Решение по дело №169/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 170
Дата: 25 май 2022 г.
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20225200500169
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 170
гр.П. 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500169 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №260219 от 23.12.2021г. постановено
по гр.д.№47/2021г. по описа на същия съд по предявените от
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, ЕИК:*********, с адрес на управление:
гр.с., 1186, р-н „О.К.“, ул. „Ц.Б. III“ №136, представлявано от С.Д.Д.,
ПРОТИВ „В.К.-78“ ЕООД, ЕИК:*********, с адрес на управление грП. 4400,
ул.“П.В.“ №26, ет.5, ап.14, представлявано от управителя В. Д. КР. и В. Д. КР.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ул.“П.В.“ №26, ет.5, ап.14, негаторни
искове с правно основание чл. 109 ЗС, ДВАМАТА ОТВЕТНИЦИ СА
ОСЪДЕНИ да преустановят действията, с които пречат на ищцовото
дружество да упражнява правата си на ползване в пълен обем по отношение
на собствения му поземлен имот - Язовир с идентификатор 10450.24.14 по КК
и КР на гр.В., общ.В., одобрена със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г., с
адрес на имота, гр.В., местност „Малка Мътница“ с площ на поземления имот
от 233847 кв.м. с трайно предназначение-територия заета от води и водни
обекти, с номер по предходен план №024014, при съседни поземлени имоти:
1
10450.23.77; 10450.23.79; 10450.23.80; 10450.23.74; 10450.27.3; 10450.27.4;
10450.27.5; 10450.27.28; 10450.27.27; 10450.27.25; 10450.27.26; 10450.27.22;
10450. 27.21; 10450.30.4; 10450.24.15; 10450.30.5; 10450.30.7; 10450.30.8;
10450. 30.6; 10450.40.72; 10450.40.68; 10450.40.69; 10450.40.73; 10450.40.22;
10450.40.19; 10450.40.3; 10450.40.2; 10450.40.77; 10450.38.80; 10450.38. 109;
10450.38.77; 10450.38.91;10450.24.11;10450.24.13;10450.23.22 и 10450.
23.75, а именно да не прекъсва електрозахранването за електрическото
съоръжение към същия имот и да осигурят безпрепятствен достъп до същото,
за неговото обслужване, профилактика и поддръжка за непрекъснато
електроснабдяване на съоръженията към собствения на ищеца недвижимия
имот -яз.Малка Мътница с идентификатор 10450.24.14 по КК и КР на гр.В.,
общ.В., което електрическо съоръжение е поставено в трансформаторен пост,
с площ от 10 кв.м., находящ се в поземлен имот, с начин на трайно ползване
„др. сел.ст. тер.“, с площ от 0,123 дка, десета категория, находящ се в
землището на гр. В., с ЕКАТТЕ 10450, общ. В., обл.П. местност „БОСАК“,
парцел № 075, от масив № 040, съставляващ имот № 040075 по картата на
възстановената собственост на землището, при граници и съседи на имота:
имот № 040011- полски път, собственост на община В., имот № 04066 –
др.сел.ст.тер., собственост на наследници на Н.Д..
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна
жалба вх.№260097 от 19.01.2022г. подадена от ответниците „В.К.-78“ЕООД,
ЕИК-20043071463, представлявано от В. Д. КР. и от В. Д. КР., ЕГН-
********** чрез пълномощника им адв. Г.С., с доводи за порочност като
неправилно и необосновано. Приема се от жалбоподателите, че съдът
правилно е установил фактическата обстановка и безспорно установеното по
делото, че ответното дружество е собственик на електрическо съоръжение-
трансформаторен пост, както и на оборудването вътре в него. Твърди се, че
процесният трансформатор представлява енергиен обект съгласно закона за
електростопанството/отм/ и че съгласно чл.60 ал.2 т.1 от ЗЕ отм. за
съществуващите енергийни обекти се създават сервитутни зони, като
сервитутното право възниква по силата на закона. Посочва се и чл.61 ал.1 от
ответния ЗЕ, според който представителите на енергийните предприятия и
длъжностни лица, които осъществяват контрол по този закон, могат да влизат
и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с
експлоатацията на енергийните обекти или за контрол върху тях. От тази
гледна точка жалбоподателите поддържат, че процесният енергиен обект е
бил собственост на ищеца „Напоителни системи“ АД, като с постановление
за възлагане на недвижим имот от 26.07.2018г., в сила от 12.12.2018г. по дело
№1434/2016г. по описа на ЧСИ М.А., е станал собственост на ответното
дружество, настоящ жалбоподател. Твърди, че по силата на закона
сервитутното право върху енергийния обект е имало съответното
2
електроразпределително дружество. Твърди се още, че „Напоителни системи“
АД са били собственици на енергийния обект, а не титуляри на сервитутното
право, както погрешно е прието от първоинстанционния съд. Счита, че съдът
неправилно е приел, че „Напоителни системи“ АД следва да има достъп до
енергийния обект, за неговото обслужване, профилактика и поддръжка за
непрекъснато електроснабдяване на съоръженията към собствения на ищеца
недвижим имот-язовир Малка Мътница и че има присъединени към
електроразпределителната мрежа съоръжения, които се снабдяват с ток от
процесния трансформатор, което би обяснило необходимостта от сервитутно
право, което би следвало да възникне след придобиването на имота от
ответното дружество, а не по силата на закона така както приема исковия съд.
Коментира, че в исковата молба са посочени редица поземлени имоти, върху
които единствените притежавани от ответника обекти са стопанска сграда и
трафопост, които обекти имат партиди към електроразпределителното
дружество, като партидите са на името на ответното дружество, като тези
обстоятелства били потвърдени от решение на КЕВР №Ж 722 от 05.11.2020г.,
неоспорено от страните. Твърди се, че обстоятелството, че в посочените от
„Напоителни системи“ АД недвижими имоти няма присъединени към
електроразпределителната мрежа обекти било доказано от разпита на
свидетелите и експертизата. И че за противното ищецът нито твърди нито
сочи доказателства. Навежда се извод, че ако има обекти, които ползват ток
от трафопоста, то че те са присъединени незаконно, нямат партида и токът се
плаща от дружеството настоящ жалбоподател. Счита, че това по никакъв
начин не обуславя възникване или наличие на сервитутно право в полза на
ищца, още повече служители на ищеца да могат да нарушават правото на
собственост на ответника, като влизат в обекта и „обслужват“ съоръжението.
Заключава, че правилно съдът е приел, че ответника е собственик на енергиен
обект, на оборудването в обекта и титуляр на партидата на
електроразпределителното дружество, но че неправилни са изводите на
районния съд, че ищецът “Напоителни системи“ АД има сервитутно право по
закон, което следва имота и следва да има достъп до имота за обслужване на
енергийния обект и че ищецът няма обекти, които официално да се захранват
с ток от трансформатора и че единственият със сервитутно право по закон е
съответното електроразпределително дружество. Моли да се отмени
решението и се отхвърли предявения иск по 109 от ЗС с присъждане на
разноските.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Няма ангажирани доказателства от страните по спора по реда на чл.266
от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
„В.К.-78“ЕООД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.109 от Закона за
3
собствеността.
В исковата си молба с вх.№260306 от 21.01.2021г. против „ВАЛ
КОНСТРУКТИРС-78“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление грП. ул.“П.В.“ №26, ет.5, ап.14 и физическото лице В. Д. КР., с
ЕГН-********** със същия адрес, ищецът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“
ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.с., р-
н“О.К.“,ул.“Ц.Б. III“ №136 представлявано от С.Д.Д. се твърди, че ищцовото
дружество е собственик на недвижим имот представляващ поземлен имот,
язовир с идентификатор 10450.24.14 по КККР на гр.В., одобрени със заповед
№ РД-18-1214 от 06.06. 2018г., с адрес -гр.В., местност „Малка Мътница“, с
площ на ПИ от 233847 кв.м. с трайно предназначение-територия заета от води
и водни обекти, с номер от предходен план №024014, при съседи подробно
посочени в исковата молба и в диспозитива на съдебното решение.
Собствеността била констатирана с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства-н.а.№43, том
3,рег.№5709, н.д.№417 от 05.12.2018г. на нотариус №650-М.Р., с район на
действие -РС-В., акт №61,том VII, дело №1258/2018г. на Службата по
вписванията-гр.В.. Ищцовото дружество твърди, че ответното дружество е
собственик на сграда с идентификатор №10450.40.75.1 по КККР на гр.В., със
застроена площ от 10кв.м., с предназначение-сграда за енергопроизводство,
построена в ПИ с идентификатор №10450.40.75, придобита по публична
продан по ИД №1434/2016г. на ЧСИ М.А., с район на действие ОС-Пазарджик
с Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.07. 2018г., в сила от
12.12.2018г., въведен във владение на имота с постановление от 13.02.2019г.
Ищецът „Напоителни системи“ ЕАД твърди, че е собственик на електрически
съоръжения-ТРАНСФОРМАТОР ТМ 100/20/тип-маслен/ и ЕЛ.ТАБЛО -ниско
напрежение, служещо за преобразуване на ел. енергия-ниско напрежение,
находящи се в сграда с идентификатор №10450.40.75.1 по КККР на гр.В.,
собственост на ответното дружество. За това съоръжение ищецът твърди, че
има сервитут по силата на закона, на основание чл.60 от ЗЕЕЕ/отм/.Твърди
още, че двете електрически съоръжения са поставени при изграждането на
трафопоста към язовира от месец октомври 1974г. на приемателна комисия и
отразеното в протокола за въвод на 13.02.2019г., че ищецът не е изнесъл
електрическите съоръжения от трафопоста. Поддържа, че ответниците са
предприели неоснователни действия спрямо правата на ищеца, изразяващи се
4
в следните действия: На първо място се твърди прекъсване на
електрозахранването на ищеца след електрическото съоръжение-
Трансформатор МТ 100/20/тип-маслен/ и Ел.табло-ниско напрежение, двете
собственост на ищеца, находящи се в сграда с идентификатор
№10450.40.75.1 по КККР на гр.В., собственост на ответното дружество „В.К.-
78“ЕООД, в резултат на което е прекъснато електроснабдяването на
съоръженията в собствения на ищеца недвижим имот-язовир Малка Мътница,
с идентификатор 10450.24.14 по КККР на гр.В., местност “Малка Мътница“, с
площ на ПИ от 233847 кв.м., с трайно предназначение-територия, заета от
води и водни обекти, с което се възпрепятства нормалното обслужване на
язовирната стена, охранителните съоръжения, осветлението на язовирната
стена и обслужващите помпи на язовира, и че с тези действия ищецът е
поставен в невъзможност да използва имота по неговото предназначение и да
осъществява основните си задължения по контрол на водното ниво,
поддържането на язовирната стена в изправност и нейната охрана. На
следващо място се изтъква възпрепятстване от ответника на достъпа до
електрическото съоръжение-процесния Трансформатор ТМ и ел.табло,
собственост на ищеца и находящи се в същия трансформатор, собственост на
ответника, и упражняване на правото на сервитут върху тази сграда, което
съоръжение служи на целите за преобразуване и пренос на ел.енергия към
съоръжението на процесния язовир яз.Малка Мътница, с което се
възпрепятствало неговото обслужване и поддръжка за целите на
електроснабдяването на съоръженията към язовира. Твърди още ищецът, че
неоснователните действия на ответното дружество му пречат да упражнява
посочените права, и се изразяват в следното: На 03.09.2020г ответникът не е
допуснал служители на „Напоителни системи“ ЕАД-клон Тополница да
влязат в сградата, собственост на ответника при електрическото съоръжение
за изключване на ел.захранването, във връзка с извършвана профилактика и
ремонт на осветление на язовирната стена, наложило последният да се
извърши под напрежение от служители на ищеца, при висока степен на
опасност за здравето и живота им, като по този начин възпрепятствал
ползването на имота от ищеца в пълен обем и с оглед предназначението му за
което била изготвена докладна на същия ден. На 15.10.2020г. ответното
дружество не допуснало ищеца да влезе в сградата, собственост на ответника
при електрическото съоръжение за извършване на профилактика на
5
ел.съоръжението, с мотив, че сградата е частна собственост, за което била
изготвена втора докладна. Била издадена от Кмета на Община В. заповед
№1593 от 28.10.2020г. по чл.194 ал.1 от ЗУТ и разпоредено на управителя на
ответното дружество да осигури достъп до електрическото съоръжение в
сградата на трафопоста с посочения идентификатор за периода 10.00ч. до
17.00ч. на 29.10.2020г. за извършване на предвиденото техническо
обслужване за които бил съставен и констативен протокол. На последно
място ответникът физическо лице В. Д. КР. прекъснал на 04.12.2020г.
електрозахранването след ел.таблото на трансформатор ТМ 100/20/тип-
маслен/, собственост на ищеца находящо се в процесната сграда-
трансформатор на ответника, чрез които се извършва електрозахранването на
съоръженията към процесния язовир, като електрозахранването не било
възстановено и към подаването на настоящата искова молба-21.01.2021г.
Счита ищецът, че с посочените действия двамата ответници-дружеството и
физическото лице, създават пречки за ползването на собствения на ищеца
недвижим имот и осъществяване на сервитутното право на ищеца за
обслужване на електрическото съоръжение, по-големи от обикновените.
Повтарят се основанията за правото на собственост на ищеца по отношение
на язовира и на електрическото съоръжение-трансформатор и ел. табло,
находящо се в сграда на трансформатор и кабелна линия от 20 КВ. По
въпроса за основанието за възникване на сервитутното право върху сградата,
собственост на ответника като подчинен имот, в полза на ищеца като
собственик на главния имот-електрическо съоръжение -Трансформатор и
ел.табло НН, в същия трафопост, се твърди, че то произтича от чл.60 от
ЗЕЕЕ/отм/, според който сервитутното право в полза на собственика на
електрическото съоръжение възниква спрямо собственика на сградата по
силата на закона и че сервитутните права включват и правото да се държи
енергийния обект в чужд имот, да се ползва същия и да се преминава през
него за обслужване на обекта -чл.61 от ЗЕЕЕ/отм./. Допълва, че след отмяната
на този закон, сервитутното право запазва действието си съгласно параграф
26 ал.1 от ПЗР на действащия ЗЕ. Коментира се, че съгласно чл.60 от
ЗЕЕЕ/отм./ за енергийните обекти съществуващи към момента на влизане в
сила на този закон, сервитутното право възниква „по силата този закон 60 ал.2
т.1 от ЗЕЕЕ /отм/, като единствено необходимо условие за възникване на
сервитутното право, е тяхното съществуване към влизането на ЗЕЕЕ през
6
1999г. Тъй като към момента на влизане на закона в сила, ищецът
„Напоителни системи“ ЕАД бил единствен собственик и на сградата и на
електрическото съоръжение, то сервитутното право за ищеца като собственик
на енергийното съоръжение е възникнало след разделянето на собствеността
на енергийното съоръжение от собствеността на сградата през 2018г.,
придобита от ответното дружество и въведено във владение през 2019г.
Твърди се, че по протокол от 1974г. на приемателна комисия за подобекти
Електропровод 20 КВ на язовир „Малка Мътница“ и Трафопост към
яз.“Малка Мътница“ се установявало, че както електросъоръжението така и
сградата са изградени и въведени в експлоатация преди 1999г. Моли
ищцовото дружество да се осъдят ответниците да преустановят
неоснователните действия спрямо ищеца, пречещи му да упражнява правата
си на ползване в пълен обем по отношение на собствения му ПИ-язовир като
се осъдят ответниците да не прекъсват електрозахранването за съоръженията
към същия имот. Моли ищеца да се осъдят ответниците да преустановят
неоснователните си действия пречещи на ищеца да упражнява сервитутните
си права по отношение на процесното електрическо съоръжение-
Трансформатор ТМ 100/20 /тип -масло/ и ел. табло, ниско напрежение
намиращо се в сграда за енергопроизводство с идентификатор №1045040.75.1
с площ от 10кв.м. в ПИ с идентификатор №10450.40.75, по КККР на гр.В.,
като се осъдят ответниците да осигуряват безпрепятствен достъп до
електрическото съоръжение за неговото обслужване, профилактика и
поддръжка на непрекъснатото електроснабдяване на съоръженията към
собствения на ищеца недвижим имот-яз.Малка Мътница, с идентификатор
10450.24.14 по същите КККР на гр.В..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от двамата ответници. Исковете се квалифицират като недопустими, а по
същество неоснователни. Основните доводи на ответниците са свързани с
това, че ответното дружество в посочените от ищеца поземлени имоти
притежава единствено стопанска сграда и трафопост и че това са обектите,
които имат партида към електроразпределителното дружество, съгласно
решене на КЕВР №Ж-722 от 05.11.2020г. и че няма приложени от ищеца
доказателства за присъединени към електроразпределителната мрежа, обекти
негова собственост. Твърди се, че съгласно чл.13 от Наредба №6 за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
7
към преносната и разпределителните електрически мрежи, страни по
договора за присъединяване са разпределителното дружество и лицето
ползвател на услугата. Счита, че при проблем с електрозахранването, ищецът
трябва да представи договор за присъединяване, абонатен номер, да посочи
кои обекти не получават електрозахранване и претенциите да бъдат насочени
към съответното разпределително дружество. Твърди се още, че ответното
дружество не е страна по договора за присъединяване поради което за
ищцовото дружество липсва право на иск и липсата на активна процесуална
легитимация е абсолютна пречка за разглеждане на делото, поради което
същото следвало да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК. На
следващо място, по искането за осигуряване на достъп до процесния
трафопост, счита, че искът също е недопустим, а по същество неоснователен
защото нямало доказателства, в обекта да се намира имущество, собственост
на Напоителни системи ЕАД, и това имущество да е свързано с
електроснабдяване на съоръжения на ищеца. Изтъква се, че с предавателен
протокол от 12.03.2019г., подписан от петима представители на Напоителни
системи ЕАД, е предадена цялото имущество, собственост на Напоителни
системи, находящо се в процесния Трафопост. Поддържа се и липса на
доказателства към исковата молба за конкретизация на имуществото, до
което се изисква достъп, правото на собственост върху него и че дори да е
имало имущество в процесния трафопост, то е предадено, по изявление на
представители на ищеца. Навежда извода, че няма как ищецът в този случай
да иска да му бъде осигурено право на достъп в притежавания от ответното
дружество имот. И този иск се квалифицира от ответниците като недопустим,
а по същество неоснователен. Моли да се прекрати исковото производство
респективно да се отхвърлят по същество предявените искове.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че съгласно ПРОТОКОЛ
от 29.10.1974г. на приемателна комисия, с председател инж. Т.К.К., и
членове: техник С.А.Р.; техник- В.Л.Г.; техник Т.И.А.; Д.Б.Х., инж.И.Т.П.;
инж.М.С.П. и техник К. Г. Н., съставен за приемане и въвеждане в действие
/съгласно т.93.1, буква “а“ от Правилника за капитално строителство /ПКС/
на обектите на „Напоителни системи В., подобекти: а.Електропровод 20 КВ
за язовир „Малка Мътница“ и б.Трафопост към язовир „Малка Мътница“, с
8
инвеститор ДСО „Водно стопанство“ при Министерството на земеделието и
хранителната промишленост и с главен изпълнител СУ „Водстрой“ и
подизпълнител Монтажно управление Пловдив, групаП. комисията е
извършила основен преглед на документацията в обекта за периода 01.10.-
03.10.1974г., при което е констатирано, че строежът на Електропровода 20 КВ
и трафопоста към язовира са започнати да се строят през м.февруари 1972г.,
като с констативен акт №2, образец 15 от 10.07.1974г.- електропровода и
трафопоста към язовир „Малка Мътница“ са предадени от изпълнителя, а
инвеститора ги приема, като са отчетени неизвършени работи и допуснати
пропуски при СМР, които не пречат за експлоатацията на обектите. Отразено
е още в протокола, че на основание чл.93 ал.1, буква “а“ и чл.94.3. от ПКС,
комисията приема за въвеждане в действие подобектите-Електропровод
20киловата и трафопост за язовир „Малка Мътница“, които са предадени на
ЦНС-Пазарджик за редовна експлоатация. Вложените средства в строежа на
обектите с производствено предназначение, са от 12666лв по калкулационен
лист и са утвърдени от Държавния комитет за планиране.
От изслушаната по делото Съдебно-техническа експертиза
заключението по която изготвено от вещото лице Б.К. вх.№26340 от
01.09.2021г., /л.166 и следващите/ и което въззивният съд възприема изцяло
като обективно, обосновано и компетентно изготвено и неоспорено от
страните и от което се установява, че въпросните съоръженията намиращи с
в трафопост, в местността “Малка Мътница“, в сграда с идентификатор
100450.40.75.1 представляват електросъоръжения, чрез които се
осъществява понижаване на напрежението от 20 КV, които се подават от
подстанция-В. на напрежение 230/400В, с което се захранват консуматорите
на обекта язовир “Малка Мътница“; Процесните електросъоръжения
представляват Разпределителна уредба средно напрежение 20КВ-/РУ-
СН/-съдържаща комутационна и защитна апаратура, монтирана откъм страна
ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ на трансформатора-20КВ; Силов маслен
трансформатор ТМ-100/20/0.4КВ -стационарно електрическо устройство с
две или повече намотки, които преобразуват променливо напрежението от
20КВ в променливо напрежение 230В/400В; Разпределителна уредба ниско
напрежение 230В/400В-/РУ-НН/, състояща се от табло Н.Н., в което е
монтирана комутационната и защитна апаратура на изходящите линии от
трафопоста за захранване с ел.енергия на консуматорите в обекта Язовир
9
“Малка Мътница“; Заземителна уредба и мълниезащитна уредба -
монтирани при изграждането на трафопоста за защита на
електросъоръженията от пренапрежения; защитни средства при работа в
електрически уредби, използвани при работа в Трафопоста от обслужващия
персонал /диелектрична щанга; табуретка диелектрична, с 2бр. диелектрично
килимче; 2 чифта диелектрични ръкавици и 2чифта диелектрични боти.
Експертът е категоричен, че процесните монтирани в Трафопоста
електросъоръжения подлежат на поддържка в съответствие с Наредба №16-
116 от 08.02.2008г. за техническата експлоатация на електро обзавеждането,
където е записано, че техническата експлоатация представлява процес при
който се извършва обслужване, поддържане или възстановяване на
качествата на техническото енергообзавеждане на потребителите за
постигане на надеждна и без аварийна работа на електрическите уредби и
електрическите мрежи. Според наредбата за всяко електросъоръжение се
извършва първоначален преглед преди въвеждане в експлоатация и
периодичен преглед съгласно съответно определените нормативни срокове;
Предвидено е извършване и на извънреден преглед на действащи и
активни електросъоръжения, за повече от 12месеца след въвеждане в
експлоатация. Проверките и периодичните изпитания на
електросъоръженията ,както и на личните предпазни средства се провеждат в
рамките на веднъж през период от 6 до 36месеца /за ЛПС/.Отделно от това
предвидени са и изисквания към обслужващия персонал на
електросъоръженията монтирани в Трафопоста/20/04 КВ, според които
оперативното обслужване на електросъоръженията се осъществява от
електротехнически персонал на собственика на съоръжението-
съответното образование и стаж според длъжността, медицински
освидетелстване със задължителни и периодични медицински прегледи,
притежаване на квалификационна група за електробезопасност, като за
трафопостове с напрежение над 1000В-пета квалификационна група, като
работата в трафопост с напрежение над 1000В се извършва най-мало от две
лица, едното с 5-квалификационна група, другото с 4-при работа с
напрежение и с трета-при работа с изключено напрежение. Посочени са и
последиците от неизвършване на поддръжката, регламентирана в ЗЕ и в
Наредба 16-116 от 08.02.2008г., а именно- настъпва промяна в параметрите на
съоръженията, възникване на аварийна ситуация в трафопоста изразяваща се
10
в загряване на трансформаторното масло, което води до промяна на
диалектичните му свойство и нарушаване охлаждането на трансформатора,
изтичане на масло от разширителя и разлив по пода на трансформатора,
създаващо условия за пожар; От необслужването на комутационната
апаратура се стига до създаване на условия за възникване на късо
съединение, при което при задействане /сработване/ на защитата на
комутационната апаратура на РУ-СН, съоръженията ще се изключат от
енергийната система 20КV. Ако обаче защитата на комутационната система
не се задейства, съоръженията няма да се изключат от енергийната мрежа и
може да избухне пожар в трафопоста. Според експерта
електросъоръженията в подобект “Трафопост при язовир „Малка Мътница“
РУ СН-20 КВ; Силов маслен трансформатор ТМ-100/20-КВА, РУ -НН-
380/400В-Табло НН в обект Язовир „Малка Мътница“ и задължителните
ЛПС, са монтирани и доставени в транфопоста при изпълнението на Проект
от м.май 1971г. за обект „Напоителни системи“-В. и са въведени в
експлоатация от комисия с Протокол от октомври 1974г. за приемане и
въвеждане в действие на обектите –„Напоителни системи“ В., подобекти
електропровод 20КВ за язовир „Малка Мътница“ и Трафопост към същия
язовир. На последно място, експертът е посочил, че при проектирането и
изграждането енергийни обекти по ЗЕ задължително около тях се
предвиждат сервитути, като размерите, разположението и специалния режим
за упражняване на сервитутите за различните видове енергийни обекти са
индивидуални и предвидени в Наредба на министъра на икономиката,
енергетиката и туризма, министъра на земеделието и продоволствието и
министъра на регионалното развитие и благоустройство. Експертът е
проверил инвентаризационния опис на съоръженията около язовир „Малка
Мътница“ от 27.10.2020г. или след извършената публична продан на
трафопоста като сграда и възлагането на същия на ответното дружество по
цитираното изпълнително дело №1434/2016г. на ЧСИ М.А., според който
съоръженията около язовир „Малка Мътница“ са мост на река Мътница, път
към яз.“М. Мътница, ул.провод 20КV яз.М.Мътница“, язовир „Малка
Мътница“,кран шибърен Ф400/5 атм., тръба Ф 400/6мм/132м. Електрическата
част от инвентаризационния опис включва два компонента- А/ Уредба 20
КВ, трансформатор ТМ100/20, ножови разединители; тръбни предпазители;
подпорни изолатори; катодни отводнители; мрежа оградна; проходни
11
изолатори, табуретка диелектрична и щанга диалектрична; и Б/ УРЕДБА
Н.Н. включваща разпределително ел. табло НН към трафопоста, районно
осветление; 7 стълба с живачни лампи 125 W; Прожектор 400W; часовник. За
движението на ДМА на Напоителни системи ЕАД клон Тополница, за
периода от 01.01.2019г.-31.12.2019г. като разход е записано продадени -
Трафопост -язовир М. Мътница на 21.07.2019г. и кантон на язовир М.
Мътница продаден на същата дата. Посочено е, че проектът от м.май 1971г. за
обект Напоителни системи В., същият е изработен м.декември 1971г. и е
съгласуван с „Електроснабдяване“ клон Пловдив от 11.01.1072г. като
включва-подобект „Трафопост“ при язовир М. Мътница, част строителна-
изграждане на типова сграда на понижаващ/ТП/ от 20 КV на 0.4 К V, в която
се монтират електросъоръженията за тази цел, а част Електрическа
включва електромонтажни работи, съоръжения и материали в подобект
Трафопост 20 КV на 0.4 К V, язовир М. Мътница плюс електрооборудването,
изброено по горе. Минималните размери на сервитутни зони са приложени в
табличен вид към заключението според която при комплексен
трансформаторен пост /ТП/ -към стени с врати за трафокилии -размерите са
4,5метра, а при ТП възлова станция, към стени с врати за уредба СН/средно
напрежение/ и НН/ниско напрежение/-2.5м., а към стени без обслужващи
врати-1.5м.
Установява се, че на 13.02.2019г. по изп.д.№20168840401434 по описа
на ЧСИ М.А. е извършен въвод във владение в полза на купувача по
публичната продан “В.К.-78“, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление грП. ул.“П.В. „№26, ет.5 ап.14 с управител В. Д. КР. на
Стопанска сграда на застроена площ от 104кв.м.,находяща се в ПИ , с начин
на трайно ползване -друг селско-стопански терен, с площ от 0.368 дка,
находяща се в м.“Босак“, землището гр.В., парцел №076, съставляващ имот
№040076 по картата на възстановената собственост на землището, при
съответните граници посочени в постановлението; както и на
ТРАНСФОРМАТОРЕН ПОСТ с площ от 10кв.м., представляващ друг
селскостопански терен, с площ от 0.123дка, находящ се в същия поземлен
имот и местност, парцел 75 от масив 040, представляващ имот №040075 по
КВС на същото землище, при съседи : имот №040011-полски път,
собственост на община В., имот №040066- друг селскостопански терен,
собственост на н-ци на Н. П. Даскалов. Посочено е в протокола за опис, че
12
публичната продан е проведена за периода 17.06.2018г. до 17.07.2018г.,
купувачът е обявен на 18.07.2018г. и е издадено постановление за възлагане
на недвижим имот от 26.07.2018г., влязло в сила на 12.12.2018г. и потвърдено
от Окръжен съд Пазарджик при обжалването му, с решение №460 от
12.12.2018г. по в.гр.д.№790/2018г. При извършване на въвода във владение
ЧСИ е констатирал и отразил в протокола, по отношение на процесния
ТРАНСФОРМАТОРЕН ПОСТ, че вътре в обекта се намират електрически
съоръжения, които не са изнесени към този момент от длъжника „Напоителни
системи“ ЕАД. В протокола за въвод е отразено, че предния ден от другия
обект предмет на въвода-стопанската сграда са изнесени всички движими
вещи, докато е установено че процесните електрически съоръжения се
намират вътре в трафопоста, за които е поискан от длъжника допълнителен
срок за организиране и демонтирането на процесните електрически
съоръжения или за тяхното евентуално закупуване. В протокола за въвод
няма заявено изрично от купувача „В.К.-78“ЕООД, че тези електрически
съоръжения са негова собственост като придобити по проведената
публичната продан и като част от трансформаторния пост, тоест няма
въведено към този момент от страна на КУПУВАЧА -ЕООД „оспорване на
правото на собственост на „Напоителни системи“ ЕАД върху процесните две
електрически съоръжения-Трансформатор ТМ 100/20, тип маслен и
електрическо табло, ниско напрежение, намиращи се в сградата-
ТРАНСФОРМАТОРЕН ПОСТ, закупена от настоящото ответно дружество по
публична продан. Видно от изпълнителното дело предмет на опис, оценка и
публична продан е бил само трансформаторния пост като сграда без изрично
описани електросъоръженията в него.
Според приложените към одобрен типов трафопост-част за яз. Малка
Мътница /л.83 и следващите/ сметки и схеми, изграждането на
електропровод 20 КВ 3хАС 50 кв.м.м. за язовир М. Мътница“ -ориентиране
на стълбовете и обект НС-В., е видно, че процесният електропровод служи
за захранване на площадката на язовир “Малка Мътница“, което включва и
мрежа ниско напрежение, изготвени от ИППХМО -Водпроект-лист106 и
л.105,с обозначение на началната и на крайната точки. Посочена е и точката в
която се прекъсва електроподаването. Според обяснителна записка към
работния проект за ел.част на трафопост при язовир Малка Мътница,
строителството на трафопоста се извършва с цел първоначално захранване с
13
електричество на консуматорите по време на строителството, а след това и на
постоянните консуматори в района на самия язовир, тоест с това се обяснява
необходимостта от изграждането на такова съоръжение, а именно да
предоставя електричество на постоянни консуматори в района на язовир
„Малка Мътница. В част Електрическа от Фаза Работна на подобекта
Електропровод 20КВ за язовир от м.юли 1971г./л.122/ е посочено, че
поставената задача е за изработване на работен проект за делопроводно
отклонение за захранване на площадката на яз.“ Малка Мътница“ от НС-
В./л.124/. В обяснителната записка към същата част е записано, че
построяването на трафопоста третира въпроса с електрозахранването на
язовира /л.127/. В писмо до Министерство на енергетика и горите от 1971г. е
записано, че за експлоатацията на язовир „Малка Мътница“, ще бъдат
изградени последователно два трансформатора, като по време на
експлоатацията на язовира първоначалния трансформатор следва да се
подмени с по-малък такъв от 50КВ /л.126/. Според обяснителната записка към
проекта /л.127/ изграждането на трансформатора е с цел електрозахранване
на язовир „Малка Мътница“, а не за някакви други обекти. Записано е, че
това ще стане чрез електроводно отклонение 20 КВ от п.с.1 прикачена на
електропровод 20КВ на „Колофонен завод“/виж скиците./ с дължина на
проводника от 2480м, като мрежата ниско напрежение е монтирана на
стоманобетонни и стомано-решетъчни стълбове общо 29броя. Отчетена е
ниската мощност на консуматора, отстоящ на 5-6км. от източника на
енергия.
В съдебно заседание експертът поддържа заключението си и допълва,
че всички електросъоръжения имат важна част за стопанския живот и са
регламентирани от ЗЕ и правилниците и наредбите към него. Уточнява, че
когато е строен язовира, е строено и отклонението на далекопровод и че този
трансформатор понижава напрежението на 230/240 Волта за ползването му от
вилите, разположени около язовира. Посочва, че графикът за плановите
ремонти се изготвят във всяко предприятие. По отношение на
електросъоръженията намаляващи напрежението, следва да влизат работници
с определена квалификационна група-четвърта или пета, при изключено
напрежение може да е и от трета група, като наблюдаващия е от пета група.
Посочва, че според ЗЕ около такива съоръжения трябва да има сервитутна
зона, в която не трябва да има нищо друго, посочва ,че трансформатора с
14
далекопровода са приети през 1974г. Допълва, че на място няма ограда който
да е поставена около трафопоста. Трафопостът бил отключен от ответниците
за огледа на експерта. Посочва, че ЕВН имат общи условия за
присъединяване и за прехвърляне на ИТН. Заявява, че когато се продаде имот
той си отива с ИТН. За имота счита, че е следвало да има две ИТН.
Категорично е, че този трансформатор е направен да нуждите на този язовир
и сградата, че в момента има осветление на стената на язовира, и по новите
изисквания има видеонаблюдение. Счита че може да се сложи дистанционно
управление и да се пуска. Категорично е ,че има потребител на
електроенергия и това е стената на язовира, както и потребител който е
сградата на К.-Едното е сградата-трансформатор и още една сграда закупена
от К. /кантона/.Според експерта има двама потребители, К. е бил наемател,
като всеки потребител има ИТН. Знае ,че ищецът е имал ИТН в техни
фактури. Коментира и решението на КЕВР разпоредило ИТН на обекта да се
предостави на К., защото е собственик на сградата, но че в същото време там
има още един потребител, за което следва да се подаде заявление за ИТН.
Посочва, че към момента е прекъснато електрозахранването за ищцовото
дружество. Допълва, че трафопостното съоръжение функционира в момента,
като ищецът може да изнесе електросъоръженията, защото са си негови.
Уточнява, че електроразпределителните съоръжения в трафопоста са
монтирани там от 1974г., разпределителната уредба съществува и се следи за
нейното състояние като се слага масло, проверява се и може да се ползва.
По делото е разпитан като свидетел Р.М.С., инженер енергетик в
ищцовото дружество от 2006г. който установява, че процесният трафопост е
на язовира и е един от обектите на язовирното стопанство. Знае, че сградата
на трафопоста заедно със сградата на кантона е продадена .Знае, че
язовирната стена и СОТА нямат електрозахранване защото ищцовото
дружество няма достъп до трафопоста, че партидата вече не е на ищеца и той
няма достъп дори до ел.таблото за мерене. Установява, че таблото за мерене
е собственост на ЕРП, и че ищецът няма достъп тъй като партидата не е
негова. Обяснява, че това създава трудности и че в момента ищцовото
дружество си осигурява електрозахранване чрез доставени големи
акумулатори, които периодично се зареждат за да се поддържа СОТА за
охраната на язовирната стена. Твърди, че в момента няма осветление на
язовира и че през поливния сезон водата се пуска от 03.00ч. сутрин при
15
заявка за водоползване и служителите които отговарят за язовира се
затрудняват. Трудности изпитвал ищеца при извършване на различни
измервания за което било необходимо осветление и че в момента на практика
няма такова. Посочва, че поради липсата на осветление има опасност за
живота и здравето на хората поради по-трудно извършваната проверка на
нивото на язовира. Обяснява, че трансформатора е необходим на
„Напоителни системи“ ЕАД за ток и за електроенергия за язовира, че същият
е бил част от инфраструктурата на язовира като най-важната според
свидетеля част от последната. Знае, че в сградата на трафопоста има една
трансформаторна машина, разединител и табло ниско напрежение и че
продавайки трафопоста /свидетелят не знае дали е продадена сградата със или
без електрическите съоръжения в него/ е имало период от време през който
партидата е била на Напоителни системи и през този период е бил съставен
график за профилактиката на всички трафопостове, профилактика на
съоръженията вътре-трансформаторната машина, проверка нивото на
маслото, охлаждането, изолацията, почистване на съоръженията от паяжина,
която профилактика се прави веднъж в годината. Допълва, че ответниците са
създали в един момент пречки да се влезе в обекта, не е имало осигурен
достъп до сградата и съоръженията, но въпреки това е била направена
профилактика. Обяснението на ответниците било, че това е частна
собственост и че служителите на ищеца нямат право да преминават оттам.
Свидетелят посочва, че в тази връзка е било искано съдействие на полицията
за достъп до трансформатора. Знае, че лицето В.К. е бил наемател на язовира
и че когато партидата е била на името на ищеца е било извършвано
префактуриране на консумираната електроенергия. Свидетелят сочи, че
последното влизане в трафопоста е било в края на 2020г. Необходимостта от
профилактика на съоръженията свидетелят аргументира с избягване
възникване на проблеми със съоръженията, че тази профилактика обикновено
се прави през последните два месеца на годината и тя се съчетава с
електрически измервания, състояние на заземленията, мълниезащитите и
профилактика. Посочва още, че се касае за проверка на 20мълниезщити, както
и каква е квалификация и групата, която трябва да притежават работниците,
които я извършват и че е имало случаи на падане на напрежението, които
наложило проверка на табло-мерене, но не са били допуснати до трафопоста
от пазач на ответното дружество, със същото обяснение-че обекта е частна
16
собственост, а таблото се намира на стената на трафопоста. Свидетелят
посочва, че целта на проверката е била освен профилактика на районното
осветление, и да се види откъде да се захранва СОТА и камерите му , техните
датчици и централи, централата на СОТА, поради смята на фирмата, която ги
обслужва. Свидетелят е категоричен, че липсата на ток макар да не е свързано
с контрола на нивото на язовира и че там няма такива датчици, но че в
същност е опасно когато се работи в екип при падане на тока и след това
изведнъж се появи, заради което била прекратена работата. Заявява, че
ищецът в момента няма партида, а тя е на ответното дружество. Знае, че
язовирът се ползва за напояване, че дружеството няма други трафопостове,
че преди това са предлагани за изкупуване от ЕРП, но последните са
отказвали изкупуване. Според свидетеля трафопоста е част от
инфраструктурата, както и далекопровода, който е едно цяло с трафопоста,
който е крайната точка на далекопровода, трансформаторната машина, като
последната е част една енергийна система, далекопровод собственост на
„Напоителни системи“ ЕАД трансформаторна машина с таблото ниско
напрежение. Знае, че трансформаторната машина има номер, представлява
типово изпълнение на трафопост от 70-те години на миналия век, има си
номер, документация и снимков материал.
Със заповед №1593 от 28.10.2020г. на Кмета на Община В. е
разпоредено за времето от 10.00ч. до 17.00.ч. на 29.10.2020г. да бъде
осигурен свободен достъп за извършване на профилактика на съоръженията,
находящи се в сграда с идентификатор 10450.40.75.1 в гр.В., частна
собственост, с функционално предназначение -сграда за
електропроизводство, застроена на площ от 10кв.м. по КККР на гр.В. от
2018г., който да се осъществи от В. Д. КР., представляващ “В.К.Т-78“ЕООД и
в полза на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД. Мотивите за издаване на
заповедта са необходимост от текуща поддръжка/профилактика/ с оглед
недопускане на рискове и потенциална авария, собственост на
електросъоръженията на „Напоителни системи“ ЕАД по инвентаризационен
опис и норми с предписания по Наредба №16-116 от 08.02.2008г. за
техническа експлоатация на енергообзавеждането с изисквания за проверки
на показанията на термометрите и манометрите, в това число наличие на
течове на масло при изпълнена и закупена ограждаща конструкция за
съоръжението с възможност за потенциална авария, което да доведе до щети.
17
Съгласно не влязло в сила решение №Ж-722 от 05.11.2020г. на КЕВР
е разпоредено на „Електроразпределение Юг“ ЕАД със задължителни
указания да извърши в едноседмичен срок необходимите действия за
промяна в клиентските данни за обектите на “В.К.Т-
78“ЕООД.Задължителните указания са продиктувани от констатацията, че
това дружество е подало заявление на 07.02.2019г. за смяна на клиент от
„Напоителни системи“ ЕАД на “В.К.Т-78“ЕООД по отношение на закупен на
публична продан трансформаторен пост с площ от 10кв.м. с идентификатор
10450.40.75.1 , с ИТН-3206939 и клиентски номер ********** и захранваната
от нея стопанска постройка с идентификатор 10450.40.76.1 на 104кв.м. в ПИ с
идентификатор 10450.40.76.,като за присъединяването на обектите не е
необходимо да се проведе нова процедура по присъединяване съгласно чл.4
ал.1 т.4 от Наредба №6, тъй като обектите са присъединени към мрежата със
собствени съоръжения- трансформаторен пост, а обектите на „Напоителни
системи“ се явяват присъединени след граница на собственост на
съоръженията и те следва да бъдат присъединени по реда на Наредба №6.
Съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 26.07.2018г.
на ЧСИ М.Ангелова по ИД №1434/2016г. по описа на същия ЧСИ предмет на
възлагане на купувача „В.К.-78“ ЕООД, са възложени в собственост два
недвижими имота-Стопанска сграда на 104кв.м. имот №040076 в м.“Босек“
землище В. по КВС на землището и 2.ТРАНСФОРМАТОРЕН ПОСТ на
10кв.м. имот 040075 по КВС, в м.“Босек“ землище В.. В постановлението
липсват данни да се възлагат в собственост и намиращите се вътре в сградата
на трансформаторен пост електрически съоръжения. Такива вещи не са били
предмет на описа, оценка и изнасяне на публична продан от страна на ЧСИ.
Не напразно ЧСИ при въвода във владение на купувача на закупения по
публичната продан трафопост е записал, че вътре в него се намират
електрически съоръжения които са собственост на длъжника „Напоителни
системи“ ЕАД, тоест, по които отразявания купувачът се е съгласил и не е
направил възражения, тоест, както ЧСИ така и купувача по трафопоста,
няма претенции да е собственик на тези електрически съоръжения и да иска
да ги задържи като негова собственост придобити по публичната продан.
Съгласно чл.2 от Закона за електростопанството, обнародван в ДВ
бр.71 от 27.03.1948г. отменен на 01.07.1976г. от Закона за
18
електростопанството ,обн. в Дв бр.95 от.12.12.1975г., Енергийните източници
и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията,
както и електропромишлеността са държавна общонародна собственост;
Съгласно чл.3 от същия закон държавата може да преотстъпва на местните
органи на държавната власт, на държавните предприятия или на обществени
организации-водни синдикати, кооперации и други -строежа и
експлоатацията, /но не и собствеността/ на енергийни обекти от местно
значение, или за собствени нужди, по съответно посочен в закона
административен ред и условия. Съгласно чл.9 от същия закон, считат се за
неразделна част от електростопанското предприятие всички машини,
съоръжения, инсталации и други, които имат връзка с производството,
преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия.
Съгласно чл.2 ал.1 от Закона за електростопанството от 1975г., отм. със
Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999г./ДВ бр.64 от
16.07.1999г./, Електрическите централи за производство на електрическа
енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на
електрическа енергия са държавна собственост. Съгласно чл.4 ал.1 от същия
закон е предвидено, че всички електрически централи, електрически уредби
и мрежи, независимо от ведомственото им подчинение, както и
електрическите инсталации на потребителите в цялата страна се свързват в
единна електроенергийна система. Съгласно чл.10 ал.1 от същия закон за
електростопанството за нуждите на електрификацията се използват
безвъзмездно терени, сгради, мостове, тунели пътища, електрически
съоръжения и други за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на
въздушни и кабелни електропроводи, като се осигурява техническа
безопасност. Обработваемите земи се използват при спазване на Закона за
опазване на обработваемите земи и пасища. Съгласно чл.12 от същия закон е
предвидено, че производството, преносът, разпределението и пласментът на
електрическа енергия за общо ползване се извършва от
електропроизводствените и електроразпределителните организации към
асоциация „Енергетика“/ал.1, , а съгласно чл.13 от същия закон
Електрическите централи, уредби и мрежи, както и електрическите
инсталации, на потребителите се присъединяват към електроенергийната
система и се поставят под напрежение с разрешение на електроснабдителните
организации. Съгласно чл.15 от същия закон Потребителите на електрическа
19
енергия са длъжни да поддържат собствените си електрически уредби, мрежи
и инсталации в техническа изправност и да ги експлоатират в съответствие с
установените условия и режим на ползване на електрическата енергия.
Съгласно чл.21 от същия закон ведомствата и стопанските организации
упражняват контрол за техническа изправност и безопасност при
стопанисваните от тях електрически съоръжения. Съгласна §2 и §3 от
Допълнителните разпоредби към този закон, под „електрически уредби“ се
разбират устройствата, в които се преобразува и разпределя електрическата
енергия, а под „електрически мрежи“ се разбира съвкупност от
електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани
помежду си. Следва да се отбележи ,че нито в закона, нито в ДР или ПЗР
няма взето отношение относно статута и състоянието на съществуващите към
момента на влизането на този закон в сила енергийни обекти, предоставянето
им за стопанисване, и не е изрично разрешаван въпроса за сервитутните
права и кои могат да бъдат носители на тези права. Единствено има
препращане към правилата на ЗТСУ по отношение условията за
изграждането, разширяването, модернизацията и поддържката на
електрическите уредби и мрежи, както и външно изкуствено осветление в
населените места/чл.8 ал.3 от закона/. Този ЗЕ от 1975г. е отменен със
Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ обн. ДВ бр.64 от
16.07.1999г. и отменен със закона за енергетиката, считано то 09.12.2003г.-без
глава Тринадесета-римско/. Съгласно ЗЕЕЕ-чл.28 и следващите , е създаден
разрешителен режим и лицензии за извършване на дейностите в енергетиката,
между които и издаване на лицензии за пренос на електрическа енергия /чл.39
ал. т.2 предл.първо и разпределение на електрическа енергия-т.3 предл.първо
/.Съгласно чл.54 от Закона енергийните предприятия са длъжни да обслужват
интересите на отделните потребители и на обществото като обезпечават
сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на
електрическата, топлинната енергия и природния газ, ефективното
използване на горивата и енергията. Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЕЕЕ
изграждането на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти за
пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия или на природен
газ се извършва върху земя собственост на енергийното предприятие или
върху която има учреден право на строеж, включително такова изграждане
може да се осъществи върху земя ЧДС или ЧОС. Съгласно чл.60 от закона е
20
предвидено създаването на сервитутни зони около енергийните обекти. В
ал.2 е посочено, че сервитутното право възниква- за т.1.съществуващите
енергийни обекти -тоест за заварените от закона обекти- по силата на този
закон, а за новите енергийни обекти-по силата на този закон с отреждане на
теренен/т.2/. Изрично в нормата на ал.3 на чл.60 от ЗЕЕЕ е записано, че за
учреденото сервитутно право на нови енергийни обекти енергийното
предприятие заплаща на собственика еднократно обезщетение, тоест налага
се извода, че сервитутното право върху енергиен обект предвид неговия
специфичен характер и естество и предназначение може да има само и
единствено енергийното предприятие извършващо производство пренос и
разпределение на електрическа енергия /чл.39 ал.1 т.1,т.2 и т.3,предложение
първо от ЗЕЕЕ. По отношение условията и редът за определяне на
сервитутните зони законът прави разлика между правата и задълженията на
собственика на земята, на титуляра на сервитутното право и на третите лица,
като препраща към Наредба на МС /ал.4./ В допълнение, че сервитутното
право възниква или се учредява за заварени или нови енергийни обекти в
полза на енергийното предприятие е и последващата разпоредба на чл.61 ал.1
предвиждаща представители единствено на енергийните предприятия които
имат учредено сервитутно право /за съществуващите енергийни обекти-по
закон и за новите енергийни обекти-с отреждане на терена/ и длъжностните
лица по контрола по закона, да могат да влизат и да преминават през чужди
имоти и да извършват дейности в тях във връзка с експлоатацията на
енергийните обекти или за контрол върху тях, както и безвъзмездно да
използват мостове, пътища, улици тротоари и други за прокарване, скачване,
преминаване и поддържане на въздушния и подземния електропроводи и
други като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за
недопускане на щети. Собствениците на имоти в които се намират тези
енергийни обекти имат само и единствено право на обезщетение за нанесени
щети. Съгласно §1т.16 от ДР към ЗЕЕЕ енергийно предприятие е ЮЛ,
което осъществява една или повече от дейностите по производство,
преобразуване, пренос, съхраняването и разпределението на електрическата
и друга енергия на основата на издадена лицензия по чл.39 с цел продажба. За
енергиен обект е посочено, че това представлява /§1т.17/ обект в който или
посредством който се извършва производство на електрическа и/или
топлинна енергия, добив или съхранение на природен газ както и неговите
21
спомагателни мрежи и съоръжения, пренос както и преобразуване на
параметрите или вида на енергията и природен газ, както и неговите
спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическата,
топлината енергия или природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и
съоръжения, без сградните инсталации на потребителите.
В действащия Закон за енергетиката от 09.12.2003г. , въпросът със
сервитутите е уреден в чл.64 и следващите от ЗЕ и касае хипотези на
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни
обекти, в полза на лица които ще изграждат и експлоатират енергиен обект
като сервитутите осигурят на титуляра право на преминаване на хора и
техника.
По отношение на заварените от ЗЕ сервитутни права в §26 от ПЗР на
ЗЕ е записано, че възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни
права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в
сила на този закон енергийни обекти запазват действието си, като е предвиден
и ред за вписване на сервитутните права на съответното енергийно
предприятие в Службата по вписванията и имотния регистър по
местонахождението на служещия поземлен имот. В §1т.23 от ДР на ЗЕ
актуалното определение на понятието „енергиен обект“ е дадено по следния
начин-„Енергиен обект е обект или съвкупност от обекти с предназначение в
него или посредством него да се извършва производство на електрическа
и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на
нефт или природен газ, пренос както и преобразуване на параметрите или
вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или
нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и
съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен
газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без
инсталациите на клиентите, В т.24 е дадено актуалното определение на
понятието Енергийно предприятие-лице което осъществява една или повече
дейности по производство, преобразуване, преноса, съхранението,
разпределението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна
енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този закон
или лице което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за добив
или лице, които осъществява дейност по производство на електрическа и/или
топлинна енергия и/или извършва търговия с природен газ без да е задължено
22
да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон или
лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и нефтопродукти по
тръбопроводи.
Съгласно Наредба №16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните
обекти е записано ,че тя се прилага и за сервитутите възникнали по силата на
отменения ЗЕЕЕ съгласно §26 от ПЗР на ЗЕ, като съгласно чл.13 ал.1 е
предвидено, че в сервитутната зона титулярят на сервитутните права може да
извършва:1. строителни и монтажни дейности за изграждане на нови
енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация и
разширение на съществуващи енергийни обекти за производство, пренос,
разпределение и преобразуване на електрическата енергия;2. ремонтни
работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за
възстановяване на експлоатационната годност на енергийните обекти;3.
планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на
енергийните обекти и техни съоръжения, по видове и графици съгласно
изискванията на наредбите по чл.83 от ЗЕ, тоест това са все онези типични и
специфични дейности които извършва всяко едно енергийно предприятие по
смисъла на §1 т.25 от ДР на ЗЕ предвид предмета на дейност който
осъществява по отношение на енергийните обекти.
Съгласно НАРЕДБА № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа
експлоатация на енергообзавеждането Издадена от министъра на
икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр.26 от 7.03.2008 г., в сила от
11.03.2008 г., изм., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., със същата се
регламентират правилата за поддържане в техническа изправност и
правилата за безопасна експлоатация на електрическите уредби и
съоръжения на потребителите на електрическа енергия, наричани по-
нататък "потребители"./чл.1/ .Съгласно чл.2 от Наредбата се прилага за
електрически уредби и мрежи с напрежение до 220 kV, осветителни уредби,
кондензаторни уредби, акумулаторни уредби и други електрически
съоръжения, елементи на енергообзавеждането. Съгласно чл.4 ал.1 с
наредбата се определят съществените изисквания и правила за провеждане на
нормална, икономична и безаварийна експлоатация на енергообзавеждането
на потребителите, а според ал.2 При провеждане на експлоатацията по ал. 1
потребителите в качеството им на ползватели на електропреносната или
23
съответната електроразпределителна мрежа освен изискванията по тази
наредба се спазват и изискванията на правилата по чл.83 ал.1 от ЗЕ,като
според ал.3 в съответствие с изискванията на наредбата ръководителят на
предприятието осигурява разработването на вътрешни експлоатационни
инструкции с конкретни изисквания и правила от съответните нормативни
актове, техническата документация на производителите и ги утвърждава.В
Наредбата е предвидено още, че чл.5 При провеждане на техническата
експлоатация по чл.4 осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд на персонала, както и пожарната и аварийната безопасност се уреждат с
нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани с тях. Член 6
императивно разпорежда, че разпоредбите по наредбата са задължителни за
персонала, който ръководи, контролира и провежда техническата
експлоатация на енергообзавеждането, както и за персонала на външни
фирми, извършващи работи във връзка с нея, като Персоналът по чл.6 е
длъжен да:1. осигурява нормална, безаварийна и икономична работа на
енергообзавеждането;2. спазва оперативно-диспечерската дисциплина;3.
изпълнява тази наредба, вътрешните инструкции и другите нормативни
актове, свързани с нея. Разпоредбата на чл.8 ал.1 предвижда че Техническата
експлоатация на енергообзавеждането се осъществява от персонал, преминал
специално обучение и проверка на знанията за заеманата длъжност, като В
зависимост от обема и сложността на работите по техническата експлоатация
по ал. 1 ръководителят на предприятието създава специализирано енергийно
звено с необходимия персонал; Допуска се техническата експлоатация да се
осъществява по договор от външна специализирана организация/фирма. За
пряко изпълнение на задълженията по организация и провеждане на
техническата експлоатация ръководителят на предприятието назначава
отговорно лице, наричано по-нататък "енергетик", а за потребители със
специализирано енергийно звено - "главен енергетик" както и че Енергетик
може да не се назначава, когато електрическите уредби и съоръжения са за
напрежение до 1000 V и потребителите не извършват производствена
дейност. Съгласно ал.6 когато не е назначен енергетик, задълженията му се
възлагат на лице от управленския персонал, което може и да не е със
специално образование, но да е преминало обучение и проверка на знанията
по тази наредба. Съгласно чл.16 ал.1 знанията на персонала по тази наредба
се проверяват с първоначална - встъпителна, проверка, и периодична -
24
поредна и извънредна. Съгласно чл. 26 освен инструктажите, предвидени
по Наредба №3 от 1996г. за инструктажа на работниците и служителите по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44 от 1996
г.), се провеждат и целеви инструктажи. Член 69 ал.1 предвижда
Ръководителят на предприятието организира извършването на техническо
обслужване, планови и извънпланови ремонти, модернизация и
реконструкция на енергообзавеждането. А чл.71 ал.1, че Техническото
обслужване и плановите ремонти се извършват във вид и по обем,
осигуряващ поддържането в изправно и работоспособно състояние на
енергообзавеждането, като се отчита фактическото състояние, променящите
се условия на работа и периодичните възстановявания.
Разпоредбата на чл. 85 ал.1 предвижда, че експлоатацията на
трансформаторите, натоварването по ток, нивата на напрежение,
температурата, характеристиките на маслото и параметрите на изолацията се
осъществява съгласно техническите характеристики на производителя и
нормативните изисквания. Ал.2 предвижда системата за охлаждане,
регулаторите на напрежението, масленото стопанство и другите елементи да
се поддържат в изправно състояние., а чл.88 ал.1 че Трансформаторните
помещения и килии се вентилират за осигуряване на нормална работа на
трансформаторите при номинален товар през всяко време на годината;че
същите се оборудват с противопожарни средства и инсталации съгласно
нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност; както и че
маслосъбирателните устройства, дренажите и маслопроводите под
трансформаторите се поддържат в изправно състояние. като нивото на
маслото в разширителния съд на неработещ трансформатор трябва да
съответства на нанесените върху него контролни знаци, отговарящи на
температурата на маслото в трансформатора. Че не се разрешава
експлоатацията на трансформатори с принудена циркулация на маслото без
сигнализация за спирането на циркулацията на маслото, охлаждащата вода
или вентилаторите.§ че обслужващият персонал следи температурата на
горните слоеве на маслото по монтираните термометри и термосигнализатори
и повишението на налягането при херметичните трансформатори, като при
налягане над 50 kPa се намалява натоварването на трансформатора.
Съгласно §4 от ПЗР на действащия ЗЕ, § 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Енергийните обекти и съоръжения,
25
представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна
мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат
собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на
трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително
предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-
годишен срок от влизането в сила на този закон. Съгласно ал.2 Преносното,
съответно разпределителното, предприятие не е длъжно да изкупи
изградените уредби и/или електропроводи - собственост на присъединени към
преносната, съответно към разпределителната, мрежа клиенти, към които
фактически са присъединени, без договор за присъединяване на нови
клиенти. А съгласно ал.7 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) Енергийните обекти по ал. 1, които към датата на влизане в сила на закона
са частна държавна или общинска собственост и са изградени със средства от
държавния или общинския бюджет, се прехвърлят възмездно на енергийните
предприятия в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да иска преустановяване на
неоснователните действия от страна на ответниците по отношение
прекъсването на електрозахранването и постановяване на неговото
възстановяване, както и осигуряване на достъп на ищеца до електрическите
съоръжения за тяхната профилактика, обслужване наблюдение и контрол.
Основателна е исковата претенция по отношение на неправомерното
прекъсване на електроснабдяването на обекта собственост на ищеца -
процесния язовир. От заключението на вещото лице се установява по
несъмнен и категоричен начин, че ищецът притежава в имота си консуматори
на електроенергия във връзка с безопасността на язовири, за неговата охрана
и осветление и във връзка с осигуряване на вода за напояване чрез
изпомпването й. В тази връзка съдът кредитира и показанията на разпитания
по делото свидетел Р.С. които се подкрепят и от останалите събрани по
делото доказателства, независимо, че свидетелят работи в ищцовото
дружество и на процесния обект. Същите са последователни и логични,
подробно описват фактите и обстоятелствата във връзка с препятствията
26
създавани от ответниците във връзка с електрозахранването на обектите на
ищеца по язовира както и за поддръжка на електрическите съоръжения в
трансформаторния пост.
Обстоятелството, че ищецът няма отделна самостоятелна партида и
ИТН /макар, че към момента същите все още не са изрично прехвърлени на
дружеството ответник след публичната продан/ чрез които да се отчита
изконсумираната от него електроенергия, но е фактически присъединен
ползвател на електроенергия, не може да бъде основание този собственик да
бъде лишен от достъп до електроенергия и да бъде прекъснато подаването й
от едно трето лице, което няма характеристиките на лицензирано енергийно
предприятие по смисъла на закона - ответника „В.К.- ЕООД и от неговия
управител В.К., /след като е изправен в плащанията на задълженията си/, и с
мотива, че трафопоста е чужда /на това трето лице/ собственост. Намиращите
се в него електрически съоръжения са поставени с цел преобразуване на
високото напрежението в ниско и доставянето на електроенергия до
консуматорите на ищеца по язовира и тяхното захранване. Въпросът дали
между ищеца и доставчика на електроенергия следва да бъде сключен нов
договор за доставка респективно определена нова ИТН, нямат отношение и
не могат да бъдат основание третото лице /двамата настоящи ответника по
предявените искове/ които формално /дружеството/ е собственик само на
трафопоста само като сграда, но не и на електрическите съоръжения вътре в
нея, които са изключителна собственост на ищеца-дружеството което ги е
построило и ползвало без прекъсване от 1974г. до настоящия момент, и при
отчитане и на нормите от цитираното законодателство според което
съответното енергийно предприятие и до момента не ги е изкупило. Ако
енергийното предприятие прецени, че тези съоръжения са негова собственост
и че има основание за прекъсване на електрозахранването на ищеца това са
отношения на друга правна плоскост и между други правни субекти за което
настоящите ответници няма правно и фактическо основание да предприемат
такива действия с цел ограничаване правото на собственост и ползване на
язовира собственост на ищцовото дружество като лишават от достъп до
електроенергия на консуматорите на ищеца, независимо с каква минимална
мощност са. Наличието на такива консуматори които безспорно са свързани с
опазването, охраната и поддържането в изправност на състоянието на
язовира, на язовирната стена и ползването му по съответното предназначение
27
включително и осигуряване на вода за поливане, установени на място от
експерта при извършения оглед на място поради което съдът прием този факт
за безспорно установен.
Основателна е и исковата претенции по отношение искането на ищеца
за предоставяне на достъп до собствените му електрически съоръжения
изброени по-горе, намиращи се в сградата собственост на ответника-
трансформаторен пост във връзка с тяхната експлоатация, поддръжка,
ремонт , обслужване и други.
Ищецът е собственик на тези съоръжения и има право да има достъп до
тези съоръжения. Той е длъжен да има такъв достъп и във връзка с вменените
му задължения по тяхната поддръжка, обслужване и контрол съгласно
цитираните норми по Наредба №16-116 от 2008г. Той е техен собственик,
същите представляват част от енергийната система на държавата, но не са
изкупени и до момента по съответния за това ред от енергийните
предприятия. Още към момента на строяването и влизането им в
експлоатация същите за да станат държавна собственост следва да бъдат
приобщени по съответния ред. Факта, че са заприходени като инвентар на
ищцовото дружество означава, че те са негова изключителна собственост,
независимо от спецификата и тяхното предназначение във връзка с
доставката на ток. Вярно е, че единствено съответното енергийно
предприятие извършващо доставка и снабдяване с електрическа енергия на
съответните потребители има право на сервитут, с уточнението, че в случая
ищецът до 12.12.2018г. е бил собственик и на трансформаторния пост и не
му е бил необходим сервитут защото това е бил негов собствен стопански
енергиен обект с неограничен достъп до електросъоръженията в него по
всяко време. В това си качество и само на енергийното предприятие е
определен по закон сервитут чрез който същото да може безпрепятствено и
по всяко време да достига до тези електрически съоръжения и да осъществява
всички онези специфични дейности във връзка с поддържане на тяхната
изправност, надеждност и сигурност при пренасянето и доставянето на
съответната електрическа енергия до крайни потребител. Независимо от това,
право на достъп до собствените си електрически съоръжения следва да има и
ищеца в изпълнение на задълженията си по цитираната наредба от 2008г. във
връзка с обслужването и тяхната поддържка. По делото не се твърди, че
ищецът вече е освободен и повече не дължи изпълнение на задълженията си
28
по тази наредба предвид продажбата на сградата в която се намират. Такова
становище няма изразено нито от Кмета на общината в цитираната заповед от
2020г., нито в решението на КВЕР №Ж-722 от 05.11.2020г., нито от
съответното енергийно предприятие, което би следвало да го замети изцяло в
изпълнението на тези дейности за поддържане в техническа изправност и
за безопасна експлоатация на електрическите уредби и съоръжения . В
този смисъл ищецът има право да му бъде осигурен достъп до електрическите
съоръжения, чиято изправност, контрол по тяхната надеждност и други са
вменени като задължения и на потребителя, а не само само и единствено на
съответното енергийно предприятие. С факта на построяването на трафопоста
и поставянето в него на електросъоръжения, същите са заприходени на
дружеството. Ищецът е техен собственик и е оперирал с тях от 1974г. до
2018г. като е извършвал дейностите вменени с цитираната наредба от 2008г.
Затова има основание да се иска и да се признае на ищцовото дружество
право на достъп до електрически съоръжения/ енергийните обекти/ които се
намират в чужд имот, доколкото ищецът е от категорията лица с вменени
задължения по тяхното поддържане в техническа изправност и безопасност,
още повече че е собственик на тези съоръжения и отговаря за тяхната
изправност. Като се посочи липсват данни енергийното предприятие да е
заместило ищеца в извършването на посочените дейности по поддръжка в
изправност на процесните съоръжения, и за което последният да е бил
надлежно уведомен. Следователно в случая на ищеца е ограничено правото
на собственост от невъзможността той да има достъп до посочените
електрически съоръжения и да може да манипулира с тях по начина посочен в
исковата молба-извършване на техническо обслужване, изключване на
ел.захранването, профилактика и поддръжка. Касае се за специфична дейност
която наредбата допуска да се извършва и от потребителя, собственик на
електрически съоръжения при спазването на определени правила. Ищецът е
от тази категория лица .Нещо повече той е извършвал същата дейност повече
от 43г. .Както се посочи това е дейност, извършването на която законът
допуска да се извършва успешно от потребителя.
Съдът не споделя нито един от доводите на жалбоподателите по
съображенията изложени по-горе.
Обжалвано решение ще следва да се потвърди изцяло като валидно,
29
допустимо и по същество правилно.
Водим от горното , Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №260219 от
23.12.2021г. постановено по гр.д.№47/2021г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30