Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на пети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2833 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
длъжник за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл.
608 ТЗ и свръхзадълженост по чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Молителят твърди, че дружеството е създадено с цел
производство и продажба на селскостопанска продукция, но не е осъществявало
търговска дейност, от която да е реализирана печалба и спрямо него е стартирано
производство по ликвидация. По време на производството по ликвидация
единственият кредитор, който предявява вземания е „М.Б.“ АД. Със споразумение
от 14.09.2017 молителят е изплатил на
кредитора си сумата от 10 000 лева и се е задължил да заплати
25 591,87 лева с ДДС на 31.12.2017 г. Тъй като „А.В.“ ЕООД не е извършвало
търговска дейност, то не притежава лично имущество, нито движимо, нито недвижимо,
няма активи или банкови влогове, нито суми на разположение, а капиталът му е в
размер на 100 лева към настоящия момент. Твърди, че към 14.09.2017 г. „А.В.“
ЕООД в ликвидация се намира в състояние на свръхзадълженост
и неплатежоспособност. Посочва, че дружеството няма други задължения към НАП,
други държавни институции, физически или юридически лица. Предвид изложеното
ликвидаторът иска да се открие производство по несъстоятелност на дружеството „А.В.“
ЕООД. Прави искане да се спре производството по несъстоятелност предвид липсата
на средства за покриване разноските по несъстоятелността.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по
частно държавно вземане; 2/ Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/
Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени
в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността
му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/ Затрудненията на длъжника да
не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно –
аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „А.В.“
ЕООД /в ликвидация/. По делото са приети като доказателства годишен финансов
отчет на дружеството за 2016 г., счетоводен баланс към 31.12.2016 г.,
счетоводен баланс на „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/ към 03.10.2017 г. и годишен
финансов отчет към 03.10.2017 г. Видно е, че на 14.09.2017 г. между молителя и
„М.Б.“ АД е сключено споразумение, с което е прието, че „А.В.“ ЕООД /в
ликвидация/ има задължения към „М.Б.“ АД в общ размер на 35 591,87 лева,
които следва да бъдат заплатени, съгласно т. ІІ, чл. 3.3.
по следния начин: първа вноска до 14.09.2017 г. в размер на 10 000 лева с
ДДС и втора вноска до 31.12.2017 г. в размер на 25 591,87 лева с ДДС.
Задълженията произтичат от договор за наем, сключен между двете дружества, по
който „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/ има качеството наемател. Не се спори, че на
датата на падежа, а и към приключване на устните състезания по делото молителят
не е заплатил втората вноска и дължи на „М.Б.“ АД сумата 25 591,87 лева с
ДДС. С оглед изложеното съдът намира, че е налице изискуемо задължение на
длъжника, произтичащо от търговската дейност на „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/.
Молителят е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно организационната си форма като
търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на молителя трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си. От изисканите и приложени по делото
справки от централната база на АИС-КАТ към 22.11.2017 г. и от Агенция по
вписванията – Служба по вписванията, гр. София е видно, че на името на „А.В.“
ЕООД /в ликвидация/ няма данни за регистрирани пътни превозни средства, както и
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на недвижими имоти,
собственост на дружеството, за периода от 01.01.1998
г. до 22.11.2017 г. Видно е от писмо от НАП, ТД на НАП София, офис „Витоша“, че
на дружеството не са налагани обезпечителни мерки и не е започвало принудително
изпълнение от публичен изпълнител. От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна изготвена, се
установява, че по данни от партидата на дружеството в търговския регистър, „А.В.“
ЕООД /в ликвидация/ е учредено на 26.09.2016 г., не е осъществявало търговска
дейност, а на 04.08.2017 г. е взето решение от едноличния собственик на
капитала за прекратяване на дружеството. В счетоводния баланс към 31.12.2016 г.
не са посочени задължения, поради което не са изчислени стойности на
показателите за ликвидност в края на 2016 г. Към 31.12.2017 г. „А.В.“ ЕООД /в
ликвидация/ не притежава никакви активи, поради което всички коефициенти на
ликвидност са с нулеви стойности. От проверката извършена от вещото лице в
счетоводството на дружеството, която напълно кореспондира с постъпилата по
делото информация от отделните институции, безспорно се установява, че към 31.12.2017
г. „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/ не притежава никакви активи и не е в състояние да
изпълни текущите си парични задължения. Към същата дата размерът на собствения
капитал на молителя е отрицателна величина, тоест дружеството е декапитализирано и е изцяло зависимо от кредиторите си.
Общият размер на осчетоводените към 31.12.2017 г. задължения е 123 521,19
лева, като от тях към доставчици са 25 591,87 лева, който размер
съответства на заявения с молбата за откриване производство по несъстоятелност
задължение към единствения кредитор на дружеството „М.Б.“ АД. Установява се, че
в периода от учредяване на молителя до прекратяването му е по-малко от една
година, през който „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/ не е осъществявало търговска
дейност и не е реализирало приходи от продажби. Единствените разходи са по
договора за наем с „М.Б.“ АД, по който са издадени описаните в молбата на
длъжника фактури, от които към 31.12.2017 г. не е изплатена сума 25 591,87
лева. Паричните средства по разплащателна сметка на дружеството са в размер на
100 лева и представляват записания капитал при неговото учредяване. Към
08.06.2017 г. дружеството не е имало публични задължения и такива не са
отразени и в оборотната ведомост към 31.12.2017 г. Текущият финансов резултат
за 2017 г. на „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/ е загуба в размер на 123 000
лева. С притежаваното имущество от 100 лева дружеството е в обективна
невъзможност да обслужва изискуемите задължения по търговски сделки. Последното
плащане, извършено от „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/ за погасяване на краткосрочно
задължение, произтичащо от търговска сделка, е това на 14.09.2017 г. в размер
на 10 000 лева с ДДС към „М.Б.“ АД. След тази дата дружеството не е било в
състояние да покрива краткосрочните си задължения, поради липса на каквито и да
било активи. Не са налице данни за промяна на имущественото състояние на „А.В.“
ЕООД /в несъстоятелност/ през периода от 01.01.2018
г. до 31.01.2018 г., тъй като и към последната дата дружеството притежава
парични средства в размер на 100 лева и не притежава никакви други
бързоликвидни или дълготрайни активи.
С оглед на така събраните доказателства и приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че е налице обективна
невъзможност дружеството да покрие задълженията си, свързани с търговската му
дейност, което налага изводът, че „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/ е в състояние на
неплатежоспособност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде оборена
установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
Съобразно чл. 742 ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно
да покрие паричните му задължения. По смисъла на цитираната разпоредбата под
имущество следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на
дружеството, включително дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния
момент на свръхзадължеността.
В производството по чл. 625 ТЗ преценката за наличие
или липса на свръхзадълженост се прави чрез
съпоставяне на общия размер на съществуващите към началната дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които
може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със
стойността на имуществото на дружеството към този момент. С оглед данните по
делото, дружеството от регистрацията си не е извършвало търговска дейност, то е
декапитализирано и е изцяло зависимо от кредиторите
си, и към 31.12.2017 г. имуществото на дружеството не е било достатъчно за
покриване на всички негови задължения. Налице е недостиг на имущество, което
обосновава състоянието на свръхзадълженост на „А.В.“
ЕООД /в ликвидация/.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения – решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. При съобразяване изложеното, съдът
намира, че молителят не е в състояние да изпълни задълженията си, произтичащи
от търговска сделка към 31.12.2017 г., като това състояние е трайно и
необратимо. По отношение началната дата на свръхзадълженост
следва да се приеме също 31.12.2017 г., към която дата дружеството не е могло с
наличното си имущество да покрие всичките си задължения към своите кредитори и
собственият капитал на дружеството е декапитализиран.
Доколкото началната дата на неплатежоспособността и на свърхзадължеността
съвпадат, то следва да се открие производство по несъстоятелност на „А.В.“ ЕООД
/в ликвидация/ и на двете основания. В този смисъл и решение № 201 от
11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. по описа на ВКС, І Т.О.
Предвид всичко изложено налице са всички
предпоставки, които са визирани в закона и спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост.
По делото липсват доказателства, че ответникът разполага
с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Разноски не са
предплатени и в указания от съда срок с протоколно определение от 05.02.2018 г.,
вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 07.02.2018 г. С оглед на това и предвид
изрично заявеното от молителя искане, съдът намира, че следва да постанови
решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С оглед изхода на спора, молителят ще бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „А.В.“ ЕООД
/в ликвидация/, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността и на свръхзадължеността – 31.12.2017
г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „А.В.“
ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т.д. № 2833/2017
г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи
доказателства за предплащане на сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/,
необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 „А.В.“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: