Р Е Ш
Е Н И Е
София, 19.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на девети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5106/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от П.П.Х.,
ЕГН **********, чрез адв. В.Н., съдебен адрес:*** против З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД за сумите, както следна: - 80 000
лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието – 14.11.2016 г. до
окончателното изплащане и - 309,12 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното й
изплащане и
сторените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА..
В исковата молба се твърди, че на 14.11.2016 г.
около 18:50 ч. в гр. Варна, П. М. управлявал л.а. „Пежо 206“ с peг. №*******по
бул. „Цар Борис I” с посока на движение към центъра на града. Същият нарушил
правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена
с пътните условия скорост, изгубил контрол над управлението на автомобила,
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се
л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № *******, управляван от Х.К.М..
При станалото ПТП е
пострадала ищцата, пътуваща на предната дясна седалка в л.а. „Пежо 206“, като е
получила счупване на гръбначния стълб в поясната област, фрактура на носните
кости, разкъсно - контузна рана във фронталната област, отоци и кръвонасядания
в областта на долните клепачи.
По случая е образувано ДП № 462/2016 г. по описа на
Сектор „ПП” - ОД на МВР - Варна, пр. пр. № 15167/2016 г. по описа на РП -
Варна. Същото е прекратено с Постановление за прекратяване на досъдебно
производство.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по полица № BG/22/116002030453/26.07.2016 г. със срок на валидност от
27.07.2016 г. до 26.07.2017 г.
Ищцата твърди, че е предявила претенция за заплащане по
доброволен ред на застрахователно обезщетение, но в законоустановеният
3-месечен срок ответното дружество не е изплатило обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди.
В тази връзка е предявила
настоящия иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди в размер исковата сума, ведно със законните последици –
законна лихва и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло, както по
основание, така и по размер.
На първо място заявява, че за ищцата липсва правен
интерес от водене на исково производство, тъй като, във връзка с претърпените
вреди е отправила доброволна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от настъпило застрахователно събитие на 14.11.2016 г. /щета №
0000-1000-03-18-7736/, като е определено за изплащане застрахователно
обезщетение за обезщетяване неимуществени вреди.
Оспорва всички твърдения на ищцата, направени с исковата
молба по основанието на предявената претенция, тъй като по делото не са
представени доказателства в тяхна подкрепа.
Твърди, че не са изяснени обстоятелствата, причините и
механизма, довели до настъпване на ПТП, както и наличие на виновно поведение на
пострадалите лица за нанесените им телесни увреди.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата,
която е пътувала без поставен обезопасителен колан, както и на водача на л.а.
“Фолксваген Голф“, поради движение с превишена и несъобразена скорост.
На самостоятелно основание твърди, че настъпването на ПТП
е в резултат от виновно и противоправно поведение и от страна на водача на
другия участвал в ПТП лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № *******,
изразяващо се в движение с превишена и несъобразена скорост.
Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за
техния интензитет и проявление, както и твърденията по отношение на периода,
през който са търпени, като оспорва твърдението за медико-биологичния им характер,
както и за настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата претенция.
Оспорва претендирания размер на застрахователно
обезщетение като прекомерен.
Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за
изтекли лихви, както и периода за който са дължими.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като
постанови решение, съобразно събраните доказателства. Претендира разноски по
списък. Направил е възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар на ищцата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 14.11.2016 г. около
18:50 ч. в гр. Варна е станало ПТП, като П. М.М., водач на л.а. „Пежо 206“, Рег.
№ ********, движейки се по бул. „Цар Борис I” с посока на движение към центъра
на града, поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,
изгубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл в лентата за насрещно
движение и ударил насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Голф“, Рeг. № *******,
управляван от Х.К.М..
При станалото ПТП е
пострадала ищцата, пътуваща на предната дясна седалка в л.а. „Пежо 206“, като е
получила счупване на гръбначния стълб в поясната област, фрактура на носните
кости, разкъсно - контузна рана във фронталната област, отоци и кръвонасядания
в областта на долните клепачи.
От доказателствата, приложени в хода на процеса, че за
станалото ПТП е образувано ДП № 462/2016 г. по описа на Сектор ПП при ОД на
МВР, гр. Варна, пр.пр. № 15167/2016 г. на ВП, гр. Варна за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“ НК, което с Постановление от 14.06.2017 г. на РП, Варна е
прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, пред вид желанието на пострадалата П.Х. и съобразно чл. 343, ал. 2 НК.
По делото не се
оспорва обстоятелството и съдът приема за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по з.п. № BG/22/116002030453/26.07.2016 г. със срок на
валидност от 27.07.2016 г. до 26.07.2017 г., валидна и към момента на станалото
ПТП. Не се оспорва и обстоятелството, че по образуваната при него преписка по
Щета № 0000-1000-03-18-7736, във връзка с подаденото от ищцата на 20.11.2017 г.
Заявление, застрахователят „Л.И.“,АД се е произнесъл за първи път със становище
на 21.05.2018 г. – след завеждане на найстоящото дело.
От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен
материал, в нейната медицинска част, се установява, че, в резултат на
катастрофата, ищцата е получила следните травматични увреждания, в пряка
причинно следствена връзка с претърпяното ПТП: - Компресионно счупване с
лекостепена клиновидна деформация на тялото на 1-ви поясен прешлен., -
Трабекуларни счупвания на телата 2ри – 5ти поясни прешлени (Трабекуларната
кост е концентрирана в телата на прешлените и таза, в края на дългите кости; тя
е спонгиозна мрежа от гредички, формираща вътрешната опора на костта. Тя е едва
25% от костната маса, но заема по-голяма
повърхност поради
своята спонгиозна структура. В нея се осъществява по-усилен метаболизъм в
сравнение с кортикалната кост), - Счупване на носните
кости, - Разкъсно-контузна рана в челната област.
Компресионното счупване с
лекостепена клиновидна деформация на тялото на 1-ви поясен прешлен и трабекуларните
счупвания на телата 2 ри – 5 ти поясни прешлени са реализирали медико-биологичния
критерий трайно затруднение в движенията
на снагата за повече от 30 дни.
Счупването на носните кости и
разкъсно-контузната рана в челната област представляват разстройство на здравето неопасно за живота.
Проведено е консервативно лечение с вливания,
обезболяващи, антикоагулант, носене на корсет.
Възстановителният процес при П.П.Х. е
продължителен и от 06.04.2017г. е налична остеохондроза /дистрофическо заболяване на гръбначния стълб, протичащо с поражение на
междупрешленните дискове и вследствие поражение на междупрешленните стави и
свързващия апарат/ на диска между ТН12 – Л1, което
може да се квалифицира като ексцес и клиновидна деформация на тялото на 1- ви
поясен прешлен, резултат от непълно възстановяване. Ищцата не се е явила на
преглед, но на база на медицинската документация и описаните увреждания, се
предполага наличието на интермитиращи болки в областта на гръбначния стълб /кръста/.
Вещото лице се позовава и на показанията на родителите на Х., разпитани по
делегация от РС, гр. Варна, според които тя все още търпи болки в лумбалната
област на гръбначния стълб, които, макар и периодични, ще се проявяват и в
бъдеще при физическо усилие, по-дълго стоене в право положение, промяна на
времето.
Експертът – лекар е извършил проверка и на приложените по делото фактура и
касов бон на името на П.П.Х. за закупуване на Виброцил гел на стойност 9лв. и
12ст. и ядрено-магнитен резонанс на стойност 300лв., правейки извода, че те са
в причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП.
По искане на ищцата и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита като
свидетели нейните родители – майка й Г.И.Х.
и баща й П.С.Х..
В
показанията си те заявиха, че са видели дъщеря си веднага след катастрофата на
14.11.2016 г. в много тежко, ужасяващо състояние. Била е цялата в кръв,
изпитвала е страшни болки, пищяла, викала. От носилката, от линейката, я
пренесли на леглото. Носът й е бил счупен. В болницата е престояла една
седмица, после лечението й продължило вкъщи, където родителите й са я гледали.
Първите два месеца не е можела да се обслужва сама, като през първия месец е
била на памперси, после постепенно започнала да става. Била е в силен стрес, изпитвала
е много голяма уплаха, не можела да спи, дълго време не се возела в кола.
Според тях, този кошмар още не е отминал, защото болките в кръста продължават
и, според лекарите, прогнозата не е много добра.
Вещото лице – автоекперт, по назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, дава следния механизъм на станалата каастрофа: На 14.11. 2016
г., към 18,50 ч.. л. а. „Пежо” модел 206, Рег. №*******с водач П. М.М. се движи
в гр. Варна по ул. „Княз Борис I”
с посока към центъра на града. Скоростта му на движение е 97-98 км/ч., или
средно 97,5 км/ч. До водача на предна дясна седалка се возила П.П.Х.. Срещу
ресторант „Хамбара” водачът М. губи контрол върху управлението на лекия
автомобил, употребявайки спирачната система, като оставя спирачни следи.
Автомобилът се отклонява наляво за посоката си на движение, преминава през
левия бордюр, навлиза в затревен участък на разделителната ивица между двете
полуплатна. При удара в бордюра предните колела се разхерметизират, предно ляво
колело се деформира и извива допълнително наляво, което предизвиква заораване в
затревената площ, в резултат на което автомобилът губи надлъжна устойчивост и
започва преобръщане през предната броня, предния капак и удар в задната част,
допълнително обръщане и падане на колелата си с навлизане в лявата пътна
половина предназначена за насрещно движещите се превозни средства. В този
момент в тази пътна половина се е движел лек автомобил марка „Фолксваген” модел
„Голф” с рег. № ******* с водач Х.М.. Водачът М. реагирал за спиране, не могъл
да спре и настъпил удар между двете превозни средства. Ударът е между предна
лява част на л.а. „Фолксваген Голф” в преден ляв калник. След удара двата
автомобила се установяват в положението регистрирано от разледващите
органи. Произшествието е станало на бул. „Княз Борис I” на автобусната спирка след „Делфинариума”
за посоката на движение на лекия автомобил „Пежо 206” – посока към центъра на
гр. Варна. Разстоянието, което е изминал лекият автомобил от началото на
спирачната следа до мястото а удара е около 70 м., позволената скорост е 50
км/ч., а скоростта на водача на л.а. Фолксваген Голф - около 45 км/ч. Вещото
лице е разгледало различни варианти на опасната зона за спиране, но е заявило,
че не може да се каже категорично дали водачът на
л.а. Фолксваген е могъл да предотврати или не удара в л.а. Пежо..
В резултат на
произшествието е пострадала возещата се на предна дясна седалка в л.а. „Пежо
206” пътничка П.Х..
Според
вещото лице, причините за настъпването на произшествието са избраната от водача
на л. а. „Пежо” модел 206 с рег. №*******скорост на движение, съчетана с начина на управление,
довели до загуба на контрол върху управлението на автомобила.
Лекият автомобил, в който е
пътувала ищцата, е фабрично оборудван с предпазен колан на предна дясна
седалка, както и с въздушна възглавница, която е била задействана при
произшествието.
В Епикризата на П.Х. от История на заболяването №19908/14.11.2016 г.
– 18.11.2016 г. на Клиника по Неврохирургия
при МБАЛ „Света Анна – Варна”, АД, не са описани характерни белези от
поставен предпазен колан. От представените по делото доказателства се
установява, че към момента на настъпване на удара ищцата е „сменяла станцията
на радиото”, т.е. - била е леко приведена напред, като предпазният колан е бил
леко разтегнат. Това е позволило при самото ПТП, главата на ищцата да се е
ударила в предното табло. Счупването на прешлените е индиректно, механизма е
компресионен, флексионен или комбинация от двата механизма от пресилена флексия
/сгъване/. Получава се леко смачкване на тялото на прешлена отпред, като
средната и задната колона са напълно интактни и това определя стабилността на
този тип фрактури. Вещите лица заявяват, че, ако ищцата е била в правилно
седнало положение на седалката с добре поставен предпазен колан, травматичните
увреди биха били изразени в по-лека степен, дори биха били предотвратени
травмите в областта на главата.
Във
връзка с механизма на ПТП съдът разпита като свидетел, отново по делегация в РС, Варна, водачът на другия лекия автомобил – участник в
катастрофата Х.К.М..
В показанията си той заяви, че инцидентът е
настъпил на 14.112016 г. в гр. Варна, на бул. Княз Борис І, посока Златни
пясъци,в близост до ресторант Хамбара. Движел се е по пътя с позволена скорост,
когато забелязал, че л.а. Пежо 206 се отклонява от пътя рязко и с въртеливи
постъпателни движения се приближава към него. Било е още светло, но е започвало
да се стъмва, времето е било ясно. Свидетелят не е имал достъп до другата кола
след катастрофата и не може да заяви дали ищцата е пътувала в нея. Не може да
каже дали тя е получила увреждания, както и дали е пътувала с поставен
обезопасителен колан.
До
момента на приключване на устните състезания плащане на обезщетение от страна
на ответника – застраховател не е настъпило.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя З. „Л.И.“, АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата от станалото на 14.11.2016 г. ПТП, изразяващи се
в болки и страдания в размер 80 000 лв. и за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/ в размер 309,12 лв., ведно със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случаи,
съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищцата са причинени както физически, така и душевни болки и страдания –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и медицинска експертиза.
Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Доказано бе, че ищцата е претърпял травмите от инцидента,
които представляват средни и леки телесни повреди, съответно трайно затруднение
в движенията на снагата за повече от 30 дни и разстройство на здравето неопасно
за живота, като към момента на изготвяне на заключението не медицинската
експертиза се предполага, че последиците от тях са отшумели. Доказан бе и
фактът, че тези травми са й причинили и причиняват и описаните от експертизата болки
и дискомфорт, като последиците от тях все още не са отшумели напълно.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2016 г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 80 000
лв. – така, както е предявена претенцията, било
адекватна обезвреда за
претърпените от ищеца
и доказани в производството неимуществени вреди, поради което счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва
да се уважи изцяло.
Съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Пред вид факта, че
по делото се доказа, че П.Х. е била с поставен обезопасителен колан, съдът
приема, че това възражение на ответника – застраховател не бе доказано.
Върху присъдената сума като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
датата на събитието – 14.11.2016 г., до окончателното
издължаване.
Що се отнася до претенцията за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка с лечението на получените
травми, съдът приема тази претенция за основателна, пред вид заключението на
вещите лица, и стича че трябва да бъде уважена изцяло така, както е предявена –
за сумата 309, 12 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на
делото – 17.04.2018 г. до окончателното изплащане и разноски в размер 100 лв. –
депозит за свидетели.
На адвоката – повереник на ищцата следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, на основание чл. 38
ЗА, в размер 2 940 лв. Съдът счита, че следва да се остави без уважение
възражението на ответника досежно размера на адвокатското възнаграждение, пред
вид факта, че същото е определено в минимален размер, съобразно Наредбата за
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет
Пред вид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 3 212, 30 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на П.П.Х., ЕГН **********, чрез адв.
В.Н., съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД следните суми:
- 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от датата на събитието – 14.11.2016 г. до
окончателното изплащане и - 309,12 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното й
изплащане и
сторените по делото разноски в размер 100 лв. – депозит
за свидетели.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати на адв.
В.Н.,***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в
размер 2 940 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 3 212, 30
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: