Решение по дело №56/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Р., с адрес: [населено място], [улица], [ЕГН], [тел. номер], чрез: адв. С. Ж. П., АК-[област], със съдебен адрес: [населено място], пл. „[община]“ № 3, ет. 4, офис 411, против Решение № 9/15.01.2025 г., постановено по АНД № 349/2024 г. по описа на Районен съд - гр. [област].

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане да се отмени обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание, касаторът Д. Х. Р., редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена по делото молба надлежно упълномощеният му процесуален представител адв. П. поддържа касационната жалба. Излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът по касационната жалба - Началник сектор „Охранителна полиция“ - [населено място] в Районно управление - [населено място] при ОД на МВР - [населено място] М. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт В., който оспорва касационната жалба. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и прави искане касационната жалба срещу него да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски по делото - възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Административен съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. [област] е било Наказателно постановление № 24-1862-000073/22.04.2024 г. на Началник сектор в РУ - [населено място] в ОДМВР - [населено място], с което на касационният жалбоподател Д. Х. Р. е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че Д. Р. е извършил вмененото му с обжалваното наказателно постановление нарушение, като на 08.04.2024 г. около 12:17ч в [населено място] на бул. Б. срещу ОПУ, на автобусната спирка, като водач на лек автомобил марка БМВ 320Д“ с рег. № [рег. номер], подава рязко газ и повишава оборотите на автомобила, с рязко завъртане на волана на ляво, преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване, което довежда до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно на пътя, като прави пълен кръг върху двете ленти за движение и автобусната спирка. С тези си действия Д. Р. не е ползвал пътя с цел превоз на хора и товари. Съдът е приел, че всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено е цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. Районният съд е приел, че в закона не се съдържа легална дефиниция относно „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“, което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. Приел е, че за този вид нарушения в практиката се е наложило понятието „дрифт“. Общоприето е разбирането, че под понятието „дрифт“ следва да се разбира специфична техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол като довежда до загуба сцеплението на задните гуми. Съдът е приел, че ползването на пътя за осъществяване на подобни маневри е извън законово допустимата цел за ползване на пътищата - за превоз на пътници и товари. Приел е, че в случая както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението, а именно че при управление на лекия автомобил на 08.04.2024 г. Д.Р. е подавал рязко газ и е повишавал оборотите на автомобила, с рязко завъртане на волана на ляво, преднамерено извеждал автомобила извън контрол чрез презавиване, което довеждало до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно на пътя, като правил пълен кръг върху двете ленти за движение и автобусната спирка и така извършвал дрифт. Съдът е приел, че при категорично установено, несъобразено е посочената законова разпоредба поведение на водача, правилно последното е било квалифицирано по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Приел е, че случаят не е маловажен по аргумент от чл. 189з ЗДвП, съгласно която разпоредба за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Съдът е приел, че санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е приложена правилно, като в нея административните наказания са предвидени в абсолютен размер. По изложените съображения, районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е осъдил Д. Х. Р. да заплати на ОДМВР - [населено място] сумата 100 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради следното:

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът е дал ход на делото в съдебното заседание на 13.01.2025 г., тъй като е приел, че с резолюция от 09.01.2025 г. е оставил молбата на адвокат П. без уважение, поради това, че датата е съгласувана през ноември месец с него, видно от телефонограма на съдебния секретар с дата 11.11.2024 г.

Районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е дал ход на делото в съдебното заседание, проведено на 13.01.2025 г., въпреки направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя адв. П. за обратното, поради ангажираност по НОХД № 905/2024 г. на Районен съд - гр. [област].

На първо място, в производство по обжалване на наказателно постановление личното участието на жалбоподателя и защитника му, не е задължително по аргумент на чл. 61, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН. Поради това в случая е неприложима разпоредбата на чл. 271, ал. 2, т. 2 и т. 3 от НПК.

За съдебното заседание настоящият касатор е бил призован своевременно и не е съществувала никаква обективна пречка за организиране на защитата по делото.

С резолюция на молбата от 09.01.2025 г. районният съд е оставил без уважение молбата на адвокат П. за отлагане на делото, като при процесуална активност от страна на адвокат П. е било възможно да се преупълномощи друг адвокат, който да представлява жалбоподателя в съдебното заседание на 13.01.2025 г. пред районния съд, независимо че е разполагал с такива правомощия, видно от приложеното към въззивното производство пълномощно.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, с оглед установените факти, поради което следва да бъде оставено в сила.

В случая актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не са ограничени процесуалните права на жалбоподателя. Същите съдържат описание на нарушението по чл. 104б, т. 2, във връзка с чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, за което са наложени и предвидените в чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП кумулативни административни наказания.

Съгласно разпоредбата на чл. 146б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като според санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Установява се по безспорен начин по делото, че касационният жалбоподател Д. Х. Р. е извършил вмененото му с акта и наказателното постановление нарушение, а именно: че същият на 08.04.2024 г. в 12,17 часа, в [населено място], на бул. „България“, срещу ОПУ-[област] на автобусна спирка, като водач на лек автомобил БМВ „320 Д“ рег. № [рег. номер], собственост на С. Х. Р. от [населено място], с посока на движение от механа „К.“ към автогара [област], е използвал пътя, отворен за обществено ползване не по предназначение (за превоз на пътници и товари), като при рязко подаване на газ и повишаване на оборотите на автомобила със задно задвижване и рязко завъртане на волана на ляво, преднамерено е извел автомобила извън контрол, чрез презавиване, като е довел автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно на пътя, като е направил пълен кръг върху двете ленти за движение и автобусната спирка, и извършвал така наречения „дрифт“, което се установява от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели С., О. и Т., които съответстват на описаното като нарушение както в акта, така и в постановлението, поради което районния съд правилно е приел, че същото е доказано.

В случая наказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложил на касационният жалбоподател Д. Х. Р. предвидените кумулативни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“ за извършеното нарушение. Настоящата инстанция счита, че с наложените с постановлението административни наказания ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид. Вмененото нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление и за обществото в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи, като маловажен случай. Касае се за административно нарушение по Закона за движение по пътищата, регулиращо обществените отношения, свързани с безопасността при управление на МПС. Ето защо, в случая не намира приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на вмененото нарушение.

Поради горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решението си по Административно наказателно дело (АНД) № 349/2024 г., Районен съд - гр. [област] не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на закона, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1 и т. 2 от НПК за неговата отмяна по касационен ред, поради което същото решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/15.01.2025 г. постановено по Административно наказателно дело № 349/2024 г. по описа на Районен съд - гр. [област].

ОСЪЖДА Д. Х. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР - [населено място] сума в размер на 100 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.