Решение по дело №489/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 13.12.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  № 489/2022 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП. Образувано е по жалба от ЕТ „Мурад и Ферди-И. М.“  с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чред адв. Г.Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1947-000219/12.10.2022 г. издадена от началник сектор към ОДМВР Кърджали, РУ-Кърджали, с която на основание чл.171, т.2а б.“а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. 

Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Твърди, че обжалваната заповед не съдържа фактически и правни основания. Счита, че не са налице предпоставките на чл.172, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за налагане на ПАМ.  Сочи, че лицето М. И. М. не е собственик на процесното МПС, има свидетелство за управление на МПС и не е уведомил собственика, че не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада визираното в заповедта МПС. Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения.

Ответникът – Началник сектор в РУ – Кърджали при ОДМВР - Кърджали,  лично и чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение. Сочи, че жалбоподателят безспорно е предоставил управлението на собственото си МПС, на водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Намира за установено, че водачът М. Има СУМПС за категориите: В, М, Ткт, С, АМ, а управляното МПС – автобус за превоз на пътници 16+1 места за сядане, е категория М2, за което се изисква минимална категория D1, каквато водачът не притежава.  Счита, че наложените мерки са съразмерни и съответстват на целта на закона, като  гарантират безопасността на движението по пътищата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени и в писмени бележки.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С оспорената заповед на жалбоподателя ЕТ „Мурад и Ферди-И. М.“ е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети и СРМПС №*** и 2бр. регистрационни табели с номер ***, за това, че на 12.10.2022 г., около *** ч., в ***, ул.»***», М. И. М. управлявал МПС – автобус с рег. №***, собственост на ЕТ „Мурад и Ферди-И. М.“, без да е правоспособен водач, тъй като не притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

По делото е приложен и Акт за установяване на административно нарушение серия **, бл.№ ***/*** г., съставен срещу М. И. М. за това, че в нарушение на чл.150а от  ЗДвП, на 12.10.2022 г., около *** ч., в ***, ул.»***», управлява автобус с рег. №***, собственост на ЕТ „Мурад и Ферди-И. М.“, без да е правоспособен водач- не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

От приложената по делото справка от АИС – КАТ се установява, че МПС с рег. №*** е собственост на жалбоподателя ЕТ „Мурад и Ферди-И. М.“ ***.

Видно от приложеното свидетелство за регистрация на МПС с рег. №***, последното е автобус от категория М2, с брой места седящи+водач: 16+1.

Според приложената справка за водач, лицето М. И. М. притежава валидно СУМПС №***, с придобити категории В, М, Ткт, С, АМ.

С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по  чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началник на сектор “Охранителна полиция“ в РУ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, надлежно упълномощен с т.1, пр.7 от Заповед №292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОДМВР - Кърджали, приложена по делото.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.а ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.), въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съдържанието на горната разпоредбата води до извод, че предвидената в нея ПАМ е приложима по отношение на собственика на МПС, независимо от това кой е управлявал собственото му превозно средство. По делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на МПС – автобус „Форд“ с рег.№ ***. Последното се установява и от приложената справка от АИС - КАТ. В тази връзка, мярката има надлежен адресат - собственика на МПС - ЕТ „Мурад и Ферди-И. М.“, каквото е и предвиждането на закона.

В случая, оспорената ПАМ е била наложена за това, че на 12.10.2022 г., жалбоподателят е предоставил управлението на собственото си МПС, на лицето М. И. М., който обаче не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Според чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че управляваният от М. автобус  е с брой места седящи+водач: 16+1. За управлението на такова МПС, в чл.150а, ал.2, т.12 ЗДвП е предвидено водачът да притежава категория D1, каквато не се установи водачът да притежава.

При така установеното, съдът счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП, за налагане на ПАМ, тъй като  управлението на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл.171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горната мярка няма санкционен характер и се прилага без оглед на вината, поради което не е необходимо да бъде установявано, че собственикът на МПС го е предоставил на лице, без съответната правоспособност, нито че е знаел, че същото няма необходимата правоспособност. В тази връзка, неотносими към спора са твърденията, че собственикът  не е знаел за липсата на такава правоспособност.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК,  в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за издаването й, като в случая безспорно се установиха относимите към спора обстоятелства - управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, а последното реализира хипотезата на посочената в заповедта разпоредба на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

С оглед значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че наложената принудителна административна мярка е към минималния срок, предвиден в закона, съдът намира, че последната е съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед  е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.    

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Мурад и Ферди-И. М.“  с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1947-000219/12.10.2022 г. издадена от началник сектор към ОДМВР Кърджали, РУ-Кърджали.

ОСЪЖДА ЕТ „Мурад и Ферди-И. М.“  с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на ОДМВР – Кърджали, разноски по делото в размер на 100 лева.

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

            

                                            

                                           СЪДИЯ: