РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Ямбол, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петранка П. Кирова
при участието на секретаря В. Г. Г.
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно
наказателно дело № 20242330200411 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „***“ ЕООД – гр. Ямбол, против НП №
764458–F761410/11.04.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати
при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това,
че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, както и с доводи за
приложимост на чл.28 от ЗАНН. Претендира се и присъждане на направените
по делото разноски за възнаграждение на адвокат.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който
пледира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.
АНО, също редовно призован, чрез процесуалния си представител
1
оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Претендира и
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2024 г. в 12:38 часа свидетелите К. и М. - инспектори по
приходите в ЦУ на НАП, съвместно със служители на Икономическа полиция
извършили проверка на хранителен магазин, находящ се в ж.к. *** в гр.
Ямбол, стопанисвана от дружеството – жалбоподател. При проверката се
установило, че в обекта има въведено в експлоатация и работещо ФУ Датекс
DP-150 с ИН DT7672472 и с рег. № в НАП 4458687/06.01.2021г. В хода на
проверката проверяващите разпечатали дневен финансов отчет от посоченото
ФУ, при което не се установила разчетена касова наличност в размер на 356,20
лева. При изброяване на наличните пари в касата на същото устройство се
установила фактическа наличност от 294,30 лева. За констатациите при
проверката на място бил съставен КП от 21.02.2024г., съдържащ покана за
явяване на представител на дружеството в НАП – Бургас на 29.02.2024г. за
съставяне на АУАН, екземпляр от който бил връчен на управителя С.П..
На указаните в КП място и дата дружеството не изпратило представител
и на 28.03.2024г. св. К., в присъствието на св. М. му съставила АУАН №
F761410 от същата дата за това, че „не е изпълнило задължението си извън
случаите на продажби/сторно операции да отбележи всяка промяна на касова
наличност на ФУ чрез операцията служебно изведени суми ”. Посочено е, че
по този начин е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В последователност, на 11.04.2024г. въз основа на акта, и при идентично
фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството е
издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
на свидетелите М. К. и М. М., както и от писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
2
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
лице, което има право да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намери, че НП следва да се отмени на процесуално основание,
без да се обсъждат въпросите по същество, тъй като в него липсва коректно
фактическо описание на нарушението и освен това, е налице неяснота по
отношение на приложения закон.
Както се посочи, с АУАН и с НП от фактическа и правна страна на
дружеството е вменено, че не е изпълнило задължението извън случаите на
продажби/сторно операции да отбележи всяка промяна на касова наличност
на ФУ чрез операцията служебно изведени суми, или нарушение по чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Първата от
посочените за нарушени разпоредбата гласи, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
В случая обаче, в АУАН и в НП липсват факти относно причината за
установената промяна в касовата наличност, за да се прецени дали разликата
между фактическата и отчетената от ФУ наличност е вследствие на
извършени продабжи/сторно операции или не. Касае се за съставомерни
обстоятелства на нарушението, които е следвало да намерят отражение в акта
и в НП, тъй като е недопустимо да се установяват едва в рамките на съдебното
оспорване. В този смисъл е и константната практика на Административен съд
– Ямбол, застъпена в решенията по КАНД № 197/2017г., КАНД № 58/2018г. и
КАНД № 143/2018г.
Неяснота е налице по отношение основанието за налагане на
наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС,
което гласи следното: „Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира
хипотезите, за които се прилагат санкциите по ал.1, респ. не съдържа
фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено по отношение
размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за които се
налагат. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно основанието за
налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в случая в акта и в НП изобщо
3
липсват факти дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване
на приходи.
Всичко изложено налага извод, че при издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата
отмяна. В този смисъл е и константната практика на Административен съд –
Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД № 105/2014г., в
Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД № 108/2016г., в Решение №
46/16.03.2017г. по КАНД № 15/2017г. и в Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД
№ 22/2017г., в Решение № 9/31.01.2020г. по КАНД № 177/2019г. на ЯАС, в
Решение № 12/03.02.2020г. по КАНД № 178/2019г. на ЯАС и др.
При този изход на делото, доколкото направеното оспорване не е
отхвърлено, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски,
представляващи платено адвокатско възнаграждение следва да се уважи.
По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева и доколкото насрещната страна е направила възражения за
прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във
връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй
като то е задължително за съдилищата. С цитираното решение е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо
страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази
4
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги. Т.е., размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани
на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага, а
същите следва да служат единствено като ориентир при определяне на
възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на
преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди
всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки
изложеното, и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди
възнаграждение в размер на 120 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 764458–F761410/11.04.2024г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП - София, с което на
основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „**** ЕИК **** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. И. Г. и С. Д. П., е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение
по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП – София за заплати на „***, с посочени по-горе данни,
сумата от 120 (сто и двайсет) лева, представляваща разноски за
възнаграждение на един адвокат.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5