№ 1741
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501761 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД - Варна против решение № 261648 от 17.05.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 16263 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, дванадесети
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Д. В. В. не дължи
на „Електроразпределение Север” АД – Варна сумата от 8 241,17 лева, претендирана от
ответника като дължима по извършена на основание член 55 от ПИКЕЕЕ корекция на
потребена електроенергия на обект, находящ се в село С., област Варна, с клиентски №
********** и абонатен № **********, за периода от 15.02.2016 г. до 24.11.2020 г., за която е
издадена фактура с № ********** от 01.12.2020 г., на основание член 124, алинея 1 от ГПК,
както и е осъдено въззивното дружество да заплати на Д. В. В. сумата от 1 094,52 лева,
представляваща сторени съдебно - деловодни разноски пред първата инстанция.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбата се поддържа. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е депозирала отговор по
така подадената жалба.
1
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът Д.В. излага в исковата молба, че е потребител на електроенергия в недвижим
имот, находящ се в село С., и заплаща редовно консумираната електрическа енергия. При
проверка установил, че е налице парично задължение в размер на 8 241,17 лева в резултат на
извършена корекция на сметката му. При проверка за точността на измерване на
измервателната система и свързващите я електрически инсталации на 24.11.2020 г. бил
съставен констативен протокол /КП/ № 5100891. Извършено е преизчисление на
количеството потребена електроенергия на основание ПИКЕЕ. Оспорва дължимостта на
претендираната сума. Оспорва констатациите отразени в констативния протокол, тъй като
същият не е подписан от него или от упълномощен негов представител. Възразява
начисленото количество електроенергия да е потребено, респективно да е доставено за
процесния период. Твърди, че проверката не е извършена в съответствие с ПИКЕЕ, поради
което опорочаването на корекционната процедура води до извод за недължимост на
претендираната сума.
Ответникът "Електроразпредедение Север" АД в срока по член 131, алинея 1 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде
отхвърлен изцяло. Навежда, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на
електроенергия при Общи условия, одобрени от ДКЕВР, както и че „ЕРП-Север” АД е
извършило проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на потребителя,
резултатите от която са отразени в констативен протокол. Извежда, че правомощията за
извършване на едностранна корекция произтичат от ПИКЕЕ. Като ирелеванти към
законосъобразността на корекцията се приемат възраженията, че потребителят не
присъствал на проверката. Твърди, че констативният протокол за извършената проверка е
съставен съобразно изискванията на член 49, алинея 3 от ПИКЕЕ. Фактът, че енергията в
сумарния регистър е повече от отчетената по регистри Т1 и Т2, означава, че е преминала
енергия, която не се е натрупала в регистрите, предвидени за отчет. Фактът, че енергията е
преминала през сумарния регистър, означава, че същата е доставена и потребена от абоната.
Заявява, че връчването на КП за извършената проверка е неотносимо към процедурата по
съставяне на протокола, а дори и да е, същото не опорочава законосъобразността й. Излага,
че на 24.11.2020 г. в присъствието на свидетел е извършена проверка от служители на
“Електроразпределение Север“ АД на СТИ на обекта на потребление на ищеца, резултатите
от която са обективирани в КП. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран, поставен в
индивидуална опаковка, пломбиран и предаден за експертиза в БИМ, където е съставен КП,
според който е осъществена намеса в софтуера на електромера. В резултат на извършената
проверка е взето становище за начисляване на електроенергия и конкретизиран размер на
вземането в размер на отчетеното количество след прочитане на регистър 1.8.3 и е издадена
2
процесната фактура. Сочи, че след като ищецът е потребител електроенергия, което
количество не е заплатено, процесната сума се дължи на основание член 55 от ПИКЕЕ.
Твърди, че СТИ е било с нулеви показания по тарифите, предвидени за търговско измерване,
при монтирането му. Твърди се, че е технологично невъзможно преди да се свърже СТИ с
електрозахранващата мрежа да се появят показания в електромера.
Между страните по делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия за
посочения недвижим имот.
От представения по делото заверен препис от КП от 24.11.2020 г., съставен от
служители на „ЕРП Север“ АД в присъствието на служители на дружеството и един
свидетел, се установява, че са налични показания в регистър 1.8.3. – 43 664 кВтч.
В БИМ - Регионален отдел на ГД "МИУ" - Варна е извършена метрологична
експертиза на демонтирания електромер, като е дадено заключение съгласно КП № 566 от
26.11.2020 г., че след софтуерно прочитане на паметта е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3., която не е
визуализирана на дисплея.
Със становище за начисление на електроенергия от 30.11.2020 г. е одобрено
начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 43 664 кВтч за
периода 24.11.2016 г. - 24.11.2020 г.
Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на
която е издадена фактура от 01.12.2020 г. за сумата от 8 241,17 лева.
От заключението на вещото лице по проведената пред първата инстанция съдебно-
техническа експертиза, се установява, че към момента на проверката електромерът е бил в
метрологична годност и техническа изправност; констатирано е проверката софтуерно
въздействие чрез претарифиране по отделните регистри, като се пренасочват показания
вследствие консумация на електроенергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрит
регистър; конкретният електромер е произведен с фабрични настройки да показва
потребяваната електроенергия по два визуализиращи се на екрана регистри – 1.8.1. /нощна
тарифа/ и 1.8.2. /дневна тарифа/; натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.3. е
възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса.
Предявен е отрицателен установителен иск, при който ответникът носи
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия размер. В тази връзка с оглед
твърденията твърденията на ответното дружество същото следва да установи, че в резултат
на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ
законосъобразно е коригирало сметката на ищеца.
С измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54
от 17.07.2012 г., в разпоредбата на член 83, алинея 1, точка 6 е предвидено, че устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в
3
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно
измерена електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на тези изменения
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата
делегация на член 83, алинея 2 във връзка с член 83, алинея 1, точки 4-6 във връзка с член
21, точка 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на
извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от
30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. В член 45 и член 46 от посочените Правила е
регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните
си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /член 45, алинея 1/, както
да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за
търговско измерване /член 46, алинея 1/.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се
основава на разпоредбите на член 49 и член 55 от ПИКЕЕ. Нормата на член 55 от ПИКЕЕ
предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
член 49 от ПИКЕЕ.
Съгласно член 49, алинеи 3 и 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов
представител при съставянето на КП протоколът се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. Данните по делото
установяват, че съставеният за проверката КП е в отсъствието на собственика на партидата,
но в присъствието на свидетел. Съставеният протокол от формална страна отговаря на
нормативните изисквания, изготвен е при спазване на процедурните правила. Смисълът на
подписването на КП от свидетел е лицето да възприеме извършените пред него действия от
служителите на дружеството и това си действие да удостовери, че това е вярно с поставяне
на подпис в протокола. Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че
проверката и КП са изпълнени съобразно нормативните изисквания, поради което и
протоколът може валидно да бъде противопоставен на неприсъствалия потребител.
Изготвена е метрологична експертиза от независим компетентен орган, потвърждаваща
констатациите в КП.
Процесното СТИ е монтирано в обекта на потребление на 23.11.2016 г., като в КП за
монтажа е записано, че е монтирано СТИ с нулеви показания във видимите на дисплея
регистри /нощна и дневна тарифни зони/. При това положение и с оглед изявлението на
вещото лице в съдебно заседание пред първата инстанция, че уредът е бил с нулеви
4
показания по основните видими на дисплея регистри /нощна и дневна тарифни зони/, следва
извод, че СТИ е бил нов, неупотребяван и съответно не е бил включван към електрическата
мрежа, тоест технически не е възможно показанията в регистър 1.8.3. да са различни от
нулеви към датата на първоначалния монтаж. При това положение натрупаното количество
електроенергия в регистър 1.8.3. към датата на проверката се явява потребено от абоната,
отчетено в невизуализиран регистър, но незаплатено от ищеца.
Изложеното води до извод, че предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на исковата сума се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззивното дружество искане и съобразно разпоредбата
на член 78, алинея 3 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да му заплати направените
в хода на производството съдебно-деловодни разноски, които съобразно представените
списъци по член 80 от ГПК и доказателства за заплащане са в размер на 3 876,82 лева.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение, основано на нормата на член 78,
алинея 5 от ГПК, намира същото за основателно – заплатените от дружеството адвокатски
хонорари от по 1 776 лева за всяка една инстанция е прекомерен съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка 3 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция в случая е 742,06 лева. При това
положение съдът намира, че тази сума лева за всяка инстанция съответства, както на
фактическата и правна сложност на делото, така и на нормативната уредба.
И за двете инстанции върху така определеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде предвиден и данък добавена стойност, който се равнява на 148,41 лева.
Общо дължимата от въззивника на „ЕРП Север“ АД сума за сторени от него разноски
пред двете инстанции е 2 105,76 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261648 от 17.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 16263 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. В. В. ЕГН ********** от *** иск с правно основание
член 124, алинея 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д.
В. В. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
5
на управление в град Варна – бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Е, сумата
от 8 241,17 /осем хиляди двеста четиридесет и един 0,17/ лева, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за
периода от 24.11.2016 г. до 24.11.2020 г. за обект, находящ се в село С., област Варна, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
********** от 01.12.2020 г.
ОСЪЖДА Д. В. В. ЕГН ********** от *** да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс – Е сумата от 2 105,76 /две хиляди сто и пет
0,76/ лева, представляваща сторени по делото пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6