Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 31.10.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на тридесет и първи октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 1948
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 13928/26.09.2019г.,
подадена от А.Л.Н. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане
от 21.08.2019г. на ЧСИ по изп.д. № 20168080400640 по
описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 и с район на действие, този на ВОС, с
което е постановен отказ да прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 391/.
Жалбата е
основана на оплаквания за незаконосъобразност и немотивираност на отказа на
ЧСИ, доколкото в периода от 28.04.2016г. до 28.04.2018г. спрямо длъжника не е
предприето, каквото и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, поради което с изтичане на двугодишния срок,
изпълнителното дело спрямо него е прекратено по силата на закона. По молба на взискателя, на 28.04.2016г. с разпореждане ЧСИ е наложил
запор на банкови сметки на длъжника във всички банки и запор на дружествени
дялове, собственост на длъжника в „Телемонд“ ООД. С
молба от 19.05.2019г., депозирана от адв. Г.С., с
постановление от 19.05.2016г. ЧСИ приел разноски в размер на 70 000 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение по изп.д.
Следователно, последното поискано изпълнително действие по изп.д.
е извършено през м. април 2016г., като до м. април 2018г. няма поискани и предприети
изпълнителни действия, които да прекъснат давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а извършените след този момент изпълнителни действия се явяват извършени
по прекратено по силата на закона дело. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното действие, а изпълнителното производство да се прогласи за
прекратено.
В срока по чл.
436, ал. 3 от ГПК взискателят Г.Г.К.
депозирал писмени възражения с довод за неоснователност на жалбата. Срокът на
давността в случая започнал да тече от 06.12.2016г., когато е стабилизиран акта
на ЧСИ, с който е наложен запор на дружествени дялове, собственост на длъжника
в „Телемонд“ ООД – последно валидно предприето
изпълнително действие. С молба от 20.04.2018г. взискателят
поискал налагане на запор на всички вземания на А.Н. от „Телемонд“
ООД, а на 12.08.2019г. е наложен запор на вземането на длъжника по изп.д. № 977/2019г. на ЧСИ Христо Георгиев. Отправил искане
в тази връзка за оставяне на жалбата без уважение.
В писмените си
мотиви ЧСИ е описал
извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност жалбата.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на
СИ да прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по въз основа на молба на Г.Г.К.
от 28.04.2016г. и издаден изпълнителен лист от 27.04.2016г. по гр.д. № 3344/2012г.
по описа на ВОС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в
полза на „Пикадили“ ЕАД, цедирал
вземането си на взискателя Г.К. с договор от
29.10.2015г. срещу А.Л.Н. за парично вземане.
Принудителното
изпълнение по искане на взискателя, обективирано в молбата по чл. 426 от ГПК е било насочено
върху вземанията на длъжника във всички банки и върху дружествения му дял в „Телемонд“ ООД, чрез наложени запори.
На
08.09.2016г. взискателят депозирал молба с искане за
овластяване по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК. По искането на същата дата ЧСИ се
е произнесъл с Постановление за овластяване на взискателя
за предявяване на иск за прекратяване на ТД /л. 181/.
С Решение от
06.02.2017г. по т.д. № 1277/2016г. по описа на ВОС, влязло в сила на
29.03.2018г. е прекратено дружеството „Телемонд“ на
основание чл. 517, ал. 3 от ГПК и открито производство по ликвидацията му.
На
20.04.2018г. Г.К. депозирал искане по изп.д. за
налагане на запор върху вземанията на длъжника от „Телемонд“
ЕООД, както и за налагане на възбрана върху сграда – трафопост с ид. 10135.2556.26.4 в гр. Варна. С разпореждане от същата
ЧСИ наложил исканите запор и възбрана. Възбраната е вписана в АВп на 23.04.2018г. /л. 287/. С Разпореждане от
26.11.2018г. ЧСИ постановил заличаване на наложената възбрана.
С молба от
05.02.2019г. взискателят отново отправил искане за
налагане на запор върху ликвидационния дял, собствен на длъжника – съдружник в
„Телемонд“ ООД, което искане с разпореждане ЧСИ
уважил /л. 365/.
На
12.08.2019г. по молба на взискателя, ЧСИ постановил
налагане на запор на постъпилите суми по изп.д. №
977/2019г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, по което длъжникът А.Н. е взискател.
На
16.08.2019г. длъжникът сезирал ЧСИ с искане за констатиране на предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С обжалваното разпореждане ЧСИ приел, че по
делото не са налице предпоставките на исканото прекратяване и отказал да
прекрати изп.д.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка.
Съгласно мотивите
към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК изпълнителният процес съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
В конкретния случай изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя на 28.04.2016г., когато по искане на същия с
разпореждане на ЧСИ от същата дата е наложен запор на банкови сметки на
длъжника, както и запор на дружествени дялове, собственост на длъжника в „Телемонд“ ООД – 50 дяла от капитала на дружеството, с обща
стойност на дяловете 2 500 лв. По искане на взискателя
от 08.09.2016г. е постановено Постановление за овластяване на Г.Г.К. да предяви иск пред ВОС за прекратяване на дружеството
„Телемонд“ ООД, ЕИК *********, в което притежава
дялове длъжника А.Н.. Несъмнено насочването на изпълнението чрез налагане на
запор на дял от търговско дружество представлява изпълнителен способ за
осребряване имуществото на длъжника. Всяко действие в рамките на този
изпълнителен способ прекъсва давността. Наличието на постановление за
овластяване на взискателя за предявяване на иск по
чл. 517, ал. 3 от ГПК е предпоставка за допустимостта на иска. Постановлението
на СИ, а в случая и наличието на влязло в сила решение по предявения иск,
представляват съществена част от реализирането на способа за изпълнение върху
дял от търговско дружество, елементи от специалния ред, предвиден в закона, за
реализирането му. Следователно, започналата да тече от момента на насочване на
изпълнението чрез наложения на 28.04.2016г. запор върху вземания и дружествени
дялове на длъжника давност, е била прекъсната с овластяването на взискателя при условията на чл. 517, ал. 3 от ГПК на
08.09.2016г. От прекъсването на давността на последната дата, съгласно чл.
117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност. Тя от своя страна е била
прекъсната на 20.04.2018г., когато по искане на взискателя,
ЧСИ наложил запор на вземанията на длъжника от „Телемонд“
ООД /наложен по признание на жалбоподателя на 06.08.2018г./ и възбрана
на имот с ид. 10135.2556.26.4 в гр. Варна. Ирелевантно по отношение на извода за прекъсване на
давността в тази връзка има последващото заличаване
на възбраната, а доводите за незаконосъобразност на повторно наложения запор са
недопустими за разглеждане в рамките на настоящото производство. От този момент
до последното предприето изпълнително действие на 12.08.2019г. чрез налагане на
запор върху вземанията на длъжника, като взискател по
изп.д. № 20198920400977 по описа на ЧСИ Христо
Георгиев, не е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следователно
постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство поради липса
предпоставките на прекратителното основание по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ е установил правилно неосъществяването в конкретния
случай на правно релевантните факти, обуславящи прекратяване поради настъпила перемпция. Такава по делото не е налице, поради което постановеният
от съдебния изпълнител отказ да постанови декларативен акт за прекратяване на
изпълнителното дело е законосъобразен.
По тези
съображения съдебният състав приема, че жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК жалба с вх. № 13928/26.09.2019г.,
подадена от А.Л.Н. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу
Разпореждане от 21.08.2019г. на ЧСИ по изп.д. №
20168080400640 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 и с район на
действие, този на ВОС, с което е постановен отказ да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 391/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1,
пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.