от работници на предприятието – изпълнител на дейността.
Тези указания, дадени на българските съдилища по правилното приложение на
вътрешното ни законодателство, и в частност на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, напълно
кореспондират и на разбирането на СЕС, вложено в Решение по дело С-882/19 от
06.10.2021 г., с което се приема, че съгласно практиката на Съда понятието
„предприятие“ по смисъла на чл.101 ДФЕС включва всеки субект, който осъществява
стопанска дейност, независимо от правната му форма и начина на финансиране, и
следователно обозначава единен стопански субект, независимо, че от правна гладна
точка този субект е съставен от няколко физически и юридически лица. Ето защо,
извършването на непозволено увреждане от дадено дружество, принадлежащо към
такъв стопански субект, води до възникване на солидарна отговорност по право между
субектите, съставляващи единния стопански субект към момента на извършването на
нарушението. Подобно разрешение е дадено и с Решението на СЕС от 26.11.2013 г. по
дело C‑50/12 Kendrion NV Срещу Европейска комисия, в което се приема (във връзка с
нарушение на правилата за конкуренция в правото на съюза), че както отговорността
на дружеството-майка, така и отговорността на дъщерното дружество почиват на
факта, че двете дружества са били част от стопанския субект, извършил нарушението,
поради което извършеното нарушение от дъщерното дружество се разглежда като
извършено от самото дружество-майка, и отговорността им за извършеното нарушение
е солидарна.
По изложените съображения, настоящият състав на съда намира за
неоснователни възраженията на ответника „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД, че не е
пасивно материално легитимиран да отговаря на основание чл.49 от ЗЗД за вреди,
претърпени при оказана извънболнична медицинска помощ от „МЦ ПСАГБАЛ“Света
София“ЕООД.
От Договор за извършване на медицински услуги от 16.08.2017 г. /на л.258 от
делото на СГС/, се установява, че д-р М. Р.-П. е сключила граждански договор с „МЦ
ПСААГБАЛ“Света София“ЕООД, по силата на който МЦ е възложил, а тя е приела
да извършва консултативна дейност по притежаваната от нея медицинска специалност
на пациенти, желаещи да получат специализирана помощ по свой избор с оглед на
конкретната необходимост, срещу възнаграждение, уговорено в чл.3 от договора, в
размер на 60% от реализираните месечни приходи от извършените медицински услуги
7
на обслужените от нея пациенти по НЗОК, и 60% от приходите от платените пациенти.
Същевременно, от Трудов договор №160/16.03.2011 г. /на л.382/ се установява,
че д-р М.Р.-П. е била назначена по трудов договор в „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД, в
Отделение патологична бременност, като лекар патологична бременност, със
специалност акушерство и гинекология, на длъжност „Началник отделение“ за
определен срок – до провеждане на конкурс. От Допълнително споразумение
№25/07.02.2017 г. към трудов договор №160/16.03.2011 г. /на л.203/ се установява, че в
периода 2017-2018 г. д-р М.Р.-П. е продължавала да бъде в трудово правоотношение с
ответника „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД, като е била назначена като лекар в Отделение
по патология на бременността, на длъжност „Началник отделение“, за периода от
07.02.2017 г. до провеждане на конкурс. От Споразумение №201/13.12.2017 г. /на л.203/
и от Допълнително споразумение №279/29.12.2017 г. към трудов договор
№160/16.03.2011 г. /на л.205/ се установява, че на 29.12.2017 г. д-р М.Р.-П. е била
назначена на да изпълнява длъжността „Началник отделение“ на „Отделение по
патология на бременността“ за периода от 13.12.2017 г. до 01.12.2020 г. От
длъжностната характеристика на длъжността „Началник отделение“, подписана от д-р
М. П. се установява, че същата е имала функции да организира, ръководи и контролира
дейността, свързана с диагностиката, профилактиката и лечението на заболяванията в
съответствие с добрата медицинска практика и утвърдения медицински стандарт, и е
отговаряла за цялостната дейност на отделението, в това число: упражнява контрол по
своевременното и ефективно провеждане на диагностична, лечебна и профилактична
работа на лекарите в отделението, участва във визитации, извършва консултации на
болните, оказва теоретична и практическа помощ на лекарите, организира
извършването на консултации със специалисти от други отделения. Същевременно,
паралелно с изпълняваните от нея организационни и контролни функции, работи по
график на разположение, и при необходимост изпълнява функциите на лекар акушер-
гинеколог в отделението.
От Медицинско направление №4509 от 12.09.2017 г. /на л.47/, издадено от
ДКЦ“Света София“ЕООД се установява, че при извършен преглед на същата дата е
била установена бременност на ищцата в 5-6 гестационна седмица /“визуализира се
жълтъчно мехурче“/, като е насрочен контролен преглед след две седмици. Името на
лекаря, направил прегледа, не е отразено в документа, но същият носи подпис на
лекаря.
От Медицинско направление № 9778 от 26.09.2017 г. /на л.46/, издадено от
ДКЦ“Света София“ЕООД се установява, че при извършен преглед на същата дата е
установено, че ищцата е бременна с близнаци, като е констатирано наличие на „два
живи ембриона в един плоден сак“, като бременността е в 8 г.с.+1 д. Към
направлението е приложена снимка от ултразвуково изследване. Името на лекаря,
извършил прегледа, не е посочено, но медицинското направление е подписано от него.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на д-р М.Р.-П. в
качеството на свидетел в о.с.з. на 16.02.2021 г. /на л.447-450/ същата заявява, че
завежда отделението по патологична бременност при ответника, и е член на борда на
директорите на болницата. Също така работи по граждански договор към медицинския
център „Света София“, находящ се на бул.“България“, както и в медицинския център,
находящ се на територията на болницата. Като лекар, действащ на територията на
болницата, може да бъде избрана по желание на пациента за раждане. В качеството на
лекар, който наблюдава бременността, има право да присъства по време на раждането.
Заявява, че е била избрана да проследява бременността на ищцата М.В. през периода
8
2017-2018 г. Когато ищцата установила бременността си с домашен тест за
бременност, тя се обадила на д-р П. и дошла при нея на преглед с ултразвук, при който
било потвърдено наличието на бременност. Около 10-11 гестационна седмица от
бременността свидетелката установила, че бременността на ищцата е специфична
двуплодна бременност, при която ембрионите са в един околоплоден мехур и с обща
плацента. Свидетелката определя тази особеност на бременността като „тежка
патология“, за която още в самото начало уведомила ищцата, като по този начин
свидетелката счита, че е подготвила ищцата, „че всичко може да се случи“.
От Епикриза от ИЗ №7463, издадена от ПСАГБАЛ“Св. София“ЕАД /на л.83/ се
установява, че ищцата е била хоспитализирана в периода от 09.10.2017 г. до
12.10.2017 г. в отделение „Патология на бременността“, с окончателна диагноза:
„Заплашващ аборт“, по повод на оплаквания за болки ниско долу в корема. В
епикризата е отразено, че на 09.10.2017 г. и на 12.10.2017 г. са извършени ДВЕ
ултразвукови изследвания, при които са констатирани два живи ембриона, и са
извършени измервания, при които е установена степен на развитие на ембрионите 9
г.с.+3 дни. От Протокол за ултразвуково изследване от 09.10.2017 г. /на л.303/ се
установява, че това изследване е било извършено от д-р П.. От лист за наблюдение на
болната /на л.304/ се установява, че ултразвуковото изследване на 12.10.2017 г. също е
извършено от д-р П.. И при двете изследвания не е отразено да се констатира двата
ембриона да са в един общ плоден сак, или да споделят обща плацента. При
изписването са насрочени контролни прегледи в 106 кабинет на болницата на
20.10.2017 г. и на 30.10.2017 г. Епикризата е подписана от лекуващ лекар д-р К. З.,
както и от д-р М. Р. П., в качеството на Началник клиника (отделение).
От Амбулаторен лист №1359/26.10.2017 г. /на л.316/ се установява, че ищцата е
била приета за наблюдение на бременността от д-р М. П., като е извършен първичен
преглед, с проведено УЗИ, при което е установено наличие на два плодни сака в
матката.
От показанията на д-р М.Р.-П. в качеството на свидетел в о.с.з. на 16.02.2021 г.
/на л.447-450/ се установява, че тъй като в този момент ищцата не била здравно
осигурена, заплатила в медицинския център абонаментен пакет за наблюдение на
бременност, който включва определен план за медицински дейности. Тъй като
включените в пакета дейности са се променяли във времето, свидетелката не помни
какви точно дейности е включвал пакета към този период, но извършване на
ултразвуково изследване на фетална морфология било включено в пакета, и
свидетелката твърди да е извършила това изследване. Свидетелката установява, че
добрите медицински практики изискват да се извършва преглед на бременната
пациентка на всеки 4 седмици, при което се прави по 1 ултразвуково изследване, а
когато е многоплодна бременността, това се прави по-често. Правят се общо 5 УЗИ за
цялата бременност. Ищцата имала две хоспитализации по време на бременността, през
които също са били правени ултразвукови изследвания от екипа, който я е приел в
болницата, и от дежурните лекари. Бременността е протекла нормално, но
бременността на ищцата била специфична – два плода в един мехур, което
представлява тежка патология на близнаците, тъй като има 1 кръвообращение, 1
хранене между двата плода, и статистически има голяма вероятност тези близнаци да
загинат още вътреутробно. В тези случаи близнаците получават тежки синдроми, сред
които възможен е трансфузионният синдром, и наблюдението на близнаците по
принцип е много затруднено. По време на проследяването свидетелката не установила
потологични изменения по време на бременността на ищцата.
9
От Карта за диспансерно наблюдение от 26.10.2017 г. /лицето на същия
документ – на л.297, а гърбът – на л.294/ се установява, че на ищцата е съставена Карта
за диспансерно наблюдение на бременна и родилка, в която е отразен избрания от
ищцата наблюдаващ бременността лекар – д-р П.. В картата е отразено, че текущата
бременност е трета за ищцата, като има преди това един аборт през 2013 г., и родено
едно дете през 2014 г. На гърба на картата, в графа „Повишен акушерски риск“ е
отразено: „да …/не се чете/ III Gemini“. На същата дата – 26.10.2017 г. е издаден от д-р
П. фиш за имунохематологично изследване на кръвна проба /л.322/ на М. А. В., като е
отразен резултат от изследването установена кръвна група „В“ и резус фактор Rh
/отрицателен/. Така полученият резултат от изследването е отразен и върху лицевата
страна на Картата за диспансерно наблюдение на бременна и родилка, в горния десен
ъгъл. От приложена бележка от 26.10.2017 г., издадена от „МЦ ПСАГБАЛ“ЕООД /на
л.294/, прикрепена към гръб на Карта за диспансерно наблюдение от 26.10.2017 г. е
видно, че ищцата е заплатила сумата от 250 лв. за пакетна услуга „абонамент женска
консултация“, за избрания от нея лекар – д-р П., като за сумата е издадена Фактура
№**********/26.10.2017 г. от „МЦ ПСАГБАЛ“ЕООД с основание „женска
консултация“ /на л.298/. От допълнителна записка в полето на медицински документ от
26.10.2017 г. /на л.294/, издаден от „МЦ ПСАГБАЛ“ЕООД, е видно, че е отбелязано
плащане на допълнителни 200 лв. на 02.02.2018 г. За тази втора платена сума е
издадена Фактура №**********/02.02.2018 г., издадена от „МЦ ПСАГБАЛ“ЕООД, с
основание „женска консултация – д-р М. П.“ /на л.296/.
От Амбулаторен лист №1396/14.11.2017 г. /на л.315/ се установява, че на
14.11.2017 г. на ищцата е бил извършен контролен преглед от д-р М. П., като е
извършено и ехографско изследване /УЗИ/, при което е установено наличие на два
живи плода в матката, отговарящи на срока на бременността. Амбулаторният лист е
подпечатан с печат на „МЦ ПСАГБАЛ“Св.София“ЕООД. Не се споменава двата
ембриона да са в един плоден сак.
От Искане за клинико-лабораторни изследвания от 20.12.2017 г. /на л.324/ се
установява, че на посочената дата д-р П. е назначила извършването на кръвни
изследвания на М. А. В.. Исканите клинично-лабораторни изследвания са били
извършени.
От Амбулаторен лист №4/03.01.2018 г. /на л.317/ за извършен контролен
преглед от д-р М. П., при проведеното УЗИ е установено наличие на два живи плода в
матката, с развитие, отговарящо на 19 гестационна седмица. Не се споменава двата
ембриона да са в един плоден сак.
От Медицинско направление №145/09.01.2018 г. /на л.48/, издадено от
ДКЦ“Света София“ЕООД, при извършен преглед на ищцата на същата дата, е
отразено: „Визуализират се два живи плода“, като е определен пола на всеки от двата
плода /“момиче“/ и са отразени резултати от измерване на дължини и степен на
развитие на всеки от двата плода. Констатирано е, че близнаците са „монохориати и
моноамниоти“ /както впоследствие се уточнява от приетите по делото СМЕ, тези
понятия означават, че двата ембриона са разположени в един общ плоден сак, и се
хранят от обща плацента/. Не е посочено името на лекаря, извършил прегледа, но
медицинското направление е подписано от лекар.
На 02.02.2018 г. д-р П. отново е назначила извършването на кръвни изследвания
на М.В., предвидени в пакета „Женска консултация“ – видно от Искане за клинико-
лабораторни изследвания от 02.02.2018 г. /на л.325/. Исканите клинично-лабораторни
изследвания са били извършени.
10
От История на бременността и раждането /на л.64/ се установява, че ищцата е
била хоспитализирана в ПСАГБАЛ“Св. София“ЕАД в периода от 15.02.2018 г. до
19.02.2018 г. в отделение „Патология на бременността“, с посочен лекуващ лекар д-р
П., с оплаквания за болки ниско в корема и маточни контракции, като е поставена
диагноза „лъжливо раждане“. В Епикриза от ИЗ №1247 /на л.68/ е отразено, че ищцата
е приета по Клинична пътека /КП/ 1 „Стационарни грижи при бременност с повишен
риск“. В епикризата са отразени извършени по време на хоспитализацията ДВЕ
ултразвукови изследвания – на 15.02.2018 г. и на 19.02.2018 г., при които са правени
измервания на всеки от двата близнака, като е посочена степен на развитие на всеки от
тях, съответстваща на 29 г.с.+4дни за единия близнак, и 27 г.с. + 5 дни за другия
близнак. И при двете ултразвукови изследвания не е записана твърдяната от д-р М.
П. „тежка патология“, а именно - близнаците да са „монохориати и моноамниоти“,
констатирана по-рано от нея на 09.01.2018 г. Отразено е, че при изписването
бременната е здрава, с отзвучали оплаквания, със запазена бременност, не е назначено
медикаментозно лечение, не са дадени препоръки към ОПЛ, на пациента са дадени
съвети. Назначени са контролни прегледи след изписването на 02.03.2018 г. и на
12.03.2018 г. в 106 кабинет на болницата. Епикризата е подписана от лекуващ лекар д-
р М. М., както и от д-р М. Р. П., в качеството на Началник клиника(отделение).
От Протокол за ултразвуково изследване от 15.02.2018 г. /на л.76/ се установява,
че УЗИ на 15.02.2018 г. е извършено от д-р П.. От записите в приложената медицинска
документация за пролежаването /на л.78/ се установява, че второто УЗИ, извършено на
19.02.2018 г. по време на хоспитализацията на ищцата в ПСАГБАЛ“Св. София“ЕАД,
също е извършено от д-р П..
Лист за наблюдение на бременна /на л.132 от делото на СГС/, издаден на
20.03.2018 г. от МЦ ПСАГБАЛ“Света София“ и адресиран до родилното заведение, е
подписан от д-р П. . В горния десен ъгъл на документа изрично е вписано и
подчертано, че става въпрос за многоплодна бременност /“Bigemini“/, но липсва
указания към родилното заведение, че близниците са „монохориати и моноамниоти“.
На 02.04.2018 г. д-р П. е назначила извършването на кръвни изследвания,
включени в абонаментния пакет изследвания – съгласно Искане за клинико-
лабораторни изследвания от 02.04.2018 г. /на л.326/.
На същата дата – 02.04.2018 г., е бил издаден Фиш за имунохематологично
изследване на М. А. В. за наличие на антиеритроцитни антитела /на л.245/. Фишът не е
подписан от лекар. Отразените резултати са отрицателни.
От Епикриза от ПСАГБАЛ“Света София“АД, от ИЗ№2511 /на л.22/ се
установява, че ищцата М. А. В. е била приета в болницата на 04.04.2018 г. за
стационарни грижи при бременност с повишен риск. От История на бременността и
раждането №2511 /на л.90/ се установява, че ищцата е била насочена към стационара от
д-р П., за настаняване в отделение „Патология на бременността“. От лист за
наблюдение на болния /на л.114/ се установява запис на 10.04.2018 г., извършен от д-р
П.: „Пациентката се насочва за оперативно родоразрешение по Sectio caesarea поради
Gemini – еднояйчни“ /липсва указание за тежка патология „монохориати,
моноамниоти“/. На *** г. е било извършено спешно истмично цезарово сечение, при
което в 11.29 ч. е екстрахиран един жив плод от женски пол с тегло 2400 гр. и ръст 43
см., и в 11.30 ч. е бил екстрахиран втори жив плод от женски пол с тегло 2200 гр. и
ръст 42 см. Оперативната интервенция е осъществена от екип с участието на Д-р П..
Следоперативния период е протекъл без усложнения, и на 16.04.2018 г. е била
дехоспитализирана.
11
От Протокол за ултразвуково изследване, извършено на 05.04.2018 г. /съгласно
записите от Наблюденията на бременната (родилката) на л.110/, при което същият е
констатирал „Gemini МСДА“ /близнаци монохориати, диамниоти/.
В Данни за протичане на раждането /на л.26/, подписани от д-р П., е отразено
обстоятелството, че след раждането първо дете №6906 в 11:29 ч. и на второ дете №2936
в 11:30 ч., е осъществено мануално раждане на две плаценти – първа плацента,
родена в 11:31 ч., с тегло 440 гр., и размери 19 см/17 см., и втора плацента, родена в
11:32 ч., с тегло 420 гр., и размери 19 см./17 см.
В Епикриза от ПСАГБАЛ“Света София“АД, от ИЗ№2658/2018 г. /на л.177/ е
отразено, че К. М. Г. е новородено дете на майка М. А. В., от женски пол, първи
близнак от двуплодна бременност, монохориати, моноамниоти. Отразено е, че
бременността е протекла без усложнения и без лечение по време на бременността, като
раждането е настъпило в 37 г.с. на *** г. около 11:24 ч., чрез цезарово сечение поради
изоставане в разтежа на двете деца. Детето е с ниско тегло при раждането 2400 гр.,
ръст 43 см., родено в умерена асфиксия, с умерено затруднено дишане, намален тонус,
рефлекси в непълен обем, с малформативни стигми - с две акцесорни аурикули /две
допълнителни ушни миди/ пред лявото ухо. Установява се, че бебето е било в
увредено общо състояние, последващата кардиопулмонална адаптация е била
удължена, като двукратно бебето е изпадало в апнея /спиране на дишането/. В
епикризата е отразено, че на 5-ия ден бебето е иктерично. Отразено е, че състоянието
на бебето се е подобрявало задоволително, като на 18.04.2018 г. е било приведено в
клиника по неонатология за лечение и диагностично уточняване. В епикризата не са
вписани данни за кръвната група на детето и наличие на Rh /резус фактор/, но от
Трансфузионен лист за извършено кръвопреливане на бебе №6906, ИЗ №2658 от
13.04.2018 г. /на л.196/ се установява, че на бебето К. е била прелят кръвен продукт –
еритроцитна маса от кръвна група „В“ с Rh/+/.
В Епикриза от ПСАГБАЛ“Света София“АД, от ИЗ№2659/2018 г. /на л.23/ е
отразено, че С. М. Г. е новородено дете на майка М. А. В., от женски пол, втори
близнак, родено на *** г. около 11:30 ч., чрез цезарово сечение, с ниско тегло при
раждането – 2 200 гр., ръст 42 см. В епикризата е отразен резултат от Изосерология:
„майка – кръвна група „В“ Rh /-/, бебе – кръвна група „В“ Rh /+/“. Поради влошаване
на състоянието му на втория ден след раждането, е било преведено в ДУБАЛДБ в
Клиника по неонатология за лечение диагностично уточняване.
В История на новороденото №2659 на ПСАГБАЛ“Св. София“ЕАД за детето С.
М. Г. /на л.145-146/ е отразено, че същото е било на втория ден с генерализирана
оточност на тъканите. Същото обстоятелство е отразено и в епикризата.
От Епикриза от СБАЛДБ“Проф. И. М.“ЕАД от ИЗ №1750/2018 г. /на л.20/ се
установява, че С. М. Г. е постъпила в Клиника по неонатология на 13.04.2018 г. и е
починала в болницата на 21.04.2018 г. в 18.30 ч., с окончателна диагноза: „Остра
бъбречна недостатъчност. Други уточнени вродени аномалии на отделителната
система. Полималформативен синдром. Белодробен оток и кръвоизлив.“
От Препис-извлечение от акт за смърт /на л.18 от делото на СГС/ се установява,
че С. М. Г., родена на *** г., е починала на 21.04.2018 г. От Удостоверение за
наследници от 12.05.2018 г. /на л.19/ се установява, че същата е оставила за свои
наследници майка М. А. В. и баща М. С. Г..
От показанията на д-р М.Р.-П. в качеството на свидетел в о.с.з. на 16.02.2021 г.
/на л.447-450/ се установява, този специфичен вид бременност, при която близнаците
12
са „монохориати и моноамниоти“, създава опасност едното дете да се храни за сметка
на другото, като свидетелката твърди да е уведомила майката, че това е тежка
патология на тези близнаци, с което счита, че я е подготвила, че „всичко може да се
случи“. Свидетелката обяснява, че отделителната система се образува около 3-тия
месец, като индикатор за това била околоплодната течност, и ако е намалена, може да
се направи извод за недоразвити органи на отделителната система. В този случай
околоплодната течност на близнаците е обща, поради което този индикатор не може да
се ползва. Освен проблеми на отделителната система, при този вид бременност можело
да възникнат и проблеми в други органи и системи, но не можело да се направи
рентгеново изследване, като единствената възможност е наблюдение с ултразвук.
Точно в това се изразявал рискът на този вид бременност. Въпреки това, свидетелката
не счита, че е имало причина да изпрати ищцата на друг специалист за изследване.
Генетичните аномалии на бебето С. не можели да се видят преди раждането, а
генетични изследвания на бебето се правели след раждането. При специалист по
генетика детето се пращало след като се роди, тогава състоянието му започвало да се
проследява от педиатри и неонатолози, като според свидетелката не е имало начин
вътреутробно свидетелката да прави консултация с неонатолог или друг специалист.
Счита, че като в резултат на спецификата на бременността /близнаци монохориати и
моноамниоти/ наблюдението им е било много затруднено, и невъзможно
извършването на рентгеново изследване, с извършване на преглед на двете бебета с
ултразвук, и установяване наличието им вътреутробно в жената, нейните задължения в
случая са се изчерпвали.
От показанията на свидетеля М. Г. /живее на съпружески начала с ищцата, баща
на бебето С. и бебето К./ се установява, че родителите с радост посрещнали новината,
че ще имат близнаци. Ищцата избрала д-р П. да проследява бременността , тъй като
тя проследявала предишната бременност на ищцата, при която им се родило първото
дете. Първият и вторият преглед били направени от д-р П. в ДКЦ“Света София“ на
бул.“България“, а след това прегледите вече се осъществявали от д-р П. в сградата на
Първа АГ болница. Свидетелят придружавал ищцата при прегледите – те се
осъществявали на шестия етаж на болницата, където бил кабинета на д-р П.. По време
на прегледите обикновено ищецът чакал пред кабинета. На един от прегледите д-р П.
му позволила да влезе, и той присъствал на прегледа. Казали им, че се прави фетална
морфология. Лекарката изброила разни неща, и казала, че всичко е наред. Гледали на
монитора, но изображението не било ясно, както при първото им дете. През цялото
време на бременността д-р П. не споменала за аномалии изобщо – такива не били
констатирани, нито били изпращани на други специалисти за консултации. След всеки
преглед д-р П. изпращала ищцата с думите, че всичко е наред. Така било и при
последния преглед – д-р П. казала, че всичко е наред и следващата седмица ще бъдат
извадени близнаците, предложила дати между 09. и 11., и родителите избрали датата
11. На избраната дата не е възниквала спешност. Едва на 13.04.2018 г. родителите били
информирани за проблеми на бебето С., за да подпишат съгласие за привеждане на
детето в друга болница. Свидетелят се обадил по телефона на д-р П. да я попита защо
се налага това, и дали да се разпишат за преместването на детето, и тя ги посъветвала
да се съгласят с преместването. Обяснила, че тук не можели да поставят на бебето
катетър, затова се налагало да го приведат в специализирана болница, и там всичко ще
бъде наред. Срещнали се с д-р П. в кафенето на другата болница. Тогава д-р П.
поискала М. да чака навън и убеждавала свидетеля да се успокои. Казвала, че господ е
решил да прибере едното дете, и ако наистина случаят е толкова тежък, няма смисъл да
се борят. На тръгване казала, че М. щяла пак да забременее с едно дете, и тогава всичко
13
щяло да бъде наред. Впоследствие в Майчин дом родителите се срещнали с д-р Б. С.,
която вече знаела отнякъде другаде за техния случай. Пред родителите позвънила на д-
р Р. Г., която била завеждащ неонатологията, и казала, че родителите са информирани,
че техният случай е много тежък, правят се опити, но няма смисъл. Когато затворила
телефона, ги посъветвала вбъдеще да се следи бременността някъде другаде, и че не
може да коментира работата на колегата си пред родителите. По време на
бременността М. била много щастлива, имала големи очаквания – очаквала 2 деца,
радостта била огромна, започнали да правят ремонти, правили детска стая. След
смъртта на С. М. изпаднала в тежко състояние, често ходела със свидетеля на
гробищата, постоянно се притеснявала за другото дете, което било в тежко състояние,
изпадала в паник-атаки, плаче често за загиналото дете. Свели до минимум контактите
с близките хора. Свидетелят се опитал да заведе М. на психолог, но тя отказала. Всеки
път търси проблема в себе си. Повече няма да се случи желана бременност, тъй като М.
се страхува от повторение на ситуацията. Не е преживяла загубата на бебето С., но се
държала заради необходимостта да полага грижи за бебето К., която е с един бъбрек, и
той е увреден с хидронефроза.
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни вх.
№96/03.02.2021 г., изготвена от д-р л.д. /на л.412-419/ се установява, че на *** г.
ищцата е родила чрез цезарово сечение близнаци, които са родени с ниско тегло при
раждането, със средна и умерена асфикция, и остра бъбречна недостатъчност, както и
белодробен оток. Вещото лице отбелязва, че в медицинската документация са налице
противоречиви данни дали двата близнака са били с общ околоплоден мехур, както и
дали са били с обща плацента. В оперативния протокол /№216926/*** г. на л.121,
изготвен от д-р П. – б.м./ не е записано нищо, изясняващо въпроса с околопладния
мехур, като е записано, че е отделена една плацента. В същото време, в Официалния
раздел на история на заболяването, в частта, в която се описва самото раждане /на
л.101, подписан пак от д-р П., но и от д-р П., присъствала при раждането, и приела
двете бебета – б.м./, е документирано раждането на две плаценти – едната с тегло 420
гр., и втора с тегло 440 гр. Те не са изпращани за хистологично изследване. Бебето С. е
родено на *** г. като втори близнак, в 35-та гестационна седмица, „монохориати“, като
в медицинската документация е отразено, че същото е с полималформативен синдром
- деформиран камбанковиден гръден кош, коси очни цепки, ниско разположени и лошо
моделирани ушни миди, микроретрогнатия, къса шия, тяло и крайници, не се вижда
отвор на уретрата, т.е. няма откъде да се отделя урина. Експертизата установява, че
още в 3-ти лунарен месец, 13-та гестационна седмица от ембрионалното развитие на
човека се оформя отделителната система и бъбреците на плода. Чрез изследване на
фетална морфология със стандартен ехограф всеки акушер-гинеколог може да
установи наличие на отделителна система – отделяне на урина вътреутробно, както и
бъбреци. Бъбреците се виждат много добре на ехографа в утробата на майката още в 5-
ти лунарен месец /т.е. 16-та – 20-та гестационна седмица/. С оглед местоработата на д-
р П., тя е разполагала с необходимата медицинска апаратура за извършване на
изследването „фетална морфология“, и е налична фактура за заплащане на такава
услуга, в рамките на проследяването на бременността в „Женска консултация“. По
делото няма медицински документи, удостоверяващи извършването на това
изследване.То се извършва в периода 19-та – 22-ра г.с., като целта му е да се проследи
нормалното анатомично и физиологично развитие на плода в този срок, да се направят
биометрични измервания, съответно – да се установят патологични изменения, ако има
такива, да се направи заключение и да се определят последващите действия. Феталната
морфология е високо-специализирано изследване, което се извършва с ехограф с
14
висока разделителна способност, което е особено важно при многоплодна бременност.
Органогенезата е завършила в края на първия триместър, поради което специалистът
акушер-гинеколог, занимаващ се с фетална медицина, преглежда всички органи и
системи – глава /размери/, мозък /мозъчни структури, нормално или анормално
количество ликвор/, сърце /позиция, размери, структура, и функция/, гръбначен стълб
/дефекти на невралната тръба/, крайници /дължина на дългите кости/, пръсти, стъпала,
очи, нос, твърдо небце, устни. Основната цел на изследването е откриването или
отхвърлянето на аномалии. Между 28-32 г.с. могат да бъдат получени прекрасни 3D и
4D изображения. Причината за смъртта на бебето С. е наличието на
полималформативен синдром – деформиран камбанковиден гръден кош, коси очни
цепки, ниско разположени и лошо моделирани ушни миди, микроретрогнатия, къса
шия, тяло и крайници, липса на уретра. Конкретната причина, обусловила смъртта на
детето, е проблемът в отделителната система. Настоящото научно и техническо
развитие на медицината не познава лечение, чрез което да се стимулира развитието на
органите на плода в утробата на майката – няма методи, лекарства и лечение за това.
При установяване на малформативния синдром, наблюдаващият бременността лекар е
следвало да обясни на бременната за какви дефекти става въпрос и какво може да се
направи. В конкретния случа малформативният синдром не е бил установен от д-р П..
Когато наблюдаващият бременността лекар не може да се справи с диагностиката,
следва да се консултира или да изиска бременната да бъде прегледана от други
специалисти, с цел установяване или липса на малформация или при съмнения за
такава у плода. В конкретния случай такива консултации не са провеждани. В о.с.з.
експертът пояснява, че процедурата по извършване на изследването „фетална
морфология“ е стандартна, и заключенията от нея следва да се описани. Бременната е
постъпила за раждане в болницата без документация, съдържаща такова изследване.
Такова изследване включително не е било направено и от лекаря, който я е провел
стандартното изследване преди раждането – той се е задоволил да отрази размер на
глава и краче, и не е огледал друго. Ако е огледал останалите части на бебето, е щял да
установи, че не се виждат добре два бъбрека. Ако единият бъбрек не може да се види
при ултразвуковото изследване, задължително следва да се открие другия. При липса
на два бъбрека, няма какво да се направи и леталният изход е ясен. В този случай е
можело родилката да бъде психологически подготвена, за да преживее по-лесно
травмата. В конкретния случай при бременността двата близнака са се хранили горе-
долу еднакво – т.е. въпреки общата плацента не са записани дефекти на кръвоносните
съдове. Рискът при двуплодна и многоплодна бременност е значително по-висок,
отколкото при едноплодна. Според експертизата феталната морфология в този случай
е била задължителна, а при необходимост е следвало да се потърси съдействие от
други специалисти.
Заключенията на експерта д-р д. се подкрепят и от експерта д-р Б.С. /заключение
на л.421/. Същият потвърждава, че след първия триместър като индиректен маркер за
бъбречната функция се използва визуализация на пълен пикочен мехур и околоплодна
течност. В 12 г.с. може да се визуализира пикочния мехур, а бъбреците могат добре да
се визуализират след 19 г.с. Феталната ехография анализира най-общо анатомията на
всички органи и системи на плода. В приложената медицинска документация има
данни за извършени ехографски изследвания, при които има биометрия на двата плода.
В епикризата на С. М. Г., издадена от СБАЛДБ“Проф.И. М.“ЕАД е отразено, че при УЗ
на бъбреци, извършено от доц. Г. на 13.04.2018 г. поради силно раздути чревни бримки
изследването е трудно осъществимо. Установена е хиподисплазия на десен бъбрек,
левия не се визуализира на нормално място. Пикочният мехур е пълен с урина. На
15
14.04.2018 г. след консултация с детски уролог от „Пирогов“, дошъл на място /д-р М./,
е установено, че в дясно в областта на черния дроб не се открива бъбречна структура.
Ретроперитонеално в малкия таз е открито структура, със съмнение за бъбречна
структура. Вляво бъбрекът е разположен на атипично място, с намалени размери и без
данни за стаза. Отчетено е наличие на урина в пикочния мехур. От така направените
изследвания експертизата счита, че ехографските данни за наличие на урина в
пикочния мехур е в двете изследвания е индиректен белег за наличие на бъбречна
функция. На експертизата не са известни съвременни методи за стимулиране на
развитието на органите вътреутробно. В конкретния случай, предвид наличието на
МСМА /монохориална, моноамниална бременност/, е трудно да бъдат разграничени
двата плода дори и от експерт. Околоплодната течност се образува от двата плода,
поради което и не може да служи като маркер за аномалии на отделителната система на
един от двата плода. При установяване на аномалия в първия триместър е възможна
селективна ембриоредукция на единия плод, което създава риск за аборт на другия
плод в 50% от случаите. При наличие на аномалии във всеки срок на бременността
следва да се направи задълбочен ехографски преглед по преценка на наблюдаващия
акушер-гинеколог, като може да се направи консултация с детски кардиолог, генетик,
неонатолог, детски нефролог/уролог. В медицинската документация по конкретния
случай не се откриват данни за подобни пренатални консултации. При изслушването
на експертизата в о.с.з на 16.02.2021 г. /л.443/ вещото лице пояснява, че при откриване
на малформации на бебетата, решението за селективна ембриоредукция се взема от
родителите, след като им бъде обяснен рискът и възможностите за оцеляване на всяко
от бебетата – в случай на износване на бременността или в случай на ембриоредукция.
При ембриоредукцията рискът за самата бременна жена е минимален.
Съдът кредитира така изготвените и приети по делото заключения на СМЕ, като
ги намира непротиворечиви, компетентно изготвени, и напълно кореспондиращи на
събраните по делото писмени доказателства.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата М. А. В. е сключила с „МЦ ПСААГБАЛ“Света София“ЕООД
неформален договор при общи условия за абонамент за пакетна услуга - женска
консултация, за проследяване на бременността , като е избрала за свой лекуващ лекар
д-р М.Р.-П.. Същата е приела да предостави на ищцата медицинска услуга по
проследяване на бременността й, като е започнала наблюдението върху нея още на
12.09.2017 г., когато бременността на ищцата е била в 5.-6. гестационна седмица.
Поради възникнали проблеми при протичане на бременността на ищцата, тя е била
двукратно хоспитализирана в Отделението за патологична бременност на „ПСАГБАЛ
„Св. София“ЕАД, ръководено по същото време от д-р М.Р.-П. – в 9. гестационна
седмица +3 дни, и в 29 гестационна седмица +4-5 дни, а впоследствие е била
хоспитализирана там и трети път - в 37. гестационна седмица, когато е извършено
родоразрешаване чрез цезарово сечение. През целия период на бременността на
ищцата, медицинските услуги по проследяване на бременността в извънболнични
условия, както и предоставеното лечение в болнични условия, са били извършени от д-
р М.Р.-П., а по време на престоя на ищцата в болницата – и от други медицински
специалисти, служители на ответника, наред с д-р М.Р.-П..
От своя страна, д-р М.Р.-П. е била в правоотношение по граждански договор с
МЦ ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД, по силата на което е била приела да извършва
консултативна дейност по притежаваната от нея медицинска специалност акушерство
16
и гинекология, на пациенти, желаещи да получат специализирана помощ по свой избор
с оглед на конкретната необходимост. По същото време д-р М.Р.-П. е била в трудово
правоотношение с „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД, като е работила като лекар АГ в
Отделение по патологична бременност, на длъжност „Началник на отделението“, във
връзка с която длъжност е имала функции да организира, ръководи и контролира
дейността на отделението, свързана с диагностиката, профилактиката и лечението на
заболяванията в съответствие с добрата медицинска практика и утвърдения
медицински стандарт, като паралелно с изпълняваните от нея организационни и
контролни функции, е работила по график на разположение, и при необходимост е
изпълнявала функции на лекар акушер-гинеколог в отделението.
При проследяването на бременността на ищцата са били предоставени от д-р П.
на ищцата следните извънболнични медицински услуги, както следва:
на 12.09.2017 г. /5.-6. Гестационна седмица от бременността/ в ДКЦ“Света
София“ е извършен консултативен преглед и УЗИ, при който е констатирана
бременността /“визуализира се жълтъчно мехурче“/;
на 29.09.2017 г. /в 8г.с.+1 ден/ в ДКЦ“Света София“ е извършен консултативен
преглед и УЗИ, при който е констатирано, че бременността е многоплодна /„ два
живи ембриона в един плоден сак“/;
на 26.10.2017 г. /11 г.с./ в МЦ ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД е извършен
преглед и УЗИ, при което е констатирано „ наличие на два плодни сака в
матката, отговарящи на срока на бременността“. е сключен договор за пакетна
услуга „Женска консултация“ за абонаментно наблюдение на бременността, и са
назначени кръвни изследвания;
На 14.11.2017 г. е извършено УЗИ, при което е констатирано „ два живи плода в
матката, отговарящи на срока на бременността“, като не се уточнява дали са
налице два плодни сака /както е видяно при изследването на 26.10.2017 г./ или
един плоден сак /както е видяно на изследването на 29.09.2017 г./;
На 20.12.2017 г. са назначени кръвни изследвания;
На 03.01.2018 г. /19 г.с./ е извършено УЗИ;
На 09.01.2018 г. е извършено УЗИ в МЦ ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД, при
което е вписана констатацията, че близнаците са „монохориати моноамниоти“;
На 02.02.2018 г. са назначени кръвни изследвания от пакета „ЖК“;
На 02.04.2018 г. са назначени кръвни изследвания от пакета „ЖК“;
По време на бременността на ищцата, поради възникнали проблеми, ищцата е
била трикратно хоспитализирана в „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД, в Отделение по
патологична бременност, където е била предоставена болнична медицинска помощ, с
активното участие на д-р М.Р.-П., както следва:
В периода от 09.10.2017 г. до 12.10.2017 г. /в 9 гестационна седмица +3 дни/
ищцата е била хоспитализирана по повод болки ниско в корема, с диагноза
„Заплашващ аборт“. При тази хоспитализация лекуващ лекар е била д-р З.. По
време на престоя в отделението са били извършени две ултразвукови
изследвания, като и двете са осъществени от д-р М. П., която е отразила в
протоколите бременност с близнаци. И при двете изследвания не е отразено да се
констатира двата ембриона да са в един общ плоден сак, или да споделят обща
плацента.;
В периода от 15.02.2018 г. до 19.02.2018 г. /в 29-та гестационна седмица +5 дни/
ищцата е била хоспитализирана с диагноза „Лъжливо раждане“, по Клинична
пътека /КП/ 1 „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“. По време
17
на престоя лекуващ лекар на ищцата е била д-р М.Р.-П., която е извършила по
време на хоспитализацията две ултразвукови изследвания. И при двете
ултразвукови изследвания не е записана твърдяната от д-р М. П. „тежка
патология“, а именно - близнаците да са „монохориати и моноамниоти“,
констатирана по-рано от нея на 09.01.2018 г.;
В периода от 04.04.2018 г. до 16.04.2018 г. /в 37-ма гестационна седмица/ ищцата
е била хоспитализирана с насочваща диагноза „Лъжливо раждане“, и
окончателна диагноза „Родоразрешаване при многоплодна бременност чрез
цезарово сечение“. Приета е от д-р Б., като е постъпила по повод раждане.
Същият е извършил УЗИ на 05.04.2018 г. /Протокол за УЗИ на л.113/, при което е
направено заключение, че близнаците са МСДА /монохориати диамниоти/. На
*** г. е проведено оперативно раждане чрез цезарово сечение, осъществено от
операционен екип, включващ д-р М.Р.-П.. В официалния раздел на историята на
заболяването, в данните за самото раждане, е вписано, че са родени две плаценти,
като оператор при раждането е била д-р М.Р.-П., и посоченият документ е
подписан от нея, докато в оперативният протокол, подписан пак от нея, е
вписано, че плацентата е била обща, и е била отлепена цяла. Нищо не е отразено
относно особеностите на околоплодния мехур. Впоследствие в издадената
епикриза е вписано, че бременността е „Bigemini МСМА“
Установява се по делото от събраните писмени доказателства, че през периода на
бременността на ищцата са били провеждани многократно ултразвукови изследвания
/общо 6 в извънболнични условия и още 5 – в болнични условия, по време на
хоспитализациите на ищцата/. При нито едно от тях няма данни да е извършено
изследване „фетална морфология“ – извършена е частична биометрия на основните
характеристики на двата плода /размери на главичка и краче/. Липсва обективно
отразяване в медицинската документация, съставена както в извънболнични условия,
така и по време на хоспитализациите при ответника, да е било провеждано изследване
за наличие на малформации на двата ембриона. Самата д-р М. П., разпитана в
качеството на свидетел, заявява, че многоплодната бременност носи значително повече
рискове от едноплодната, като същата определя бременността с близнаци
„монохориоти моноамниоти“ като „тежка патология“, която в голяма част от случаите
е свързана с множество рискове от неправилно развитие на плода, и поява на
малформации. Въпреки това, тази констатация, направена от нея при извършено от нея
УЗИ на 09.01.2018 г. не е била вписана в медицинската документация на бременната
жена, адресирана до родилното отделение, издадена на 20.03.2018 г. Тази важна
особеност, с характер на „тежка патология“ според собствената преценка на
наблюдаващия бременността лекар /специалист по патологична бременност/, не е била
отбелязана и в медицинската документация, съставена при втората хоспитализация на
ищцата „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД, когато лекуващ лекар на ищцата е била самата
д-р П.. При третата хоспитализация на ищцата в „ПСАГБАЛ „Св. София“ЕАД, при
извършено ехографско изследване от д-р Б. /единственото УЗИ, извършено от друг
специалист АГ/ е констатирал, че близнаците са МСДА – т.е не се потвърждава
заключението на д-р П., че близнаците са моноамниоти. Това твърдение се опровергава
и от отразеното в подписания от самата д-р П. официален раздел на Историяна на
заболяването, в частта му, описваща самото раждане, че са родени две плаценти. Това
съществено противоречие в медицинската документация, съставена от самата д-р П.,
относно обстоятелство с характер на „тежка патология“, обуславящо необходимост от
проследяване с особено внимание правилното развитие на бременността и ембрионите,
или не е било вписвано изобщо в част от документацията, или се опровергава от
18
нейните собствени констатации при част от изследванията, както и от констатациите
на д-р Б. при извършеното от него УЗИ, както и от данните за самото раждане,
подписани от самата д-р П.. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като се
изтъква от д-р П. като обективна причина, водеща до невъзможност да бъде
осъществено подробно изследване на органогенезата на двата плода, и да бъдат
открити наличните малформации на отделителната система на двата ембриона, която
не се потвърждава по несъмнен начин да е била налице. Същевременно, твърденията
на д-р П. в съдебно заседание да е провела изследване на фетална морфология /за което
ищцата е платила, тъй като по твърдения на д-р П. като свидетел същото е било
включено със сигурност в пакетната услуга „женска консултация“/ не се подкрепят от
нито един от многобройните медицински документи, представени по делото, както и от
заключенията на вещите лица. От събраните по делото доказателства не се установява
и твърдението на д-р П., заявено при разпита й като свидетел, да е разяснила на ищцата
съществуващите рискове при този вид бременност. При внимателен прочит на
показанията на тази свидетелка се установява, че същата е разяснила на ищцата, че при
обща плацента има риск от различно хранене на двата близнака – единият да се
„храни“ чрез плацентата за сметка на другия, който остава недоразвит, какъвто риск в
конкретният случай не е бил налице, тъй като при проследяването на бременността
двата ембриона са се развивали относително балансирано. Същевременно
предупреждението, че „всичко може да се случи“ не съдържа конкретика, която да
позволи на бременната жена да оцени вида, характера и тежестта на рисковете, пред
които е изправена бременността – както за самата нея, така и за живота и здравето на
очакваните деца. Подписаните от ищцата стандартни декларации по време на нейната
хоспитализация не удовлетворяват изискването за информираност на ищцата за
конкретните рискови фактори, които именно при нейната бременност влияят върху
живота и здравето на децата, които носи, които се оказва, че са специфични.
Експертизите установяват, че при многоплодна бременност принципно е по-трудно
проследяването на бременността, а при близнаци монохориати и моноамниоти е много
по-трудно наблюдението чрез УЗИ. Въпреки това, дори да се приеме, че тази „тежка
патология“ е била налице /което не се доказва убедително/, предвид значително
увеличения риск от малформации в този случай, извършването на подробно и
задълбочено образно изследване на органогенезата на двата плода е още по-
необходимо, и е изисквало настойчивост при установяването на състоянието на всички
видими на УЗИ органи и системи, а в случай на неуспех – насочването към други
специалисти, или търсенето на други методи за изследване по косвен път на
състоянието на бременността. В конкретния случай не се открива да е положена
необходимата грижа за провеждането на изследване „фетална морфология“, което е
било включено в абонаментния пакет „женска консултация“, за който ищцата е
платила. Също така, дори да се приеме, че обективно е било затруднено извършването
му в извънболнични условия, е било още по-наложително то да бъде извършено в
болнични условия – при хоспитализацията на ищцата през 29 г.с. – в периода
15.02.2018 г. – 19.02.2018 г., когато според приетата по делото СМЕ бъбреците на
децата са вече добре видими на ултразвук, и липсата им би била лесно установима,
както и малформациите на други органи - деформиран камбанковиден гръден кош,
коси очни цепки, ниско разположени и лошо моделирани ушни миди,
микроретрогнатия, къса шия, тяло и крайници /установени при бебето С./, и
допълнителните ушни миди /установени при бебето К./. Наред с това, в този период д-
р П., в качеството си на наблюдаващ бременността лекар, както и в качеството на
лекуващ лекар при пролежаването на ищцата в Отделението по патологична
19
бременност на болницата, е разполагала с целия ресурс - технически /налична в
болницата техника/, изследователски /всички лаборатории – клинична,
микробиологична, вирусологична, патоморфологична, имунологична и генетична
лаборатория/, квалификационен /специалисти по неонатология, генетика,
трансфузионна хематология, урология, нефрология и пр./, които едно болнично
заведение от клас Б1 , специализирано в областта на акушерството и гинекологията, е
задължено да поддържа, съобразно приетите медицински стандарти. Въпреки че д-р П.
твърди да е извършила изследването, очевидно установяването на феталната
морфология на двата плода е било неуспешно /тъй като не е отразено в медицинската
документация/, при което същата е следвало и е била задължена от медицинските
стандарти за оказване на необходимата болнична и извънболнична медицинска помощ
на ищцата, да потърси съдействие от други свои колеги, и да направи консултации със
съответни други специалисти, да търси други диагностични методи, с които да получи
/или поне да направи опит да получи/ необходимата информация относно протичането
на органогенезата на двата плода. Установява се, че установяването на тежката
малформация на отделителната система на бебето С., която е непосредствена причина
за смъртта му - липсата на уретра и невъзможността да се отделя урина, не е можела да
бъде установена чрез използването като индикатор количеството на околоплодните
води, когато двата ембриона са в един общ плоден сак /което обстоятелство не е
несъмнено установено, поради наличието на противоречива информация при
различните УЗИ, и липса на такава информация в част от проведените УЗИ и в
оперативния протокол/. Наличието обаче на множествени малформации, включително
на отделителната система /наличие на един бъбрек на нетипично място, и втора
недоразвита бъбречна структура при бебето С., както и наличие само на един бъбрек
на бебето К., са били видими при съответно ултразвуково изследване /ако такова бе
проведено с нужното старание/ по време на втората хоспитализация на ищцата
/15.02.2018 г. – 19.02.2018 г./, както и при проведеното в извънболнични условия в
медицинския център ултразвуково изследване на 03.01.2018 г.
Наред с това, съдът намира, че на ищцата не са били дадени адекватни
разяснения и информация относно рисковете, които произтичат от факта, че
близнаците са монохориати и моноамниоти, въпреки че проследяващия бременността
лекар /д-р П./ е направила заключение, че двата ембриона са разположени в един
плоден сак още в 8-ма гестационна седмица на бременността, а на 09.01.2018 г. е
заключила, че ембрионите са „монохориати и моноамниоти“. Посоченото
обстоятелство, обуславящо „тежка патология“ и множество допълнителни рискове за
бременността правилното развитие на двата плода, не е вписвано в придружаващата
бременната жена медицинска документация при насочването към болничното
заведение за раждане, както и при хоспитализацията през м. февруари, 2018 г. Като
не е направено изследването „фетална морфология“, наблюдаващият бременността
лекар, който също е и неин лекуващ лекар при хоспитализацията на ищцата през в.
февруари, не е установил своевременно /когато е вече било възможно да се видят
органите/ наличните при двата близнака малформации, поради което е лишил ищцата
от възможността да узнае предварително и своевременно наличието на множествени
малформации при бебето С., както и наличието на малформация при бебето К., с което
е отнето правото на родител да вземе информирано решение дали да запази или да
прекъсне бременността, както и дали да поеме риска от провеждане на селективна
ембриоредукция. Накърняването на това право е нанесло тежко морално увреждане на
ищцата, тъй като тя е била напълно неподготвена прихически за ужаса, който е
преживяла като майка, която е очаквала с трепет две здрави деца, радвала им се е и е
20
изградила привързаност към тях по време на целия период на бременността, и
внезабно е била изправена пред необходимостта да приеме, че едното от двете деца е
обречено на скорошна и мъчителна смърт, а другото дете е тежко увредено /има само
един бъбрек, който е увреден/, и пожизнено ще се нуждае от хемодиализа, за да се
поддържа животът му. Направило за нея неизбежно преживяването на раждане на две
увредени деца, и скорошната смърт на едното от тях, настъпила след като е станала
свидетел и преживяла с новороденото тежките страдания на рожбата си, и настъпилата
бавна /в продължение на 10 дни/ и мъчителна /придружена с генерализиран оток на
тъканите, тежки затруднения в дишането и сърдечната дейност/ смърт, както и
отчаяното търсене на решение за спасяването на живота му в кратки срокове.
Същевременно, информацията за нежизнеспособност и наличие на малформативен
синдром при бебето С. не е била предоставена на ищцата от ответника по подходящ
начин и след раждането на детето, до привеждането му в СБАЛДБ“Проф.И. М.“ЕАД –
в представената по делото медицинска документация, съставена в „ПСАГБАЛ „Св.
София“ЕАД, не е отразено, че бебето С. е множество малформации. Това
обстоятелство не е отразено както в представените медицински документи при
раждането, така и в История на новороденото №2659 на ПСАГБАЛ“Св. София“ЕАД за
детето С. М. Г. /на л.145-146/, както и в изготвената Епикриза от ПСАГБАЛ“Света
София“АД, от ИЗ№2659/2018 г. /на л.23/. Информацията за това обстоятелство е била
от изключителна важност за родителите, с оглед формиране на техните очаквания за
изхода от лечението на тяхното дете. То е било известно на болницата, доколкото
голяма част от малформациите са били видими - деформиран камбанковиден гръден
кош, коси очни цепки, ниско разположени и лошо моделирани ушни миди,
микроретрогнатия, къса шия, тяло и крайници, включително и липсата на уретра, която
малформация сама по себе си е обуславяла много вероятна скорошна смърт. В
съпровождащата медицинска документация на бебето С. при привеждането му в
СБАЛДБ“Проф.И. М.“ЕАД, е била вписана поставена от изпращащото заведение
диагноза: „Q 64.8 – Други уточнени вродени аномалии на отделителната система“ –
което се установява от История на заболяването №1750, изготвена в СБАЛДБ“Проф.И.
М.“ЕАД. Въпреки че тази диагноза е била поставена от изпращащото заведение, и за
него малформациите на отделителната система са били „уточнени“, нито диагнозата,
нито конкретните „уточнени“ малформации са били вписани в медицинската
документация за бебето С., както и в представената на родителите Епикриза от
ПСАГБАЛ“Света София“АД, от ИЗ№2659/2018 г. /на л.23/. Майката също не е можела
да установи малформациите до привеждането на детето в СБАЛДБ“Проф.И. М.“ЕАД,
предвид обстоятелството, че тя е била в състояние след проведена оперативна
интервенция цезарово сечение, и е била трудно подвижна, а от друга страна детето е
било в тежко състояние и под непрекъснати интензивни грижи в неонатологията,
където тя не е имала достъп до него. А и дори да би могла, шокът от видяното би бил
не по-малък, при липсата на адекватна медицинска информация, която да й бъде
предоставена предварително. Ако беше извършено качествено и своевременно
изследване на феталната морфология на двата плода, и резултатите от него бяха
съобщени на майката по подходящ начин своевременно, тя би могла да направи
информиран избор, и да избере да прекрати бременността си по медицински препоръки
/преди да е изградила така дълбока привързаност към двата плода/, да избере да
предприеме фетална ембриоредукция, като приеме риска да загуби и второто дете, или
да запази бременността, като избере да приеме рисковете от раждане на увредени или
нежизнеспособни деца. Ако последната хипотеза е настъпила по нейн собствен избор,
тя би била значително по-подготвена за нея психически, емоционално и
21
организационно. За да бъде подготвена за рисковете, пред които е била изправена
бременността й в конкретния случай, крайно недостатъчно е било да й бъде
предоставена за подпис стандартна бланка, в която е записано, че е информирана, че
бременността й е рискова, както и предупреждението, че „всичко може да се случи“.
Крайно недостатъчни са били положените от наблюдаващият бременността й лекар,
както и от лекарският екип на болницата, взел участие при двете хоспитализации по
време на бременността на ищцата, да проверят протичането на процеса на
органогенезата на двата плода, с оглед утвърдения медицински стандарт „Акушерство
и гинекология“ и добрите медицински практики в тази област, които се установяват от
приетите по делото експертизи. Макар експертизите да установяват, че съвременната
медицина не познава методи, медикаменти или средства да провокира органогенеза
там, където тя липсва, то със сигурност наличната стандартна техника за образно
изследване, с която болницата е разполагала, и наличните в болницата специалисти по
акушерство и гинекология, фетална морфология, както и възможностите на болницата
да осигури външни консултанти по урология, нефрология, хематология, генетика и
други специалисти, са били напълно достатъчни, за да бъде проведено качествено
изследване на феталната морфология на двата плода. Също така, задължение на лекаря
е да изготвя пълна и точна медицинска документация, която да носи цялата налична
информация във връзка с конкретното заболяване. В случая наблюдаващият
бременността лекар е установил, че е налице съществено обстоятелство, обуславящо
значително по-висок риск за бременността /че близнаците са „монохориати
моноамниоти“/, не е го е вписал в медицинската документация /което разколебава
извода, че изобщо то е било налице/. Същевременно, съществени обстоятелства,
касаещи раждането, са различно отразени в различни части от медицинската
документация /в официалния раздел на история на заболяването е вписано, че са
родени две плаценти, а в оперативния протокол е отразено раждане на една обща
плацента, отделена вцялост/, или изобщо не са били отразени в нея /например
поставената диагноза на бебето С. с код по МКБ Q 64.8 „Други уточнени вродени
малформации на отделителната система“/. Теза нарушения са извършени от лекаря,
който същевременно е ръководител на отделението по патологична бременност, и част
от задълженията в длъжностната му характеристика са да „упражнява контрол по
своевременното и ефективно провеждане на диагностична, лебечна и профилактична
работа на лекарите от отделението“, както и да „контролира и отговаря за
своевременното и точно изготвяне и оформяне на медицинската документация от
персонала на отделението, съобразно клиничните пътеки и медицинските стандарти по
които работи отделението“ /т.4 и т.5 от Длъжностната характеристика на длъжността
Началник отделение на л.210/. Така осъщественото бездействие на д-р М.Р.-П. да
извърши изследването „фетална морфология“ пълно, своевременно, и с необходимото
качество, е осъществено от нея както в процеса на извънболничното наблюдение на
бременността на ищцата по силата на сключения граждански договор между нея и МЦ
ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД, така и по време на осъщественото болнично лечение
и медицинска помощ при раждането в Отделението по патологична бременност при
ответника, по силата на сключения от нея с ответника трудов договор. Също така се
наблюдава системно невписване на съществени обстоятелства, обуславящи висок риск
на бременността в официалната медицинска документация, вписване на противоречива
информация в официалната медицинска документация за едни и същи обстоятелства,
празноти в медицинската документация относно съществени обстоятелства /няма
данни за състоянието на околоплодния мехур/и при раждането, не е вписана
поставената диагноза на бебето С., съдържаща се в съпровождащите документи при
22
привеждането на детето в специализираната детска болница/, и неадекватно
информиране на бременната жена за нейното състояние и състоянието на децата /“че
всичко ще бъде наред“/, с което правото да получи пълна и адекватна информация за
своето здравословно състояние и това на нейните деца, е било нарушено. Установява
се неадекватно съобщаване на майката на обстоятелството, че смъртта на детето й е
неизбежна /“лекарката ми каза М. да чака навън…, че Господ ни е дал 2 деца, но е
решил да прибере едното и че ако наистина случаят е толкова тежък, няма смисъл да се
борим. На излизане казваше, че М. ще забременее пак с едно дете, наред ще бъде
всичко“/.
Така осъщественото поведение от д-р М.Р.-П. по време на проследяване на
бременността на ищцата, в качеството й на избран консултант по акушерство и
гинекология към МЦ ПСАГБАЛ“Света София“ЕООД, както и по време на болничното
й лечение в ПСАГБАЛ“Света София“ЕАД, в качеството й на лекар в Отделение по
патологична бременност, изразяващо се в бездействие да извърши изследване на
феталната морфология на двата плода на бременността на ищцата, е противоправно,
тъй като е в нарушение на правото на ищцата на своевременна, достатъчна и
качествена медицинска помощ при проследяването на бременността й, установено в
чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ и чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗД. Също така, нарушени са правото й на
ясна и достъпна информация за здравословното състояние и методите за
евентуалното лечение, установено в чл.86,ал.1, т.8 от ЗЗ, и по чл.88, ал.1 от ЗЗ, както и
правото й по чл.88, ал.2 от ЗЗ да получи медицинската информация своевременно, и в
подходящ обем и форма, така че да направи информиран и свободен избор на лечение,
чрез неадекватното поднасяне на съществена медицинска информация за нейното
състояние по време на бременността /„че всичко е наред“ при констатирана „тежка
патология“/, както и за състоянието на нейното дете /“Господ й е дал две деца, но е
решил да вземе едното от тях“, „ако наистина случаят е толкова тежък, няма смисъл да
се бори“, „ще забременее отново с едно дете, и всичко ще бъде наред“/. Нарушено е
правото й съгласно чл.86, ал.1, т.13 от ЗЗ на достъп до медицинската документация,
свързана със здравословното състояние и състоянието на нейното дете С., като не са
вписани в придружаващата бременната документация съществени обстоятелства
относно бременността й, обуславящи сериозен риск /че близнаците са „монохориати,
моноамниоти“/, вписаните в епикризата обстоятелства относно раждането се
различават от обстоятелствата, описани в официалната част на историята на
заболяването, както и като не са отразени в медицинската документация на детето й С.
съществени обстоятелства относно здравословното състояние на детето –
полималформативен синдром, както и поставена диагноза с код по МКБ Q 64.8 „Други
уточнени вродени малформации на отделителната система“. Налице е пряка причинна
връзка между така осъщественото поведение на д-р П., и претърпените от ищцата
морални болки и страдания – в резултат от неизвършването на стандартна
диагностична процедура, включена в пакета медицински услуги, който е бил заплатен
от ищцата, и особено необходима в нейния случай, с оглед констатираната „тежка
патология на близнаците“, наличните при нейните деца малформации не са били
установени до раждането им през 37-ма гестационна седмица, въпреки че е имало
техническа възможност за установяването на малформациите още през 19-та
гестационна седмица /четири месеца и половина по-рано/, когато все още ищцата е
имала възможност да вземе решение за прекъсване на бременността по медицински
показания, или да поиска селективна ембриоредукция. Поради нарушаването на
правото й да получи адекватна информация за състоянието си, тя не е била запозната с
конкретните рискове при бременността й – включително с обстоятелството, че не може
23
да се използва като индикатор за състоянието на отделителната система количеството
на околоплодна течност, поради което състоянието на отделителната система на всеки
от близнаците не може да бъде установено по този косвен белег; че поради вида на
бременността лекарят не е в състояние да огледа при УЗИ състоянието на органите на
всяко от двете деца; че лекарят не е успял да проведе изследване на феталната
морфология по тази или друга причина. Поради нарушаване на правото й да получи
достатъчна и качествена медицинска услуга, ищцата не е могла да се възползва от
възможностите на достигнатото научно и техническо ниво на медицината, с които
болницата е разполагала, да ползва консултации с други специалисти, да ползва други
диагностични методи, или други начини за образни или клинично-лабораторни
изследвания на двата плода, за да получи необходимата информация за органогенезата
на двата плода. Поради нарушаването на правото й на достъп до медицинската
документация и до информацията за нейното здравословно състояние и това на децата
й, тя е узнала едва два дни след раждането на децата за наличните при тях
малформации, които при бебето С. са били така тежки, че са обусловили неговата
смърт 10 дни по-късно. Като пряк резултат от това противоправно поведение, ищцата е
била напълно неподготвена психически да приеме факта на раждането на две увредени
деца, и смъртта на бебето С.. През цялата бременност ищцата е била държана в
неведение относно действителните рискове на бременността, и за възможността децата
да се родят с тежки увреждания, поради което очакванията й са били да роди здрави
деца, подготвяла се е за това – обзавеждала детска стая, с радост съобщавала за
бременността си на своите близки. Неочакваното за нея раждане на две увредени деца,
едното от които с множество малформации, застрашаващи живота му, я е подложило
на силен шок, продължителен стрес, изпитала е ужас и отчаяние, страдала е от
наблюдаваните изключително тежки страдания на нейната рожба. Смъртта на детето,
към което през периода на бременността тя е изградила силна привързаност, е
причинила на ищцата силна скръб, болка, чувство за непоправима загуба, страх от
загубата и на другото й дете, изпаднала е в състояние на продължителна депресия,
периодични паник-атаки, страх за бъдещето, чувство за собствена вина и обреченост,
постоянна тревожност. Понастоящем ищцата продължава да се бори за живота на
оцелялото си дете К., която е с един бъбрек, и той е увреден от хидронефроза.
Състоянието на детето К. продължава да е тежко, да изисква от ищцата ежедневни
висококвалифицирани грижи, сериозни физически, психически и финансови ресурси за
поддържането на живота му. Съдът взема предвид, че ищцата към момента на деликта
е била млада – на 28 години, в детеродна възраст, и в състояние да роди други здрави
деца, но предвид преживяната тежка психологическа травма и необходимостта да
полага ежедневни грижи с голям интензитет и сложност за детето К., тя вече се
страхува от бъдеща бременност, и такава не би била желана от нея. Качеството на
живот на ищцата е драстично влошено.
Предвид така установения обем и интензитет на търпените от ищцата
неимуществени вреди, съдът намира, че определеното от първостепенния съд
обезщетение в размер на 60 000 лв. отговаря на критериите за справедливост по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, очертани с ППВС №4/1968 г. – съответства характера на
увреждането – отнемането на правото й на свободен и информиран избор във връзка с
бременността й, с тежките последици за ищцата, настъпили в резултат от
противоправното поведение, и страданията, които тя търпи, като е станала свидетел на
мъчителната и неизбежна смърт на новородената си рожба, както и на страданията на
другото си дете, също с тежко увреждане. Посоченият размер кореспондира с
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и на
24
установената съдебна практика по сходни случаи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение в обжалваната част, което ще следва
да се потвърди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на процесуалния представител на въззиваемата
страна – адв. Т.П., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в претендираният
минимален резмер от 2330 лв., изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №14 от 31.03.2021 г., постановено по гр.д.
№20201100100109766 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, ГО I - 26 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която ответникът „Първа специализирана акушеро-
гинекологична болница за активно лечение "Света София"“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Красна поляна“, ул.“Михаил
Ташев“№2, е осъден на основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, да заплати на М. А. В.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Овча купел“, бл.22, вх.Б, ап.32, сумата от
60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от 21.04.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от противоправно поведение на консултиращия и проследяващ бременността й
лекар - д-р М. Р.-П., като е осъден ответникът да заплати разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно
лечение "Света София"“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к.“Красна поляна“, ул.“Михаил Ташев“№2, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв., във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат Т. Р. П., с ЕГН **********, от
САК, рег.№**********, сумата от 2330 лв. /две хиляди триста и тридесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на М.
А. В., с ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Застрахователно дружество
Евроинс“АД, с ЕИК *********, в качеството на трето лице – помагач на ответника
„Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение "Света
София"“ ЕАД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
25
1._______________________
2._______________________
26