Решение по дело №949/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на З. В. А., чрез пълномощниците – адв. С. и Б., срещу Заповед № ОХ-689/17.08.2023 г., издадена от министъра на отбраната, с която е отписан от обучение във Военна академия „Г.С.Раковски“ /ВА/ и е постановено да възстанови на Министерство на отбраната разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван във ВА „Г.С.Раковски“, поради виновно неизпълнение на задължението за успешно извършване на обучението.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Допълнителни съображения се излагат в депозирано писмено становище. Прави се искане за отмяна на оспорената Заповед, претендират се разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – министъра на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания от жалбоподателят адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № ОХ-457/15.06.2016г. министъра на отбраната освободил от заеманата длъжност, взел в свое разпореждане по щат № А-108, считано от 01.09.2016г. и зачислил в редовна форма на обучение по специализации от специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ във ВА за учебната 2016/2017г., по специализация „Комуникационни и информационни системи“ жалб. А. – началник на секция „Ремонт на средства за защита на информацията“ във военно формирование 46390-София.

Със Заповед № СИ-29-РД-03-192/08.2016г. началника на ВА обявил състава на учебните групи на слушателите от първи курс, учебните групи и потоците за учебната 2016-2017, назначаване на класни ръководители. Жалб. А. бил с определен фак.№ 251615з, специализация “Комуникационни и информационни системи“ учебна група 2516з.

Със Заповед №СИ29-РД02-599/26.09.2019г. началника на ВА насрочил поправителна изпитна сесия за жалб. А., като съгласно вписаното в изпитен протокол №01016/03.10.2018г. по учебна дисциплина „Оперативно изкуство“ му е поставена оценка Слаб 2, по учебна дисциплина „Оперативно изкуство“ – Слаб 2, видно от протокол № 01037/10.10.2018г., съответно Среден 3 с протокол №02232/07.10.2019г.; по учебна дисциплина „Тактика“ – Слаб 2 – протокол № 01030/05.10.2018г., учебна дисциплина „Тактика“ – Слаб 2 – протокол № 01035/10.10.2018г., Среден 3 – протокол № 02243/08.10.2019г.

На 16.10.2019г. бил съставен протокол за защита на дипломна работа на жалб. А., в който Държавната изпитна комисия вписала, че представената разработка като дипломна работа с автор жалб. А. според ДИК не е самостоятелен труд на дипломанта и в резултат на това няма да бъде оценявана.

С протокол от 04.11.2019г. комисия, назначена със заповед на началника на ВА в резултат на направените констатации счела, че разработката на жалб. А. не е самостоятелен труд и е проявил плагиатство по смисъла на т.3 от Процедура за предотвратяване и санкциониране на изпитни измами и плагиатство, приета от Академичния съвет на ВА на 30.04.2018г., въз основа на което предложила на основание т.5 от Процедура за условията и реда за отчисляване, прекъсване, отстраняване и възстановяване статута на обучаемите във ВА, поради уличаване в плагиатство жалбоподателя да бъде отстранен от Академията.

Със Заповед № ОХ-196/28.02.2020г. на министъра на отбраната жалб. А. бил отстранен от обучение за период от две години, считано от 28.11.2019г. до 27.11.2021г.

Със Заповед № СИ29-РД03-303/10.12.2021г. на началника на ВА били възстановени слушателските права на жалбоподателя за обучение във факултет „Командно-щабен“, специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“, специализация „Комуникационни и информационни системи“, фак. № 251615з и бил зачислен в учебна група 2521р, считано от 28.11.2021г.

В протокол за защита на дипломна работа от 03.10.2022г. на жалб.А. била поставена оценка за разработване и оформяне на дипломната работа – Добър 4, оценка за защита на дипломната работа – Слаб 2,00, крайна оценка – Слаб 2,00.

На 12.06.2023г. жалб. А. подал рапорт/заявление до началника на Военна академия „Г.С.Раковски“ – гр. София, с молба на основание чл.97 от Правилника за устройството и дейността на ВА „Г.С.Раковски“ /ПУДВА/ да бъде допуснат до допълнителна изпита сесия за защита на дипломна работа на 21.07.2023г.

На 19.07.2023г. било проведено извънредно заседание на Академичния съвет, за което бил съставен протокол № 8 и взето решение на основание чл.90а, ал.1, вр. чл.90, ал.2, т.4 от ПУДВА и чл.97 от Правилника за учебната дейност на ВА жалб. А. да бъде отписан като слушател от ВА.

Към 15.08.2023г. А. Л. бил преназначен на длъжността постоянен секретар на отбраната за срок от четири години, със Заповед№ РД-26-232/11.06.2021г. на министъра на отбраната и към датата на съставяне на докладна записка №22-10-171/15.08.2023г. не е отсъствал от работа.

Съгласно представената справка рег. № 22-10-171/08.11.2023г. към датата на издаване на оспорената Заповед министъра на отбраната не е отсъствал от работа, поради не/платен годишен отпуск, командировка, болнични и др.

На 25.07.2023г. началника на ВА изготвил докладна записка рег.№ 22-10-171, адресирана до министъра на отбраната, в която посочил, че съгласно чл. 88, ал.1, т.2 от ПУДВА „обучаемите са длъжни да спазват правилниците на академията и другите актове, регламентиращи нейната дейност.“. М. З. В. А. е приет за слушател през 2016 г. и
съгласно учебния план следвало да завърши през 2018 г. със защита на
дипломна работа след заверка на последния учебен семестър. Последният семестър на майор А. не бил заверен, поради
получени слаби оценки по две от учебните дисциплини, и по тази причина не е допуснат и съответно не се е явил на редовната сесия за защита на дипломна
работа, поради което за него не е изготвен протокол. Съгласно чл. 97 от Правилника за учебната дейност на Академията,
„дипломант, който не се яви на защита на дипломна работа в сроковете,
определени със заповед на началника на Академията за съответната учебна
година, има право да се яви на една допълнителна изпитна сесия без заплащане до края на календарната година и в срок до три години срещу заплащане на две допълнителни изпитни сесии за защита на дипломна работа. Ако не завърши и в този срок, обучаемият се отписва от Академията“. М. А. не се е явил на защита на дипломна работа до края на
календарната година, тъй като е имал два невзети изпита, а в срока за следващите три години се явява на две допълнителни сесии, като на първата допълнителна сесия е установено плагиатство, поради което комисията попълва протокол (приложение 1) с решение да не се оценява дипломната работа. За установяване наличието на плагиатство, нарочно назначена комисия извършва проверка и установява с протокол (приложение 2) наличие на плагиатство в значителна степен (над 95%). При явяването на втората допълнителна сесия, държавната изпитна комисия му е поставила оценка „слаб 2,00“ в изпитен протокол (приложение 3).

Съгласно чл. 97 от Правилника за учебната дейност на Военна академия „Г.С.Раковски” са изчерпани всички възможности майор А. да завърши Академията и следва същият да бъде отписан като слушател. Съгласно чл. 90а, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военна академия „Г. С. Раковски”, слушателите се отписват от Академията със заповед на министъра на отбраната, като в случаите по чл. 90, ал. 2, т. 1, 3 и 4 (системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на Академията), то се извършва по предложение на началника на Академията след решение на Академичния съвет. Академичният съвет, на свое заседание от 19.07.2023 г. с протокол № 8 (приложение 4 препис-извлечение) взела решение майор З. В. А. да бъде отписан като слушател от Военна академия „Г. С. Раковски“. Предвид изложеното и в изпълнение решенията на Академичния съвет, началника на ВА предложил министъра на отбраната да отпише жалб. А. като слушател от Военна академия „Г. С. Раковски“.

В докладна записка рег. № към 22-10-171/15.08.2023г., адресирана до министъра на отбраната, постоянния секретар на отбраната посочил, че в министерството на отбраната е получено писмо рег. № 22-10-171/25.07.2023г. от началника на ВА, относно взето решение от Академичния съвет, с предложение за отписване от обучение на жалб. А.. Отразил, че съгласно заповед №ОХ-457/15.06.2016г. жалб. А. е зачислен като слушател в задочна форма специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“, специализация „Комуникационни и информационни системи“ за учебната 2016/2017, като съгласно учебния план следва да завърши през 2018г. със защита на дипломна работа след заверка на последния семестър на обучение. На основание чл. 65, ал.3, т.1 от ППЗОВСРБ същият е сключил допълнително споразумение № 144/27.06.2016 г. към договор за военна служба. Съгласно споразумението, при виновно неизпълнение на задължението за успешно завършване на обучението е необходимо да се възстановят на Министерството на отбраната разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван, на основание чл. 145, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. От писмото на началника на ВА „Г. С. Раковски“ е видно, че последният семестър на майор А. не е бил заверен, т.к. получава слаби оценки по две учебни дисциплини и поради тази причина не е допуснат и съответно не се явява на редовната сесия за защита на дипломна работа. Съгласно чл. 97 от Правилника за учебната дейност на Академията, „ Дипломант, който не се яви на защита на дипломна работа/държавни изпити в сроковете, определени със заповед на началника на Академията за съответната учебна година, има право да се яви на една допълнителна изпитна сесия без заплащане до края на календарната година и в срок до три години срещу заплащане на две допълнителни изпитни сесии за защита на дипломна работа/държавни изпити. Ако не завърши и в този срок, обучаемият се отписва от Академията“. М. А. не се явява на защита на дипломна работа до края на календарната 2018 г., поради факта, че има два невзети изпита, а в следващите три години се явява на две допълнителни изпитни сесии. На първата допълнителна сесия през 2019 г. майор А. се явява за защита на дипломна работа на тема „Усъвършенстване на управлението на комуникационно-информационната система в бойни операции“, при която е установено плагиатство, поради което държавната изпитна комисия попълва протокол с решение да не се оценява дипломната работа. За установяване наличието на плагиатство, е назначена комисия от началника на ВА „Г. С. Раковски”, която извършва проверка и установява с протокол наличие на плагиатство в значителна степен (над 95%) повтаря напълно написаното в дипломната работа на капитан А. В. В., защитена през 2015 г. В резултат на което началникът на ВА „Г. С. Раковски” изпраща писмо до директора на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ с молба да бъде изготвена заповед на министъра на отбраната, с която майор А. да бъде отстранен от обучение за определен срок. След което същият на основание заповед на министъра на отбраната ОХ-196/28.02.2020 г. е отстранен от обучение за 2 години за времето 28.11.2019 г. до 27.11.2021 г. След възстановяване на правата му като слушател при явяването на майор А. на втората допълнителна сесия през 2022 г., същият разработва нова дипломна работа с тема „Организация и управление на комуникационно-информационната поддръжка на формированията за ЯХБЗ и Е в съвместна операция на НАТО“. При защитата на дипломната работа изпитната комисия му поставя крайна оценка „Слаб 2,00“, което е надлежно описано в изпитния протокол.

В разпоредбите на чл. 97 от Правилника за учебната дейност на ВА „Г. С. Раковски” са изчерпани всички възможности майор А. да завърши Академията и следва същият да бъде отписан от обучение като слушател.

Съгласно чл. 90а, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военна академия „Г. С. Раковски”, слушателите се отписват от Академията със заповед на министъра на отбраната, като в случаите по чл. 90, ал. 2, т. 1, 3 и 4, то се извършва по предложение на началника на Академията след решение на Академичния съвет. Предвид гореизложеното, Академичният съвет на ВА, на свое заседание от 19.07.2023 г. с Протокол № 8 е взел решение и чрез началника на Академията предлага майор З. В. А. да бъде отписан от обучение като слушател от специализация “Комуникационни и информационни системи“ на специалността „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво”. Решението на Академичния съвет на В А „Г. С. Раковски” е взето на основание горепосочените разпоредби на ПУДВА, поради „системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на Академията“.

Въз основа на изложеното в горепосочените докладни записки била издадена оспорената в настоящото производство Заповед.

Към 08.11.2023г. нямало изготвени протоколи за защита на дипломна работа на жалб. А., тъй като същият не отговаря на условията на чл.90, ал.2 от Правилника за учебната дейност на ВА.

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена от лице, адресат на оспорвания акт, за което е налице активна процесуална легитимация да го оспори, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 90а, ал. 1 от ПУДВА / в относимата редакция изм. и доп., ДВ бр. 35 от 27.04.2021 г., в сила от 27.04.2021 г. / слушателите се отписват от Академията със заповед на министъра на отбраната, като в случаите по чл. 90, ал. 2, т. 1, 3 и 4 то се извършва по предложение на началника на Академията след решение на Академичния съвет. В конкретния случай оспорената Заповед е издадена и подписана от министъра на отбраната, като видно от представената по делото справка към този момент същият не е отсъствал от работа поради каквито и да било причини, поради което оспорения ИАА е издаден от компетентен административен орган.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, съобразно чл. 90а, ал. 1 от ПУДВА. Доколкото нито ПУДВА, нито ЗОВСРБ съдържат разпоредби относно необходимото съдържание на този вид административен акт, приложение намира разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, която регламентира задължителното съдържание на всеки административен акт, издаден в писмена форма. Съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

В настоящия случай съдът намира, че оспорената заповед не съдържа фактическите основания за издаване на административния акт, т. е. не е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во от АПК. В заповедта са посочени правните норми, на които административният орган се е позовал - разпоредбите на чл. 26, т. 15, чл. 31, ал. 1 и чл. 145, ал. 3 от ЗОВСРБ и чл. 90, ал. 2, т. 4 и чл. 97 от ПУДВА. В останалата си част заповедта е изцяло разпоредителна, като се определят задълженията и начинът и срокът за изпълнението им. Първите две разпоредби от цитираните правни основания, регламентират правомощието на министъра на отбраната да осъществява общото ръководство на военното образование и на научната дейност и предлага създаването, преобразуването и закриването на военни академии, висши военни училища, факултети, филиали и институти към тях и на научни организации съгласувано с министъра на образованието и науката (чл. 26, т. 15 от ЗОВСРБ), както и да издава заповеди (чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ).

Нормата на чл. 145, ал. 3 от ЗОВСРБ предвижда, че при виновно неизпълнение на задължението за успешно завършване на обучението по ал. 1 военнослужещият възстановява на Министерството на отбраната разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван, а разпоредбите от ПУДВА са свързани с отписването на слушател от обучени във ВА.

Съгласно чл. 90, ал. 2, т. 4 от ПУДВА слушателите се отписват от Академията при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на Академията. В чл. 96, ал. 1 от ПУДВА са уредени три хипотези, при които се счита, че е налице системно нарушение на задълженията по учебния план и това са случаите на: 1. отсъствие на слушателите и студентите над 30 на сто от учебното време за един семестър; 2. незаверен семестър; 3. получени слаби оценки по две и повече дисциплини на поправителна сесия за текущ семестър или натрупани повече от две слаби оценки за учебната година или слаба оценка на ликвидационна сесия. Според чл. 90а, ал. 1 от ПУДВА отписването в хипотезата на чл. 90, ал. 2, т. 4 става със заповед на министъра на отбраната, като се извършва по предложение на началника на Академията след решение на Академичния съвет.

От всички цитирани разпоредби може да се направи извод, че административния орган, счита, че е налице системно нарушение на задълженията по учебния план от жалбоподателя, в качеството му на слушател в Академията, без да се определя в какво точно се състои това системно нарушение съобразно отделните хипотези по чл. 96, ал. 1 от ПУДВА. Другият извод, който може да бъде направен е, че жалбоподателят виновно не е изпълнил задължението за успешно завършване на обучението, поради което на основание чл. 145, ал. 3 от ЗОВСРБ следва да възстанови разходите за издръжка и обучение.

В оспорената Заповед не е посочена разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ПУДВА, не са налице и изложени фактически положения, които да обусловят нейното прилагане, поради което съдът е поставен в невъзможност да прецени дали установените факти по делото съответстват на дадената им правна квалификация, съответно правилно ли е приложен материалния закон. Данни за относими към тези изводи на административния орган фактически обстоятелства се съдържат в представената административна преписка, но липсва каквото и да е посочване на такива фактически обстоятелства в оспорената Заповед. Заповедта не съдържа никакви факти, които да могат да бъдат подведени под цитираните правни норми и да обосноват упражненото от министъра на отбраната правомощие за отписване от обучение на жалбоподателя и разпореждане за възстановяване на разходите за издръжка и обучение. В този смисъл в оспорената заповед липсват мотиви – фактически основания за издаването й.

Действително константната съдебна практика е приела като законосъобразна възможността мотивите на административния акт да се съдържат в други документи, приложени по преписката. Съгласно заложеното в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, не е необходимо издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение да съвпадат по време. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. Според същото ТР не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Такива са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт. Също така се приема за възможно мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане при обжалване по административен ред. И в двата случая допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал.

В разглеждания в настоящото производство случай, в административната преписка се съдържат документи, установяващи определени факти, относими към приложените от ответника в оспорената заповед правни основания, но доколкото в заповедта липсва позоваване на тези документи, съдът не може да приеме, че оспорената заповед се основава именно на тях. Съдът не може да установи кои точно от събраните по преписката доказателства са послужили като фактическо основание за издаване на оспорената Заповед. Докладната записка, приложена към издадената заповед препращат единствено към протоколите за защита на дипломна работа и протоколите от проведените заседания на Академичния съвет. За съда не е ясно кои точно факти следва да провери, тъй като административният орган не е посочил тези, мотивирали го да издаде административен акт със съдържанието на процесната Заповед.

Ако се приеме с оглед на позоваването на чл. 90а ал. 1 от ПУДВА, че отписването в хипотезата на чл. 90, ал. 2, т. 4 се осъществява със заповед на министъра на отбраната, по предложение на началника на Академията след решение на Академичния съвет и, че това касаят протоколите за защита на дипломна работа /Приложения 1 и 3/ и протоколите от проведените заседания на Академичния съвет /Приложения 2 и 4/, същите отново не съдържат фактически констатации, относими към разпоредбата на чл. 96 от ПУДВА. Също така не е налице каквато и да било мотивировка относно обстоятелствата, довели до формирания от административния орган извод, че е налице виновно неизпълнение на задължението за успешно завършване на обучението. Задължението на административният орган под формата на доказателствена тежест съобразно чл.170 АПК е свързано с изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл.35 от АПК, което следва да е инкорпорирано в съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК посредством изискването за неговата мотивираност. За да бъде мотивиран административният акт същият следва да е постановен след осъществена в пълнота административна проверка и на базата на всички относими доказателства, въз основа на които следва органа да представи правните изводи, приложими към съответната нормативна разпоредба, каквото съпоставяне в конкретната хипотеза не е сторено.

Въз основа изложеното, оспорената Заповед се явява немотивирана, което съставлява порок на формата на акта и съобразно чл. 146, т. 2 от АПК е основание за нейната отмяна.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното от жалбоподателя искане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК за присъждане на разноски се явява основателно, представляващи внесена държавна такса - 10 лева, като размера на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран до минималната граница, предвидена в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1000 лева, като се отчете, че по делото са проведени две съдебни заседания и същото не представлява фактическа и правна сложност, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на З. В. А., чрез пълномощниците – адв. С. и Б., Заповед № ОХ-689/17.08.2023 г., издадена от министъра на отбраната.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати на З. В. А., чрез пълномощниците – адв. С. и Б. сумата от 1010 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.