№ 176
гр. В., 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря И. СТ. К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20241300500323 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ищеца „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско
шосе“ 159, бл. „Бенч Марк, Бизнес център“, против Решение № 346 от 06.06.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 2490/2022 г. по описа на РС-В..
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от ищеца „Е.М.З.“ ЕАД искове за
признаване за установено, че ответника К. К. П., ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ж.к.
„Крум Бъчваров“, бл.19, вх.Ж, ет.6, ап.18 има парични задължения към „Е.М.З. АД“ (с
предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“), с ЕИК: *********, за следните
суми: сумата в размер на 4711.58 лева /четири хиляди седемстотин и единадесет лева и
петдесет и осем стотинки/-главница по неплатени 12 бр. фактури, издадени през периода
23.04.2021 г. – 27.04.2022 г и подробно индивидуализирани в диспозитива на решението,
сумата в размер на 310,85 лв. /триста и десет лева и осемдесет и пет стотинки/ - лихва за
забава върху неплатената главница по посочените 12бр.фактури, законната лихва от датата
на подаване на заявлението - 05.08.2022г., държавна такса в размер на 95.00 лв. - държавна
такса за предявената претенция за заплащане на главницата и на лихвата, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., дължими на осн. чл. 78, ал.8 ГПК., за които вземания в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 1736/2022 г. на РС-В..
1
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон.
Въззивнкът изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че дружеството
не е изпълнило задължението си и е опорочена процедурата по връчването на
констативните протоколи /КП/, по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ, на ответницата и като краен
резултата е отхвърлил предявените искове. В тази насока посочва, че дружеството е спазило
реда указан в чл. чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ да изпрати писмата с констативните протоколи в
срок и по описания начин, като няма изисквания за реалното му получаване, както и относно
качеството на получателя, обратно на извода на ВРС, че освен изпращане, за коректното
завършване на процедурата по корекцията, следвало да е осъществено и реално връчване на
адресата. Твърди, че посочените изводи на ВРС се опровергавали от доказателствата-
процесните 12бр КП били изпратени с препоръчани писма с обратни разписки, приложени
по делото, като в ПИКЕЕ няма изискване за съдържанието и формата на писмото.
Излага, че писмата с КП са доставени от „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД, притежаващо
лицензия за предоставяне на услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга,
съобразно изискванията на Закона за пощенските услуги. Сочи, че в ПИКЕЕ не е предвидена
задължителна форма на уведомителното писмо - реквизити и оформление. Във всички 12 бр.
писма изрично било отбелязано, че към всяко от тях е приложен и съставения при
съответната проверка КП. Счита, че е постигната целта на разпоредбата на чл.49, ал. 4 от
ПИКЕЕ, като отсъстващият от проверката абонат е бил надлежно уведомен и запознат със
всеки един от изготвените протоколи.
Моли Съда да отмени решението на РС-В., вместо което да постанови друго с което
да уважи предявените искове. Иска присъждане на разноските по производството за двете
инстанции и юрисконсултско възнаграждение. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна К. К.
П. с ЕГН **********, чрез назначения й особен представител адв. Б. К. от АК-В. и адрес на
кантората: гр.В., ул.’’Дунавска” № 2. ет.З, ап.9 е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Навежда
доводи в подкрепа на първоинстанционното решение, като излага, че по делото не било
доказано надлежно връчване на протоколите от извършените проверки, като липсвали
доказателства за изпращането им по постоянен и настоящ адрес на абоната.
Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са
направили доказателствени искани.
В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
2
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Съдът констатира, че пред настоящата инстанция страните не спорят по установената
от ВРС фактическа обстановка, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща
към мотивите на РС-В., като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия
съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Спорът между страните пред настоящата инстанция се свежда до отговор на въпроса
уведомена ли е ответницата К. П. за процесните 12бр Констативни протоколи /КП/ и за
извършеното преизчисление на електрическата енергия за периода по всеки един от КП.
Като последици от отговора на горния въпрос следва да се отговори и на въпроса дължи ли
плащане ответника по процесните фактури, като не е спорен факта, че ответницата не е
заплатила на ищеца сумите по процесните 12бр.фактури на обща стойност 4711.58лв.
В случая страните не спорят и по размера на предявената петенция от 310.85лв-
законна лихва за забава от падежа на всяка фактура до 16.06.2022г., установен от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
Предявените искове са с правно основание по реда на чл. 422 вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
56, ал. 1, вр. чл. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35/2019 г. / и чл. 86 от ЗЗД – за признаване за
установено по отношение на ответницата К. К. П., че дължи на ищеца „Е.М.З.“ ЕАД сумата
4711.58 лева - главница по 12бр.фактури, индивидуализирани поотделно в исковата молба,
3
ведно със законната лихва, считано от 05.08.2022 г. - датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане, както и сумата от 310.85 лева – законна
лихва върху неплатената главница по всяка от 12 бр. фактури от падежа до 16.06.2022г.
По делото не е спорно, че въззиваемата-ответницата е била потребител/клиент на ел.
енергия в процесния период по смисъла на чл. 92, т. 4 ЗЕ, вр. § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ. Като
потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, ответникът е бил
страна по договор при общи условия за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро
България" АД /понастоящем "Електрохолд Продажби" АД/, както и по договор при общи
условия за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД /понастоящем "Е.М.З." АД/, които общи условия са влезли в сила, и не е
необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане. В качеството му на
потребител на ел. енергия и съответно на ползвател на електроснабдителната мрежа на
"Е.М.З." АД, снабдяван с електрическа енергия от крайния снабдител, ответникът е в
облигационна връзка както с доставчика на ел. енергия, така и със собственика на
електроразпределителната мрежа. След като е присъединен към електроснабдителната
мрежа на ищцовото дружество-въззивника с цел ползване на електрическа енергия,
ответникът е ползвател на тази мрежа по смисъла на чл. 3,т.1вр.чл.4,т.2 от Общите условия
на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД, одобрени с решение на ДКЕВР, които са приложими към процесния
фактуриран период.
С разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ /след измененията им
с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / е предвидена възможността на енергийното
предприятие да извършва едностранна корекция на сметките за ел. енергия на крайните
потребители за минало време във всички случаи на неизмерена или неточно измерена ел.
енергия.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване.
В случая не е спорно, че въззиваемата-ответницата е титуляр на разкрита партида за
отчитане потреблението на електроенергия в обект-недвижим имот:апартамент, находящ се
в гр.В., ж.к.Кр.Бъчваров, бл.19, вх.Ж, ет.6, ап.18. По този факт страните не спорят и пред
двете инстанции.
От приложените констативни протоколи безспорно се установява, че на посочените
дати е извършена проверка на СТИ за електроснабдения обект на ответницата-посочения
апартамент в гр.В. от служители на Отдел «Нетехнически загуби» при «ЕРМ Запад» ЕАД,
след уведомяване на органите на МВР на тел.112 и в присъствието на свидетел-
4
представител на Федерацията на потребителите. При проверките е констатирано, че върху
СТИ е извършена манипулация, изразяваща се в промяна в схемата на свързване и
съответно неотчитане на ел.енергия, като пред настоящата инстанция не са спорни
констатациите по процесните констативни протоколи.
Съгласно чл.49 от ПИКЕЕ проверка е допустима и в отсъствие на ползавтеля на
електроснабдения обект, при спазване на изискванията на ал.3 от същия член, а именно: (3)
При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. Следователно, посочените изисквания са спазени.
Всеки един от общо 12бр констативни протоколи са връчени на въззиваемата-
ответницата с писма адресирани до нея на адрес: гр.В., ж.к.Кр.Бъчваров, бл.19, вх.Ж, ет.6,
ап.18, съвпадащ с адреса на проверявания обект, видно от приложените писма и обратни
разписки, приложени към исковата молба, като не се твърди същата да е заявявала друг
адрес за кореспонденция. Съгласно разпоредбите на чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 40, чл. 65 и
чл. 71 от приложените Общи условия,действащи за периода, е спазен реда за уведомяване,
като констативните протоколи са изпратени с препоръчани писма с обратни разписки. От
обратните разписки е безспорно установено, че писмата са достигнали до адреса на
ответницата, но са върнати от пощенския оператор с отметка „непотърсени“, т.е няма реално
връчване поради неоткриване на ответницата на адреса или друго лице, което да получи
пощенската пратка, както и поради неявяване на същата в офиса на оператора за лично
получаване на писмата.
При тези данни настоящият състав приема, че от ищеца е спазена процедурата чл. 49,
ал. 4 от ПИКЕЕ за начина на изпращане на уведомителните писма, като няма изрично
визирано изискване за реалното им връчване на ответницата, поради което и не споделя
изводите на първоинстанционния съд в обратна насока - за неспазена процедура от ищеца по
връчването на констативните протоколи, обосновало отхвърляне на предявените искове.
Обратно на приетото от ВРС настоящият състав, счита че от данните по делото се
установява и недобросъвестно поведение на ответницата, по отношение получаване на
кореспонденцията на ищеца. Видно от констативните протоколи на електроснабдения обекта
на ответницата са били извършени 12бр проверки, за около една година, като обекта е бил с
прекъснато електроподаване и при проверките е констатирана извършена манипулация в
СТИ, изразяваща се в промяна в схемата на свързване и съответно неотчитане на
консумираната ел.енергия. Видно от костатациите от проверките обекта на ответницата е
обитаван през периода на проверките от 21.04.2021г.-21.04.2022г., изведено от
многократното въздействие-манипулиране на СТИ през посочения период. Нежеланието на
ответницата да получи адресираните до нея уведомителни писма и фактури не опорочават
процедурата по уведомяването й и не я освобождава от задължението да заплати стойността
на процесните 12бр.фактури.
Видно от съдържанието на уведомителните писма, към които са били приложени
5
констативните протоколи, ответницата е била уведомена, че ищцовото дружество на
основание ПИКЕЕ ще извърши преизчисляване на количествата ел.енергия.
На основание чл.50, ал.2 ПИКЕЕ ищецът е извършил преизчисление на количествата
електрическа енергия на база половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, чрез които обекта на ответницата е свързан към
електроразпределителната мрежа, видно от приложените по делото 12бр справки за
преизчислени количества електрическа енергия. Впоследствие по всеки един КП и справка
ищецът е издал и процесните фактури-общо 12 на бр. Видно от фактурите на гърба на всяка
една се съдържа приложение съответстващо на количеството ел.енергия по корекцията от
справките за преизчисление. От данните по делото не се оспорва наведеното твърдение от
ищеца, че е предприел действия по изпращане на всички уведомителни писма до
ответницата, т.е от същия е спазен реда за уведомяване на ответницата и за справките за
преизчисляване на ел.енергия по констативните протоколи и издадените фактури, като по
отношение на тях няма изискване за реално връчване и могат да бъдат изпратени до
адресата-ответницата и с обикновена пощенска пратка, каквото твърдение е наведено с
исковата молба.
Следователно при тези данни, съдът приема за установено по делото, че за въззивното
дружество е възникнало правото да коригира количеството ел. енергия за процесния период,
поради констатираното неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване
и е спазило процедурата по ПИКЕЕ, вкючително и е изпълнило
изискванията на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ и Общите условия за уведомяване на ответницата.
Нежеланието на ответницата да получи адресираните до нея уведомителни писма и фактури
не опорочават процедурата по уведомяването й и не я освобождава от задължението да
заплати стойността на процесните 12бр.фактури.
В Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр.д. № 3817/2021 г. по описа на ВКС е
разяснено, че разпоредбите на чл. 50-56 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на
електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа
енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда
на правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на
електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на
всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по
реда на чл. 50- 56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената
електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на
електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 416,
б.а ДР ЗЕ“.
В обобщение, настоящият състав приема, че при процесните проверки от
въззиваемото дружество е спазена процедурата по ПИКЕЕ и отговорността на въззиваемия-
ответника е обективна. Отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност, която е в
6
отклонение от общите правила на договорната отговорност и за да се ангажира същата не е
нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно
въведено недобросъвестно поведение от потребителя в определен момент. Съгласно
Решение №118 от 18.09.2017 г. по т.д. №961/2016 г. на ВКС, в случая ищецът-лицензиант,
„не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му. Уредената в ПИКЕЕ
корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско
измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата; при които при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване....“/.
Предвид изложените съображения и при така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до извода, че предявените искове са основателни и доказани и
следва да се уважат в пълния предявен размер, като въззиваемата-ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер от 4711.58лв. по процесните 12бр.фактури, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 05.08.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В процесните фактури
е посочен срок за заплащане на същите, като след изтичането на срока длъжникът изпада в
забава. Въззивникът-ищецът е претендирал лихва в размер на 310.85 лева за периода от
падежа на всяка от 12бр фактури до 16.06.2022г. , който размер съвпада с размера, посочен
от вещото лице в съдебно- счетоводната експертиза, поради което искът се явява
основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер.
По изложените съображения жалбата на ищеца се явява основателна, а обжалваното
решение на РС-В., като неправилно следва да се отмени и вместо него да бъде постановено
друго,с което да се уважат предявените искове в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната по жалбата
страна К. К. П. ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по производството.
Въззивното дружество-ищец е било представлявано от юрисконсулт в двете съдебни
инстанции. С оглед заявеното искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции съдът определя по 100лв. за всяка инстанция, на основание чл.78,
ал.8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗЗП във вр. с чл.25. (1) от Наредба за заплащането на правната
помощ.
При това положение на ищеца се следват разноски, както следва:
Сторени разноски по заповедното производство в общ размер на 145.00 лева /95.00
лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/.
Сторени разноски пред РС-В. в общ размер на 1295,70лв./143.46лв.-държавна такса,
7
150лв.-депозит за ССчЕ, 902.24лв.- депозит за особен представител, 100лв.-юрисконсултско
възнаграждение/.
Разноски във въззивното производство в общ размер на 494.23лв./94.23лв.-държавна
такса, 300лв.-депозит за особен представител, 100лв.-юрисконсултско възнаграждение/.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №346 от 06.06.2024г., постановено по гр.д. № 2490/2022г. по
описа на Районен съд-В. и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. К. П. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. В., ж.к. „Крум Бъчваров“, бл.19, вх.Ж, ет.6, ап.18, че дължи на „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1784, Столична община, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ №159, БенчМарк Бизнес център, сумата в общ в размер
на 4711,58 лева/четири хиляди седемстотин и единадесет лева и 58ст/ - главница по 12
бр.фактури с номера: Фактура № ********** / 23.04.2021 г.; Фактура № ********** /
19.05.2021 г.; Фактура № ********** /25.05.2021 г.; Фактура № ********** /21.06.2021 г.;
Фактура № ********** / 23.07.2021 г.; Фактура №**********/31.08.2021 г.; Фактура №
********** / 21.09.2021 г.; Фактура № ********** / 12.10.2021 г.; Фактура № ********** /
30.11.2021 г.; Фактура № ********** / 01.02.2022 г.; Фактура № ********** / 05.04.2022 г.;
Фактура № ********** / 27.04.2022 г. за суми дължими по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от
ПИКЕЕ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 05.08.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 310.85 лева - мораторна лихва по
посочените фактури, за периода от падежа на всяка една фактура до 16.06.2022 г., за което е
издадена Заповед № 744 от 08.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1736/2022 г. по описа на Районен съд -
В..
ОСЪЖДА К. К. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ж.к. „Крум Бъчваров“, бл.19,
вх.Ж, ет.6, ап.18 да заплати на „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 1784, Столична община, район Младост, бул. „Цариградско шосе“
№159, БенчМарк Бизнес център, разноски по ч.гр.д. № 1736/2022 г. по описа на Районен съд
- В. в общ размер на 145.00 лева /95.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА К. К. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ж.к. „Крум Бъчваров“, бл.19,
вх.Ж, ет.6, ап.18 да заплати на „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление: гр. С., п.к. 1784, Столична община, район Младост, бул. „Цариградско шосе“
№159, БенчМарк Бизнес център сумата от 1295,70лв.-разноски по производството пред РС-
В., както и сумата от 494.23лв.-разноски за въззивното производство пред ОС-В..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3,т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9