Решение по дело №195/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 46
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20224500600195
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Русе, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Велизар Т. Бойчев

Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора Р. Вл. Гр.
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600195 по описа за 2022 година
Производството е по глава XXI от НПК.
С присъда №116/15.12.2021г., постановена по НОХД№670/2021г. по описа на Русенски
районен съд, подсъдимата В. Й. К. е призната за невинна, в това през периода 26.08.2019г. –
28.08.2019 год. в гр. Русе, пред надлежен орган на властта- Районен съд- Русе, в подадена от
нея тъжба, да е набедила ЕЛ. Й. СТ. в престъпление от частен характер по чл.130 ал.1 от НК
за това, че й причинила оток, зачервяване, забелване на епидермиса и одрасквания,
представляващи временно разстройство на здравето извън тези по чл.128 и чл.129 от НК,
като знаела, че С. е невинна и набедената била привлечена към наказателна отговорност -
престъпление по чл.286, ал.2 вр. ал.1 от НК.
По делото бил приет за съвместно разглеждане граждански иск от ЕЛ. Й. СТ. против
подсъдимата и С. била конституирана в процеса в качеството й на граждански ищец и
частен обвинител.
Против първоинстанционната присъда е постъпил протест от Районна прокуратура-
Русе с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна по първоначално повдигнатото й обвинение. Твърди се, че съдебният
акт е неправилен и незаконосъобразен, поради неправилна и неточна преценка на събраните
доказателства, а оттам и за неправилни изводи относно виновното поведение на
подсъдимата, както и доводи за липса на изложени съображения относно фактическия
състав на престъплението. В този смисъл се поддържа искането съдебният акт да се отмени,
като се постанови нова осъдителна присъда или делото да се върне за ново разглеждане от
1
друг състав на РРС.
Присъдата била обжалвана и от гражданския ищец и частен обвинител и повереника му
адв.Димова, които са изложили съображения за неправилност на атакувания акт, изразяващ
се в превратна оценка на доказателствата по делото и неправилно приложение на
материалния закон, като искат отмяната на присъдата и постановяване на осъдителна
такава.
Представителят на Окръжна прокуратура-Русе поддържа протеста, като в хода на
съдебните прения излага съображения за допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие в мотивите на съда и липсата на
такива по отношение на приетите за установени обстоятелства. В този смисъл алтернативно
се иска атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, като се поддържа и искането за отмяна на
присъдата и произнасянето на осъдителна такава.
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция защитникът на
подсъдимата изразява несъгласие с доводите на прокурора, като счита, че
първоинстанционната присъда е правилна и обоснована.
Подсъдимата се явява лично и се солидаризира с доводите на защитника си, като моли
атакувания съдебен акт да бъде потвърден.
Гражданският ищец и частен обвинител и повереника му поддържат жалбата си искат
отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната
цялост, като съобрази наведените в жалбата и протеста доводи и като провери изцяло
атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:
Жалбата и протеста са процесуално допустими, подадени са от лица, легитимирани за
такова процесуално действие.
Подс.К. и свид.С. били съседи в с.ч.в., обл.Русе и на 22.07.2019г. между тях възникнал
конфликт по повод на мястото на оградата между имотите им. Разменили си обиди, като се
намирали от двете страни на телена мрежа, служеща за обща ограда на дворните им места.
По време на разправията подсъдимата се е свързала с оператор на тел.112 и му е съобщила,
че „дъщерята на съседката”- свид.С. я е ударила с тесла. На място били призовани
служители на Второ РУП при ОД на МВР- Русе, в състава на които свид.П., пред които
подсъдимата не се оплакала от телесни увреждания.
Подсъдимата подала тъжба в Районен съд- Русе, изготвена по нейни сведения от
свид.П., с която обвинила свид.С., че на дадената вече дата й причинила лека телесна
повреда. По повод на тъжбата било образувано НЧХД № 1721/2019г. по описа на РРС и с
присъда №179/9.12.2019г., постановена по делото, съдът признал свид.С. за невинна по
предявеното й от К. обвинение.
По делото са налице основанията на чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т. 2 от НПК. При
разглеждане на делото в първоинстанционното съдебно производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на
страните. Налице е съществен недостатък на обжалвания съдебен акт- липса на мотиви.
2
Съдебният акт на първоинстанционния съд следва да бъде отменен и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав.
В мотивите към решението, първоинстанционният съд описал кои са установените по
делото факти, които изцяло съвпадат в възприетите такива от прокурора в обвинителния
акт, посочил, че фактите и обстоятелствата се подкрепят от обясненията, от показанията на
разпитаните в производството свидетели, от които по неясни причини е изключена свид.И.,
и от заключението на техническата експертиза, след което, без всякаква оценка на събраните
доказателства по делото, направил категоричен извод, че в субективните представи на
подсъдимата няма не само знание, но дори и съмнение относно обстоятелството, че свид. С.
е невинна за причиняването на констатираните от съдебен медик увреждания на
подсъдимата. Последното съдът основава на подаденото от подсъдимата съобщение на
тел.112, че свид.С. я ударила с тесла. По повод на това обстоятелство мотивите страдат от
пороци, явяващи се множество неизяснени, но приети за съществуващи обстоятелства. В
мотивите не съществува извод защо според съда подсъдимата е достигнала до това
убеждение- дали защото действително е била ударена с тесла, или някаква друга причина,
като заблуждение или грешка, е довела до формирането на такава представа в съзнанието й.
Няма съответно и отговор в мотивите, какъвто непременно следва да има, защо след като в
конфликта са участвали само подсъдимата и свид.С., тя би се объркала в личността на
причинилото й уврежданията лице и дали въобще има способност за правилна оценката на
фактите от действителността, което пък се изследва с експертиза, каквато по делото няма.
Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, присъдата, с която С. е призната
за невинна в нанасянето на телесна повреда на подсъдимата, не води до извод за
виновността на подсъдимата в настоящото производство. Именно поради мотивите по
НОХД№1712/2019г. на РРС няма как служат като доказателство по това дело и съответно да
бъдат използвани за изграждане на каквото и да било теза. Следвало е да бъдат анализирани
събраните в това производство доказателства, каквото не е сторено. Показанията на
свидетелите С., И. и П. са оставени без всякакъв коментар, а в тях се съдържат обилни
възприятия по главните факти на доказване, а именно наранила ли е физически С. К.,
съзнавала ли е това последната и съответно истинно ли е било твърдението и в тъжбата по
предходното дело. В показанията на последноупоменатите лица има ясни свидетелства за
тези факти, но първоинстанционният съд ги е игнорирал, без да посочи никакви причини за
това, като дори декларативно не е упоменал дава ли им дава вяра или не и ако те не се
ползват се неговия кредит, какви са причините за това. Всъщност в мотивите на съда няма
обсъждане на което и да е от доказателствата по делото, освен заключението на
техническата експертиза, което прави решаващия извод напълно необоснован, тъй като тези
доказателства са крайно противоречиви помежду си. Съдът се задоволил единствено на л.3
от мотивите към присъдата да „намери, че по отношение на съставомерните факти
обясненията не са изолирани от останалия доказателствен материал, а се подкрепят от
показанията на свид.П. и Т. и най-вече от заключението на експертизата”, без обаче да
обсъди какво установяват тези свидетели, ползващи се явно с вярата му и за изясняването на
кои факти допринасят. Още повече, че свид.П. не излага никакви възприятия по изброените
3
вече главни факти на доказване, а обясненията и показанията на свид.Т. са в диаметрално
противоречие с показанията на свидетелите С., И. и П., доказателствени средства останали
без обсъждане.
Поради изложените съображения, според настоящия въззивен състав, липсва анализ за
доказателствата, събрани в хода на производството, което е съществено нарушение,
ограничаващо правото на защита на страните. Липсата на мотиви е пречка за разглеждане на
делото по същество от въззивния съд, защото съгласно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 354, ал. 3, т. 2 от
НПК е абсолютно основание за отмяна на решението и връщане делото на първата
инстанция за ново разглеждане от друг състав. При липсата на мотиви въззивната инстанция
не може да провери доколко са основателни направените възражения. Това води и до
ограничаване процесуалните права, в случая нарушаване правото на защита срещу
постановения съдебен акт и съответно до съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК. Ето защо и във връзка с изложеното по-горе въззивният съд
счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на посочените нарушения. Тъй
като обжалваният съдебен акт се отменя на процесуално основание, съдът намира, че делото
не следва да бъде разгледано по същество и с оглед направените в протеста и жалбата
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, който въпрос следва да бъде
решен при новото разглеждане на делото от първата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда №116/15.12.2021г., постановена по НОХД№670/2021г. по описа
на Русенски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на îá¬æàë¬âàне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4