№ 3008
гр. София, 10.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря секретар
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110128807 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 6014/25.05.2021 г.,
с която от името на ........, ЕИК ....... против Н. ИВ. К., ЕГН ********** са
предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: сумата
от 487,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която сума Н. ИВ. К. се е обогатила
за сметка на ........, ведно със законна лихва от 09.03.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 147,71 лв. за периода от 31.03.2018 г. до
04.03.2021 г., върху претендирата главница в размер на 487,48 лева, сумата от
32,86 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ
офис № 2, находящ се в ......., с която сума Н. ИВ. К. се е обогатила за сметка на
........, ведно със законна лихва от 09.03.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,50 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 04.03.2021 г.,
върху претендираната главница в размер на 32,86 лева, с които суми ответникът
се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество.
1
Със заявление вх. № 23018137/09.03.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. ИВ. К. за суми, както следва:
сумата от 487,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която сума Н. ИВ. К. се е обогатила
за сметка на ........, ведно със законна лихва от 09.03.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 147,71 лв. за периода от 31.03.2018 г. до
04.03.2021 г., върху претендирата главница в размер на 487,48 лева, сумата от
32,86 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ
офис № 2, находящ се в ......., с която сума Н. ИВ. К. се е обогатила за сметка на
........, ведно със законна лихва от 09.03.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,50 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 04.03.2021 г.,
върху претендираната главница в размер на 32,86 лева, с които суми ответникът
се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество. В
обстоятелствената част на заявлението е посочено, че с посочените суми
ответникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството. На 16.03.2021 г.
е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414
ГПК. На 05.05.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 25.05.2021 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/. С разпореждане № 20126190/28.05.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в издадената на
16.03.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Разпореждането е влязло в законна сила на 28.05.2021 г., доколкото същото не е
подлежало на инстанционен контрол.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Въпреки това през процесния период ответницата е потребявала енергия в имота,
представляващ офис № 2, находящ се в ......., поради което се е обогатила
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността . Навеждат се
съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от
„Топлофикация София“ ЕАД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
2
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Моли се за уважаване в цялост на предявените искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответницата, чрез
адвокат В. Б. ИВ. е депозиран отговор на исковата молба, с който се излагат
съображения за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца. С отговора на исковата молба
ответницата оспорва исковете, като оспорва през процесния период в посочения в
исковата молба имот да е консумирана топлинна енергия на претендираната
стойност. Поддържа се, че имотът не е топлоснабден, няма инсталирани
отоплителни уреди, както и измервателни такива. Излага, че е извършвала
плащание по системата на ответника, като е погасила всички дължими суми.
Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Възраженията на ответника за частична недопустимост на настоящото
производство, а именно по исковете за сумата от 32,86 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ офис № 2, находящ се в ......., с
която сума Н. ИВ. К. се е обогатила за сметка на ........, ведно със законна лихва от
09.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 5,50 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2018 г. до 04.03.2021 г.,
върху претендираната главница в размер на 32,86 лева, съдът намира същите за
неоснователни. Не са налице твърдените от ответника разминавания между
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, послужило за
образуване на ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и
3
исковата молба. Видно от документите по делото с разпореждане №
1376/28.05.2021 г., постановено в настоящото исково производство исковата
молба е оставена без движение като нередовна, като на ищеца са дадени изрични
указания да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като
същите са отстранени в цялост и в срок, видно от молба вх. № 9288/02.06.2021 г.,
приложена на л. 65 от делото.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като
се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
От събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение
на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният
имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите
на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В
настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване от ответника, поради което въпросът за постигането на писмено
съглашение за продажба е неотносим към изхода на спора – доказването на
подобно съглашение не би обосновало уважаване на исковете, тъй като те са
предявени на извъндоговорно основание.
По делото е установено при условията на пълно и главно, че собственик на
процесния имот през посочения период е бил ответникът. Това обстоятелство се
установява от приобщения към доказателствения материал по делото нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 79, том II, рег. № 2217, дело № 281/2008 г.
на нотариус Eлена Еленкова, рег. № 052 в НК, район на действие – Софийски
районен съд. Същевременно, за да се установи, че същият се е обогатил със
4
стойността на доставената от ищеца стока (с оглед основателността на
предявените претенции), следва да се докаже, че той действително е ползвал
имота и е консумирал претендираното количество топлинна енергия. Това
обстоятелство се установява от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция
се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско
измерване – общ топломер. Посочва се, че са взети предвид и технологичните
разходи в абонатната станция за процесния период, които са за сметка на
топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се още, че през процесния период до процесния
имот не е доставяна, респективно потребявана топлинна енергия за отопление на
имот. Установява се, че е доставяна, потребявана топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е 97
кубически метра, както и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
като: 1/ за отчетен период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., поради неосигурен достъп
за отчет на водомера, топлинната енергия за подряване на топла вода е определена
при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие – за 1
бр. обитатели; 2/ за отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по извършен
реален отчет на показанията на монтиран в имота един брой водомер; 3/ за
отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. – няма консумация на топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, по делото е установено, че през процесния период за имота е
потребена топлинна енергия, като ответникът се е обогатил със стойността на така
потребената в имота енергия за сметка на ищцовото дружеството, доколкото по
делото се установи, че през процесния период ответницата е била собственик на
процесния недвижим имот, представляващ офис № 2, находящ се в ......., както и
че действително е ползвала имота и е консумирала количество топлинна енергия,
твърдяно от ищеца. Възраженията на ответника в тази връзка се явяват
неоснователни, доколкото от събраните по делото доказателства безспорно се
5
установиха горепосочените обстоятелства. В тази връзка следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че в хода на производството от името на ответника
изрично се заявява, че същият е извършвал плащания на дължими в полза на
ищеца суми за доставена до имота топлинна енергия /обстоятелство изрично
заявено в отговора на исковата молба, в проведеното по делото открито съдебно
заседание и в депозираните от името на ответницата писмени бележки/.
Обстоятелството, че от страна на ответницата е извършено частично плащане на
сумите, в полза на ищцовото дружество, за доставена до процесния имот
топлинна енергия през процесния период, се установява и от заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-
счетоводна експертиза. Горните обстоятелства и изричните признания за
извършени частични плащания на суми, дължими в полза на ищцовото дружество,
представляват извънсъдебно признание на обстоятелството, че именно
ответницата е потребила доставената до процесния имот, през процесния период
топлинна енергия, като същата се е обогатила със стойността на същата,
доколкото е спестила разходи за нейното заплащане.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза изрично се установи, че през
процесния период до процесния имот не е доставяна, респективно потребявана
топлинна енергия за отопление на имот, че е доставяна и потребявана топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално
на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент
отопляемия обем по проект е 97 кубически метра, както и че е потребявана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като: 1/ за отчетен период
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., поради неосигурен достъп за отчет на водомера,
топлинната енергия за подряване на топла вода е определена при норма за разход
на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие – за 1 бр. обитатели; 2/ за
отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по извършен реален отчет на
показанията на монтиран в имота един брой водомер; 3/ за отчетен период
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. – няма консумация на топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Същевременно от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че от ищцовото дружество е
начислявана топлинна енергия за отопление на имот в размер на 125,06 лева,
макар и такава да не е доставяна, респективно потребявана в процесния имот, през
заявения в исковата молба период. Установява се и обстоятелството, че от
ищцовото дружество е начислявана топлинна енергия за битово горещо
6
водоснабдяване за периода 01.05.2019 г. – 31.03.2020 г. в размер на 130,92 лева, за
който период от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установи, че не е консумирана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. От събраните по делото доказателства не може да се направи
извод, че ответницата се е обогатила с горепосочената сума, спестявайки си
разходи за доставена и потребена в процесния имот, през заявения в исковата
молба период, доколкото същите суми се претендират като стойност на доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия, с която ответницата се е
обогатила, без по делото да е установено по безспорен и категоричен начин, че
топлинна енергия за отопление на имот /каквато е начислявана от ищеца/ е
потребена в имота на ответницата, респективно, че през отчетен период
01.05.2019 г. – 31.03.2020 г. в имота на ответницата е доставена и потребена
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, със стойността на която
последната да се е обогатила. Дори напротив, от събраните по делото
доказателства, в това число изслушаните и приети в производството съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, безспорно се установи, че топлинна
енергия за отопление на имот не е потребявана в имота на ответницата през
процесния период, както и че за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. в
имота на ответницата няма консумация на топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че стойността на
доставената и потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба
период, топлинна енергия, е от общо 319,93 лева /от общо начислената за
процесния период топлинна енергия от 1026,75 лева са приспаднати сумите: 1/ от
125,06 лева, представляваща начислена топлинна енергия за отопление на имот,
макар и такава да не е доставяна, респективно потребявана в процесния имот; 2/ от
130,92 лева, представляваща начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване за периода 01.05.2019 г. – 31.03.2020 г., за който период от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че
не е консумирана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване; 3/ като са
взети предвид и сумите по изравнителни сметки в размер на 450,84 лева, които за
процесния период са за „връщане“ и същите са приспаднати от общата стойност
на потребената в имота топлинна енергия/.
Същевременно между страните не е спорно и се установява от
заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета в производството
7
съдебно-счетоводна експертиза, че от ответницата е извършено частично плащане
на сума за процесния период в размер на 70,36 лева, която следва да бъде
приспадната от общата стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
процесния имот, през заявения в исковата молба период.
Предвид гореизложеното, съдъта намира, че предявеният иск за главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 31.03.2020 г. в имот, представляващ офис № 2, находящ се в .......,
с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, се явява
доказан до размера от 249,57 лева, като за разликата над него до пълния предявен
размер от 487,48 лева – искът следва да се отхвърли. Действително с отговора на
исковата молба се навеждат твърдения, че от страна на ответника са извършени и
други плащания в полза на ищцовото дружество, но по делото не се представиха
доказателства за извършени такива плащания, като същевременно и от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не се установи
да са извършени други плащания на суми от страна на ответника в полза на
ищцовото дружество, касаещи суми за доставена и потребена в процесния имот
през процесния период топлинна енергия.
Предвид частичната основателност на иска за главница, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
31.03.2020 г. в имот, представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, съдът намира, че
следва да разгледа направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Съгласно разрешенията дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979
г. на Пленума на ВС относно някои въпроси на неоснователното обогатяване,
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното
обогатяване се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като
в случая по чл. 59 ЗЗД този срок започва да тече от момента на разместване на
благата, доколкото неоснователността на преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго съществува при самото преминаване, а не в
някой последващ момент. В конкретния случай ищецът претендира осъждането на
ответницата за сума, представляваща стойност на потребена топлинна енергия
през през периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2020 г. в имот, представляващ офис №
2, находящ се в ......., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество, следователно най-ранният момент, от който следва да започне
8
броенето на петгодишния давностен срок за погасяване на вземането е 01.05.2017
г., която дата е началния момент на доставка на топлинна енергия в процесния
имот, собственост на ответницата. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 09.03.2021 г., следователно
възражението за погасяване по давност на претенцията на ищеца за сумата,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през през периода от
01.05.2017 г. до 31.03.2020 г. в имот, представляващ офис № 2, находящ се в .......,
с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважавано.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
147,71 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.03.2018 г. – 04.03.2021 г. върху главницата, представляваща стойност
на потребена топлинна енергия през през периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2020 г.
в имот, представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищцовото дружество, настоящият съдебен състав намира
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане
на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на
ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответницата е
изпратена покана за плащане на сумата, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през през периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2020 г. в имот,
представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищцовото дружество, поради което искът с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 147,71 лева, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от
32,86 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., с която се твърди, че ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищцовото дружество, съдът намира следното:
9
С оглед липсата на установени договорни отношения, цитираните от ищеца
ОУ са неприложими, следователно в тежест на ищеца е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответницата се е обогатила за негова
сметка, спестявайки си разходи за цена на услуга дялово разпределение. В
исковата молба са изложени твърдения, че услугата дялово разпределение е
извършена лично от служители на ........, респективно, че ответницата е спестила
разходи за цена на услуга дялово разпределение, която е била дължима в полза на
ищцовото дружество. От събраните по делото доказателства, в това число
изготвените и приети по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза се установи в производството, че услугата дялово разпределение в
сградата-етажна собственост, в която се намира и процесния имот, е извършвана
от отдел „Дялово разпределение“ на ......... Същевременно по делото се установи,
че през процесния период, посочения в исковата молба недвижим имот е бил
собственост и се е ползвал от ответницата Н. ИВ. К., която е била позлвател и на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия /доколкото от събраните по
делото доказателства, включително заключението на вещото лице по СТЕ, се
установи това обстоятелство/, като е спестила разходи за заплащане стойността на
предоставената и ползвана услуга. Същевременно от заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява
и стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия през
процесния период за процесния имот, а именно 32,86 лева. Следователно
претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 32,86 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., с която се твърди, че ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищцовото дружество, се явява основателна и доказана за
пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
Предвид основателността на иска за главница, представляваща стойността
на цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2020 г. за имот, представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, съдът намира, че
следва да разгледа направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Съгласно разрешенията дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979
г. на Пленума на ВС относно някои въпроси на неоснователното обогатяване,
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното
10
обогатяване се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като
в случая по чл. 59 ЗЗД този срок започва да тече от момента на разместване на
благата, доколкото неоснователността на преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго съществува при самото преминаване, а не в
някой последващ момент. В конкретния случай ищецът претендира осъждането на
ответницата за сума, представляваща стойността на цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, представляващ
офис № 2, находящ се в ......., с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищцовото дружество, следователно най-ранният момент, от който следва да
започне броенето на петгодишния давностен срок за погасяване на вземането е
01.02.2018 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 09.03.2021 г., следователно възражението за погасяване по
давност на претенцията на ищеца за сумата, представляваща стойността на цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за
имот, представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищцовото дружество, се явява неоснователно и не следва да
бъде уважавано.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
5,50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.03.2018 г. – 04.03.2021 г. върху главницата, представляваща
стойността на цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г.
до 30.04.2020 г. за имот, представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, настоящият съдебен
състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане
на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на
ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответницата е
изпратена покана за плащане на сумата, представляваща стойността на цена на
11
услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за
имот, представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищцовото дружество, поради което искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,50 лева, следва да бъде отхвърлен.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни в
производството. От името на страните своевременно са направени искания за
присъждане на разноски.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 25,00 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 13863/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатени
депозити за вещи лица по допуснатите, изслушани и приети в производството
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи в общ размер на 400 лева.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Н. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: ..........., следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, сумата от 31,45 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищецът се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в общ размер на 150 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Н. ИВ. К.,
12
ЕГН **********, с адрес: ..........., следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23 Б, сумата от 241,11 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски, а именно
за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство пред СРС в
размер на 300 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, доколкото
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е в минималния
предвиден размер за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното, с оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23 Б ,следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника Н. ИВ.
К., ЕГН **********, с адрес: ..........., сумата от 174,21 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски, а именно
за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство пред СРС в
размер на 300 лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23 Б ,следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника Н. ИВ.
К., ЕГН **********, с адрес: ..........., сумата от 174,21 лева, представляваща
разноски в заповедното производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, от името на ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на
13
управление: ....... против Н. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: ........... иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Н. ИВ. К., ЕГН
********** дължи в полза на ........, ЕИК ....... сумата от 249,57 лева,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 31.03.2020 г. в имот, представляващ офис № 2, находящ се в .......,
с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /09.03.202021 г./ до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
16.03.2021 г. по ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 249,57 лева до пълния
предявен размер от 487,48 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, от името на ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: ....... против Н. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: ........... иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Н. ИВ. К., ЕГН
********** дължи в полза на ........, ЕИК ....... сумата от 32,86 лева,
представляваща стойността на цена на услугата дялово разпределение за периода
от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, представляващ офис № 2, находящ се в
......., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /09.03.202021 г./ до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
16.03.2021 г. по ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, от ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ....... против Н. ИВ.
К., ЕГН **********, с адрес: ..........., искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. ИВ. К., ЕГН
********** дължи в полза на ........, ЕИК ....... сумата от 147,71 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
31.03.2018 г. – 04.03.2021 г. върху главницата, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през през периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2020 г. в
имот, представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищцовото дружество и сумата от 5,50 лв., представляваща
14
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.03.2018 г. –
04.03.2021 г. върху главницата, представляваща стойността на цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот,
представляващ офис № 2, находящ се в ......., с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищцовото дружество, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 16.03.2021 г. по ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на
СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Н. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: ........... да заплати в полза
на ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 31,45 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
13863/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: ........... да заплати в полза
на ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 241,11 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 28807/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: .... да
заплати в полза на Н. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: ..........., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от сумата от 174,21 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа СРС, II, ГО, 160
състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: .... да
заплати в полза на Н. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: ..........., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от сумата от 174,21 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 28807/2021 г. по описа СРС, II, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15