РЕШЕНИЕ
гр. Враца, 17.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, първи
граждански състав, в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Цветелина
Банинска като разгледа гр.д. №3270 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.
Производството е образувано по жалба от Д.А.И. в
качеството му на наследник на А.Ц.Ц.против Отказ на Общинска служба „Земеделие“
– гр. Враца, да постанови ново решение за обезщетяване, обективиран в Писмо,
рег. №286/04.07.2018г. на Началника на ОС „Земеделие“ гр. Враца и срещу Решнеие
№ 467/17.10.2005г. на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Враца.
Исканията в
жалбата към съда са на осн.чл.149, ал.5 от АПК да бъде прогласена нищожността
на посочените актове. Изложено е, че
отказът на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Враца е нищожен, тъй като е
постановен еднолично, а решенията и отказите следва да бъдат постановени от
колективен орган. В случая отказът бил подиписан само от началкина на ОС“З“ –
Враца. Счита, че същият също така противоречи на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че с молбата си, във връзка с която е постановен отказът, не е
искал постановяване на ново решение по чл.14, ал.1, т. 1 ЗСПЗЗ. Сочи, че е
налице влязло в сила съдебно решение на РС-Враца, с което е признато правото на
наследниците на А.Ц.Ц.да си възстановят земеделски земи в землището на с.
Веслец. Впоследствие било издадено Решение №432-В/13.09.2002г. по чл.25, ал.3
ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земя, включена в общинския поземлен фонд по чл.19
от ЗСПЗЗ, което не било връчвано на наследниците на Ангел Цонов. Твърди, че
тази норма – чл.25, ал.3 ППЗСПЗЗ противоречи на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ, като било
налице и друго противоречие – земите по чл.19 от ЗСПЗЗ били различни от земите
от общинския поземлен фонд. С Решение № 467/17.10.2005г. на наследниците на
А.Ц.било предоставено правото на собственост върху поземлен имот №000126,
находящ се в землището на с. Веслец, ЕКАТТЕ 10789, с площ от 4,751 дка с начин
на трайно ползване – лидава, категория на земята V, в местността „Маздрашки връх“ при граници и
съседи: имот № 000127, имот №00122, имот №102084, имот № 102059, имот №000141,
имот № 000140. Сочи, че посоченият имот не е бил трасиран, нито той е бил
въвеждан във владение с оглед разпоредбата на чл. 27а, ал.3 ППЗСПЗЗ. Твърди, че
към датата на постановяване на това решение вече е бил налице влязъл в сила
план на новообразуваните имоти за местност „Маздрашки връх“ в землището на с.
Веслец, общ. Враца, одобрен със заповед № 11/10.01.2005г. на Областния
управител на Област Враца, публикувана в ДВ брой 8 от 21.01.2005г. Сочи, че към момента на издаване и
публикуване на плана, за него не е бил налице правен интерес да го обжалва.
Твърди, че посочения имот № 000126 по плана за земеразделяне попада върху имоти
с номера 502.52, 502.53, 502.54, 502.55, 502.56, 502.59 по плана на
новообразуваните имоти. Твърди, че за това застъпване на имотите разбрал,
когато получил писмо изх. №9400-540-/3/ от 21.11.2017г. на Областния управител
на Област Враца, към което бил приложен Протокол № 14/19.08.2003г. за приемане
на изработен план на имотите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „Маздрашки
връх“, землище на с. Веслец. От съдържанието на този протокол се установявало,
че комипията била приела помощния план на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
местността „Маздрашки връх“ и е приела предложението на изпълнителя за
отстраняване на несъответствята в „контактната зона“, които били да се промени
начина на възстановяване на имоти с №126 и №127 по плана за земеразделяне и да
се приложат за тях разпоредбите на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Общинска служба „Земеделие“
не била предприела необходимите действия в тази връзка. С оглед изложеното
счита, че Решение № 467/17.10.2005г. противоречи на материалния закон, тъй като
по отношение на имота, предоставен на наследниците на Ангел Ценов, е било
проведено друго мепорпиятеие в обществен интерес и той е придобил статут на
имот по §4 с други граници и други номера, поради което не може да бъде предмет
на решение за обезщетяване. Сочи, че ПЗ на с. Веслец е обнародван през 1996г.,
а решението, с което е признато правото на възстановяване на земеделски земи на
наследодателя на ищеца е постаневено по-късно. Твърди, че тъй като новите
реални граници вече били установени, то следвало да бъдат обезщетени по чл.10б
ЗСПЗЗ, каквото решение на ОСЗ липсвало. Излага, че в обжалвания отказ неправило
се твърди, че бил изтекъл срокът по чл.19а, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като такова решение
изобщо не е постановявано. Установил посоченото застъпване на имотите през
ноември 2017г., като през 2018г. извършил справка в Служба по вписванията и
установил, че новообразуван имот №502.59, находящ се в землището на с. Веслец,
местност „Маздрашки връх“ с площ от 3739,80 кв.м. е собственост на И.Г.М.въз
основа на влязло в сила решение на Поземлена комисия, а имоти с №№502.53 и
502.54 са собственост на И.Г.Д.по силата на договор за покупко-продажба. Също
така неправилно било твърдението в издадения отказ, че по отношение на имота
имало разпоредителна сделка, а в действителност има вписан само констативен
нотариален акт, който му е непротивопоставим.
Представителят на ответника Общинска служба по
земеделие – гр. Враца не е представил становище.
Съдът, след преценка доводите на
ищците и представените по делото доказателствае, приема за установено следното:
С решение № 467/17.10.2005г. на
Общинска служба „ Земеделие и гори“ Враца, постановено по преписка вх.№
16068/04.09.2002г. и на основание влязло в сила Решение №94/04.06.2002г. на
РС-Враца и решнеие на ПК №$ 432 –В/13.09.2002г. по чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ за
обезщетяване със земя, включена в общинския поземлен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ и
влезлия в сила план за земеразделяне е предоставено на наследниците на А.Ц.Ц.правото
на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ – имот 12, ливада в местността
Маздрашки връх, имот 472, ливада в местността Джуновското и имот 018021, нива в
местността Джуновското.
Представен е НА №180, том I, рег. №1829,
дело №130/2000г. на нотариус Светла Григорова, под №027 при НК на РБ, с който
на И.Г.Д.е прехвърлено правото на собственост върху имот пл. № 53 и пл.№54 в
местност Маздрашка махала на с. Веслец, общ. Враца.
С НА №67, том I, рег. №2344, дело
№33/23.05.2017г. Д.А.И. е признат за собственик по давностно владение върху
недвижими имоти, включително имот №126 с площ от 4,751 дка, ливада, в
местността Маздрашки връх в землището на с. Веслец, общ. Враца.
Протокол №14/19.08.2003г., с
който Комисия назначена със заповед № 228/08.08.2003г. на областен управител на
Област Враца въз основа на направени констатации и предложения е приет
изработения помощен план на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в графичен и цифров
вид в М1:1000 за местности в землището на с. Веслец, община Враца, включително
за местност Маздрашки връх.
От Приемо-предавателен протокол
от 24.01.2005г., съставен между представители на Община Враца и Областна
администрация Враца , се установява, че
са предадени материалите по изработените планове по §4, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за съхранение и поддържане на основание чл.28б, ал.11 ППЗСПЗЗ.
По делото е изслушана експертиза,
от заключението на която се установява, че имотът е отбелязан в кадастралната
карта, но при съпоставяне на КВС и ПНИ е установена контактна зона по отоншение
на имот №126 и новообразувани имоти с с номера 502.52, 502.53, 502.54, 502.55,
502.56, 502.59.
Наведени са доводи за нищожност
на административни актове, което съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК
административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето.
Съдът намира жалбата за
основателна по отношение на искането да бъде признат нищожен Отказ на Общинска
служба „Земеделие“ – гр. Враца, да постанови ново решение за обезщетяване,
обективиран в Писмо, рег. №286/04.07.2018г. на Началника на ОС „Земеделие“ гр.
Враца.
Решенията на Поземлените комисии
са стабилни административни актове и последните не могат да отменят сами постановените вече свои решения, освен при
наличието на определени предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.2 от
ЗСПЗЗ и чл. 60а, ал.6, т.1 от ППЗСПЗЗ компетентна да се произнесе по това
искане е Общинска служба "Земеделие", която по силата на същите
законови разпоредби съставлява образуван от министъра на земеделието и храните
колективен орган, състоящ се от началник и назначени със заповед на министъра
определен от него брой членове. Формата, в която следва да бъдат облечени
актовете на общинска служба "Земеделие" са решения по чл. 33, ал.6 от ЗСПЗЗ, които следва да бъдат
подписани от началника на службата и от определените със заповед на директора
на областната дирекция "Земеделие" служители. В случая е подадена
молба от жалбоподателя за постановяване на ново решение за възстановяване на
земи по посочените от него доводи, като настоящият съдебен състав намира, че
отказът да бъде постановено такова следва да бъде постановен органът, чиято е
компетентността да постанови и исканото решение в случай, че молбата е
основателна. Отказът за възстановяване не носи предписаната от закона форма-
решение, което по силата на чл. 59 от АПК следва да бъде мотивирано и да съдържа
определен брой реквизити. Същият отказ не е постановен от единствено
компетентния за издаването му административен орган – общинската
служба"Земеделие" - Враца, а е постановен и подписан само от
началника на същата служба, чиято воля не може да подмени и замести волята на
колективния орган, какъвто е ОС"З"-Враца. Липсата на форма и законен състав на
административния орган съставляват особено съществен порок на административния
акт, обуславящ нищожността му. В тази връзка съдът не следва да се произнася по
същество, а следва да бъде обявена нищожността на акта и административната
преписка да бъде върната за ново произнасяне от компетентния орган.
По отношение на Решнеие № 467/17.10.2005г. на
Общинска служба „Земеделие“ – гр. Враца съдът намира жалбата за неоснователна.
Наведени са доводи, че актът е постановен в грубо нарушение на материалния
закон. Съдът след обсъждане на всички основания по чл. 146 АПК: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона, преценени в контекста на
заявеното в жалбата възражение за нищожност – с оглед тяхна особена
същественост (само каквато степен може да обоснове нищожност), намира че нито
едно от тях не е налице. Не са налице и установените в съдебната практика
особено тежки пороци на административния акт - липсата на компетентност, на
форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели
до липса на волеизявление, липса на законова опора на административния акт или
издаването му при превратно упражняване на власт.
Издадения административен акт е издаден от
компетентен орган и не са налице данни с него да е нарушен материалния закон.
Не се установи да е налице завършена процедура по предоставяне на имоти по §4
от ЗПР на ЗСЗПЗЗ, като в предоставената информация на жалбоподателя от Община
Враца и Областна администрация Враца е посочено, че лицето сочено от него като
собственик на това основание не е вписано в техните регистри, нито е отбелязано
върху възстановения му имот да има застрояване. Вещото лице е посочило, че в
кадастралната карта, която е приета по съответния ред и е в сила, е отбелязан
именно имотът, собственост на жалбоподателя, като той фигурира като собственик.
В случай че се установи, че са издадени
актове, с окито новообразуваните имоти, които вещото лице е констатирало, че
съвпадат с процесния, са предоставени на други лица в собственост, то би бил
налице материален спор за право на собственост, какъвто не е предявен в
настоящото производство.
При този изход
на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в
процеса, съобразно уважената част от жалбата - сумата от 305 лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО по жалба на Д.А.И. с ЕГН:**********
*** Отказ на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Враца, да постанови ново решение
за обезщетяване, обективиран в Писмо, рег. №286/04.07.2018г. на Началника на ОС
„Земеделие“ гр. Враца.
ОТХЪВРЛЯ
предявеният от Д.А.И. с ЕГН:********** за обявяване за нищожно Решнеие № 467/17.10.2005г. на Общинска служба
„Земеделие“ – гр. Враца.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Общинска служба по земеделие – гр. Враца, да
заплати на Д.А.И. с ЕГН:********** направените от нея разноски по делото в
размер на 305.00 /триста и пет/ лева.
След влизане в
сила на решението, препис от него да се изпрати на ОСЗ гр. Враца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване чрез ВрРС пред Административен съд Враца по
реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: