МОТИВИ към НЧХД № 1967/19.
Производството е образувано по
тъжба на Л.С.Б.-М. *** против Б.С.Б. ***, в която са изложени обстоятелства за
извършени две престъпления от частен характер - престъпление по чл.130, ал.2 от НК и чл.148,
ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
В съдебно заседание тъжителя,
чрез повереника си, настоява подсъдимата
да бъде призната за виновна по обвиненията
и получи съответните наказания.
Защитникът заема противната позиция със
становище , че обвиненията не са доказани и пледира оправдаване на подсъдимата,
за каквото настоява и самата тя, вкл. на база на дадените обяснения по случая.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, по свое вътрешно убеждение, ръководейки се от
закона, установи:
Подсъдимата Б.Б. - С. и
тъжителката Л.Б.-М. са сестри, в чиито отношения е установен дългогодишен
конфликт относно наследствен имот в с.Юнаците, ползван от семейство М.и.
На 23.08.2019 г., вечерта, в
този имот влезли подсъдимата и съпругът й св. А.С.. Възникнал конфликт между
тях и тъжителката, при който последната била нападната от сестра си с опити да
й нанесе удари. Част от тях достигнали и увредили тъжителката, която се
опитвала да се предпази.С един замах подсъдимата успяла да й причини
травматичен оток по кожата на окосмената част на главата в лявата теменна
област, с друг - драскотина по
вътрешната повърхност на дясната мишница на тъжителката, която била повалена и
на земята, а блузата й -сериозно разкъсана .
Съпрузите С. излезли навън и
се качили в паркирания си отпред автомобил, пред който застанала тъжителката.
Започналият още отвътре спор продължавал, като подсъдимата крещяла към тъжителката
„ крадци, боклуци“ .
В този момент съпругът на
последната се движел към тях и възприемайки какво се случва отпред, повикал
намиращия се пред своя двор съсед св. Н. „ да му помогне, че бият жена му“.
Когато последният приближил, св. М. вече бил пред автомобила , от който излязъл
св. С., хващайки М. за гушата. М. прихванал
ръцете на нападателя си, за да се предпази и в този момент между двамата
застанал Н. , който уловил ръцете им и успял да ги раздели. М. застанал встрани, а С. влязъл в автомобила
си. Подсъдимата
продължавала да крещи към съпрузите М.и „ крадци, боклуци“
В този момент на място пристигнал кмета на с.
Юнаците св. К., който бил повикан минути преди това от тъжителката. С
приближаването си на колелото видял как подсъдимата дърпа сестра си и посяга да
я удря. Когато съвсем наближил, спрял и слязъл от велосипеда, който оставил на
платното пред автомобила и започнал да се опитва на омиротвори ситуацията. С тези опити обаче предизвикал и спрямо себе
си гнева и словесната агресия на подсъдимата, към която се присъединил и
съпругът й св. С., който дори потеглил с автомобила напред, блъскайки
велосипеда на кмета и притискайки го отдолу.
На място пристигнал по
предаден сигнал от ЕЕНСП 112 дежурен автопатрул на РА Пазарджик мл. инспектори
Георгиев - Кънев ( л. 69) .
По жалба на подсъдимата била
образувана и водена преписка 3063/19 на РП Пазарджик, приключила с
постановление на прокурор от РП Пазарджик ( л. 51) с отказ да се образува ДСП.
На 26,08,19г. ( понеделник)
тъжителката посетила кабинет на АСИП по съдебна медицина и й било издадено СМУ
№33 - л. 4 , в което са отразени като обективни находки травматичен оток на
лява теменна област на окосмената част на главата с размери 1/1,5 см. и 7 сантиметрова
драскотина , покрита с коричка, по вътрешната повърхност на дясната
предмишница.
На 23,10,19г. тъжителката
подала настоящата тъжба, с която иска подсъдимата да бъде призната за виновна в
извършване на две престъпления от частен характер против личността й - публична обида по
чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК чрез изречените думи „боклуци“, „лъжци“, „крадци" и лека
телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК,
причиняване на болка , без разстройство на здравето.
Няма спор по делото относно следните факти -
сестрите-страни по делото са в изключително влошени отношения поради спорове за
подялба на наследство; спор помежду им възникнал и на процесната дата, вечерта
в и пред наследствения имот в с. Юнаците, като в тази ситуация присъствали и участвали
в известна степен и в различни етапи на развитието й съпрузите им - свидетелите
С. и М., съседът св. Н. и кметът на
селото св. К..
Спорът по делото и е относно
същността и хронологията на взаимните действия на сестрите, в частност - между
техните съпрузи, между тях и останалите участници в инцидента.
За този процес, предвид
очертания с тъжбата предмет на доказване, от значения бяха само предприетите
действия от подсъдимата спрямо тъжителката, а тези на и спрямо другите лица имаха
значение само предвид кредитирането на определени доказателства.
Възприетата от Съда фактическа
обстановка бе установена в резултат на подробен и задълбочен доказателствен
анализ, при който се изолираха като съдържащи невярна информация обясненията на
подсъдимата и твърденията на съпруга й св. С., че в процесната ситуация те не
са били нападатели, а само жертви на вербална и физическа агресия от тъжителката и съпруга й . За този си извод
Съдът се основа на лансираните други доказателствени гласни и писмени средства
( показанията на М., Н., К. , СМУ), чието обсъждане следва във връзка с
установените от тях факти.
Началото си инцидентната
ситуация поставя в двора на имота , където тя се „разиграла“ между съпрузите С.
и не е била възприета от никой от свидетелите М., Н. и К.. Едва след като
сестрите излезли на улицата, където
инцидентът продължил своето развитие, в него се включили първо св. М., после- Н.
и накрая св. К.. Показанията на тези свидетели са достатъчно еднопосочни,
взаимно допълващи се и убедителни.
Обективно предпоставените съмнения относно евентуална заинтересованост на М.
като съпруг на тъжителката и тези на К. поради воденето от него друго дело от
частен характер във връзка със същия инцидент, са опровергани поради
установената връзка в твърденията на тези лица, непосредствените впечатления при техните разпити и данните от
СМУ в частта от снетата анамнеза. Във
връзка с последното следва уточнението, че то е издадено в първия възможен момент
след инцидента, който е възникнал късно вечерта на 23,08,19 г. - ден неделя, а удостоверението е
от първия работен ден понеделник -26,08,19- л. 4.
Именно в този документ
присъстват предоставените предварителни сведения на преглежданото лице - „ударена по главата и блъсната от сестра й
Б. С.“.Тези сведения са напълно съответни на информацията от свидетелите М., Н. и К.. При това първият -
съпруг на тъжителката не обслужва с показанията си обвинителната теза на
съпругата си, а споделя само това, което
е възприел лично - разкъсана блуза на тъжителката и изреченото от подсъдимата към тях „
боклуци“. Разказът на този свидетел не съдържа никакви твърдения за удари или
дори опити за такива от подсъдимата към тъжителката. Както правилно настоява в
разказа на св. К. се съдължат признания, че възприел при приближаването по
улицата към сестрите „Б. да дърпа сестра си и и да посяга да я удря“ . Няма
обаче процесуален механизъм тези свидетелски показания да бъдат противопоставени,
както иска защитата, на инкриминираните с тъжбата на К. против подсъдимата - л.
74, в която има твърдения ( виж на л. 75) за възприети удари по лицето и
главата и скубане. Тъжбата е обвинителен документ, заявените с който факти са
само твърдения, които подлежат на проверка, тоест те не са доказателства за
съдържимите факти. Затова дори и да се отчете известното различие в твърденията
на К. като свидетел и като частен тъжител, то не води до претендираното от
защитника опровергаване на дадените от него по настоящото дело показания. Още
повече, че за заявеното с тъжбата може да се носи ( евентуално при недоказване
) отговорност по чл. 286 от НК, а за
неверни показания - по чл. 290 НК.
Накрая - никакво значение за процеса, воден от К. против подсъдимата , нямат
инкриминираните в този процес факти, свързани с удари от подсъдимата на сестра
й, тъй като предмет на този друг процес е публична обида към К. ( изречена все
пак в рамките на процесната ситуация, която представяйки в цялост, тъжителят
представил и чрез действията на
подсъдимото лице спрямо сестра й) .
Все пак, вярно е, че по
настоящото дело К. не депозира твърдения като свидетел за възприети от него
удари от подсъдимата, които да са достигнали до тъжителката, а заявява само „
видях, че Б. дърпа сестра си и посяга да я удря“. Вярно е и това, че
показанията на Н. и М. също не съдържат твърдения за възприета от тях физическа
агресия от подсъдимата спрямо тъжителката, а само разкъсаната блуза на
последната. Тоест по делото липсва пряко гласно доказателствено средство, което
да установява нанесени удари, причинили процесните травми. Разкъсаната блуза на тъжителката обаче е
безспорно установен с обсъдените гласни доказателствени средства факт, който
представлява индиция за проявена спрямо тъжителката агресия. Несъмнено
установено е, че в началото на процесния инцидент в него са участвали само
съпрузите С. и тъжителката и той е бил възприет вече в неговото развитие от
останалите свидетели. Така, частният тъжител, поставен в ситуация,в която при
нападението над него не присъства нито едно странично лице, обективно не
разполага в доказателствения си ресурс с гласни доказателствени средства да
докаже това нападение. Точно такава е процесната ситуация. Затова и това и
предвид цялостното й представяне от лансираните доказателства и
удостоверителната функция на документа на л. 4, в който авторът му е
възпроизвел предоставените му сведения, както и предвид безспорно доказания
факт за разкъсана блуза на тъжителката, Съдът прие за доказани нанесени удари
от подсъдимата на тъжителката, които са разкъсали блузата й, причинили са обективните
находки, установените от съдебния лекар:
травматичен оток на лява теменна област на окосмената част на главата с
размери 1/1,5 см. и 7 -сантиметрова драскотина, покрита с коричка над нивото на
останалата кожа, по вътрешната повърхност на дясната предмишница.
Тези увреждания са
квалифицирани от съдебния лекар като лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 от НК и действително съставляват такива,
доколкото са причинили болка , но не и разстройство на здравето. Двете увреждания
съставляват едно засягане на организма ( едно престъпление) , квалифицирано по
чл. 130, ал.2 от НК ( виж и т. 18, ППВС
3/79г).
В субективен план подсъдимата
е съзнавала противоправния характер на деянието си. Като се има предвид
илюстрираното й от доказателствата по делото процесно поведение в цялата
ситуация, тя е предвиждала и целяла настъпването на конкретните по вид
увреждания.
Установи се по делото и
второто престъпление, за което тъжителката бе предала на съд подсъдимата, но не
и по отношение на всички обидни думи. Инкриминираните такива са „ боклук“,
„лъжкиня“ , „ крадла“ . Установените с показанията
на свидетелите, които непосредствено са ги възприели - Н., М. и К. (преценени
съвкупно) са „боклуци и крадци“. Предвид
илюстрираната от всеки от тези свидетели ситуация, в която са били изречени от
подсъдимата, те безспорно са имали да свои адресати тъжителката и съпруга й св.
М.. Несъмнено тези думи са обидни, тъй като с тях се засяга честта и
достойнството на адреса им, доколкото той се представя като човек без никаква
стойност, без значение ( боклук) и извършил кражба (в случая пряко свързана
с убеждението на подсъдимата, че сестра
си и й отнела полагащо й се от наследството ).
Не се установи от нито едно
доказателствено средство по делото подсъдимата да е изрекла обидната дума
„лъжкиня“ или същата в множествено число ( както обсъдените горе), поради което
по това обвинение предадената на съд бе оправдана.
Установено е, предвид
показанията на свидетелите К., М. и Н., че обидните думи, адресирани до
тъжителката и съпруга й М., са били изречени на улицата в присъствието на
обидените и възприелите ги свидетели. По този начин е напълно установен придадения
с обвинението квалифициращ обидата елемент - нейната публичност ( по чл. 148,
ал.1 т.1 от НК) , тъй като тя е изречена на място, което по своето предназначение
епублично и обективно предпоставящо наличие на много хора, а освен това и действително
е имало повече от три лица.
В субективно отношение
подсъдимата е съзнавала противоправния характер и на това си деяние. Съзнавала
е ,че изречените думи засягат честта и достойнството на адреса и ги изрича
публично - в присъствието на повече от три лица и на улицата.
Предвид горното, Съдът призна
подсъдимата и обвинението за престъпление по чл. 148, ал.1 т.1 от НКП вр. чл.
146, ал.1 от НК, но само досежно две от инкриминираните думи „крадци и боклуци“
, като я оправда по обвинението за извършеното такова престъпление с думата
„лъжкиня“.
При определяне на вида и
размера на полагащите се наказания се съобразиха част от основанията по чл.
78а, ал.2 от НК , но наличието на двете престъпления, извършени в условията на
реална съвкупност постави забраната за
приложение на този институт , въведена с ал.7 по отношение на множество
престъпления.
Така, при определяне на
наказанията се имаха предвид от една страна данните за силно влошени отношения
между сестрите, а наред с тях и чистото съдебно минало на подсъдимата и липсата
на данни за други противоправни и пртивообществени прояви ( извън процесната
ситуация) . На тази база се прие, че за постигане на целените промени в
съзнанието на подсъдимата и постигане на общопревантивния ефект наказанието:
-
за престъплението по чл.130 ал.2 от НК - следва да бъде
най-лекото от алтернативно предложените - глоба в размер на 150.00 лева, който
размер бе отмерен и предвид причинените две увреждания , едното от които е на
главата
-
за престъплението по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146
ал.1 от НК глоба се определи в минимален размер - 3 000 лева, който се прецени
като достатъчен за постигане на целите от реализиране на наказателната
отговорност и кумулативно предвиденото
наказание - обществено порицание.
Доколкото двете процесни деяния
са в съотношение на реална съвкупност, на основание чл.23 ал.1 от НК се
определи общо най-тежко наказание глоба в размер на 3 000 лева, към което на основание
чл.23 ал.2 от НК се присъедини наказанието обществено порицание.
Постанови
се последното да се изпълни чрез разлепване на присъдата на видно място в
сградата на Община Пазарджик за срок от един месец.
Предвид изхода на делото, подсъдимата Б.Б.-С. бе осъдена да заплати на
тъжителката сторените от последната съдебно-деловодни разноски в размер на
13.01 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: