Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
гр.Русе,
07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 130 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе против решение №
260060/26.01.2021 г., постановено по АНД № 1775/2020 г. по описа на Районен съд
– Русе, с което е отменено
наказателно постановление № 20-1085-002429/15.07.2020 г. на началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление (НП), на
основание чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, на ответника по касация – Е.З.Г. ***, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Като
касационно основание се сочи неправилното приложение на материалния закон
от страна на
въззивната инстанция. Касаторът сочи, че неправилно районният съд е приел, че
разпоредбата на чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП се отнася само до промени във вече
въведената временна организация на движението. Подчертава, че такова
ограничение в закона липсва и под посочената санкционна норма се субсумират и
промените, извършени в постоянната организация на движението по пътищата. Иска
се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване
на наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба - Е.З.Г. е представил становище, в което счита същата
неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за
неоснователност на жалбата и счита обжалваното решение правилно, поради което иска
то да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление ответникът по касация е наказан за това, че на 20.05.2020 г.,
около 09:30 часа, в община Русе, на път първи клас № I-5, в района на км.6+085, като
технически директор на „Преспа инвест“ ЕООД гр.Свищов, изграждащ обект ЕСИ –
подземна мрежа за осъществяване на далекосъобщителни мрежи на територията на
гр.Русе и при наличие на съгласуван проект за въвеждане на временна организация
за движение със становище № 108500-6555/21.04.2020 г., не е поставил
сигнализация по същия, а на обекта се извършват СМР преди въвеждането му със
заповед.
За
да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че обективен
признак от състава на нарушението по чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП е наличието на
вече въведена временна организация на движението, а по делото се установявало,
че строително-монтажните работи от дружеството, на което наказаното лице е
технически ръководител, били извършени преди въвеждането на временната
организация на движението, поради което било невъзможно тя да е била променена,
защото все още не е съществувала.
Решението
е неправилно. Разпоредбата на чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП е некоректно цитирана,
а оттам – и неправилно приложена от въззивната инстанция. Същата предвижда
следното:“ Наказва се с глоба от 2000 до
7000 лв.: който променя въведената организация на движение без
съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията,
стопанисваща пътя“.
Граматическото тълкуване на нормата ясно показва, че тя не се отнася само до
промени във въведената временна организация на движението, както е приел
районният съд, а и до такива в постоянната организация на движението.
На
следващо място, неправилно въззивната инстанция е приела, че поведението на
ответника по касация поначало било укоримо, но то следвало да бъде
санкционирано по норми от други закони (без да се сочат кои са те), тъй като
нямало как да му се вмени, че самоволно бил въвел друга организация на
движението.
Разпоредбата на
чл.53, ал.1, т.5, б.“а“ и б.“б“ от ЗП предвижда, че се наказват с глоба от 1000
до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности: строителни и ремонтни работи по пътищата; прокарване
на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, въжени
и други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали.
Обстоятелството, че
с едно деяние, в условията на идеална съвкупност, деецът може да осъществи
както състава на нарушението по чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, така и на този по
чл.53, ал.1, т.5, б.“а“ и/или б.“б“ от ЗП (в случай, че няма разрешение от
администрацията, стопанисваща пътя, за извършване на СМР), обектът на защита на
които норми е различен (арг. от т.3.1 от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015
г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК), не изключва отговорността за всяко от
нарушенията, която следва да бъде реализирана поотделно съгласно чл.18 от ЗАНН.
При нарушението по чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП обект на закрила са обществените
отношения, свързани преди всичко с опазването на живота и здравето на участниците
в движението по пътищата (арг. от чл.1, ал.2 от ЗДвП), докато нарушението по чл.53,
ал.1, т.5, б.“а“ и/или б.“б“ от ЗП засяга обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането им (арг. от чл.1, ал.1 от ЗП).
Касационната
инстанция намира, че извършването на ненадлежно сигнализирани изкопни дейности
в обхвата на пътя, които се установяват и на приложените във въззивното
производство фотоснимки, съставлява промяна на организацията на движението по
смисъла на чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, тъй като принуждава водачите на ППС да
променят посоката на движението си, за да ги избегнат. Както беше отбелязано
по-горе, за съставомерността на деянието по този текст е без значение как е
въведена тази организация – като постоянна такава, по реда на Наредба № 1 от
17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, или като временна – по
реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността
на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците. Следва да се отбележи, че в чл.85, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба № 3 от
16.08.2010 г. изрично е регламентирано правомощието на упълномощените
представители на контролните органи да изискват от изпълнителя на СМР спазване
на предписанията съобразно дадените срокове и отново да извършват проверка,
както и да налагат санкции в случаите, предвидени в ЗП и ЗДвП.
Ответникът по
касация, в качеството си на технически директор на изпълнителя Преспа инвест“
ЕООД гр.Свищов, е бил длъжен при изпълнение на възложените от „А1 България“ ЕАД
СМР да следи за спазването на всички нормативни изисквания, гарантиращи
безопасността на движението. Като е нарушил тези свои задължения и е допуснал
извършването на несигнализирани СМР в обхвата на натоварен републикански път
ответникът по касация е осъществил състава на нарушението по чл.178, ал.1, т.8
от ЗДвП, за което с наказателното постановление му е наложено наказание в
минималния предвиден в закона размер.
Следва да се
отбележи, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано и като
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършването на подобни изкопни дейности
в обхвата на посочения път обективно създава предпоставки за ПТП и застрашава
живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Тук следва да се
съобразят и показанията на актосъставителя – св.С., който установява, че същия
ден, на около 10 метра преди мястото на извършване на СМР, е настъпило ПТП,
което би могло да бъде с много по-сериозни последици предвид изпълнения
необозначен по съответния ред изкоп. Освен това, видно от приетата справка за
нарушител/водач, Г. е многократно наказван за различни нарушения по ЗДвП - пет
пъти с наказателни постановления извън процесния случай и шест пъти с фишове,
включително електронни такива (серия К).
Като е достигнал до противоположни
правни изводи районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва
да бъде отменено и делото решено по същество като наказателното постановление
бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260060/26.01.2021
г., постановено по АНД № 1775/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено наказателно постановление № 20-1085-002429/15.07.2020 г. на началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1085-002429/15.07.2020 г. на началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Русе, с което, за нарушение по чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, на Е. Златанов Г., с ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: