Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 20.11.2018
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ДОРА МИХАЙЛОВА,
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.
дело № 511/2018 год. по описа на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 23 от 02.07.2018 год.
по гр. дело № 475/2016 год. Сливнишкият районен съд е отхвърлил като
неоснователен предявения от Б.М.С. против М.М.К.
инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено,
че ищцата е собственик на следните имоти: партерният етаж, включващ два гаража
и мазета, тавански етаж, както и втори жилищен етаж от триетажната масивна
жилищна сграда, построена в УПИ № XV-9605 в кв. 2 по плана на гр. Б.,
целият с площ 462 кв.м., на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност за периода от средата на м. декември 2005 год. до датата на предявяване
на иска. С решението съдът е разпределил ползването на съсобствения
между страните недвижим имот, описан по-горе, както следва: 1. на М.М.К. е предоставено ползването на следните части от процесните имоти: а/ дворното място с площ 136 кв.м.,
съставляващо дял I
от допълнителното заключение на вещото лице, защриховано с червен цвят на
приложената скица № 5; б/ дял първи от проекта за разпределение на сутеренния
етаж, описан в основното заключение на вещото лице с обща с. площ 41 кв.м.,
включващ следните помещения: гараж с обща площ 19,30 кв.м. и помещение /зимник,
склад/ с площ 21,70 кв.м., защриховани с червен цвят на приложената скица № 3
по делото; в/ дял първи от проекта за разпределение на таванския етаж, описан в
основното заключение на вещото лице с обща с. площ 40 кв.м., включващ следните
помещения: стая с площ 13,90 кв.м.; стая с площ 11,10 кв.м. и стая с площ 15,10
кв.м., защриховани с червен цвят на приложената скица № 4; 2. на Б.М.С. е
предоставено ползването на следните части от процесните
имоти: а/ дворното място с площ 136 кв.м., съставляващо дял II от допълнителното заключение на
вещото лице, защриховано със син цвят на приложената скица № 5; б/ дял втори от
проекта за разпределение на сутеренния етаж, описан в основното заключение на
вещото лице с обща с. площ 41 кв.м., включващ следните помещения: гараж с обща
площ 19,30 кв.м. и помещение /зимник, склад/ с площ 21,70 кв.м., защриховани
със син цвят на приложената скица № 3 по делото; в/ дял втори от проекта за
разпределение на таванския етаж, описан в основното заключение на вещото лице с
обща с. площ 39,90 кв.м., включващ следните помещения: стая с площ 12,20 кв.м.;
стая с площ 09,00 кв.м., стая с площ 13 кв.м. и стая с площ 05,70 кв.м.,
защриховани със син цвят на приложената скица № 4.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от Б.М.С. в частта, с която съдът е отхвърлил
предявения от нея инцидентен установителен иск за
признаване за установено, че е собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност на втория етаж от триетажната жилищна
сграда в процесния имот, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата – партерен етаж с два гаража и две
мазета и тавански етаж, както и в частта, с която е разпределено ползването на
тези общи части. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която
съдът е разпределил ползването на дворното място.
Ответницата оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението на районния съд.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С договор за отстъпено право на
строеж от 17.09.1999 год. Община Б. е отстъпила на К.В./за първи етаж/ и на М. В./за
втори етаж/ правото на строеж върху общинско място, представляващо парцел XV- общ. в кв. 2 по плана на гр. Б..
С н.а. № 57, том IІ, дело № 614/1999 год. на РС-Сливница
К.В.е прехвърлила на внучката си Б.С. учреденото й с договора от 17.09.1999
год. право на строеж на първи етаж от
масивна жилищна сграда, представляващо 1/2 ид.ч. от
правото на строеж върху описания по-горе парцел.
С договор от 26.01.2004 год.
Община Б. е прехвърлила на Б.С. ½ ид.ч. от УПИ
№ XV-9605
в кв. 2 по плана на гр. Б..
С договор от 13.02.2013 год. Община Б. е прехвърлила на М.М.К. ½ ид.ч. от УПИ № XV-9605 в кв. 2 по плана на гр. Б..
Видно от удостоверение за
законност от 20.02.2008 год., издадено от кмета на община Б., строеж „Триетажна
масивна жилищна сграда“, находяща се в УПИ № XV-9605 в кв. 2 по плана на гр. Б.
е изградена по одобрени строителни книжа
– разрешение за строеж № 7/21.03.1991 год. и е напълно завършена.
Според писмо от Община Б. до Б.С.
от 20.01.2006 год., по подадена от последната жалба вх. № Г-26/12.04.2005 год.,
от направена проверка в края на 2005 год. е установено, че строежът на процесната жилищна сграда е завършен във фаза груб строеж.
Сутеренът и първия етаж са били изградени към м. декември 2003 год., видно от
удостоверение № ТС-1555/15.01.2004 год. на община Б..
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза на в.л. Янков от 24.11.2017 год. в процесното дворно място е построена триетажна жилищна
сграда, като достъпът до дворното място и до сградата се осъществява от
североизточната му граница. Първият етаж е частично завършен и се състои от два
гаража и два зимника. Таванският етаж е
на груб строеж и се състои от коридор и осем помещения и три тераси. Останалите
два етажа са жилищни. Вещото лице е
предложило два варианта за разпределяне ползването на дворното място и един
вариант за разпределяне ползването на общите части на сградата /първи етаж и
тавански етаж/.
По делото е прието и допълнително
заключение на вещото лице от 09.02.2018 год., с което е предложен още един
вариант за ползване на дворното място, при която за всеки един от двата гаража
се обособи площадка за самостоятелно ползване от всяка от страните /скица № 5
на л. 91/.
Според показанията на св. А.къщата
на страните била строена от Б.С., нейният
съпруг Р.и бащата на ответницата, като свидетелят помагал в строителството.
Сградата била завършена през 2005 год. и тогава ответницата и съпругът й се
преместили да живеят в нея на първия етаж, като продължили да извършват
довършителни работи и на втория етаж /измазмане на
стените, поставяне на дограма и др./. През м. декември 2005 год. свидетелят и
съпругът на ответницата С. слагали улуци на къщата. Тогава Б. дошла и
споделила, че със сестра й се скарали за пари във връзка със строителните
работи. Тогава Р.се ядосал и заключил втория етаж. Б. си слагала цветя на
втория етаж и държала там строителни материали. Свидетелят не е виждал друг да
ползва втория етаж.
Свидетелят Е./съсед/ твърди, че
виждал при строежа на къщата съпруга на ищцата Е.. Знае, че ответницата живее
на първия етаж на сградата, а вторият етаж бил заключен, като ответницата и
съпругът й Р.имали ключ от него и държали там багаж.
Съгласно показанията на св. Г.–
майка на страните, основите на къщата били поставени през 1993 год. от бащата
на двете сестри, а свидетелката теглила заеми, със средствата от които бил
изготвен архитектурния проект на сградата и били поставени основите. През 1994
год. били закупени тухли, а през 1997-98 год. строежът бил възобновен. Били
изградени партерът и първия етаж, като цялото строителство било заплащано със
средства на майката на страните /свидетелката/ от продажба на земеделска
земя. С тези средства била поставена дограма,
изолация на сградата и ограда на дворното място. През 2005 год. къщата била
изградена на ниво груб строеж, като бил поставен и покрива. Първият етаж заедно
с гараж и мазе и ½ от таванското помещение бил собственост на
ответницата Б.С., а вторият етаж заедно с другия гараж и мазе и ½ ид.ч. от тавана бил на ищцата М.М..
Идеята на родителите била да осигурят за всяко дете по един етаж. След
построяване на сградата на груб строеж в края на 2005 год. Б.С. започнала
довършителните работи на първия етаж, измазала гаража и мазето и през 2007 год.
преди Коледа се нанесла да живее там. Ищцата М. живее от години със съпруга си
в чужбина и все още не е извършила необходимите довършителни работи на втория
етаж. До 2015 год. нямало и входна врата на втория етаж, като ответницата си
държала там цветя. През 2012 год. починал бащата на страните, като преди това
разпределил на дъщерите си помещенията на тавана и гаражите. Отношенията между
страните били добри допреди 2-3 години, като не е имало случай Б. да не допуска
сестра си до имота.
Същата фактическа обстановка
относно времето на строежа на сградата и нанасянето в нея на ответницата Б.С.
на първия етаж се потвърждава и от показанията на св. С.. Преди 5 години
свидетелят придружил съпруга на ищцата М.К. при закупуване на гаражна врата за
гаража й в процесния имот. Същата не била сложена,
тъй като имало струпани материали
/въглища и дърва/ на ответницата пред входа на гаража, като Б.С. помолила
монтажът да се отложи, тъй като в момента нямала възможност да ги премести.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК. Преди
да се произнесе по основателността на иска за разпределение ползването на
общите части съдът следва да разгледа предявения инцидентен установителен
иск, спорът по който е преюдициален по отношение на
иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Разгледан
по същество, искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен:
Установи се
от събраните писмени и гласни доказателства, че страните са били носители на
надлежно учредено право на стоеж за
построяване на отделни жилищни етажи, като в резултат
на реализираното право на строеж
ищцата е станала собственик на втория
жилищен етаж заедно с 1/2 ид. ч. от
общите части, а ответницата – на първия жилищен етаж ведно с 1/2 ид.ч. от
общите части на сградата. Страните са съсобственици на дворното място на основание сключени договори за покупко-продажба от
26.01.2004 год. и 13.02.2013
год. с община Б., при равни права.
Доказа се също така, че сградата е изградена на ниво груб строеж в края на 2005
год., като ответницата се е нанесла да живее
в собствения й първи етаж през
2007 год. /св. Георгиева, С./. Съдът намира
за неоснователно твърдението на ответницата, че е придобила по давност
правото на собственост върху целия втори етаж. Съгласно чл. 79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим
имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно - пет години. Съгласно чл. 70, ал. 1 от
ЗС владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи
собственик, без да знае че
праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена.
В случая не се
твърди наличието на такова деривативно основание,
поради което ответницата /ищца по предявения инцидентен установителен
иск/ следва да докаже, че е завладяла етажа на своята сестра с намерение да го
придобие по давност, както и че е изтекъл изискуемият от закона 10-годишен давностен срок. Установи се, че строителството на втория
етаж е извършено от родителите на страните съвместно със съпруга на ответницата
със знанието и съгласието на ищцата и с уговорката последната да възстанови на
сестра си половината от вложените средства за строежа на общите части, тъй като
по време на строителството живеела в чужбина и нямала възможност пряко да
участва в строителните работи. След реализирането на правото на строеж всяка от
страните е придобила в собственост отделен жилищен етаж. Ищцата по инцидентния установителен иск Б.С. не проведе успешно пълно доказване
да е завладяла собствения на сестра си жилищен етаж и да го е придобила по
давност. Същата е заживяла в процесната къща /на
първия етаж/ през 2007 год., като вторият етаж /собственост на М.К./ е бил
необитаем. Обстоятелството, че Б.С. и съпругът й са имали ключ от етажа само по
себе си не сочи на намерение за своене на втория
етаж, който е бил недовършен, не се е ползвал по предназначение и е бил негоден
за обитаване. Сестрите са разпределили ползването на общите помещения през 2012
год., като към този момент и впоследствие ответницата С. не е афиширала каквито
и да било намерения нито пред сестра си, нито пред родителите си, че има
претенции към процесния втори етаж от сградата и към
общите помещения. Не е изтекъл и изискуемия 10-годишен срок, считано от 2007
год. до датата на подаване на исковата молба. С оглед това и предявеният иск по
чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен.
По иска с правно основание чл.
32, ал. 2 от ЗС съдът намира следното:
Посоченият
по-горе и възприет от районния съд вариант на разпределяне ползването на
дворното място и общите части е законосъобразен и целесъобразен. Същият е
определен на база основното и допълнително заключение на вещото лице, като са отчетени
както квотите на страните в съсобствеността, така и реалното ползване на гаражите
и е избран вариант на ползване на дворното
място, при който за всеки един от двата гаража се обособи площадка за
самостоятелно ползване от всяка от страните /скица № 5 на л. 91/. При този начин
на разпределение е съобразено установеното фактическо положение, констатирано
при извършения оглед от вещото лице, като е взето предвид и реалното ползване
на отделните части от имота от страните. С оглед това ползването на съсобствения между страните недвижим имот следва да бъде
разпределено, както следва: ищцата М.М.К. ще ползва
следните части: 1/. дворното място с площ 136 кв.м., съставляващо дял I от допълнителното заключение на
вещото лице, защриховано с червен цвят на приложената скица № 5; 2/. дял първи
от проекта за разпределение на сутеренния етаж, описан в основното заключение
на вещото лице с обща с. площ 41 кв.м., включващ следните помещения: гараж с
обща площ 19,30 кв.м. и помещение /зимник, склад/ с площ 21,70 кв.м.,
защриховани с червен цвят на приложената скица № 3 по делото; 3/. дял първи от
проекта за разпределение на таванския етаж, описан в основното заключение на
вещото лице с обща с. площ 40 кв.м., включващ следните помещения: стая с площ
13,90 кв.м.; стая с площ 11,10 кв.м. и стая с площ 15,10 кв.м., защриховани с
червен цвят на приложената скица № 4, а ответницата Б.М.С. ще ползва следните
части от процесните имоти: 1/. дворното място с площ
136 кв.м., съставляващо дял II
от допълнителното заключение на вещото лице, защриховано със син цвят на
приложената скица № 5; 2/. дял втори от проекта за разпределение на сутеренния
етаж, описан в основното заключение на вещото лице с обща с. площ 41 кв.м.,
включващ следните помещения: гараж с обща площ 19,30 кв.м. и помещение /зимник,
склад/ с площ 21,70 кв.м., защриховани със син цвят на приложената скица № 3 по
делото; 3/. дял втори от проекта за разпределение на таванския етаж, описан в
основното заключение на вещото лице с обща с. площ 39,90 кв.м., включващ
следните помещения: стая с площ 12,20 кв.м.; стая с площ 09,00 кв.м., стая с
площ 13 кв.м. и стая с площ 05,70 кв.м., защриховани със син цвят на
приложената скица № 4. Във въззивната жалба не се
сочат конкретни оплаквания във връзка с определения начин на разпределение ползването на общите
части.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
При този изход на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата сумата 1000 лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 23 от
02.07.2018 год. по гр. дело № 475/2016 год. на РС-Сливница в ЧАСТТА, с която
съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Б.М.С. против М.М.К. инцидентен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за
признаване за установено, че ищцата е собственик на следните имоти: партерният
етаж, включващ два гаража и мазета, тавански етаж, както и втори жилищен етаж
от триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ № XV-9605 в кв. 2 по плана на гр. Б.,
целият с площ 462 кв.м., на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност за периода от средата на м. декември 2005 год. до датата на предявяване
на иска, както и в ЧАСТТА, с която съдът е разпределил ползването на общите
части на сградата, както следва: 1. на М.М.К. е
предоставено ползването на следните части: а/. дял първи от проекта за разпределение
на сутеренния етаж, описан в основното заключение на вещото лице с обща с. площ
41 кв.м., включващ следните помещения: гараж с обща площ 19,30 кв.м. и
помещение /зимник, склад/ с площ 21,70 кв.м., защриховани с червен цвят на
приложената скица № 3 по делото; б/. дял първи от проекта за разпределение на
таванския етаж, описан в основното заключение на вещото лице с обща с. площ 40
кв.м., включващ следните помещения: стая с площ 13,90 кв.м.; стая с площ 11,10
кв.м. и стая с площ 15,10 кв.м., защриховани с червен цвят на приложената скица
№ 4; 2. на Б.М.С. е предоставено ползването на следните части: а/. дял втори от
проекта за разпределение на сутеренния етаж, описан в основното заключение на
вещото лице с обща с. площ 41 кв.м., включващ следните помещения: гараж с обща
площ 19,30 кв.м. и помещение /зимник, склад/ с площ 21,70 кв.м., защриховани
със син цвят на приложената скица № 3 по делото; б/ дял втори от проекта за
разпределение на таванския етаж, описан в основното заключение на вещото лице с
обща с. площ 39,90 кв.м., включващ следните помещения: стая с площ 12,20 кв.м.;
стая с площ 09,00 кв.м., стая с площ 13 кв.м. и стая с площ 05,70 кв.м.,
защриховани със син цвят на приложената скица № 4, по иска с правно основание
чл. 32, ал. 2 от ЗС.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б.М. *** да заплати на М.М.К. *** сумата 1000 лв., представляваща направени разноски
във въззивното производство.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.