Решение по дело №558/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на В. С. М. от [населено място], чрез адв. П. Н., против решение № 172 от 24.09.2024 г., постановено по анд № 768/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на оспореното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, като отмени заповедта за задържане.

Ответната страна – началникът на група „Престъпления против личността“ в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМВР - Кюстендил, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на В. С. М., срещу процесната заповед, с която е разпоредено задържането на лицето за срок до 24 часа. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание – наличието на данни за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, а именно постъпили данни, че на 24.06.2024 г. жалбоподателят държи в собствен имот в [населено място], обл. Кюстендил, археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Прието е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за спазване на приложимите материалноправни норми, като в тази връзка е посочил, че представените с административната преписка доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства. Въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на районния съд относно наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая са били налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Задържането е било извършено във връзка с данни за извършването на престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, за което е била образувана преписка № 3М-449/2024 г. по описа на РУ – Кюстендил. Задържането е извършено за срока, посочен в закона, а заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Съдът правилно е посочил, че понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. За прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, сочено, че е извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая тези условия са изпълнени и оспорената заповед съдържа правни и фактически основания за задържане на лицето.

Целта на закона при установяване на принудителната административна мярка по ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на заподозряното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, мярката е предвидена с цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова.

Противно на твърденията в касационната жалба, правомощието на органа да наложи мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е упражнено законосъобразно - при реализиране на визираните в закона предпоставки. Следва да се отбележи, че ПАМ "задържане за срок до 24 часа" може да се прилага единствено и само ако е съобразена с основните принципи на правото, включително и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В случая, спазен е принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" не е санкция, а представлява временна, мигновена и ситуационна мярка, неутрализираща възникналата пречка или опасност. Към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които сочат на инкриминирано поведение на касатора, като процесната ПАМ е приложена спрямо последния в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето е само с оглед постигане на предвидени в закона цели. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 13 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, съгласно която срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване.

По изложените съображения съдът приема, че оспореното решение е правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172 от 24.09.2024 г., постановено по анд № 768/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.