Решение по дело №829/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 69
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20197150700829
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№      69/12.2.2020г.

 

 

 

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 829 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е  по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

 

2. Сложено е в ход по Жалба на О.А.М., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 132 от 12.03.2019 г. на Кмета на Община Панагюрище  с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията на О.А.М. е наредено да се премахне незаконен строеж : „… незаконно изградена пристройка към гараж (петно 1)….“, намиращ се в УПИ „Жилищен комплекс“, кв. 212 по плана на гр. Панагюрище.

3. Жалбоподателят, счита оспорения административен акт за  необоснован, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и в противоречие с целта на закона.

Поддържа се, че процесната част от строежа е с площ около 4,20м² и е изпълнена по време на строителството на гаража въз основа на виза, одобрен инвестиционен проект, влязло в законна сила разрешение за строеж и протокол за дадена строителна линия и ниво.Жалбоподателя сочи, че преди съставянето на констативния акт №1 от 21.01.2019 год. на Община Панагюрище, със заявление вх.№94-00-3781 от 21.09.2011 год. до Кмета на община Панагюрище е поискал учредяване на допълнително право на строеж, като молбата е резюлирана от Главния архитект на община Панагюрище със становище, че може да се започне процедура за учредяване на допълнително право на строеж. В този смисъл, жалбоподателя счита, че отклоненията от строителните книжа при изпълнение на строежа са несъществени по смисъла на чл.154, ал.З от ЗУТ и не обосновават премахване на тази част от сградата. Не е налице увеличение с повече от една трета на площта на гаража в сравнение с допустимата му площ съгласно действащия ПУП.

В писмената защита по същество на спора се сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че описаното в заповедта отклонение от одобрения проект, констатирано по време на проверката, да представлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.152, ал.2, т.5 от ЗУТ. Според жалбоподателя, в оспорената заповед са описани размерите в които е построен гаража, но не става ясно защо административния орган приема, че така осъщественото строителство представлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект.

Възразява се, че разпоредената за премахване със заповедта  „…изградена пристройка към гараж…“, фактически не съществува на место.

Иска се отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените в хода на производството по обжалването му разноски.

 

4. Кмета на Община Панагюрище, обл. Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. У. е на становище, че жалбата е неоснователна. В писмената защита по същество на спора се сочи, че проектите относно промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж са били изготвени и представени в общинска администрация Панагюрище, но не са били одобрени. Според ответника, констатациите съдържащи се в приетото по делото заключение по назначената съдебно – техническа експертиза са необосновани и формирани без да е извършена съпоставка на реално изграденият строеж спрямо одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж

Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в оспорената заповед. С оглед констатациите съдържащи се в приетото по делото експертно заключение се поддържа, че процесните строежи са осъществени след 2010г. и съответно не попадат в приложното поле на § 16 от ПР на ЗУТ.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта на оспорването :

 

5. Според представената по делото служебна бележка(л.23), съобщение за изготвянето на процесната заповед е било поставено на строежа на 05.07.2019г., а жалбата по повод на която е образувано настоящото производство е регистрирана в деловодството на общината на 18.07.2019г. При това положение, оспорването на административния акт е предприето в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМО.

 

III. За процедурата и хронологията на фактите:

 

6. С Решение № 565 от 14.01.2013г., постановено по адм. дело № 11222 по описа на Върховния административен съд е била отменена Заповед № ДК-02-ЮЦР-68 от 13.02.2012г., издадена от началника на РДНСК Южен централен район, Пловдив с която е било постановено премахване на процесния строеж.

 

7. На 21.01.2019г., работна група в състав главен инспектор „Строителен контрол“ и главен специалист „Инвеститорски контрол“ в Общинска администрация Панагюрище е извършила проверка на обект : „Гараж (петно № 1)“, намиращ се в гр.Панагюрище, ул. „Петко Манев” Жилищен комплекс, кв.212, като за резултатите от същата е съставен Констативен акт № 1 от същата дата.

Според Раздел ІІІ „Данни на строежа“ от въпросния удостоверителен документ, на место е установено: Гараж /петно №1/ е изпълнен в отклонение от одобрения проект. Съгласно предвижданията, той трябва да бъде изпълнен с размери в план 8,00м./6,00м. дължина и 3,50м. ширина. При реализирането му обаче е допуснато съществено отклонение и той е построен с размери - дължина 9,23м./7,79м. и ширина 3,50м. Гаражът представлява масивна конструкция със стоманобетонна плоча. Височината му е 3,10м. Строежът е в напълно завършен вид.

Съставена е окомерна скица, в която са обозначени размерите, констатирани при проверката. Посочено е, че са представени одобрен инвестиционен проект от 13.04.2009г. и Разрешение за строеж № 47 от 21.04.2009г., както и Решение №565 от 14.01.2013г. на ВАС. Прието е, че извършеното строителство е при съществено отклонение от одобрения проект за гараж. При промяна на инвестиционното намерение не са предприети действия съгласно чл.154 ал.5 от ЗУТ за регламентирането му преди започване на строителните работи.

 

8. Приложени по административната преписка са Инвестиционен проект, част „Архитектура“ и част „Конструктивна“, относно обект 7 „Гараж-промяна по време на строителството УПИ VI 1-ж.к.,кв.212 по плана на гр.Панагюрище и Протокол № 2 от 12.12.2011г. на постоянната комисия „Териториално и селищно устройство“ към Общински съвет Панагюрище, съобразно който комисията по искане на О.М. е дала съгласие за учредяване на право на строеж върху общинска земя за изграждане на едноетажна пристройка от 11,00м² към гараж №1, имот пл.№4588 кв.212 по плана на гр.Панагюрище.

 

10. В тази хронологична последователност е издадена процесната заповед, с която е разпоредено М. да премахне незаконно изградената пристройка към гараж (петно 1), намиращ се в УПИ,,Жилищен комплекс” в кв.212 по плана на гр.Панагюрище.

От фактическа страна, административния орган е приел, че строежа е изпълнен в съществено отклонение от одобрения проект по смисъла на чл.154 ал.2 т.5 от ЗУТ, без да са предприети действия по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ за регламентирането му преди започване на строителните работи.

 

11. В хода на настоящото съдебно производство е изслушано и прието без заявени резерви от страните, заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Б.Г..

Експерта е констатирал, че процесния строеж е осъществен в поземлен имот с идентификатор 55302.501.4642 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Панагюрище, подобрени със Заповед № РД-18-39 от 17.07.2012 г. на Изпълнителния директор  на АГКК. Имота е общинска собственост с площ от 4670,00м² и начин на трайно ползване „високо застрояване“. В южната част на поземления имот е заснета сграда с идентификатор 55302.501.4642.4, частна собствеността с функционално предназначение „хангар, депо, гараж“, едноетажна, със застроена площ от 30,00м². Съобразно действащия подробен устройствен план на гр.Панагюрище, одобрен с Решение № 651 от 07.03.2019г. на Общински съвет гр. Панагюрище, част от поземлен имот № 4642 е включен в УПИ-1-4587, 4588, 4642, за жилищно строителство, озеленяване и гаражи от кв.4212 по плана. Урегулирания имот е застроен със сгради от основното застрояване с жилищно предназначение и сгради от допълващото застрояване с обслужващо предназначение. Сграда с идентификатор 55302.501.4642.4 с функционално предназначение „хангар, депо, гараж“ попада изцяло в крайната южна част на  урегулирания имот и граничи от запад,юг и изток с тротоарни площи, а от север с озеленена площ и между блоково пространство, в което при свързано застрояване са изградени и други гаражни клетки.

Вещото лице е констатирало, че място сградата е изпълнена със стоманобетонова конструкция - колони, греди и покривна плоча и ограждащи стени от 1 тухла с изпълнени външна и вътрешна мазилка.

Гаража е с размери в план - 9,11м.л. от север; 3,50м.л. от изток; 7,85м.л. от юг и 3,73м.л. от запад или със застроена площ, изчислено по външните конструктивни очертания на сградата от 29,68м².

Установените строителни книжа относно осъществяване на строежа са : одобрен инвестиционен проект от 13.04 2009г.; Разрешение за строеж № 47 от 21,04.2009г. за строеж на гараж в УПИ-жил.стр., петно №1 в кв.212 па плана на гр.Панагюрище; Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 18.05.2009г. с приложение към него с отразена застроена площ от 24,50м.кв.

Според вещото лице, строежа не нарушава предвижданията на действащия подробен устройствен план, одобрен с Решение №651 от 07.03.2019 г. на Общински съвет гр. Панагюрище. Гаражът попада в територия с преобладаващо застрояване със средна височина, означена като „Жс”, т.е. за жилищно строителство, озеленяване и гаражи, в която се предвижда изграждане на гаражни клетки по застроителния и регулационен план. Строежа не попада в територии с режим на превантивна устройствена защита и не е несъвместим с предназначението на територията, не нарушава строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания. Гаражът е предвиден в подробния устройствен план и изпълнява на място определената функция по предназначение.

Вещото лице е формирало извод, че строежа не променя строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, като същия е изпълнен по вид, конструкция и строителни елементи, така както се предвижда в изготвените строителни книжа и документи, не нарушава предвижданията на проекта, не променя предназначението си и не се отнемат или се изменят общи части на строежа. Строежа не променя вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения, поради липса на такива, не променя и не засяга вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно - транспортните мрежи и съоръжения и съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.

В съдебно заседание на 16.01.2020г., вещото лице е заявило, че няма изградена пристройка към гаража, който представлява едно помещение с четири външни стени и обща застроена площ от 30 кв.м., съответно няма такава пристройка към гаража по смисъла на разпореденото със заповедта. Има увеличена застроена площ, но няма пристройка. поред експерта, строежът е предвиден в действащия кадастрален и устройствен план и е нанесен в действащата към момента кадастрална карта на гр. Панагюрище в тези размери в които съществува на место.

 

12. При това положение, от фактическа страна следва да се формира извода, че данните отразени в оспорената заповед и в Констативен акт № 1 от 21.01.2019г., въз основа на който тя е издадена, съотнесени с останалите доказателства по делото и констатациите на назначеното по делото вещо лице, очевидно изключват каквато и да е възможност, да се направи еднозначен и безпротиворечив извод относно конкретния обект на процесния индивидуален административен акт, сиреч да се даде ясен отговор на въпроса – какво точно според административния орган съставлява незаконния строеж, които следва да бъде премахнат ? Дали в случая става реч за две отделни постройки, едната от които гараж, а другата пристройка към него, така както е посочено в диспозитива на процесната сграда или пък става реч, за е еднообемна постройка, така както е констатирало вещото лице.   

Впрочем, следва да се констатира, че нито в Констативен акт № 1 от 21.01.2019г., нито в описателната част и в диспозитива на процесната заповед,  въпросната „пристройка“ не е обозначена с конкретни размери, нито пък е описана с някакви конкретни параметри, които да я и индивидуализират еднозначно и несъмнено.

Тази пълна липса на каквито и да е белези, които да  индивидуализират обявения за незаконен строеж, налагат да се приеме, че в оспорената заповед и конкретно в нейният диспозитив не се съдържа, точно, ясно и еднозначно описание на обекта, който би следвало да се премахне, което явно изключва възможността тя да бъде фактически изпълнена на место. Впрочем, не би било неверно ако се посочи, че строежа който е разпоредено да бъде премахнат, така както е описан в оспорената заповед, обективно не съществуват понастоящем като индивидуална материална вещ.    

 

IV. За правото:

 

13. Описаните в предходния раздел на решението данни, налагат извода, че в поземлен имот с идентификатор 55302.501.4642 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Панагюрище, действително е построена сграда с идентификатор 55302.501.4642.4, като строителството е осъществено в условията на екцес на учреденото вещно право на строеж и при отклонение от одобрените строителни книжа. Това не е спорно между страните по делото.

Както точно е отбелязано в приложеното по преписката Решение № 565 от 14.01.2013г., постановено по адм. дело № 11222 по описа на ВАС, извършването на строителството в повече от учреденото право на строеж не го определя като незаконно, защото не е сред изчерпателно изброените хипотези в нормата на чл. 225, ал.2 ЗУТ. В същото решение, върховния съд е отбелязал, че когато за строежа има валидно влязло в сила разрешение за строеж, което е неотменимо, включително и по извънредните способи, съгласно чл. 156, ал.5 ЗУТ, той не може да бъде квалифициран като незаконен по чл. 225, ал.2,т.1 ЗУТ. Съответствието му с действащия ПУП подлежи на проверка до влизане на разрешението за строеж в сила, а след това следва да се зачета неговия стабилитет и правно действие. Няма причина тези съображения на съда да не бъдат споделени и възприети впълнота.

В този контекст, трябва да се посочи, че според приетото по делото заключение на вещото лице, строежа не променя строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, като същия е изпълнен по вид, конструкция и строителни елементи, така както се предвижда в изготвените строителни книжа и документи. Това ще рече, че в случая не може да се приеме за проявена, хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ според която, съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Каквито и да данни и доказателства за противното не се заявиха и не се представиха от ответната страна.

 

14. На следващо място, неяснотата, неопределеността и липсата на точна индивидуализация на осъщественото в отклонение на съответните книжа и разрешения строителство и отграничаването му от останалата част на изградената на терена постройка, следва да бъде квалифицирано като липса на обективирано в процесната заповед, конкретно, точно, ясно и подлежащо на изпълнение разпореждане на компетентния административен орган.

Действително, по отношение на заповедите за премахване на незаконно строителство, няма и не е необходимо да е налице изискване за детайлно и точно геодезическо заснемане на съответния строеж. Това обаче не означа, че строежа по отношение на който е разпоредено премахване, не следва да е описан по начин, който не създава никакво съмнение относно конкретния обект, спрямо който трябва да бъде изпълнена административната принуда и неговите точни индивидуализиращи белези. Премахването на незаконен строеж е без съмнение мярка установена в обществен интерес, но също така несъмнено е, че прилагането на тази мярка следва да бъде осъществено така, че да се изключи всяка възможност да бъдат засегнати права и законно установени интереси на съответния правен субект над необходимото за възстановяване на правния ред. Това именно налага, точно и еднозначно определяне на конкретния обект който подлежи на премахване, като незаконно построен.

 

15. Според правилото, възведено в чл. 59, ал.2, т.5 от АПК – когато административния акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Несъмнено е, че тези права и задължения, трябва да са ясно и конкретно описани, включително посредством точната индивидуализация на вещите, които са техен носител.

Административния акт и още по повече съдебното решение, не могат да почиват на предположения, а само и единствено на точно и еднозначно установени и определени факти. Обратното би имало за резултат една твърде сериозна неопределеност на съдържанието на административното правоотношение и би довело да съществено накърняване на правото на защита на страната в административното производство.

Неточното и неясно индивидуализиране на обекта на спорните права в процесната заповед, изключва възможността за разрешаване на административния въпрос по същество и само по себе си е основание, постановения при тези условия административен акт да бъде квалифициран, като незаконосъобразен.

Ето защо, в случая  жалбата с която е сезиран съда е основателна. Това прави излишно обсъждането на останалите възражения наведени от жалбоподателя.

 

16. За пълнота на изложението обаче, не би било излишно да се добави,  че формираната и обективирана в процесната заповед воля на административния орган, която явно не съответства на обективната действителност, не е възможно да бъде квалифицирана, просто като  фактическа грешка по смисъла на чл.62, ал.2 АПК.

В този смисъл, възможността да се коригира външно обективираното волеизявление на административния орган, посредством поправка изясняваща, каква е била действително формираната от него воля е възможно, когато макар и с допуснати грешки, външно обективираното волеизявление е годно да породи правно действие. Когато това външно обективирано волеизявление, не е възможно да породи действие, то отстраняването на каквато и да е грешка, не ще е в състояние да заздрави този радикален порок на акта.

Изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта за премахване на незаконен строеж, да се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, не е нито самоцелно, нито диспозитивно. Именно, снабдени с необходимата професионална квалификация служители за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район), следва точно, конкретно и ясно да индивидуализират с всички необходими данни и белези, строежа по отношение на който е предприето производство по премахване, включително като посочат точното негово местоположение, размери, застроена площ и всички останали индивидуализиращи го белези..

Некоректното изпълнение на тези служебни задължение, не е основание да се приеме, че просто е допусната техническа грешка при съставяне на процесната заповед. Точното изпълнение на установените в закона правила е еднакво задължително както за гражданите и организациите на граждани, така и за административния орган, който ги прилага.

 

17. Крайният извод е че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен в противоречие с изискванията на материалния и процесуалния закони.

V. За разноските:

 

18. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството. Според представени списък, те се констатираха в размер на 1010,00лв.

 

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 132 от 12.03.2019 г. на Кмета на Община Панагюрище  с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията на О.А.М. е наредено да се премахне незаконен строеж : „… незаконно изградена пристройка към гараж (петно 1)….“, намиращ се в УПИ „Жилищен комплекс“, кв. 212 по плана на гр. Панагюрище.

 

ОСЪЖДА Община Панагюрище, обл. Пазарджик да заплати на О.А.М., ЕГН **********,***, сумата от 1010,00лв. (хиляда сто и десет лв.), направени от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

Административен съдия :/п/