РЕШЕНИЕ
№ 6764
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110170956 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от .......... против Ц. В. П. и В. Ц.
П..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 51, находящ се в гр. ..........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 86, 92 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 14, 63 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
28.09.2022 г.;
сумата 21, 08 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.09.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 4, 59 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.10.2019 г. – 28.09.2022
г.,
които ответниците дължат разделно, както следва: всеки по 1/2 от посочените
суми.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 04.11.2022 г. по ч.гр.д. №
58413/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжниците са депозирали
възражения.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ц.
В. П. и В. Ц. П., с който оспорват исковете. Оспорват качеството си на клиенти на
топлинна енергия през исковия период, наличието на облигационно правоотношение с
ищеца, както и с ФДР. Позовават се на давност. Молят съда да отхвърли предявените
искове. Претендират разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 27.10.2022 г. .......... е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Ц. В. П. и В. Ц. П. за: сумата
86, 92 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 14, 63 лв. мораторна лихва върху
нея за периода 15.09.2020 г. – 28.092022 г.; сумата 21, 08 лв. главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м.09.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 4, 59 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.10.2019 г. – 28.09.2022 г.,
които се претендират в условията на разделност – по 1/2 от всеки от длъжниците.
С разпореждане от 04.11.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжниците.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Представен е нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж №...........г.,
с който съсобствениците на ........., находящ се в гр. ............ П.а, си запазват и взаимно
си учредяват и приемат така учреденото между тях право на строеж за построяване на
посочените в нотариалния акт обекти от жилищна сграда с магазини и подземни
гаражи, в т.ч. – на .......... П.а се учредява, като същата приема и запазва за себе си
правото на строеж за построяване на: апартамент № ..........на жилищната сграда, на ет.
..........метра, със застроена площ от 96, 17 кв.м., състоящ се от: дневна с кухненски
бокс, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, коридор и два балкона.
Представено е разрешение за ползване № СТ-05-94/16.01.2013 г., изд. за
жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, находяща се в .........., кв. 18, м. ......... с
възложители, среди които - ............ П.а.
Видно от писмо изх. № 08-00-499/14.06.2012 г. от ГИС София, за процесната
сграда са определени следните адреси: секция А – ...............
Видно от удостоверение за наследници от 24.03.2021 г., изд. от Столична
община, Район „Слатина“, .......... П.а е починала на 26.11.2017 г., като е оставила
наследници по закон: В. Ц. П. – съпруг и Ц. В. П. – син.
Представен е протокол от проведено на 14.09.2014 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. ............, на което те са взели решение да се сключи
договор с .......... за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата
се възложи на дружеството.
С договор от 07.04.2015 г. клиентите в сграда – етажна собственост на адрес: гр.
.............. са възложили на .......... извършването на услугата дялово разпределение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
2
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение в имота за исковия период е извършвано от ...........
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период
нормативна уредба за топлоснабдяването. За процесния период няма начислена
топлинна енергия за отопление на имота, тъй като в същия има щранг, който е трайно
затапен. За процесния имот няма начислена и топлинна енергия за БГВ. Начислена е
единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната
отопляема кубатура от 200 м3 съгласно акт за разпределение на кубатура.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период е формирана като разлика на фактурираната по прогнозни стойности сума от
100, 27 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 13, 36 лв.,
като в не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение в периода м.09.2019 г. –
м.04.2021 г. в размер на 21, 08 лв.
Вещото лице е посочило метрологичните проверки, които общият топломер в
абонатната станция е преминал, като заключението на последната проверка от 2021 г.
е, че СТИ съответства на одобрения тип.
Размерите на предявените искове не са спорни между страните.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците са депозирали възражения в
срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
3
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представените по делото писмени доказателства: нотариален акт за
учредяване на вещно право на строеж № 75, том IV, рег. № 8530, дело № 588/2017 г. от
09.11.2007 г. и разрешение за ползване № СТ-05-94/16.01.2013 г. се установява правото
на собственост на ......... П.а по отношение на процесния имот: апартамент № 51,
находящ се в гр. .............
От представеното удостоверение за наследници от 24.03.2021 г., изд. от
Столична община, Район „Слатина“, се установява, че .......... П.а е починала на
26.11.2017 г., като е оставила наследници по закон: В. Ц. П. – съпруг и Ц. В. П. – син,
които са придобили по 1/2 ид.ч. от имота съгласно чл.5, ал.1 ЗН, вр. чл.9, ал.1 ЗН.
От качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот произтича
качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, с оглед на което
възраженията на ответниците в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за наличието на облигационно
правоотношение между страните за исковия период с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
4
...........
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността на доставената
топлинна енергия през исковия период е формирана като разлика на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 100, 27 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни
сметки в размер на 13, 36 лв. В тази сума е включена единствено топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, тъй като топлинна енергия за отопление на имота и
топлинна енергия за БГВ не са начислявани.
Неоснователно е възражението на ответниците във връзка с годността на СТИ.
От заключението на СТЕ се установи, че общият топломер е преминавал периодични
метрологични проверки, като проверката през 2021 г. е извършена след изискуемия
срок от 2 години, но независимо от това резултат от нея е бил, че общият топломер
съответства на одобрения тип.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 27.10.2022 г., от която дата се счита
5
предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 27.10.2019 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г. За този период,
видно от съобщение към обща фактура № **********/31.07.2020 г. за отчетния период
м.05.2019 г. – м.04.2020 г., както и от заключението на СТЕ – таблицата към т.4 от
констативно съобразителната част на експертизата, топлинна енергия не е
начислявана.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.09.2019 г. – м.04.2021 г. в
размер на сумата 86, 92 лв., определен по реда на чл.162 ГПК, при съобразяване
заключението на СТЕ.
За тази сума ответниците отговарят съобразно дяловете им в съсобствеността –
по 1/2.
От изложеното следва, че искът за главницата следва да се отхвърли единствено
за периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от приложимите за исковия период Общи
условия на ищеца от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия
на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за мораторна лихва
върху главните вземания за периода м.09.2019 г. – м.04.2021 г., които не са погасени по
давност, за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г., в размер на сумата 14, 63 лв., който не
е спорен между страните.
За тази сума ответниците отговарят съобразно дяловете им в съсобствеността –
по 1/2.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
6
тях търговец.
Установи се по делото, че дяловото разпределение в случая е извършвано от
.........., както и че стойността на услугата за периода м.09.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза
на сумата от 21, 08 лв. съгласно заключението на СТЕ, в какъвто смисъл са и данните
от счетоводна справка на ищеца (л.55).
С оглед заявеното от страна на ответниците възражение за давност и предвид
момента на настъпване на изискуемостта на вземането за цената на дяловото
разпределение – вземането за м.09.2019 г. става изискуемо на 01.10.2019 г., съдът
намира, че погасено по давност е вземането за м.09.2019 г. в размер на сумата от 01, 01
лв., видно от счетоводна справка на ищеца (л.55).
Непогасени по давност са вземанията за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г. в
размер на сумата 20, 07 лв., определен по реда на чл.162 ГПК, при съобразяване
счетоводна справка на ищеца (л.55).
За тази сума ответниците отговарят съобразно дяловете им в съсобствеността –
по 1/2.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 71, 70 лв. разноски за заповедното производство и сумата 358, 49 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете, за които
ответниците отговарят по равно.
В полза на ответниците следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
както следва: на Ц. В. П. – сумата 17, 61 лв. разноски за заповедното и сумата 17, 61
лв. разноски за исковото производство, и на В. Ц. П. – сумата 17, 61 лв. разноски за
заповедното и сумата 17, 61 лв. разноски за исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. В. П., ЕГН ********** и В. Ц. П., ЕГН
********** дължат на .........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, всеки от тях по 1/2
от следните суми:
сумата 86, 92 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № ........., находящ се в гр. ........., за периода м.09.2019
г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
27.10.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 14, 63 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г.;
сумата 20, 07 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
7
периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.11.2022 г.
по ч.гр.д. № 58413/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав., като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.08.2019 г., както и иска за цената на дяловото разпределение за сумата
над 20, 07 лв. до пълния предявен размер от 21, 08 лв. и за периода м.09.2019 г. – като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ , а иска за сумата 4, 59 лв., представляваща мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 31.10.2019 г. – 28.09.2022 г.
– като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН ********** и В. Ц. П., ЕГН ********** да заплатят на
.........., ЕИК..........., на основание чл.78, ал.1 ГПК, както следва:
Ц. В. П. – сумата 35, 85 лв. разноски за заповедното производство и сумата 179,
24 лв. разноски за исковото производство;
В. Ц. П. – сумата 35, 85 лв. разноски за заповедното производство и сумата 179,
24 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ********* да заплати на Ц. В. П., ЕГН ********** и В.
Ц. П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, както следва:
на Ц. В. П. – сумата 17, 61 лв. разноски за заповедното производство и сумата
17, 61 лв. разноски за исковото производство;
на В. Ц. П. – сумата 17, 61 лв. разноски за заповедното производство и сумата
17, 61 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8