Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.08.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГК, І
г.о., 5 състав, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря К.Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10956 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са от П.Д.Д. и Е.М.Д. против „З. “Б.и.“ АД искове с правно основание чл. 226,
ал.1 КЗ/отм./
Ищците
П.Д.Д. и Е.М.Д. твърдят, че на 17.07.2014 г., около 22:30 ч., настъпило ПТП
между л.а. „Ауди 80”, с рег. № ********и л.а. „Форд Торнео КонектЛ” с рег. № ********по
вина на водача на л.а. „Ауди 80”, с рег. № ********– И.Б.И., чиято отговорност
била застрахована от ответника по застраховка “Гражданска отговорност“. В резултат
на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на М.М.Д.– наследодател
на ищците, поради което претърпели
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Стойността на претърпените
неимуществени вреди всяка от ищците определя на 150 000 лв. Молят съда да осъди
ответника да им заплати сумата от 100 000лв. на всяка от тях - обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи част от общо дължими 150 000лв., ведно
със законната лихва от 17.07.2014 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва предявените искове, поради следните съображения: оспорва съществуването
на застраховка „Гражданска отговорност”, оспорва механизма на настъпване на
ПТП, прави възражение за съпричиняване – пострадалият пътувал без
обезопасителен колан и знаел, че водачът на автомобила бил употребил алкохол,
оспорва размера на исковете.
Третото
лице помагач на страната на ищците – Г.Ф., оспорва твърдението на ответника, че
за л.а. „Ауди 80”, с рег. № ********не е имало
договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на настъпване
на пътно-транспортното произшествие.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна
връзка, прие от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./:
Тежестта
на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 226, ал. 1 от КЗ е
върху ищците, което означава, че следва да ангажират доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и ответното дружество; 2/да докажат юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/ да докажат размера на
дължимото обезщетение.
Видно
от представената по делото справка от Информационния център на Гаранционния
фонд/л. 110/ за л.а. „Ауди 80”, с рег. №
********е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с номер на
застрахователна полица 02114000711642 със срок на валидност от 01.03.2014 г. до
01.03.2015 г., поради което съдът приема, че към датата на настъпване на ПТП – 17.07.2014г., отговорността на водача на л.а.
„Ауди 80”, с рег. № ********е била застрахована от ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
От
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.07.2014 г. /л. 8/ се
установява, че на 17.07.2014 г., около 22:30 часа, на път I -6, км 345+100, е
настъпило ПТП между л.а. "Ауди 80" с рег. № ********и л.а "Форд
Торнео КонектЛ" с рег. № ********. В протокола е отразено от длъжностното
лице, че водачът на л.а. "Ауди 80" с рег. № ********е управлявал
моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 1,79 промила.
От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, се установява следния механизъм на настъпване
на пътно-транспортното произшествие: В района на Т-образно нерегулирано кръстовище,
водачът на л.а „Ауди 80”, с рег. № ********е предприел маневра „навлизане в
кръстовището“ обратно на движението, като е пресякъл дясната лента за движение
посока “изток“, за да се включи в движението на лентата посока “запад“. В дясната
лента за движение се е движел "Форд
Торнео КонектЛ" с рег. № ********в посока „изток“. В дясната лента е
настъпил челен удар между двете превозни средства. След удара л.а„Ауди 80”, с
рег. № ********се е завъртял на 200 градуса и е отхвърлен назад на 7 метра. "Форд
Торнео КонектЛ" с рег. № ********се е отклонил леко наляво, продължил е движението
си и е излязъл извън пътното платно в ляво, на 15м. от местоудара. Скоростта на
"Форд Торнео КонектЛ" с рег. № ********преди удара е 131 км./час, а
по време на удара - 125 км./час. Скоростта на л.а „Ауди 80”, с рег. № ********по
време на удара е 61 км./час. Причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, според вещото лице, е поведението на водача на л.а „Ауди 80”, с
рег. № ********, който е навлязъл в
платното за насрещно движение и не е пропуснал движещият се по него "Форд
Торнео КонектЛ" с рег. № ********. Водачът на "Форд Торнео
КонектЛ" с рег. № ********е могъл да предотврати пътно-транспортното
произшествие, ако се е движил със скорост до 91 км/час и беше предприел
“спиране“. Вещото лице е посочило, че в района, преди бензиностанцията, е имало
поставен пътен знак „В-26“, който е сочел ограничение на скоростта до 70 км/час. Според вещото лице, процесният
автомобил „Ауди“, производство 1987г., е оборудван с предпазни колани за всички
места в автомобила.
При така събраните доказателства
съдът приема, че поведението на водача на л.а. "Ауди 80" с рег. № ********е
противоправно, тъй като е отнел предимството на л.а. "Форд Торнео
Конект" с рег. № ********, с което е
нарушил чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДвП, съгласно който водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Според чл.25, ал.2 от ЗДвП, при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Наред с
това от констативния протокол се установява, че водачът на л.а „Ауди 80”, с
рег. № ********е управлявал моторното превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,79 промила, над допустимата по чл. 165, ал. 2, т. 3 З.вП.
От
заключението на приетата по делото съдебномедицИ.ка експертиза, което съдът приема,
се установява, че по тялото на М.М.Д.е имало следните увреждания: контузия на
гръден кош със счупване на ребра от 1 до 8, охлузвания в лявата част до
подмишницата, точковидни охлузвания по цялата предна повърхност на гръдния кош,
повърхностни мекотъканни увреждания в областта на челото, контузия и рана на
десния горен клепач, разкъсно-контузни рани по гърба на носа, охлузвания на
горната устна, в дясната половина на брадата и по лявата буза, охлузвания по
горната повърхност на лявото и дясното рамо, по лявата китка, по страничната
повърхност на дясната мишница, по предната повърхност на дясното коляно и по
вътрешната на лявото, съчетани с кръвонасядания. При така констатираните
увреждания вещото лице е приело, че пострадалият е пътувал без поставен
обезопасителен колан. В експертизата е посочено, че поставен обезопасителен
колан би ограничил движението в момента на удара и би предотвратил тежката
гръдно-коремна травма. Причина за смъртта на М.М.Д., според вещото лице, е контузия на сърцето в областта на предната
стена на дясната камера, след което е последвал остър срив в хемодинамиката –
кардиогенен шок. Контузията на белите дробове и травмирането на коремните
органи – черен дроб и далак, също са допринесли за настъпването на смъртта.
В съдебно заседание от 19.04.2017
г. вещото лице заявява, че при изготвяне на експертизата, не се е запознал със
заключението на автотехническата експертиза. С оглед на деформациите по купето
на л.а „Ауди 80”, с рег. № ********, които са отвън на вътре, счита, че, дори и при
поставен обезопасителен колан, биха настъпили тежките травматични увреждания. В
конкретния случай, при наличие на гръдна травма и контузия със счупени от 1 до
8 ребро, според вещото лице, контузията би настъпила, дори при поставен
предпазен колан. Наред с това в съдебно заседание вещото лице заявява, че теоретично
е възможно, при поставен колан, да се намали степента на уврежданията и да се
избегне летален изход.
От
представеното по делото удостоверение за наследници /л. 19/ се установява, че ищцата
П.Д.Д. е съпруга на починалия М.М.Д., а Е.М.Д.
е негова дъщеря.
По искане на ищците е разпитан св.Д., който
заявява в своите показания, че познава семейството от четири години, тъй като
живее на семейни начала с ищцата Е.М.Д.. Отношенията в семейството били много
добри, помагали си един на друг, бракът на ищцата П.Д. и съпругът й бил от 20
години, всички живеели заедно. В деня на пътно-транспортното произшествие ищцата
Е.Д. и свидетелят очаквали да се прибере починалия, за да вечерят заедно. Когато
научили за трагедията, отишли на мястото на пътно-транспортното произшествие. Двете
ищци тежко преживели смъртта на М.М.Д.- постоянно плачели, променили се, все
още не били забравили трагедията. Независимо, че изминали години от
пътно-транспортното произшествие, когато станело дума за починалия – започвали
веднага да плачат. В деня на пътно-транспортното произшествие пострадалият и
шофьорът на автомобила, в който е пътувал, отишли да се почерпят в заведение в
гр. Николаево, след което се качили в колата. Разстоянието между Николаево и
дома на ищеца било около километър и половина
При
така събраните доказателства съдът приема, че е осъществен всеки едни от
фактите от състава на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, поради което предявеният иск е
доказан по основание.
При
определяне размера на дължимото обезщетение, което следва да бъде присъдено на
ищцата П.Д.Д., съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към
датата на пътно-транспортното произшествие – 42г., обстоятелството, че е загубила своя партньор в
живота – съпруга си, с който са живеели заедно от 20 години, съпрузите са били
привързани един към друг, помагали са си, семейството е живеело задружно.
Ищцата тежко е преживяла смъртта на съпруга си – непрестанно плачела, променила
се./св.Д./. При определяне на
обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че дори и интензивността на страданието на ищцата да намалее във времето, мъката от загубата на партньора й ще остане
до края на живота й, за нея загубата е невъзвратима. Като съобрази всички тези
обстоятелства, съдът определи размер на обезщетението за неимуществени вреди от
100 000лв.
При определяне размера на дължимото
обезщетение, което следва да бъде присъдено на Е.М.Д. съдът отчете следните
обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на смъртта на наследодателя –
18г., обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на
човека - тази на детето с неговия родител, ищцата и баща й са били привързани
един към друг, живеели са в едно домакИ.тво, семейството е било задружно,
помагали са си един на друг, ищцата тежко е преживяла смъртта на баща си – плачела,
променила се, дори и след време, при споменаване на неговото име, започвала да
плаче. При определяне на
обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че дори и с времето страданието на ищцата да намалее, мъката от внезапната загуба на баща й, ще я
съпътства до края на живота й. Като отчете всички тези обстоятелства, съдът
определи размер на обезщетението за неимуществени вреди от 100 000лв.
По възражението за
съпричиняване:
Ответникът
направи възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който пътувал без
поставен обезопасителен колан и се качил в л.а. „Ауди 80”, с рег. № ********,
макар да знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол.
Съдът
намира, че първото от възраженията за съпричиняване не бе доказано по делото.
Вещото лице от съдебно – медицИ.ката експертиза в съдебно заседание от 19.04.2017г. поддържа становището, че поради
деформациите на автомобила отвън навътре, дори и пострадалият да бе пътувал с
поставен обезопасителен колан, биха настъпили тежките травматични увреждания. Наред
с това в съдебно заседание заявява, че
теоретично, ако бе с поставен обезопасителен колан, е възможно уврежданията да
не са толкова тежки, че да доведат до летален изход.
При тези обяснения на вещото лице
в съдебно заседание по делото не бе доказано, че уврежданията не биха
настъпили, ако пострадалият бе пътувал с поставен обезопасителен колан. Експертът
обяснява промяната в становището си с обстоятелството, че при изготвяне на
медицИ.ката експертиза не е бил запознат с автотехническата експертиза, поради
което в съдебно заседание променя заключението си в частта, относно отговора на
въпроса дали при поставен обезопасителен колан биха настъпили тежките
травматични увреждания на пострадалия.
С оглед становището на вещото лице от
медицИ.ката експертиза, при изслушването му в съдебно заседание, възражението
за съпричиняване на вредите, поради непоставяне на обезопасителен колан от
пострадалия, не бе доказано.
Съдът намира за основателно второто
от възраженията за съпричинване на вредите, според което пострадалият е
допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е знаел , че водачът на МПС е
употребил алкохол.
От показанията на св. Д. се
установява, че пострадалият и водачът на л.а. „Ауди 80”, с рег. № ********, са
отишли до съседното село Николаево, за да се почерпят. М.М.Д.е знаел, че
водачът на автомобила е употребил алкохол, както и какво количество алкохол е
приел, тъй като са били заедно в заведението. От констативния протокол за ПТП
от 29.07.2014г. се установява, че водачът на автомобила е бил с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.79 промила. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС, е
налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този
факт му е бил известен. Водачът на л.а. "Ауди 80" с рег. № ********– И.Б.И.,
е употребил алкохол – концентацията в кръвта му е била над допустимия от закона
минимум. Пострадалият е знаел този факт, тъй като двамата са били заедно в
заведението в с.Николаево, поради което съдът приема, че е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. Сам е поел предвидим и реално очакван риск, като се е
качил в превозно средство, управлявано от шофьор, употребил алкохол над
допустимата норма. Дори и пострадалият неоправдано да е игнорирал този риск,
поведението му отново съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат от реализираното пътно-транспортно произшествие. Съдът приема процент на съпричиняване на
вредите – 50%.
Размерът на дължимото обезщетение за всяка от ищците, при процент на съпричиняване на
вредите от 50%, е 50 000лв./50% от 100 000лв./, до който размер исковете са основателни, а в станалата
част, до пълния предявен размер от 100 000лв., исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. И.Й. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2765лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът дължи на ищците
направените по делото разноски в размер на 37,50лв., съобразно уважената част
от иска.
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски
в размер на 16 937.50лв., съобразно отхвърлената част от исковете, като
всяка от ищците дължи по 8468.75лв.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на държавата по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 4000 лв., а на СГС разноски за автотехническа и
съдебномедицИ.ка експертизи в размер на 175лв., съобразно уважената част от
исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на П.Д.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, оф. 4 – за адв. И.Й., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
сумата от 50 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени
болки и страдания от смъртта на съпруга й М.М.Д., настъпила в следствие на пътно-транспортно
произшествие на 17.07.2014 г. на път I - 6, км 345+100, причинено по вина на
водача на л.а. "Ауди 80" с рег. № ********– И.Б.И., по време на
действието на застрахователен договор „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва от 17.07.2014 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 100 000 лв., представляващи част от 150 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на Е.М.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, оф. 4 – за адв. И.Й.,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 50 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от смъртта на
баща й М.М.Д., настъпила в следствие на ПТП на 17.07.2014 г. на път I-6, км
345+100, причинено по вина на водача на л.а. "Ауди 80" с рег. № ********–
И.Б.И., по време на действието на застрахователен договор „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 17.07.2014 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част
до пълния предявен размер от 100 000 лв., представляващи част от
150 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати на Е.М.Д. и П.Д.Д.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
37,50лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати на адв. И.Й. ***, основание чл. 38, ал. 2
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2765лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.Д.Д. да
заплати на З. „Б.И.” АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 8 468.75лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Е.М.Д. да заплати на З. „Б.И.” АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 8 468.75лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.и.”
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважената
част от исковете в размер на 4000 лв., а на СГС разноски за автотехническа и
съдебномедицинска експертизи в размер на 175лв., съобразно уважената част от
исковете.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищците – Г.Ф., със седалище и
адрес на управление:***.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ
: