Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 769/2013г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Х.“ АД, ЕИК със седалище и
адрес на управление *** партер,против решение № 156/05.08.2013г. на РС
Костинброд по гр.д. № 513/2012г., с което са отхвърлени субективно пасивно
съединените установителни
искове против Е.К.М. с ЕГН **********с адрес *** и Г.М.Т. с ЕГН ********** с
адрес ***,за признаване на установено при солидарност съществуването на вземане
от сумата 10 000 евро,представляваща част от главницата по паричен
заем,предоставен им по договор за заем № НСТ-02-0602-8 от 16.08.2007г., както и
законната лихва върху сумата,считано от 19.01.2012г. до окончателното й
плащане,както и разноски в заповедното производство в размер на 391.17 лв.,за
които била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист №
137/19.01.2012г. на осн.чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
538/2011г. на КРС.
Релевират се оплаквания за нарушение на
материалния закон и необоснованост на решението.Първоинстанционният
съд неправилно приел,че нотариалният акт за ипотеката,обезпечаваща вземането,
не бил изпълнително основание ,на базата на което да се издаде заповед за
незабавно изпълнение.Приложеният нотариален акт № 74/,том пети,рег.№ 5343 ,нот.дело № 831/2007г. на нотариус рег.№ 103 ,съдържал задължение
за заплащане на парични суми,поради което представлявал изпълнително основание
по чл.417,т.6 от ГПК.Според договора за заем сумите следвало да бъдат отпускани
на траншове и за седмте транша на обща стойност 400 000
евро били представени банкови документи за превеждането им от ищеца на ответниците.Цялото вземане станало предсрочно изискуемо на
основание т.1,буква „г“ от договора/нотариалния акт/и чл.12.1 вр.чл.11ал.1 от договора за заем/неплащане на никакви погасителни
суми за период,по дълъг от един месец/.Кредитополучателите следвало да правят
ежемесечни погасителни вноски за лихва, и главница на 15-то число.От м. април
2011г. те не изпълнявали коректно задължението си като последната вноска само
от 100 лв. била от 11.01.2012г.Ищецът отправил нотариална покана до ответника
рег.№ 2800817.02.2012г.,получена на 07.03.2012г., с която обявил цялата сума по
кредита за предсрочно изискуема, но в дадения 7-дневен срок не последвало
изпълнение.Четиримата солидарни длъжници подписали на
21.09.2011г. декларация, с която признали задължения в размер на 420.074.86
евро , от които 381.954.05 евро главница, 11 120.81 евро лихви и
27 000 евро наказателни лихви.Единичната и разширентата
СИЕ доказали,че към момента на подаване на заявлението непогасената главница по заема възлизала на
381 954.05 евро.Заемът бил отпуснат на четирима заематели:
„Е.“ ООД,Е.К.М.,Г.М.Т. и Ж.И. Г. като солидарността на длъжниците
била изрично уговорена съобразно чл.121 ЗЗД многократно в договора за заем и в
нотариалния акт.Обстоятелството,че сумата била престирана
само по сметка на фалиралото дружество,не променяла факта,че кредиторът може да
я иска от всеки от останалите длъжници.
Въззиваемите страни не са депозирали отговор на
жалбата.В хода на устните състезания въззиваемият Т.
оспорва жалбата.Договорът бил „предварителен“/обещание за даване на заем/,тъй
като не съдържал съществени клаузи относно отделните траншове и като реален
договор следва да се смята сключен след предаване на сумата.Ответниците
изобщо не били получавали парични суми от ищеца и не били страни по такъв
договор.На второ място,ищецът сключил договор с „К.“ ООД за гарантиране на
кредита и следвало да насочи претенцията си към гаранта.Нотариалната покана не
била надлежно връчена на Т.,*** , а не на ул.“И.“.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата процесуално допустима и
частично основателна.
По делото е безспорно,че въззивникът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение № 250/13.05.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 272/2013г. на
КРС за сумата 368954 евро главница,представляваща част от дължима по
изпълнителното основание престация,ведно със
законната лрипва,считано от датата на подаване на
заявлението 09.05.2013г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата
14432.23 лева разноски за държавна такса по заповедното производство.Вземането
произлиза от обективиран договор за заем в нотариален
акт за договорна ипотека № 74,том Пети,рег.№ 5343,дело № 831/2007г.на нотариус
рег.№ 103 . От договора се установява,че ищцовото
дружество се е задължило да престира сумата
450 000 лв. на четири лица: „Е.“ООД,което ипотекира свой имот за обезпечение
на дълга, ответниците Е.М. и Г.Т. ,както и Ж.И.Г. с
ЕГН ********** с адрес ***.В т.1“а“от договора,обективиран
в нотариалния акт, е уговорена солидарна отговорност на четиримата заематели за целия дълг.В т.1“г“ е уговорено при настъпване
на предсрочна изискуемост за целия дълг при неплащане на дължима сума за
период,по-дълъг от един месец.Същата клауза е възпроизведена в чл.5, но е
включено и неизпълнение на задължение на заемателите по
договор № НСТ-02-0602-8 на 16.08.2007г.Този договор формално не е бил предмет
на заповедното производство,но тъй като е инкорпориран в договора,обективиран в нотариалния акт,установените по него права и
задължения са релевантни за спора.В договора, обективиран
в нотариалния акт не се посочва на чия сметка ще бъде преведена сумата.Не се
спори и са представени доказателства,че е преведена на дружеството,което има
управител ответника Т. .В договора от 16.08.2007г. 2.3 е уговорено,че сумата ще
се използва за точно определени цели и е прецизирано каква сума за каква
конкретна цел ще се отпусне на съответния длъжник. Мястото за посочване на
бланкова сметка не е попълнено,но титулярът се
подразбира от целта на предоставените средства.В раздел 7 „обезпечение“ изрично
е посочено, че заемателите отговарят солидарно за
цялата сума,т.е за всички преведени суми,включително лихви.В т.51.а е
уговорено,че погасителните вноски се дължат на 15-то число като крайният срок
за погасяване на заема е 15.09.2022г.В т.5.2 е уговорена предсрочна изискуемост
на целия дълг независимо от забава на плащането, а обусловено само от покана в
едноседмичен срок, отправено до когото и да било от заемателите.Солидарността
е уговорена във всички клаузи,касаещи отговорността на заемателите,
като в т.1.3 дефинитивно е посочено,че заемателите
имат качество на „поръчители“ солидарно с останалите „поръчители“ „С.“ ЕООД и
„Е.П.“ ЕООД.Договорът е подписан от „Е„ООД, Е.М.Г.Т. и Ж.Г. като „заематели“ и от „С. ЕООД със собственик Ж.Г. и „Е.П.“ ЕООД
съсобственик Е. М. като „поръчители“.Всички представени преводни нареждания са
по сметката на „Е.“ ЕООД и като основание е отбелязан договора от 16.08.2007г.-
15 915 лв. на 05.11.2007г.,78 000 лв. на 13.12.2007г.,185 240 лв. на
13.08.2008г.,44 886 лв. на 19.10.2007г.,61 805 лв. на 05.11.2007г.,,158915 лв.
на 05.11.2007г.60060 лв. на 19.10.2007г.,98 000 евро но 19.10.2007г.Отправени
са нотариална покани до Г.Т./получена на
14.03.2012г./ и до“Е. ООД/връчена на 12.03.2012г./чрез нотариус рег.№ 103,в
която се обявява предсрочната изискуемост на цялото вземане 7378 954 евро
главница, 14 126.69 евро лихва и 31 500 евро наказателна лихва за
забава,настъпила при условията на договора за заем и обективираните
в нотариалния акт клаузи и е даден седмодневен срок за доброволно плащане.
След снабдяване с изпълнителен лист
по заповедното производство заемодателят е предявил против Е.М. и Г.Т. установителен иск на осн.чл.422,вр.вр.чл.415 от ГПК с искова
молба вх.№ 746/08.05.2012г. ,по която е образувано гр.д. №513/2012г. на КРС.В нея се претендира частично 10 000
евро главница,“представляваща втора част от дължимата по договор за заем сума“,
законната лихва върху сумата,считано от 19.01.2012г. 391лв. разноски в
заповедното производство.Представена е разписка, от която е видно,че
нотариалната покана не била връчена на адреса ул.“И.“ № 00, тъй като е бил
необитаем.Следва да се счита,че предсрочната изискуемост е била обявена само на
дружество“Е.“ ЕООД,което не е страна по исковото производство,въпреки че е
длъжник по заповедното производство.Приетата от първоинстанционния
съд СИО установява,че по договора за заем са преведени седем транша на стойност
общо 399 989.74 евро;погасена е сумата 21 045.92 евро по
главницата;към момента на депозиране на исковата молба се дължи 1608.77 евро
застрахователна премия,14 602.86 евро премия по гаранция,30907 евро лихва ,53
763.07 евро наказателна лихва и 378 954.05 евро главница.До датата на
заповедта за изпълнение са направени и осчетоводени 54 погасителни плащания на
обща стойност 220 569.10 евро.Тройната СИО установява,че лихвата,изчислена
от 15.10.2007г./т.е. при условията, обективирани в
нотариалния акт/ възлиза на 216 842.22 евро.Кредитът не е провизиран като предсрочно изискуем в счетоводните книжа и
записвания на ищеца.В централния кредитен регистър на БНБ процесният
кредит е отчетен като „загуба“.Има разлика в размера на лихвите,дължими по
договора и тези по нотариалния акт,от което следва,че в тази част нотариалният
акт не възпроизвежда договора и не може да се установи действителната воля на
страните относно начина на изчисляване на лихвата.Допълнителната експертиза
установява,че главницата възлиза на 381 954.05 евро към датата на
заявлението,лихвата -29 417.13 евро и наказателната лихва 53 763 .07
евро.С атакуваното решение № 156/05.08.2013г. КРС е отхвърлил исковете с мотиви,че
вземанията произтичат от договор без нотариална заверка, а договорът за ипотека
не инкорпорира договор за заем и има само обезпечителна функция.Понеже
договорът за заем не бил нотариално заверен,той не бил годно основание за
заповедно производство и следователно-за исково производство по чл.422 ГПК.
Пред въззивната
инстанция е представена искова молба вх.№ 1868/03.09.2013г. по описа на СОС,с
която са редявени пасивно субективно съединени искове
от „Х.“ АД против Ж. Г.,Г.Т.,Е.М. и „Екоела“ ООД/т.е.
всички“заематели“/с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК, въз основа на заповедно производство по
ч.гр.д. № 272/2013г. и изпълнителен лист от 13.05.2013г. по заповед за
изпълнение № 250, за същото основание/нотариален акт и договор за заем/,но за
част от дълга в размер на 368 984 евро главница,,ведно със законната лихва
,считано от 09.05.2013г./датата на заявлението/ и разноски за държавна такса
14 432.23 лв.Образувано е гр.д.№ 1868/03.09.2013г. на СОС и настоящото
производство е спряно на осн.чл.220,ал.1,т.4 ГПК като
е прието,че по висящото дело е предявено цялото вземане.След влизане в сила на
окончателен акт по спора настоящото производство е възобновено.Видно от решение
№ 2395/20.11.2017г.на САС по гр.д. № 4273/2012г., СОС е уважил исковете против Г.Т.
като частично предявени за вземане по договор, обективиран
в нотариалния акт,за частта от 368 954 евро главница,ведно със законната
лихва от 09.05.2013г.Исковете срещу Ж.Г. и Е.М. са отхвърлени от районния
съд,но апелативната инстанция отменя решението в тази част и признава за
установено,че двете ответници
дължат сумите,които са частично предявено вземане по договор за заем,сключен с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.С определение от 07.12.2018г. по т.д. №
1122/2018г. ВКС на РБ не е допуснала касационно обжалбане
на въззивното решение.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира,че предявеният иск за частта в размер на 10 000 евро
главница и съответната лихва не е идентична с частта,предмет на предходното
влезлите в сила решения на СОС и САС за вземанията по договора,обективиран в нотариалния акт.Предвид заключенията на
съдебно-икономическите експертизи се налага изводът,че не е установена част от
вземането в размер на 10 000 евро,която е дължима/не е погасена/.От правна
страна следва да се отбележи,че нотариалният акт обективира
и инкорпорира договора за заем и за детайлите релевантни са клаузите в
договора,включително за размера на дължимата лихва.Сумите са реално престирани и договорът обвързва страните.Предсрочната
изискуемост е настъпила с уведомяването на най-малко един от длъжниците,както е уговорено в договора.От обективна страна
предвид клаузите и заключението на експертизите са били налице условията за
предсрочна изискуемост-непогасяване на дължими вноски.Налице е солидарна
отговорност на договорно основание,поради което ответниците
отговарят за цялото задължение пред кредитора.по изложените съображения
исковете следва да бъдат уважени.Предвид изхода на делото въззиваемите
страни следва да заплатят на въззивника съдебни
разноски по приложения списък в размер на 391.17 лв. за държавна такса.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 156/05.08.2013г. по
гр.д. № 513/2012г. на РС-Костинброд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 по отношение на Е.К.М. с ЕГН ********** *** и на
Г.М.Т. с ЕГН ********** с адрес ***,съществуването на вземане на „Х.“ АД, ***,
ЕИК в размер на10 000 /десет хиляди
/ евро,представляваща част от непогасена
главница по договор за заем, обективиран в нот.акт № 74,том пети,рег.№ 5343,дело № 831/2007г. на нотариус
рег.№ 103,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 19.01.2012г. до
окончателно изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 272/13 на РС Костинброд.
ОСЪЖДА Г.М.Т. с ЕГН ********** *** и Е.К.М. с ЕГН **********
***, да заплатят на „Х.“ АД *** ,ЕИК съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 391.17 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.