Решение по дело №1151/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1072
Дата: 14 февруари 2019 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20161100101151
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 14.02.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1151/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Г.В.К., с която са предявени искове с правно основание чл.49, вр.45 ЗЗД срещу П.НА Р.Б. и Д., представлявана от М.НА Ф., за сумата от 25001 лв. – частичен от 250000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на длъжностни лица на ответниците, състоящо се в непредоставяне на възможност за използване на медицински грижи в условията на следствения арест, в който се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража“ и неосигуряване на механизъм за реализиране на признати граждански права.

Ищецът твърди, че е бил задържан под стража и служители на първия ответник са възпрепятствали възможността му да ползва медицинска помощ и адекватни лекарски грижи, съобразени със здравословното му състояние, макар горестоящи органи да са давали на първия ответник съответни указания, които не са били изпълнени. Вторият ответник чрез органите си не е осигурил работещ механизъм за осигуряване на възможността ищецът да ползва признатите от Конституцията и международните договори граждански права, сред които жалбите и молбите му да се разгледат от безпристрастен съд. Счита, че ответниците отговарят солидарно, а в случай че горното не се възприеме от съда – в условията на разделност.

Ответникът – П.НА Р.Б., оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е налице противоправно действие/бездействие на лице, осъществено по възлагане от ответника, в причинна връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца вреди. Твърди, че по време на престоя му в следствения арест многократно е преглеждан от лекари – специалисти в различни области, за което е осигурено конвоирането му до различни лечебни заведения.

Ответникът – Д. чрез М.НА Ф., оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не е материалноправно легитимирана по предявения иск. Твърди, че не е налице противоправно действие/бездействие, осъществено от друго лице, осъществено по възлагане от Д., в причинна връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца вреди. Твърди, че в изпълнение на международни актове, по които Д. е страна, законодателно са въведени механизми, осигуряващи зачитане на правата и законните интереси на лицата, изтърпяващи мярка за неотклонение „задържане под стража“.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Ищецът е обосновал правния си интерес от завеждане на иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу П.НА Р.Б. с твърденията, че от нейна страна не е осъществен надзор за законност на действията на администрацията в следствения арест – „д-р *********, Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – София, а впоследствие – в Затвора, гр.София.

В тази връзка следва да се има пердвид следното: В задължителната практика на ВКС се приема, че отговорността на Д. за действия или актове на правозащитните органи е обективно наложителна в случаите, когато срещу определено лице са предприети действия, които по надлежния ред са отменени, преустановени или е постановена оправдателна присъда от съда, без значение дали актовете и действията на правозащитните органи са били надлежно правно аргументирани при постановяването им. В тези случаи отговорността се реализира по на специалния Закон за отговорността на Д. и общините за вреди (ЗОДОВ). Няма пречка обаче да се търси отговорност от правозащитните органи и в случаите, когато се твърди, че са претърпени вреди или са пропуснати ползи извън хипотезите на ЗОДОВ, доколкото са налице елементите от фактическия състав на непозволено увреждане по ЗЗД (в този смисъл, напр. решение № 465 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1794/2010 г. на ВКС, IV г.о.). В случая твърденията на ищеца не биха могли да се подведат под нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като не се твърди той да е бил оправдан от наказателния съд, нито наказателното производство срещу него да е било прекратено. По изложените съображения предявеният иск следва да се квалифицира по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, доколкото ищецът твърди да е претърпял вреди в причинна връзка с бездействие на подчинени на Прокуратурата лица.

Изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и правното положение на лицата, задържани под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, се урежда от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), в чиято Глава десета „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ в четири раздела се съдържа специална уредба относно лечебните заведения към местата за лишаване от свобода; профилактичната дейност и насоки на медицинското обслужване на лишените от свобода; снабдяването с лекарства и здравния контрол и хигиена в местата за лишаване от свобода, както и от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, изд. от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС. Условията в ареста по време на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, в т.ч. спазването на ЗИНЗС в частта му относно осигуряване на лишените от свобода на достъп до медицинско обслужване, са под контрола на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, административно подчинена на Министерство на правосъдието. Действително, съгласно чл.5, ал.1 ЗИНЗС Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната власт (ЗСВ). Върху нея обаче не може да бъде възлагана отговорността за неблагоприятните последици за задържани лица, произтекли от материално-битовите условия в арестите и създадената организация на дейността им, възложени като задължение за уреждане и пряк контрол на административен орган.

По изложените съображения съдът намира, че Прокуратурата не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения от ищеца иск, което обуславя неговата неоснователност, без да се налага обсъждане на останалите обстоятелства по делото. Материално легитимиран да отговаря за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията и задържане с мярка за неотклонение задържане под стража е Министерство на правосъдието, на чието административно подчинение е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно т.8 на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС, делата по искове за вреди от техните актове, действия и бездействия са подсъдни на административните съдилища. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателното постановление, в съдебната практика няма противоречие в схващането, че в случаите, когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Тази дейност е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Специализираните органи по изпълнение на наказанията, каквито са главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, началниците на затвори и поправителни домове, началниците на Областните служби „Изпълнение на наказанията“, началниците на пробационните служби и арестите, по своя характер са административни органи. Те функционално принадлежат към системата на изпълнителната власт и ЗИНЗС им възлага правоприлагащи, контролни и санкционни в определени случаи правомощия във връзка с изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове.

С чл.250 ЗИНЗС е предвиден редът за преместване на обвиняемите и подсъдимите от един затвор/арест в друг, като съгласно ал.2 и 3 на разпоредбата незабавно настаняване в лечебно заведение, съответно – изпращането в лечебно заведение, може да се извърши както със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – при условията на незабавност, така и с разпореждане на съответния прокурор – без да е налице незабавност, като и в двата случая това става по предложение на началника на затвора или на ареста. Мотивирането на предложението се извършва по реда на ал.5 – от съответния медицински специалист. T.e. дори когато в правомощие на прокурора е да настани обвиняем и подсъдим в медицинско заведение, инициативата за това не изхожда от последния, нито се съобразява неговата лична преценка за необходимостта за това. В случай на бездействие на съответния началник на затвора да поиска настаняване на задържано лице в медицинско заведение, съответно – на медицинския специалист да мотивира необходимостта от това, би могло да се приеме, че прокурорът може да бъде сезиран от самия обвиняем/подсъдим. Но в този случай отново противоправното бездействие не е на съответния магистрат, а на лицата, натоварени от закона с иницииране по установения нормативен ред преместването на обвиняем/подсъдим в лечебно заведение.

По отношение на втория ответник ищецът твърди, че Д. не е осигурила механизъм за осъществяване на съдебен контрол върху бездействието на П.НА Р.Б., изразяващо се в неизпълнение на задължението й за упражняване на надзор за законност, в това число не е осигурила съдебен контрол. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че Д. е създала механизъм за охраняване на човешките права на задържаните под стража, включително достъпът им до медицински грижи – разписан в посочените разпоредби: Глава десета „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ на ЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС изпращането на лишените от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода е предвидено, когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма необходимите условия за необходимото лечение, при инфекциозни заболявания, при необходимост от консултативни прегледи или специализирани изследвания. В тези случаи изпращането става със заповед на началника на затвора по задължителното за тях, съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС предложение на директора на медицинския център или директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода. Неоснователно е и твърдението, че не е осигурен съдебен контрол върху охраняване на правата му като задържано лице. С Глава шеста ЗИНЗС - чл.276 и сл. е предвидена възможността всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска от съда прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 (подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, в което приложно поле се включва неоказване на дължима медицинска помощ) или извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Искането се разглежда от административния съд в открито съдебно заседание, а актът на съда подлежи на инстанционен съдебен контрол. Извън този административено-правен съдебен контрол върху действията и бездействията на затворническата администрация сържавата е осигурила и съдебен контрол в рамките на актовете на наказателния съд за вземане и за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, където се се съобразява здравословното състояние на обвиняемия/подсъдимия и съвместимостта на състоянието му с условията на ареста. По твърдение на самият ищец, той неколкократно е бил подложен на медицински експертизи, допускани от наказателния съд в рамките на производства, образувани по негово искане за изменение на мярката му за неотклонение. По изложените съображения съдът приема за неоснователно твърдението, че Д. е осъществила противоправно бездействие, като е пропуснала да осигури работещ механизъм за осигуряване на възможността ищецът да ползва признатите от Конституцията и международните договори граждански права, сред които жалбите и молбите му да се разгледат от безпристрастен съд.

Въпреки че съдът приема, че липсва противоправно деяние (в случая – под формата на бездействие), осъществено от ответниците, то по делото се установи, че не е налице и следващата предпоставка – понесени от ищеца вреди - влошаване на здравословното му състояние, което да е в причинна връзка с лишаване от достъп до медицинско обслужване. Мотивите за това са следните:

Между страните не е спорно, че на 08.05.2015 г. ищецът е задържан за 72 часа, след което с определение от 11.05.2015 г. на СГС, потвърдено от САС, му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Горното се потвърждава от представена справка от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от 25.04.2017 г. (л.380), от която е видно, че в периода 08.05.2015 г. – 25.07.2016 г. ищецът е бил задържан по ДП № 513-ЗМК-86/201 на СДМВР, като на 25.07.2016 г. е бил преведен в Затвора – София.

По делото са представени множество искания и уведомления от адв.Г., защитник на подсъдимия, до ВКП, СГП, Началника на следствения арест, Министерство на правосъдието – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в които се правят множество оплаквания във връзка с условията, при които се изпълнява мярката „задържане под стража“, като към спора са относими само онази част от тях, съдържащи искания във връзка със здравословното състояние на ищеца.

За установяване твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние в причинна връзка с неоказване на дължимата му медицинска помощ е допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица - офталмолог, неврохирург, гастроентеролог и съдебен дентален лекар, специалист по орална хирургия.

От заключението на експертизата – в частта за офталмологични заболявания, се установява, че ищецът е преглеждан от многократно от офталмолог през 2015, 2016, 2017 г. и м.02.2018 г. с различни данни от зрителната острота при различните прегледи. През 2017 г. в очна болница „Акад.***“ е направена периметрия, която показва стеснение на зрителното поле в двете очи. В представеното ОСТ (Оптична кохерентна томография, наричана още ОСТ-скенер – вид очно изследване) от същата дата, което дава данни за анатомични увреждания на зрителния нерв, не се наблюдават патологични отклонения.

При настаняването му в Следствения арест е извършен клиничен медицински преглед, при който не са установени анамнестични и обективни данни за нарушено здравословно състояние. От медицинската справка за задържан под стража от 14.05.2015 г. се установява отклонение само в частта минали заболявания - ревматоиден артрит, като тогава е бил клинично здрав. Видно от медицинската документация приложена към делото /Амб. Лист № 001005/2015 г. рентгеново изследване /ортопантомография/ от 26.09.18 г./ и от данните за извършения дентален преглед на 15.10.2018 г. при ищеца не се установяват заболявания на зъбно-челюстния апарат и промяна в зъбния статус, с изключение на липсващи изкуствени коронки на пети горен зъб в ляво и пети долен зъб в ляво. Не е налице промяна в зъбния статус от 02.06.2015 г до 15.10.2018 г. с изключение на липсващи изкуствени коронки на пети горен зъб вляво и пети долен зъб вляво.

Констатира се, че за процесния период при Г.К. са се развили усложнения в здравословното му състояние, свързани с обостряне на съществуващите дегенеративни заболявания на гръбначния стълб – шийна, гръдна и поясна спондилоартроза и остеохондроза; поясна дискова болест Л4-Л5 и Л5-Ес1. Вещото лице не успяло да уточни причината за съобщени от ищеца болки и ограничените движения в дясното коляно, което е с нормална конфигурация, без оток, зачервяване и данни за повишено количество на вътреставна течност. От цялостната медицинска документация и извършения личен преглед не се установяват неврологични признаци, които да водят до невъзможна самостоятелна или с чужда помощ походка. При извършения неврохирургичен преглед не се установява груба отпадна двигателна симптоматика, положителни разтежни феномени, рефлекторна асиметрия, тонусови нарушения, локални вертебрални синдроми. Със сигурност се установяват ограничени и болезнени движения в дясната раменна става и в дясната колянна става.

По отношение на гастроентеролгичните проблеми – дебелочревната полипоза, за която съобщава ищецът, е с 5-годишна давност, тя е предходна по отношение задържането и не се влияе от битовите условия. Язвената болест на дванадесетопръстника, също по данни на лицето, с 15-годишна давност може да се провокира при неподходящ хранителен режим. Установеният зъбен статус на ищеца позволява и не затруднява дъвченето на кулинарно обработена храна.

В проведеното на 12.11.2018 г. съдебно заседание вещото лице М., неврохирург, пояснява, че при ищеца се наблюдават дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат и в частност – на гръбначния стълб, които най-общо представляват ошипяване, износване, чието развитие е закономерно, с хронично-прогресиращ характер, и не се дължи на неоказване на медицинска помощ, както и че категорично не са придобити след 2015 г. Вещото лице заявява, че е констатирало много белези по тялото на ищеца от огнестрелни наранявания, като по анамнестични данни на самия ищец той има двукратни тежки огнестрелни и взривни наранявания по време на мисията му в Афганистан от преди 20-30 години, като при първия инцидент съобщава да е лежал един месец в неврохирургичен институт в Москва, където е бил напълно парализиран за период от една година, и след няколко години получава подобна травма, взривна или огнестрелна. От извършения от вещото лице личен преглед се установява, запазена двигателна дейност на четирите крайника, т.е. мускулна сила, мускулен тонус, рефлекси, с изключение на дясно коляно, което ищецът много щади, въпреки че няма отток, нито зачервяване. Заявява, че първоначално ищецът е отказал да направи опит за изправяне, като е казал, че не може да ходи, но от извършения преглед не се установява медицинска причина за това, единственото е болката в дясното коляно, но тя не му пречи да се изправи и придвижва, евентуално – с помощта на помощни средства. Наред с това, от легнало положение, в което свободно движи всички крайници, без дясно коляно, в пълен обем и сила, безпроблемно е заел седнало положение. Вещото лице е установило, че при първоначалния преглед при задържане на ищеца на 11.05.2015 г. не е имал оплаквания, след което на 13.10.2015 г. е направена консултация с неврохирург в ИСУЛ и още на 05.11.2015 г. е направен ЯМР, като според вещото лице медицинските изследвания са направени не само по правилата на добрите медицински практики, но и положената грижа е превишавала обичайната в тези случаи. Заявява още, че и в „Г.М.Димитров“ и в Централния софийски затвор има медицински служби, има медицински лица, които реагират при всякакви оплаквания на задържаните и преценяват от какъв преглед и от какъв специалист имат нужда, както и че ищецът е преглеждан многократно, изпращан е за консултации на различни места по повод различни оплаквания.

Вещото лице С., гастроентеролог, разяснява в съдебно заседание, че при ищеца са налице оплаквания в две насоки: едната, по негови анамнестични данни, за която няма доказателства по делото, е за полипи на дебелото черво, които са махнати преди 5 години и което състояние по никакъв начин не може да бъде повлияно от условията в затвора. Вторият гастроентерологичен проблем – язва на дванадесетопръстника, за която той съобщава от 15 години, действително може да бъде повлиян от типа на храната, но това заболяване подлежи на корекция само медикаментозно и диетично. Вещото лице изрично уточнява, че за язвата на дванадесетопръстника и полипозата не са налице медицински документи, а единствено анамнестични данни от ищеца, както и че няма рецепта с лекарства във връзка с хемороиди, има изследвания от 13.09.2016 г. и от лятото на 2018 г., от които е видно, че хемоглобинът му е в норма, т.е. може да се приеме, че кървенето, ако такова е имало, не е довело до анемизиране.

Вещото лице П., офталмолог, дава разяснения по време на разпита, че ищецът има две основни оплаквания: едното е за намаление на зрението, което е заявил още през 2015 г. и оттогава ежегодно е преглеждан – през 2015 г., 2016 г., 2017 г., като за 2018 г. са направени два прегледа. Другото оплакване е от болка, както той го описва и което представлява дразнене в очите, свързано със синдрома на сухото око, заради което 2017 г. са му препоръчани капки, от които се е чувствал по-добре, но ги е прекъснал, защото са свършили. При извършените прегледи намаленото зрение е отбелязвано различно – от 3% до 30-40%. Част от направените изследвания са субективни – компютърната периметрия, изследването на зрителната острота, но друга част са обективни – аксиалната томография, нативният преглед на очните дъна. Последните не дават абсолютно никакви данни за увреждане на очите в сегмента до третия неврон на зрението, който е в главния мозък, т.е. налице е противоречие между анамнеза (субективни данни, дадени от преглеждания) и обективни изследвания. Вещото лице е заявило, че демонстрираната от ищеца зрителна острота – зрение на по-доброто око от 4% и на по-слабото от 1%, което се води практическа слепота, предполага перде, някаква атрофия на зрителните нерви или някакво друго дегенеративно заболяване, каквито обаче не са установени.

Вещото лице М., специалист по дентална медицина, заявява, че относно зъбния статус не се наблюдават промени и нови заболявания на естествените зъби, както и на костите на долна и горна челюст и естествените зъбни корени. Единствената разлика със статуса, снет през 2015 г. (при задържането), и този, който се установява при прегледа на 15.10.2018 г., е за отпадане на изкуствени коронки, които са били на петите зъби. Иначе естествените зъбни пънчета са там и може да се предприеме поставяне на нови коронки. Според вещото лице не може да се приеме, че изпадането на коронките се дължи на неоказана медицинска помощ. Тъй като самите коронки ги няма, не може да се коментира от какъв вид са, тъй като има вариант да са изработени от пластмаса като временни коронки, каквато му е правена на първи долен десен зъб през 2015 г., или изпадането да е поради разлепване на стари изкуствената коронка. Няма нарушаване на естествените зъбни тъкани на изпилените зъбни пънчета. Ищецът е преглеждан през 2015 г. По делото е представен амбулаторен лист № 001005/2015 г., където е отразено, че при стоматологичния преглед е установен пулпит на първи горен ляв зъб. Пулпитът е възпаление, което е лекувано при д-р Й. и е запълнен. Има и актуална ортопантомография от м.09.2018 г., от което се вижда каналопълнежно средство на този първи горен ляв зъб - той е с корона, през която чрез трепаниране е лекувана възпалената пулпа.

В обобщение, от комплексната медицинска експертиза и разясненията на вещите лица, дадени при приемането й, може да се направи извод, че ищецът страда от различни заболявания, но нито едно от тях не е възникнало след задържането му, а обострянето на някои от тях (тези с хроничен характер) са вследствие дегенеративни процеси, обусловени от естествения ход на заболяването, а не на липса на адекватни медицински грижи по време на задържането му под стража.

От разпитаните по делото свидетели М.П. и Н.Р. не се установяват обстоятелства от значение за извода на съда. И двамата свидетели установяват, че имат наблюдения върху здравословното състояние на ищеца от момента, в който е докаран в Затвора – гр. София, когато е постъпил на собствен ход, подпирал се е на една патерица, но е ходел, както и че знаят за негови заболявания на гръбнака, нервната система, проблеми със зрението. Свидетелстват за трудно осъществимия достъп до медицинска помощ в местата за лишаване от свобода, от който лично са потърпевши за свои оплаквания. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които се основават на непосредствено възприетите от тях обстоятелства. В случая обаче не може да се ползва като релевантно тяхното наблюдение има ли влошаване на здравословното състояние на ищеца и на какво се дължи същото, тъй като те не разполагат със специалните знания, за да направят тази преценка.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. деловодна справка по пр.пр. № 5432/2015 г. на СГП (л.388), се установява, че ищецът е отправял множество искания за различни видове лечение, във връзка с които от страна на Прокуратурата са искани становища от ГДИН ОС-ИН относно здравословното му състояние, ищецът е конвоиран до различни лечебни заведения, във връзка с които са му правени множество изследвания. Т.е. не се установява и твърдяното от ищеца бездействие от страна на прокуратурата да изпълни задължението си за общ надзор за законност при съблюдаване на човешките му права и по-специално – достъпът му до адекватна медицинска грижа. А заключението на комплексната експертиза по делото обосновава извод, че у ищеца не се установява увреждане на здравето, изразяващо се във влошаване на здравословното му състояние, което да е в причинна връзка с отказан достъп до медицинска помощ, която му е била необходима. Напротив, от заключението на експертизата се установи, че: във връзка с неврологичните проблеми, за които се твърди да са довели до обездвижването му, са извършвани необходимите изследвания, отговарящи на добрите медицински практики и стандартите в медицината, а от личния преглед от вещото лице неврохирург се установява, че при ищеца са налице дегенеративни изменения, които водят началото си отпреди влизането му в ареста през 2015 г. и чието развитие е закономерно и не се дължи на неоказана медицинска помощ. Наред с посоченото следва да се подчертае изводът на вещото лице, че липсва медицинска причина за твърдяното обездвижване на легло (невъзможност за самостоятелно придвижване, невъзможност за изправен стоеж), доколкото мускулната сила и рефлексите на четирите крайници на ищеца са запазени, а болката в дясното коляно, за което същият съобщава и заради която го щади, не е съпроводена с някакъв отток, зачервяване или друга медицински установена причина. Категорично е заключението и на вещото лице офталмолог, че на ищеца са правени ежегодни прегледи, при които са констатирани противоречиви резултати при извършване на субективните изследвания, сочещи, че ищецът страда от практическа слепота, но при извършване на обективни изследвания не се констатира медицинска причина за подобно състояние - перде, някаква атрофия на зрителните нерви или някакво друго дегенеративно заболяване, която неминуемо би следвало да се открива в случай, че такава е налице. Следва да се обърне внимание и на забележката на вещото лице в съдебно заседание, виждайки ищецът да предава на процесуалния си представител лист хартия, изписан с ръкописен текст (а такива писмени молби, написани от ищеца, са депозирани множество по делото), че такъв ръкописен текст не би могъл да бъде изпълнен от ищеца със зрението, което е демонстрирал при прегледа (практическа слепота). По отношение на гастроентерологичните проблеми на ищеца се установи, че същите почиват на негови анамнестични данни, но дори те са налични, не могат по да се повлияят от условията в затвора. Не се установява да са налице твърдяните възпалителни процеси, затрудняващи дъвченето на ищеца. Вещото лице дентален специалист е констатирало, че единствената разлика между снетия зъбен статус през 2015 г. и установения такъв на 15.10.2018 г. е отпадането на изкуствените коронки на петите зъби, което обаче не се дължи на неоказване на медицинска помощ. Такава му е била оказвана, видно от данните за извършен преглед на 02.06.2015 г., за лекуван пулпит на първи горен ляв зъб, резултатите от което лечение са видими на рентгеновото изследване от м.09.2018 г., от което се вижда каналопълнежно от кореновото лечение и не са налице данни за хронифицирал възпалителен процес, който да е текъл от 2016 г., както се твърди.

Всичко изложено сочи, че не се установяват твърдяните увреждания на здравето на ищеца, които да са в причинна връзка с неоказване на дължима медицинска грижа. А от тук следва, че дори и да се приеме, че е налице противоправно бездействие (каквото съдът не приема да е осъществено от ответниците), то същото не е вредоносно – от него не са настъпили негативни последици в сферата на ищеца. Ето защо в полза на ищеца не е възникнало вземане за неимуществени вреди и предявените искове следва да се отхвърлят.

 

По разноските:

Предвид  изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.

На ответниците следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.3,  вр. ал.8 ГПК, разноски, както следва: на П.НА Р.Б. – сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, на М.НА Ф., действащо като процесуален представител на Д. – сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.В.К., ЕГН **********, срещу П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул.*******, и Д., представлявана от М.НА Ф., адрес: гр. София, ул. Г. С. *******, искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 25001 лв. – частичен от 250000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на длъжностни лица на ответниците, състоящо се в непредоставяне на възможност за използване на медицински грижи в условията на следствения арест, в който се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража“ и неосигуряване на механизъм за реализиране на признати граждански права.

ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН **********, да заплати на П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул.*******, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН **********, да заплати на М.НА Ф., адрес: гр. София, ул. Г. С. *******, действащо като процесуален представител на Д., на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: