Р Е
Ш Е Н
И Е №……..………/……………………2021г. В
ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр.Варна, I
тричленен състав, в публично
съдебно заседание на трети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№ 752/2021г.,по описа на Административен съд-гр.Варна, за
да се произнесе взе предвид следното: Производството е с правно основание
чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.227 от АПК.
Образувано е
по подадена касационна жалба В.С.Б. ЕГН ********** *** против Решение № 260241/19.02.2020 г. по
НАХД № 4046/2020 год. по описа на Районен съд – Варна, с което
е ПОТВЪРДЕНО НП № В – 17 – 27 / 11. 11. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна, с
което на касатора е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
хиляда лева за нарушаване разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ.
В касационната жалба се излагат твърдения, че
въззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, довели и
до неговата необоснованост, както и при неправилно прилагане на материалноправни
норми. Според касатора, въззивният съд не е изпълнил указанията на
Административен съд Варна, дадени при предходното гледане на делото от
касационната инстанция, което е довело до неизясняване на релевантни към
предмета на спора факти. Искането е след като бъде отменено въззивното решение, да бъде
отменено и обжалваното НП.
В открито съдебно заседание, редовно призован,
касаторът не се явява, не се
представлява. Представена е молба ,с
която жалбата се поддържа.
Ответникът по касационната жалба – РДНСК-Варна, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие,
който оспорва жалбата и въвежда искане тя да бъде отхвърлена. Представено е и
възражение с идентични доводи. Представителят
на Окръжна Прокуратура-Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в
срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съдът, след като се съобрази
с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във
въззивната инстанция, и при служебната проверка по реда на чл.218,ал.2 от АПК, приема
следното:
За да
постанови изложения по-горе резултат, въззивният съд се е позовал на приетото
при предходно гледане от въззивна инстанция заключение по съдебно-техническа
експертиза. Коментирал е приетото в него, че: само част от фасадната плоскост на
сградата излиза пред задължителната линия на застрояване, разположена на 2.00
м. от уличната регулационна линия, като двата калкана на сградата са изцяло в
съответствие с изискванията; спазени са еднометровите зони за отсъствие на
еркери и балкони към северния и южния калкан на сградата; при стълбището също
отсъстват еркери и балкони; архитектурният елемент-кула е разположен над
покривната плоскост; при проектиране на архитектурния елемент-кула са спазени
котите на корниза, съгласно действащия за имота РУП, като е отчетена
височината с спрямо кота средно прилежащ
терен Н=12.00м и височината Н до кота било=3.90м.; с проекта си
архитекта-проектант е предвидил изграждане на капандури и
архитектурно-художествени елементи, като частичния скатен покрив не излиза
извън одобрения с РУП обем; проектирания покрив запазва наклоните от 30° и 45°,
отразени в РУП; една част от височината от 4.50м по РУП остава неизползвана, но
това е предмет на избраната от проектанта хоризонтална и вертикална схеми на
жилищната сграда; предвиденото с архитектурния проект покритие над аварийната
метална стълба свързваща подземния паркинг с вътрешния двор се налага функционално - за затваряне на пространството над стълбата; така предвидената лека
конструкция представлява слънцезащитно съоръжение, защитаващо стълбата от атмосферните
влияния /слънце, дъжд, сняг и дp./; отделно от горното,
трябва да се отбележи предвиждането на масивна ограда от север и запад на стълбата.
Тази ограда е с височината на металната конструкция и стъкленото покритие около
и над аварийната стълба. Поради тази причина слънцезащитното съоръжение не създава дисконфорт в съседните имоти.
Правният извод
в обжалваното решение е аргументиран с гореизложените установявания по СТЕ без да е разпитано вещото лице. Снети са
обясненията на актосъставителя, които подкрепят установяванията по АУАН. От правна страна съдът е
приел, че административното производство е проведено
без нарушаване на процесуалните правила от категорията на съществените такива,
даващи основание за отмяна. Възприел е нарушение на материални разпоредби, като
се е обосновал със заключението, а именно че част от фасадната плоскост на сградата
излиза пред задължителната линия на застрояване, разположена на 2.00 м. от
уличната регулационна линия. Наред с това независимо дали са били спазени
изискванията за отстояния, височина и т.н., издатините по чл. 92 и
архитектурно-художествените елементи
имали самостоятелно и различно предназначение и не биха могли да бъдат
разглеждани като част от фасадата и изграждащите я помещения, като самото им
наличие съществено изменя облика на сградата. Съдът приел, че съобразно т.6.5.
от заключението по СТЕ е изградено
покритие над аварийната метална стълба свързваща подземния паркинг с вътрешния
двор, за което се твърди, че се налага функционално - за затваряне на пространството
над стълбата, като така предвидената лека конструкция представлявала
слънцезащитно съоръжение, защитаващо стълбата от атмосферните влияния /слънце,
дъжд, сняг и дp./. Такова пространство според ВРС не е предвидено с действащия
ПУП, като в случай на непреодолима функционална необходимост е имало възможност
то да бъде реализирано в съответствие с изискванията на закона. Съдът е намерил,
че изводът на АНО за наличие на визираното нарушение е правилен , съответно
главният архитект преди да одобри съответните инвестиционни проекти е бил
длъжен да се съобрази със съответствието на същите с предвижданията на ПРЗ и
РУП за имота, като независимо от обстоятелството дали одобряването в
несъответствие е било извършено умишлено или непредпазливо същият следва да
понесе административно-наказателна отговорност.
При задължителната служебна
проверка по реда на чл.218,ал.2 от АПК, настоящия касационен състав установи,
че Районният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа
обстановка. Позовал се е на заключение, прието в друго производство, без да
разпита непосредствено вещото лице. Като не е направил това , са останали
неизяснени безпротиворечиво следните факти: Частта от фасадната плоскост, която
според вещото лице излиза пред задължителната линия на застрояване, съставлява
ли еркер по смисъла на чл.87 ал.2 от Наредба №7 ПНУОВТУЗ; Архитектурният
елемент – кула, предвидена ли е в нарушение на чл.113 ал.2 от ЗУТ, доколкото
такова е твърдението в НП, а вещото лице в заключението си възприема извод, че
са спазени котите на корниза, съгласно действащия РУП? Съответно, ако
необходимите силуети по чл.113 ал.4 т.2 от ЗУТ не показват елемента – кула в
ПУП-РУП, могат ли да бъдат предмет на инвестиционния проект; Покритието,
предвидено над проектираната метална стълба
съставлява ли строеж по смисъла на §5 т.38 ДРЗУТ с цел- допълващо
застрояване, каквото е възприятието на АНО или съставлява слънцезащитно
съоръжение, тип лека конструкция, която не е изградена в нарушение на РУП.
В Решение № 1422/06.10.2020г. , постановено по
адм.д.№ 1690/2020г. състав при Административен съд Варна е чел указания , които
съобразно чл.224 АПК са задължителни за въззивния съд, но в конкретния случай не
са изпълнени при повторното разглеждане. При констатираната липса на
безпротиворечивост във фактическите установявания и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство,
настоящият състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна,
което налага отмяната на обжалваното решение. Съобразно чл.227 АПК, когато
решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, касационната
инстанция не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество по реда,
регламентиран в разпоредбата на чл.227 ал.2 АПК. При новото разглеждане следва
да бъде изслушано вещото лице арх.П.К., който следва да отговори на въпросите,
изложени в мотивите по-горе.
Така мотивиран, на осн.чл.227 АПК I
тричлленен състав при Административен съд – Варна
Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 260241/19.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 4046/2020 год. по описа на Районен съд – Варна, с което
е потвърдено НП № В – 17 – 27 / 11. 11. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна, с
което на арх.В.С.Б. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
хиляда лева за нарушаване разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ и
НАСРОЧВА производството
по адм.д.№ 752/2021г. по описа на Административен съд-Варна в открито съдебно
заседание на 07.10.2021г. от 09:30ч., за когато да се
призоват страните, ВОП и вещото лице арх.П. С. К..
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в 10-дневен срок от съобщението, с препис за
насрещните страни, да посочат доказателствените си искания.
Копие от решението да се изпрати със
съобщението за насрочване до вещото лице.
Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/